Алън Брадли
Червена херинга без горчица (32)

Благодарности

Писането на книга, освен всичко останало, е и дълго пътешествие с приятели: нещо като поклонение. По пътя се срещахме, понякога се разделяхме, деляхме храна и разменяхме истории, идеи, шеги и мнения. Така приятелите ми бяха втъкани в самата същност на книгата.

Изказвам най-дълбока благодарност на доктор Джон Харланд и Джанет Харланд, на които посветих тази книга, за дългите години приятелство и безбройните отлични предложения.

На Нора и Дон Айви, които не само отвориха вратите на дома си за мен, но се погрижиха и да осъществят една от детските ми мечти.

Благодаря на редакторите си: Бил Маси от „Орион Букс“, Кейт Мисиак от „Рандъм Хаус“ и Кристин Кокран от „Дабълдей Канада“. И специални благодарности на Лорън Новек и Кони Мънро — моя отговорен редактор и коректор съответно — които се трудят в сянка и вършат голяма част от работата, за която аз обирам славата.

Благодаря на агента си Дениз Буковски и Сюзън Морис от агенция „Буковски“, които безстрашно критикуват купищата детайли с удивителна ефективност.

На Кен Бойчук и неговата поредица от литературни четения с благодарност за незабравимото събитие.

На стария си приятел Робърт Нилсън, който издаде някои от първите ми художествени произведения и който искрено се зарадва да ме види отново.

На Тед Барис, писател и стар приятел, чиято способност за концентрация винаги ме е вдъхновявала.

На Тони Борг, Мери Роуз Грима, доктор Джо Рапа, Дорис Вела и доктор Реймънд Ксери, които вероятно никога няма да осъзнаят каква помощ ми оказаха. Никога няма да забравя безкрайната им доброта, докато пишех тази книга.

Благодаря на своите колеги писатели Анабел Лайън, Майкъл Маккинли, Чък Паланюк и Даниел Трусони, които споделиха пътешествието ми.

На Пол Инграм от книжарница „Прерийни светлини“ в Айова Сити и на Уес Калигър. Макар в деня, преди да пристигна, да бяха посрещнали президента Обама, Пол ме приветства по начин, за който мечтае всеки автор.

На моята „зла близначка“ Барбара Питърс от „Посайдън Пен“ в Скотсдейл Аризона, която оставя невероятни предложения за сюжета на книгите ми на гласовата ми поща.

В памет на скъпия ми приятел Дейвид Томпсън от „Убийство по учебник“, Хюстън, Тексас, чиято неочаквана смърт през 2010 г. лиши света на криминалната литература от един от най-важните си деятели. Известен с енциклопедичните си знания за криминалния роман, Дейвид бе обичан и от писателите, и от читателите.

С обич посвещавам книгата и на семейство Брайсън: Джийн, Бил, Барбара, Джон, Питър и Дейвид, които винаги ме подкрепят.

На бандата от „Бол Стрийт“: Боб и Пат Бейкър, Лилиан Бейкър Хосълтън, Джейн Макейг, Джим Томас и почетния член Линда Хътсел-Манинг: отново заедно след половин век. Томас Улф греши: човек наистина може отново да се върне у дома.

На Ивлин и Лий Палмър, и на Робърт Брус Томпсън, които ми помогнаха с химията. Всички допуснати грешки обаче са по моя вина.

Бих искал да изброя подробно и книгите, които вдъхновиха създаването на измислената секта на Спънатите: „История и дело на отцепническите църкви в Лондон, Уестминстър и Сауторк, включително живот на техните свещеници от възникването на протестантството до наши дни“, Уолтър Гибсън, Лондон, 1814 г. и „История на светото кръщение“, Робърт Робинсън, Бостън, 1817 г.

И накрая, както винаги, посвещавам тази книга с обич на съпругата си Шърли, която улеснява живота ми, като с радост върши всичко, което оставям недовършено, а и освен това изпълнява ролята на мой личен компютърен техник. Няма друг човек, който така добре да се справя с подновяването на износени бутони на клавиатура, а и междувременно с почистването на трохи от нея.