Себастиан Фицек
Терапията (32)

Трийсет и първа глава

— Веднага напуснете дома ми!

Ана се обърна бавно и го погледна неразбиращо.

— О, небеса! Уплашихте ме до смърт, господин докторе! Какво ви стана изведнъж?

— Аз би трябвало да ви задам този въпрос. От няколко дни се чудя защо чаят ми има толкова странен вкус. Откакто дойдохте за пръв път в дома ми, се чувствам все по-болен и отпаднал. Сега вече знам защо.

— Велики боже, доктор Ларенц, седнете, моля ви. Изглеждате напълно обезумял.

— И имам всички основания за това. Какво сипахте в чая ми?

— Какво казахте?

— Не ви е срам! — изрева Ларенц. Гласът му се пречупи. Всяка дума излизаше с огромна мъка от възпаленото му гърло.

— Не ставайте смешен — отговори спокойно Ана.

— КАКВО СИПАХТЕ В ЧАЯ МИ? — изкрещя дрезгаво той.

— Парацетамол.

— Пара…

— Да. Най-доброто средство срещу настинки. Ето го. Не си ли спомняте, че ви разказах. След случилото се с Шарлоте винаги нося в себе си парацетамол. — Ана отвори черната си дизайнерска чанта. — Изглеждахте толкова болен, че реших да ви направя добро. Разбира се, щях да ви кажа, преди да сте отпили първата глътка. Мили боже, нима мислите, че възнамерявам да ви отровя?

Виктор вече нямаше представа какво мисли и какво не.

Синдбад бе изчезнал. Самият той страдаше от висока температура, разстройство и треска. Все симптоми на настинка. Или на отравяне. Медикаментите, които обичайно използваше, не помагаха.

Двама души многократно го бяха предупредили да се пази от Ана.

Пази се. Тази жена е опасна.

— Нима смятате, че заедно с вас смятам да убия и себе си? — попита все така спокойно Ана. — Ето, вижте — сипах парацетамол и в моя чай, защото днес и аз не се чувствам добре. И вече отпих голяма глътка.

Виктор беше неспособен да каже ни една дума. Само стоеше и я гледаше втренчено. Възбудата му не отслабваше.

— Не знам какво да мисля — изграчи дрезгаво. — Не съм сигурен, но предполагам, че миналата нощ проникнахте в дома ми. Знам, че сте потърсили оръжие в единствения магазин на острова, а после сте купили нож за рязане на месо и корда за въдица. Не знам каква открита сметка има помежду ни и се надявам вие да ми кажете.

Веднага му стана ясно колко объркани бяха думите му и как щяха да прозвучат за един страничен човек. Но беше убеден, че въпросите му са оправдани.

— За бога, та аз дори не знам коя сте в действителност!

— Аз пък не знам какво всъщност искате от мен, доктор Ларенц. За какво говорите? Каква сметка може да има между нас?

— Нямам представа. Сметка, която трябва да платя с кръвта си. За която сте казали на Михаел Бург.

— Сигурно имате висока температура.

Да, имам — помисли си той. — И току-що открих причината.

— Да, Бург ме прехвърли тук от Силт, но не сме разменили нито дума. — Сега и Ана повиши глас. — Наистина не знам за какво говорите. — Тя стана и приглади полата си.

Още една лъжа. Тя ли го лъжеше, или Халберщет?

— Щом мислите така за мен, не виждам смисъл да продължаваме терапията.

За първи път пациентката му беше истински ядосана.

Ана посегна към палтото и чантата си и профуча покрай него. Ала едва излязла в коридора, се върна отново в дневната. И преди Виктор да е успял да реагира, направи най-лошото, което можеше да се очаква.

Грабна кафявия плик от писалището и го метна в камината. Листовете веднага се запалиха.

— Не!

Виктор понечи да се хвърли към огъня, но нямаше сили да направи дори една-единствена крачка.

— Разговорите ни приключиха. Следователно ръкописът ми вече няма стойност за вас.

— Почакайте! — извика той след нея, но Ана дори не се обърна. Входната врата се затръшна оглушително зад гърба й.

Ана си отиде. А с нея си отиде и надеждата му да научи някога истината за Йози. Тя стана жертва на пламъците, превърна се в пепел. И в дим, който бавно изчезваше през комина.