Хенинг Манкел
Пътуване до края на света (2)

В годината, когато Юел щеше да навърши петнайсет, през една мартенска нощ той най-ненадейно се пробуди заради кошмар, който го бе изплашил. Отвори широко очи в мрака. Не разбра къде се намира. После обаче чу през открехнатата врата как татко Самюел похърква в съседната стая.

Припомни си какво е сънувал. Върви по заледена река. Няма представа какво прави там. Изведнъж ледът под краката му започва да се пропуква. Юел хуква с всички сили към брега, ала пред очите му зейват нови и нови пукнатини. Разбира, че няма как да стигне до брега. Сякаш някой отстранява леда с магическа пръчка. Остава само парчето, върху което стои той. Но каква е тази вода? Не е студена и тъмна, а кипи! Парчето лед се смалява, смалява… и накрая изчезва напълно. От водата се надигат хищни крокодили. Юел пада право в страховитата им паст…

Събуди се, плувнал в пот. Стрелките на будилника проблясваха в мрака. Четири и петнайсет. Изпита огромно облекчение, задето избяга от кошмара. Придърпа завивката до брадичката си, обърна се към стената и се опита да заспи. Оставаха още няколко часа, докато дойде време за ставане.

Не можеше да заспи. Лежеше буден, а в съзнанието му упорито нахлуваха все нови и нови тревоги. След три месеца ще завърши училище. Тогава ще получи свидетелство за последен път. А после? Какво ще прави после? Къде ще си намери работа? С какво всъщност иска да се занимава? Осъзна колко трудно е да се съпротивлява на собствените си мисли. А когато въпросът опря до татко Самюел, мислите ставаха направо неудържими. Откакто се помнеше, Юел непрекъснато слушаше за намеренията на баща си да се махнат от това градче. Самюел му обещаваше, завърши ли веднъж училище, двамата да заминат и той отново да стане моряк. Но годините си минаваха, а Самюел говореше все по-рядко за морето, за корабите и за пристанищата, които ги очакваха.

В главата на Юел се рояха толкова много мисли. Надигна се в леглото и се облегна на стената. Вече бе дошъл март. Снегът скоро ще започне да се топи. А след месец Юел ще навърши петнайсет, ще се сдобие с правото да кара мотопед и да гледа филми, забранени за деца. Тогава няма да се промъква скришом в киното, а ще минава най-спокойно покрай уредника Енгман с билет в ръка.

Петнайсетият рожден ден е важно събитие в живота на човека.

Юел хем се вълнуваше, хем се боеше от предстоящото. Какво ли ще се случи?

Накрая все пак заспа.

Навън, по улицата, притича самотно куче, запътило се към цел, известна само нему.

Юел обаче не го видя, защото спеше и сънуваше, че пролетта е дошла, а ледът се топи…