Елоиза Джеймс
Четири нощи с херцога (6)

Глава 5

Бележки за Флора и Лондон

— Адвокатът на господин Мортимър й купува бижута, карета, прислуга… какво още?

— Шивачката въодушевена да осигури гардероб на една толкова прелестна млада дама. Стройна, с крака като на жребче и очи на сърна (внимавай да не прекалиш с животинските метафори).

— за бр. седмици целият Лондон е в краката на Флора.

— Добродетелният фермер обеднял земевладелец господин Улфингтън: „Моето сърце е единственото злато, което ви предлагам!“

— граф Фредерик — отстрани в залата — копнее за ръката й.

— Фредерик и Флора танцуват веднъж, два пъти. Цялата бална зала въздъхва, когато вижда неземната му красота, тъмните му къдрици редом до русите и т.н.

— Но дори сред това веселие Флора усеща необяснимо чувство на страх…

През целия ден Вандър бе отказал да мисли по въпроса за женитбата. Вместо това работи в конюшните си от пет часа сутринта до вечерта. Един жребец, който бе купил от Африка заради родословието му, беше пристигнал тази сутрин. Младият кон, Джафер, се оказа едновременно и свиреп, и крайно изнервен от новото си жилище и Вандър прекара почти целия следобед в опити да го успокои.

Главният му коняр беше убеден, че след като се наспи хубаво, Джафер ще се промени в положителна посока. Вандър не беше толкова сигурен. В цвиленето на арабския жребец имаше нещо диво, което загатваше за истинско страдание.

Чудно! Докара Джафер чак в Англия… а сега той проявяваше всички признаци на животно, което ще е трудно, ако не и невъзможно за обучаване.

Вандър влезе в кабинета си и зърна едно недокоснато писмо: предполагаемите изисквания на Миа във връзка с брака им. Яростта пробяга по гръбнака му като пламък. Тази жена действително ли мислеше, че може тя да диктува условията на брака им?

Не само го изнудваше да я направи херцогиня, ами и настояваше на свои собствени условия? По дяволите! Мъжът трябва да е господар на съпругата си. Оженеха ли се веднъж, той щеше да застане начело.

Тя може и да беше в състояние да купи титлата му, но нищо повече. С рязко движение той смачка листа и го хвърли в огъня. Хартията падна сред цепениците и само след секунди пламъците я погълнаха.

Вандър никога не си бе правил илюзии относно застрашителния си ръст и грубото си поведение. Знаеше, че в цялото кралство няма по-малко изискан херцог от него. Но Миа не прояви никакъв страх в отговор на неговото гневно избухване, макар че големи мъже бяха треперили в негово присъствие.

Толкова могъща бе страстта й.

Навярно бе взела решението си още като момиче и бе чакала удобния момент, докато от смъртта на майка му бе изминала точно една година. Той стисна юмрук и почука с него по камината, размишлявайки. Имаше нещо много тревожно в мисълта, че Миа го иска толкова силно, дори след толкова време, че е готова да го изнуди.

По всяка логика Вандър би трябвало да изпитва отвращение при мисълта да я обладае. Какъв глупак само беше: въпреки яростта си все още харесваше чувствената й фигура.

Той отпусна ръката си, обърна се и тръгна обратно към бюрото си. Миа навярно щеше да се опита да използва желанието му, за да го укроти. Всяка фибра от съществото му се бунтуваше против тази мисъл.

Може би беше време да се откаже от херцогството.

Само че… само че той беше херцогът. Това беше всичко, което представляваше, и всичко, което имаше. Основите на тази къща бяха негови. Портретите на предците му по стените, криптата, пълна с костите на същите тези предци… ковчегът, в който почиваше майка му, и баща му редом с нея — иронично съседство предвид обстоятелствата.

Не.

Не можеше да допусне толкова история да попадне в ръцете на един непознат заради нещо толкова банално като един брак. Искаше да запази титлата за децата си, дори ако въпросните деца се появяха от утробата на Миа Карингтън.

Нещо варварско се раздвижи у него. Нейните извивки, пълните й устни, златната коса — всичко това щеше да бъде негово. Членът му се втвърди още повече при тази мисъл.

Вълната от желание бе последвана от прилив на отвращение. Миа беше толкова недалновидна — чак не беше за вярване. Ами ако той решеше да я заключи в някоя кула? Да я умори от глад? Да я убие? Имаше чувството, че съдебният състав, образуван от равните му по ранг, ще откаже да го признае за виновен в убийство, ако се стигне до процес и неприятните обстоятелства около женитбата им излязат на бял свят.

Не че наистина щеше да я нарани. Мислите бяха едно, действията — съвсем друго. Тя обаче спокойно можеше да приеме неговите условия за тази женитба и да вървят по дяволите всички изисквания, изложени в онзи лист хартия, който той бе хвърлил в огъня.

Вандър се отпусна в креслото си, взе лист гравирана хартия, набързо написа едно писмо и го подписа с пълното си име.

Госпожице Карингтън:

По-долу ще намерите описани параметрите на този брак. Ако не дадете изрично съгласие за тези условия, няма да се оженя за вас, а херцогството да върви по дяволите.

Евандър Септимъс Броуди, 4-ти херцог на Пиндар виконт Броуди барон Дръмънд

Той сгъна писмото, извади восъка за подпечатване, който никога не използваше, и се зае да запали свещ, да разтопи восъка и да изпълни всички о станали глупости около подпечатването на писмото с херцогския печат в тъмночервено.

Ъгълчетата на устата му се извиха в мрачна усмивка, докато звънеше.

Когато един лакей влезе в стаята, Вандър му подаде писмото.

— Утре сутринта изпрати това в имението Карингтън. Съобщи на госпожица Карингтън, че конярят ще изчака за отговора й.