Джини Харцмарк
Горчив бизнес (29)

Двайсет и осма глава

Срещнах се с Елиът Ейбълман и детектив Блейдс в таверната „При Фланаган“ на три преки от управлението. Заведението се охраняваше добре от ожаднели ченгета, макар да бе едва три следобед. След разговора с доктор Дорски веднага звъннах на Блейдс да му съобщя новината. Предложих да му дам копие от предварителния доклад, който вече бях получила по факса. Блейдс тъкмо си тръгваше след дежурство и имаше среща с Елиът за по едно питие.

През целия път дотам пред очите ми се мержелееше само шишето парфюм, застроено с флуорад и цианид. Каква патологична омраза трябва да е обсебила този човек! Преследваха ме видения как Сесилия Добсън се промъква в банята на шефката за капка скъпо ухание и заплаща тази своя лудория с живота си. Представях си Дани — реше се пред огледалото, понечва да тръгне, сеща се за новия парфюм и няколко мига след това се строполява в агония с ръка към телефона.

Двамата ме чакаха на една маса в дъното в компанията на недокоснати бутилки „Олд стайл“. Седнах и подредих разпечатките от спектрограмите.

— Не виждам начин патоанатомът да не обяви и двата случая за убийства — заяви Блейдс, след като ги прегледа. — Особено щом казваш, че това те го произвеждат.

— Да, в лабораторията за специализирана химия. Продуктът е съвсем нов, Филип го е обявил на последното заседание на управителния съвет. Дори им е направил малка демонстрация. Помня, че го четох в протоколите.

— Добре де, какво толкова прави този флуорад? — обади се Елиът. — Нали било добавка към течността за балсамиране?

— Точно на това заседание Филип твърди, че пазарът за балсамиращи химикали възлиза на стойност четиристотин милиона долара и ще расте.

— И клиенти дал бог…

— Според спецификацията, досега флуорад се е произвежда само от една фирма и това е „3М“. Той е без мирис, без цвят и е страшно скъп.

— Колко скъп?

— Осемдесет долара литъра.

Елиът подсвирна.

— Причината Филип да се изфука пред управителния съвет е, че неговите хора са изнамерили по-евтин начин за производство и положително се надява да направи добри пари, като разбие монопола на „3М“.

— Интересно как ли ще се зарадва, като научи, че първо е бил изпробван върху любовницата му и сестра му — подхвърли мрачно Елиът.

— Веднага отивам да се срещна с него — каза Блейдс. — Няма да е зле обаче да пуснеш някой от твоите подире му, просто да видим дали няма да му хрумне някоя глупост.

— В офиса му ли ще ходиш? — попита Елиът и Блейдс кимна. — Ще ида да се обадя по телефона.

Двамата с Джоу останахме да се гледаме над лепкавия плот на масата.

— Прав беше ти — въздъхнах. — Всичко се оказа съвсем не това, което изглеждаше в началото.

— И аз съм смаян. Какво ли не съм видял през тоя мой полицейски живот, но смърт от парфюм, ей туй не съм си го представял. И дори да пипнем убиеца, доказването ще бъде умряла работа.

— Защо?

— Нека да ти обясня как ченгетата разкриват престъпления, ама не Коломбо и Филип Марлоу, а истинските ченгета: веществени доказателства, свидетели, самопризнания. — Той вдигна показалец. — Първо веществените доказателства. Дотук нашите са доста постнички. Първият смъртен случай първоначално бе обявен за злополука, така че мястото не е било отцепвано за анализ, а когато все пак го направихме, се оказахме само с едно шише парфюм в ръцете и то единствено с отпечатъците на жертвите. Пощенското клеймо е от дванайсети февруари, което не е кой знае какъв пробив, тъй като колетът е бил изпратен за годишнината от сватбата. Може и да извадим късмет с визитките, залепени върху кутията, но търговският представител, чието име е на едната, твърди, че ги е раздавал на кило през последните десет години. Може да излезе нещо и от този флуорад. Уговорил съм се с лабораторията, те имат готовност да свалят отпечатъци от мястото, където Филип каже, че го е съхранявал. Ще пратя хора и да поразпитат тоя-оня, може пък някой да е видял нещо необичайно. Но отново ти повтарям, не съм затаил дъх от вълнение. Досега нашият човек не е правил фалове и ще се учудя, ако изневиделица завалят отпечатъци. Така че, толкова с веществените доказателства. — Той разгъна още един пръст. — Със свидетелите сме още по-зле… Ти си единствената и не си видяла нищо. И трето — самопризнанията. Е, съществува един процент вероятност някой да дотърчи, да удари чело в земята и да си изплаче душицата. Винаги е възможно, но шансовете са минимални.

Елиът се върна на масата.

— Филип ни е вързан на каишка — съобщи той.

— А парфюма? — попитах аз. — Може пък да откриете къде е купен. Нали казахте, че бил много скъп.

— В момента сме хванали точно тази следа — отговори Блейдс, най-после вкуси от бирата и се намръщи. — И Елиът е пуснал четирима от своите, но това си е игла в копа сено. Може да е купен навсякъде — в града, в покрайнините, в безмитните магазини по летищата. Не знаем дали е бил подквасен преди да го опаковат или на място. Дори не сме съвсем сигурни кой, коя или кои са били набелязаните жертви. Дали убиецът е докопал флуорада и цианида в „Сюпиъриър“, долял ги е в шишето и го е изпратил на Пийчис, или се е промъкнал в банята на Дани и там го е обработил?

— Значи и в двата случая Сесилия Добсън се е отровила случайно.

— Засега липсва правдоподобен мотив.

— Ами Филип? — намеси се Елиът. — Според мен можем да приемем, че той, меко казано, е имал известни основания да я разкара.

— Но защо ще оставя парфюма в банята, където и сестра му може да пострада? — възрази Блейдс. — След смъртта на Сесилия той е разполагал с предостатъчно време да се отърве от него. Дори и да не се е тревожел толкова за сестра си, все пак парфюмът е единственото веществено доказателство, което да се превърне в улика и да го изобличи.

— Някой да е облагодетелстван финансово от смъртта им? — запита Елиът.

— Не. Освен дъщерята на Дани, разбира се, но не виждам причини да я подозираме.

— А какво ще кажете за най-обикновено женско коварство? — обадих се аз. — Уверявам ви, Лидия Кавано е изпълнена с такава омраза към всеки от роднините си, че без никакви угризения би ги изпонатръшкала. Разкъсвала се е от завист към сестра си и към втората жена на баща си. Знаете ли, че в продължение на няколко месеца се е обличала и гримирала досущ като Пийчис? Дори звъняла нощем и затваряла телефона.

— Да, да. В момента проверяваме всички разговори през последните три месеца. На този етап никой не е изключен от подозрение. Особено като знаем за проблемите на Пийчис с един маниак преди две години.

— А него как ще го вържете в цялата история? — възкликнах аз.

— Наличието на флуорад сочи, че убиецът е вътрешен човек — каза Елиът. — Но от това, което чувам за тоя, преследвача, не мисля, че е разумно да го забравяме.

— Но той откъде би могъл да научи за флуорада, да не говорим пък да го пипне?

— О, бива си го и него, Кейт. Не е за подценяване. Не пращи от интелект, ама е хитър. Успял да почне работа като чистач в телевизията на Пийчис, задигнал ключовете й и няколко пъти прониквал в къщата й. Когато отидохме да го арестуваме, стаята му от горе до долу беше облепена с нейни снимки.

— Какво стана с него?

— Получи година и половина зад решетките и три условно.

— И къде е сега?

— На първи февруари са го освободили предсрочно и сега живее на три километра от къщата на Кавано.