Себастиан Фицек
Терапията (58)

Петдесет и седма глава

Девет дни по-късно. Днес

Аудиторията на психиатричната клиника във Вединг беше почти празна. С изключение на двамата мъже на първата редица и дребната сивокоса фигура на ораторския пулт не присъстваха други хора. Въпреки това залата, която обикновено побираше повече от петстотин студенти, беше затъмнена и заключена отвътре.

Двамата единствени слушатели бяха между най-видните юристи в страната и онова, което имаше да им каже професор Малциус, ръководителят на клиниката, беше строго секретно.

— В продължение на много години доктор Ларенц ръководеше добре развиваща се частна практика на „Фридрихщрасе“, в центъра на Берлин. В този кръг не е нужно да давам подробни обяснения за личността му. Вярвам, че е познат на всички с многобройните си публикации и изяви в медиите, макар че оттогава минаха вече доста години.

Двамата юристи се покашляха и професор Малциус смени диапозитива, който показваше младия доктор Ларенц — представителен млад мъж пред библиотеката в кабинета си — с друг, който разкриваше доста по-неприятна гледка: отново доктор Ларенц, но този път гол, свит на кълбо като бебе в утробата на майка си, на проста болнична кушетка.

— Докараха го при нас, след като колабира непосредствено след изчезването на дъщеря си. Първоначално смятахме, че го приемаме само за кратко време. Ала състоянието му се влошаваше от ден на ден и до днес не можем нито да го освободим, нито да го преместим.

Появи се нов диапозитив с голямо заглавие от вестник.

Цялата страна търси Йози.

Дъщерята на виден психиатър не е открита вече няколко години.

— Дванайсетгодишната дъщеря на доктор Ларенц изчезна през ноември преди четири години. Изчезването й бе предшествано от единайсетмесечна тежка болест, която първоначално остана неизяснена. Причината за болестта, причината за изчезването й, идентичността на похитителя — нищо от това не стана известно.

Малциус направи изкуствена пауза, за да подчертае значението на следващите си думи.

— До днес.

— Извинете!

Един от двамата юристи, дребен мъж с къдрава руса коса, стана от мястото си на първия ред и взе думата, сякаш се намираше в съдебна зала.

— Ще бъдете ли така добър да съкратите малко обясненията си? Както вероятно знаете, ние сме добре запознати с тези детайли.

— Благодаря ви за напомнянето, доктор Ланен. Аз, естествено, съм осведомен, че вие и вашият колега доктор Фрайман днес не разполагате с много време.

— Много добре. Тогава сигурно знаете, че само след половин час трябва да прехвърлим пациента в психиатричната клиника на затвора Моабит, където утре ще се проведе първият официален разпит. Затова бихме искали да говорим с него още днес. След като пациентът е годен за транспортиране, ще му бъде предявено обвинение в опит за убийство, може би дори в убийство.

— Да. Толкова по-важно е да ме изслушате внимателно, ако искате да защитите интересите на доктор Ларенц — отговори предупредително професор Малциус, крайно недоволен, че двама неспециалисти си позволяваха да го укоряват в собствената му аудитория.

Ланен стисна устни, но си седна на мястото и Малциус продължи да обяснява:

— В продължение на четири години пациентът остана неконтактен. Четири години живя в свой собствен измислен свят, докато преди три седмици не решихме да прибегнем до смела, необикновена, да, бих казал дори радикална стъпка в лечението. Ще ви спестя медицинските детайли и ще премина веднага към онова, което открихме.

Фрайман и Ланен кимнаха благодарно.

— Първо трябва да знаете, че Виктор Ларенц страда едновременно от две заболявания. Първото е така нареченият синдром на Мюнхаузен, а второто — известната на мнозинството шизофрения. Първо ще ви разясня синдрома на Мюнхаузен. Болестта води името си от известния лъжлив барон. Нарича се така, защото пациентите лъжат близките си и лекарите, че са болни, за да получат повече внимание и грижи. Има документирани случаи, при които напълно здрави хора обявяват, че имат възпаление на сляпото черво и го симулират така съвършено, че се налага да бъдат оперирани. По-късно натриват раната с изпражнения или други нечистотии, за да не заздравее.

— Това е лудост — промърмори отвратено Ланен. Ако се съди по израза на лицето, колегата му изцяло споделяше мнението.

— Напълно сте прав — кимна Малциус. — И тази болест се диагностицира много трудно. При това съвсем не е толкова рядка. Ето защо в някои интензивни отделения в Англия колегите преминаха към видеонаблюдение. За съжаление дори постоянното наблюдение нямаше да даде резултат при случай на синдрома „заместник на Мюнхаузен“, от какъвто страда нашият колега Виктор Ларенц. Защото доктор Ларенц е вредил не на себе си, а на заместник. На дъщеря си Йозефине, наричана Йози.

Професорът остави двамата адвокати да проумеят смисъла на думите му, преди да продължи:

— Бащата е единственият човек от семейството, който е знаел за две остри медикаментозни алергии на дъщеря си и ги е използвал, за да осъществи убийствения си план. Йозефине е страдала от непоносимост към парацетамол и пеницилин. Именно тези две лекарства Ларенц й е давал във все по-високи дози. Ако го погледнем от този аспект, извършеното от него носи чертите на съвършено престъпление. Доктор Ларенц не е казал на никого за алергията на дъщеря си, затова и никой не е заподозрян нещо лошо, когато й е давал парацетамол срещу главоболие, а по-късно и пеницилин срещу необяснимите инфекции. Всички около него са вярвали, че се грижи с любов за дъщеря си и я лекува професионално с предписаните таблетки. В действителност той само е влошавал състоянието на Йозефине, докато се е стигнало до животозастрашаващ анафилактичен шок.

Ръководителят на клиниката млъкна за миг, отпи глътка вода от чашата пред него и продължи:

— Безкрайният маратон по лекарските кабинети, на който е била подложена Йози, също е типичен симптом на Miinchhausen by proxy, т.е. на синдрома „заместник на Мюнхаузен“ — обясни натъртено той. — Желанието за убийство се е отприщило от едно ключово събитие по време на отпуската. Ларенц, съпругата му Изабел и дъщеря им Йозефине прекарвали лятото в бунгалото си в горите на Сакро. Йозефине вече е навършила единайсет години и дотогава връзката между бащата и дъщерята е била много силна. През лятото това се променя. Йозефине често се заключва в банята. Търси близостта на майка си и избягва баща си. Причината: момичето е получило първата си менструация. Това напълно нормално събитие в живота на всяко младо момиче отприщва спиралата на лудостта при бащата. Той осъзнава, че Йозефине е на път да стане млада жена и рано или късно ще се отдели от него. Дотогава никой не е забелязал, че чувствата на Ларенц към дъщеря му са нездрави… по-точно казано, болестни. И никой не забелязва към какви средства прибягва бащата, за да запази близостта на Йозефине. Той я трови. Прави я безпомощна и зависима. Това е синдромът на Мюнхаузен, но той е само единият аспект на болестта му. Досега в медицината е имало подобни случаи само с майки. За първи път се случва баща да причини това на дъщеря си.

— Професор Малциус — прекъсна го остро Фрайман, — всичко това е безкрайно интересно, но ние трябва да сме наясно дали нашият клиент е действал планомерно или импулсивно. Ако наистина е тровил дъщеря си месеци наред, това звучи като добре обмислен план.

— Не е точно така. Не бива да забравяте най-важното: Ларенц е болен лъжец. Пациент със синдрома на Мюнхаузен. Но не е само това. Той живее в своя лъжлив свят. Вярва във всички свои лъжи. Тук започва второто му заболяване — шизофренията.

Малциус огледа тържествуващо слушателите си.

— Тя го прави напълно непредвидим.