Борис Керемидчиев
Някога в Горна Джумая (6) (Фрагменти от миналото)

Медицинското обслужване

Васил Кънчев, посетил Горна Джумая през 1892 г. пише: „… Страшна горещина владееше. Слънцето просто гореше лицето на човека. Отникъде няма вятър, а из нечистите улици се дига лошава миризма. Това, от една страна, лошата бунарска вода от друга, и многото овощия, с които е препълнен градът, бяха причина за една силна треска, която върлуваше тук цялото лято. Аз прекарах една нощ на един хан, както отдавна не бях прекарвал. Смрад, дървеници и горещината ме страшно измъчиха… Реших, колкото е възможно по-скоро да изляза от града“.

Че нещата не са се променили към по-добро, що се отнася до лошата хигиена и възникващите от нея епидемии и болести близо четвърт век след това, говори и една бележка в бр. 1 от 1919 г. на в. „Македонска сълза“. В нея се съобщава за върлуващата епидемия от скарлатина, която е отнесла няколко човешки живота и се насочва вниманието на властите към замърсяването на града. Канализация в града няма с изключение само на някои улици, където по частна инициатива са изкопани канали, но те не могат да задоволят нуждите на града.

Дълги години страшен бич за местното население беше маларията, известна още под името „треска“. Тъкмо за нея споменава и В. Кънчев в своята книга „По долините на Места, Струма и Брегалница“. Тя се причиняваше от ухапванията на комари, които плуваха като облаци над заблатените водни площи около Струма. В Горна Джумая беше създаден „лекарски инспекторат по маларията“, чиито задължения бяха да се правят бактериологични наблюдения на заразените от малария и да се дава хинин на населението, като най-сигурно лекуващо средство. Въпреки това обаче главният инспектор по маларията д-р Алфандари губеше битката с упоритата болест. Според отчетите на станцията заболелите през 1923 г. са били 68, през 1927 — 286, а през следващата година — 1 476 души.

Към 1923 г. за здравето на местното население се грижеха трима-четирима лекари — околийският д-р Стойчев, общинският — д-р Перикли Джогов и д-р Борис Проевски. По това време в града още нямаше болница и прегледите се извършваха в градската амбулатория, където днес се намира ДНА. По-тежките случаи се изпращаха в болницата в Дупница.

Стоматологическата помощ осигуряваха зъболекарите д-р Стойчева и д-р Петрова. Съпругът на последната беше зъботехник.

Нуждите от лекарства за населението задоволяваше малката аптека на Васил Христов, която се намираше на мястото на днешната Търговска банка.

След 1925 г. в града по различно време пристигаха още лекари — докторите К. Танев, Ил. Ципушев, Вл. Бъчваров. Първият рентгенов апарат, разбира се частен, монтира в кабинета си д-р Аладжемов. Все по това време стана издигането на града за окръжен център. Започна се и строеж на голяма болница, но обектът беше завършен изцяло едва след 1944 г.