Джини Харцмарк
Горчив бизнес (28)

Двайсет и седма глава

Лидия отказа да дойде в офиса, така че се налагаше аз да отида до нейния. Фондацията „Жените на Илинойс“ се помещаваше в сграда на Уокър Драйв, точно където река Чикаго прави завой на юг. Те все още бяха в процес на пренасяне и разговорът ни се водеше на пресекулки, прекъсван или от бояджии, които влачеха след себе си стълби, или от телефонни техници, които задаваха въпроси за всеки телефон поотделно. Подозирам, че Лидия нямаше търпение да блесне пред някого с дизайнерски талант, затова със зорко око наблюдаваше как стените добиват все по-страховит оранжев нюанс, който по нейните обяснения щял да контрастира с мокета в аквамарин, все още навит на роло и подпрян в коридора. Лично на мен ми се струваше, че тук ще заприлича на чакалня при гинеколог далтонист, но си замълчах. Все пак това бе последния ми опит за помирение с блудната щерка и държах поне да започна както си му е реда.

Лидия беше в стихията си. Маршируваше от стая в стая и ми излагаше грандиозни планове за ролята си като патрон на феминистичното изкуство. От последния път, когато я видях след погребението на сестра й, тя бе обновила вида си до неузнаваемост. Облечена бе с черна дълга жилетка, под която се виждаха черна тениска и черен клин, а на краката си беше обула чисто нови черни кубинки „Док Мартенс“. Косата й бе пусната и не личеше скоро да е виждала гребен. Изкусният грим за прилика с Пийчис бе заменен с проста бяла пудра и обилно червило с определено вампирски оттенък. Човек би помислил, че е обрала гардероба на някоя приятелка на сина си. Хрумна ми как ли се чувства той, но след това се сетих, че сигурно откак се помни наблюдава напъните на майка си да преоткрие своето „аз“.

Лидия обаче беше щастлива. Облакътена на единствената мебел — огромно писалище от тиково дърво, тя сякаш позираше за камерите и изслушваше въпросите на репортерите. Съобщи ми с интонация на конферансие, че тези дни от Лос Анджелис ще пристигне новоназначената редакторка на женско списание за алтернативно лечение, чийто предмет ще бъде преобразуването на негативната енергия и използването на неизчерпаемото изобилие от билки срещу мигрената и рака. Докато се стараех да контролирам лицевите си мускули и преодолявах огромното си желание да се изсмея с пълно гърло, за пореден път си казах, че темпераментът ми не подхожда за този вид адвокатско амплоа. Даниел се е объркал. Изобщо не съм добър и отзивчив слушател, а още по-малко съм склонна към прошка, особено спрямо такива екземпляри като тази глупачка Лидия.

— Откъде смятате да набавите средства? — прекъснах брътвежите й за насилието в семейството, тъй като ми беше все едно дали според нея то е предизвикано от някакъв вид психично отклонение, засягащо само мъжките индивиди, или е симптоматично за финансовото потисничество на жените. Не можех да си представя какво й разбира главата и от двете.

— Естествено републиканците отрязват финансирането на всички стойностни програми за промяна в социален аспект — заяви с дълбока горчивина тя, — затова ще събираме парите по частни пътища. Аз лично ще поема първоначалната фаза от дейността на фондацията, но ако се заловим да развиваме мащабните програми, които са тъй необходими на това общество, ще са ни нужни значителни суми. Засега сме на етап оценка на различни варианти.

— Признавам, че не мога да скрия любопитството си относно еволюирането на вашето феминистко съзнание — казах аз с преиграна сериозност. — Какво ви накара да организирате фондацията именно в този момент?

— Имах шанса да попадна под грижите на удивителен терапевт. Тя ми помогна да вникна в смисъла на собственото си съществуване и да погледна на моето семейство през призмата на социалния антагонизъм и в светлината на феминистичната борба. Нейна беше идеята да поработя в приют за малтретирани жени. За съжаление заради близнаците успях да отида там само за един следобед, но повярвайте ми, той коренно промени моя живот. Нямам думи да изразя съпричастието, което мигновено почувствах към тези клети създания. Вътрешно ние с тях бяхме сродни души!…

Вече ясно виждах как, ако Лидия успее да продаде акциите си, бързо-бързо ще се прости с парите. Изобщо не ми пукаше колко скоро след това баща й ще бъде принуден да плаща сметките й. Твърде тъжно беше обаче, че вместо да отиде за нейните сродни души в приюта, имуществото й ще бъде пропиляно по малки пластики за менструацията и по някакво си долнопробно изданийце.

— Възхищавам се на вашата амбициозност. Но както вероятно сте предположили, аз съм тук да поговорим за семейния бизнес. Баща ви ме помоли да се срещна с вас. Той искрено желае да се помирите. Сигурна съм, че вие разбирате бащината му любов и мъката му. Сега ме е изпратил да ви попитам има ли нещо, което би могло да запълни бездната помежду ви.

— Десет милиона — отсече Лидия, без миг колебание. — С моите банкери отново прегледахме документите и това е цената, която искам за акциите. Щом изляза от фирмата, можем пак да си бъдем семейство. Но докато не си получа десетте милиона, няма за какво да говорим.

— Вие предполагам знаете, че в момента тече независима оценка на активите. Тя още не е приключила, но според мен още сега може да се твърди, че едва ли пазарната стойност на акциите ви ще бъде близо до подобна сума.

— Това си е ваш проблем.

— Разбирам, че парите са ви нужни за една благородна кауза — заявих дипломатично заради честта на Даниел, — и е напълно естествено да се стараете да получите максималното. Но трябва да погледнете и реалистично. Не са кой знае колко много хората, които ще проявят такъв голям интерес към минориторен дял в семейна фирма.

— Банкерите ми са разработили два варианта — изрецитира ерудирано тя, а на мен изведнъж цялата ситуация ми се видя пълен абсурд: обсъждам сделка за милиони, продажбата на дялово участие в преуспяващ химически завод, с жена, която има вид на застаряла фенка на хипарска група. — По тяхна преценка тази сума не е невъзможна при продажбата на цялата фирма — завърши тя с апломб.

— Но кой говори за продажба на цялата фирма! — възкликнах аз, тъй като бях уверена, че заканите на Джак не са нищо друго, освен отчаяние на страдащ баща, а и нямах никакво намерение да ги споделям с Лидия.

— Не ме интересува дали хората ще ме помислят за неблагоразумна — отвърна високомерно тя. — Искам да напусна фирмата и да си получа десет милиона. От чужд човек мога да се съглася и на по-ниска сума, но за роднините ми условията са такива.

Изправих се, взех си куфарчето и благодарих за срещата. Вече бях поопознала малката дъщеричка на Джак и не се стрясках, но все пак изненадата ми бе налице. Дошла бях с намерението да преговарям за сериозни неща, а не да участвам в изнудване.

В офиса ме чакаше тестето розови листчета с телефонните обаждания и огромен букет жълти рози с картичка от Стивън и само три думи: „Мисля за теб“. Съобщенията не бяха толкова впечатляващи. Зарадвах се, че Нора Мастерсън ме кани на среща с Клер в Хард Рок Кафе. Знаех си, че съм избрала човек на място. Поръчах на Черил да я включи в графика ми и да й предаде, че ще отида. Казах й още и да ми уреди няколко минути със секретарката на Бабидж.

Продължих да прелиствам нататък, като подреждах листчетата на купчинки по приоритети, подобно на карти за пасианс. Така стигнах до съобщението от доктор Роджър Дорски. Бързо избутах всичко друго настрана и грабнах слушалката. Не го познавах, но номерът беше на централата в „Азор“ и Черил бе отбелязала, че е звънял по повод изследванията.

Представих се официално на добрия чичо доктор, а той ми отговори с момчешки глас, преливащ от желание да услужи.

— Доктор Азорини ми обясни, че иска тестове на двете проби, които взех от доктор Гордън. Вие сигурно знаете, ние тук разполагаме с много по-съвършена техника от полицията.

— И какво открихте?

— Много работи, в интерес на истината. Не бях се замислял колко сложно химическо съединение е парфюмът. В контролната проба имаше над двайсет съставки, но вие положително се вълнувате повече от разликите между двете.

— Точно така.

— Втората проба е с доста страховито съдържание. Освен конската доза цианид, намерихме и едно вещество, наречено FC-170C, това е названието му за химиците, иначе се нарича флуорад. Чували ли сте го?

— Не. Какво представлява? — Грабнах молива и започнах да записвам.

— Той е халогениран въглеводород. Това е най-общия термин за флуорираните въглеводороди, които от своя страна са доста близки до хлорираните въглеводороди. Именно тези вещества най-много подлудяват природозащитниците във връзка с разрушаването на озоновия слой. Не мисля обаче, че флуорадът спада към набедените флуорирани въглеводороди…

— Нещо почвам да губя нишката. Кажете за какво служи този флуорад?

— Наложи се да звънна тук-там — призна си чистосърдечно той. — Доколкото разбирам, действа като сърфактант.

— Тоест?

— Сърфактантът е проникващ агент. Представете си много силен омекотител на вода. Става дума за намаляване на повърхностното напрежение на средата. Най-често се добавя към течността за балсамиране, която се инжектира в артериите и вените. Целта на флуорада е да атакува повърхността на тъканите, в случая — вътрешните стени на артериите, за да може балсамиращата течност да проникне чак до капилярните легла.

— Добре, какъв е смисълът да се слага в парфюма?

— Няма смисъл, освен ако вече не си налял вътре малко цианид.

— Все още не схващам.

— Представете си, че флуорадът е куриер, който отвежда едни молекули при други, преодолявайки разни прегради, да речем кожата.

— Искате да кажете, ако в един парфюм се налеят флуорад и цианид, молекулите на флуорада ще прекарат молекулите на цианида през човешката кожа направо в кръвта? Че такова нещо възможно ли е?

— И още как. При това не е нужно голямо количество. Той е страшно силен.

— Колко силен?

— Нека да дадем следния пример. Ако капнете една капка флуорад в чаша с мартини и си натопите пръста вътре, след няколко минути ще бъдете пияна.