Елоиза Джеймс
Четири нощи с херцога (29)

Глава 28

Един час по-късно домакинството на херцога не беше готово да тръгне за надбягванията или поне херцогът и херцогинята не бяха, тъй като все още бяха насаме в спалнята си и никой не посмя да ги обезпокои.

Но след няколко часа в къщата и конюшните се възцари оживление. Чарли беше полудял от въодушевление и очакване да види първото си надбягване. Каишката на Доби бе завързана за патерицата му и двамата се разхождаха пред къщата. И Шишо бе слязъл на долния етаж нетипично рано, великолепен в крещящото си жълто палто и светло бежови панталони.

Освен Джафер конюшните „Пиндар“ щяха да участват с два скопени жребеца и една млада кобилка. Конярите тичаха напред-назад, облечени в цветовете на херцога; жокеи обикаляха наперено наоколо и удряха с камшик по бедрата си.

Миа едва успяваше да възприеме всичко. Вандър беше спокойният център на тази буря: прислужници, коняри, жокеи се въртяха около него. От своя страна Джафер шаваше и се оплакваше, поне докато Миа и Чарли не се присъединиха към него.

Миа се облегна на колата му, а Чарли действително се качи вътре, облегна се на ниската стена и намести удобно крака си. Джафер незабавно се успокои и се огледа наоколо с жив интерес.

— Ще успее — рече Мълбъри, като се спря за малко при тях. — Ако преди една седмица ми бяхте казали, Ваша светлост, че Джафер ще търпи дете близо до себе си, щях да кажа, че сте глупачка, простете.

Чарли носеше малък бележник и записваше всичко, което дочуеше за конете и надбягванията, защото, както бе обяснил на Миа, възнамеряваше един ден да обучава най-добрите коне за надбягвания в цяла Англия. „Също като херцога!“

Сякаш отговаряше на Мълбъри, Джафер се наведе и подуши косата на Чарли.

— Джафер осинови племенника ми — каза Миа с известна гордост.

— Точно така — потвърди Мълбъри. — Вие сте неговото стадо.

Наведе се и потупа Джафер по врата.

— Няма да се учудя, ако довечера спечели. Сега вече има дух за това.

Косъмът на Джафер блестеше и той изглеждаше като цар между конете, жребец, който можеше да яхне вятъра.

Когато пристигнаха на хиподрума в Несълфорд, Вандър придружи Миа и Джафер до специалната си ложа — която разполагаше с отделен прислужник — и ги остави.

— Торн и Индия ще дойдат по някое време — обърна се той към Миа.

В поведението му имаше нещо странно, но Миа си каза, че е само нерви заради надбягването. Макар че не проявяваше очевидни признаци на никакви опасения, той бе платил за Джафер по-голяма сума от всяка, която някой в Англия бе давал за един-единствен кон. Разбира се, че беше напрегнат.

Журналисти от всички вестници в кралството, включително, разбира се, „Спортни новини“, тичаха напред-назад по хиподрума. Доколкото виждаше Миа, никой не говореше за нищо друго, освен за Джафер. Шишо и Чарли се бяха навели над ръба на ложата и ентусиазирано подслушваха разговорите на минувачите.

Миа носеше нова рокля. Слава богу, гърдите й бяха добре покрити. Имаше и шал и това, в добавка към най-новия й корсет, я караше да се чувства хубава.

Макар че в името на честността новооткритата й самоувереност се дължеше не толкова на роклята, колкото на откровените искрени комплименти, които съпругът й не спря да й прави през последните няколко дни. Коментарите на Вандър изобщо не приличаха на елегантните фрази, които се лееха от устата на нейния герой, Фредерик, но в тях имаше груба искреност.

Миа се усмихваше в чашата си с шампанско на един особено ярък спомен, когато прислужникът й поднесе визитата картичка на господин Тобаяс Дотри. След миг той отвори вратата на ложата и оповести — досущ така, сякаш се намираше в някой салон: — „Господин Дотри, лейди Зенобия Индия Дотри, госпожица Дотри“.

Миа остави чашата си и стана да ги посрещне. Не знаеше, че Торн има дъщеря, но ето че той въвеждаше в ложата едно момиченце със сериозно изражение, книга под мишница и кукла в другата ръка.

Чарли се обърна и тя видя как потръпна, когато осъзна, че е дошло друго дете. Досега ограничените му контакти с връстниците му неизменно бяха неприятни.

Той обаче се дръпна назад и прояви учтивост, която прикри неудобството му от запознанството с Роуз. Дори успя да се поклони, без да се прекатури — умение, на което сигурно го бе научил Вандър.

Миа не беше виждала Торн и Индия от сватбата насам, но сега всичко сякаш бе различно. Тя все още бе жената, която бе изнудила Вандър да се ожени за нея, но вече не се чувстваше като тази жена.

Как би могла, когато той я любеше така страстно и тази сутрин я събуди с признанието, че вече е бил на път към конюшните, когато се сетил, че е забравил нещо? Оказа се, че забравеното нещо е било целувка — и тази целувка доведе до такива нежни и страстни ласки, че след това Миа си поплака малко от чиста радост.

Торн и Шишо излязоха от ложата — Шишо, за да направи залозите си, а Торн, за да намери Вандър и да види Джафер. Обеща да се върне за Миа, ако „нейният“ жребец има нужда от успокояване. Чарли пак се метна в предната част на ложата, а Роуз остави книгата си, но не и куклата, и ги погледна. Лейди Зенобия и Миа седнаха и подхванаха неловък разговор за децата.

Оказа се, че Индия — както искаше да я наричат — се притеснява от събирането на Роуз и Чарли също толкова, колкото и Миа.

— Роуз не е срещала почти никого на нейната възраст — обясни тя. — Израснала е при необичайни обстоятелства.

— И Чарли се е срещал с много малко деца.

— Защо си води бележки?

Миа се усмихна.

— Вандър му предложи да е полезен, като записва всички клюки, които чуе. Чарли може би го възприе по-буквално, отколкото възнамеряваше Вандър, но маневрата беше блестяща: Чарли никога не се е чувствал добре в компанията на чужди хора, камо ли сред тълпата, но сега забрави да бъде предпазлив, защото има мисия.

— От съпруга си разбрах, че Чарли е причината, поради която е трябвало да се омъжите за Вандър?

— Да — потвърди Миа, поколеба се и продължи: — Предложих бракът да е само временен, но херцогът нямаше желание да се занимава да търси нова съпруга, затова ето ме тук.

Индия се извърна към нея и вдигна вежда.

— Това ли бяха точните му думи?

— Ами, да.

— Мъжете са такива глупаци! — въздъхна Индия. — Нали знаете, че ако Вандър не желаеше да остане женен за вас, в момента бракът ви щеше да е на път да бъде разтрогнат всеки момент? Той не позволи на моя съпруг да направи каквото и да било, за да го спаси от предложението ми, а повярвайте ми, Торн щеше да намери начин да спре церемонията, ако Вандър наистина искаше.

— Вандър не искаше да загуби херцогството си — обясни Миа. — Всъщност мисля, че много повече го е страх да не загуби конете си, отколкото титлата си.

— Вероятно е така. Решението му да купи Джафер дойде след месеци размисъл за потекло и тем подобни, а аз присъствах мълчалива и отегчена на много от тези дискусии. Но Торн щеше да купи конюшните на Вандър само един час след вашия ултиматум, ако Вандър беше решил да ви откаже. За една лира или за хиляда лири, няма значение. А после просто щеше да му ги продаде обратно.

— Не бях помисляла за това — призна Миа.

— Вандър отхвърли всички идеи на Торн, включително и тази чисто и просто да унищожат писмото. След това отказа да се разведе с вас или да анулира брака. Това какво ви говори?

— Че е човек на честта.

Точно обратното на баща й, ако трябваше да бъде честна.

Индия избухна в смях.

— Ако искате, вярвайте.

— Не виждам друго обяснение — каза сковано Миа.

После реши да смени темата и скоро двете потънаха в разговор за нещо много по-интересно: таланта на Индия да организира и преобзавежда домакинства и къщи. След няколко минути Миа не можа да устои и за своя изненада закле Индия да мълчи и й разказа всичко за Лусибела Деликоза.

Следващите няколко часа преминаха напълно задоволително. Последва лек обяд заедно с децата, които бяха станали ако не най-добри приятели, то поне заинтригувани познати. Миа имаше чувството, че на път за къщи всеки ще нарече другия „доста странен“ — но с възхищение.

Когато наближи време за участието на Джафер, Торн и Вандър се върнаха в ложата, но само за кратко. За огромно въодушевление на Чарли Вандър го вдигна на рамото, както си беше с патерицата.

— Ще се видим след надбягването — сбогува се той и се обърна към вратата.

— Трябва да сме близо до трасето! — изкрещя Чарли и помаха на Миа. Бузите му бяха порозовели, а очите му блестяха.

— Бих искала да отида с тях — обади се един тих глас.

— О, скъпа, боя се, че… — подхвана Индия.

Торн обаче вдигна дъщеря си във въздуха.

— Дръж се здраво — каза й той.

И те потеглиха — двама едри красиви мъже с деца на раменете. Сърцето на Миа се сви при тази гледка.

Двете с Индия се преместиха по-напред в ложата, за да гледат надбягването.

Миа така и не видя как Джафер постига лесна победа, защото вместо него гледаше мъжа, застанал до парапета под нея, и момчето, което се бе облегнало доверчиво на главата му, докато двамата крещяха и ликуваха.

По времето, когато Вандър и Торн се върнаха в ложата с децата, Джафер вече беше на път да се превърне в най-прочутия жребец в Англия. Журналистите се бяха хвърлили в очакващите ги карети и на път за Лондон пишеха статии, които в разпалена проза описваха изключителната покупка на херцога на Пиндар.

Жребецът вече беше фаворит за дербито. Ако продължеше така, съвсем скоро щеше да спечели обратно безбожното състояние, което Негова светлост беше платил за него. Изражението на Вандър си остана непроменено, но Миа усещаше дълбокото му удовлетворение. От своя страна Шишо направо преливаше от радост: въпреки големия риск бе заложил цялата си издръжка на Джафер и сега разполагаше с достатъчно средства да финансира археологическа експедиция до Андите.

— Помисли си само за материала за следващия си роман! — изкрещя той към Миа и размаха шампанското си във въздуха.

Тази вечер в Старбъри Корт всички вдигнаха тост за опасния залог, който бе направил Вандър, купувайки такъв скъп кон само заради потеклото му. Когато отпиха, Вандър се обърна към Миа и отново вдигна чашата си.

— Без вниманието на съпругата ми сега Джафер щеше да линее в клетката си и да му се броят ребрата. Тя е неговото семейство и неговото сърце.

Миа му се усмихна със замъглени очи.

След това Вандър наруши всякакво благоприличие, дръпна я от масата, вдигна я на ръце и я отнесе горе. Тя не протестира, а домакините им само се разсмяха.

Малко по-късно Вандър се обади:

— Това е нашата четвърта нощ, Миа.

Тя бе спряла да мисли за договори и нощи и изречението изпълни сърцето й със страх. Пръстите й се свиха, притиснаха го по-плътно до нея.

— Ще ми откажеш ли, ако те помоля за още една? — прошепна тя. Гласът й беше предрезгавял от удоволствието, което Вандър бе изискал от нея.