Елоиза Джеймс
Четири нощи с херцога (28)

Глава 27

От херцогинята на Пиндар

До нейните издатели господата Бранди, Бъкнъл и Бендал

15 септември 1800 г.

Уважаеми господин Бъкнъл,

От два дни почти не съм излизала от стаята си, докато четях трите романа на госпожица Джулия Куиплет и скоро ще започна романа на госпожа Лайза Клампас.

Знам, че това може да ви прозвучи така, сякаш съм пренебрегнала собствената си книга, и наистина е така, но ви уверявам, че е точно обратното. Книгите на госпожица Куиплет бяха много вдъхновяващи и дори донякъде ми възвърнаха вярата в романтиката и възобновиха убеждението ми, че любовта е Тайната архитектура на света.

С радост ще изкажа похвалите си от следващата книга на госпожица Куиплет.

С най-добри пожелания:

Нейна светлост херцогинята и т.н.

Два дни по-късно

Вандър се събуди, когато синята светлина на зората пропълзя през прозореца. За миг не можа да разбере къде се намира, сякаш бе запратен в някой калейдоскоп, разтреперан и объркан.

Усещаше тялото си някак по-различно.

Бавно обърна глава. Миа се беше свила до него и лъскавата й коса падаше по ръката му. Тя се усмихваше насън.

Вандър усещаше не само тялото си по-различно: самият той беше по-различен. Неуравновесен. Уязвим. Всяка нощ се превръщаше в умопобъркан, който нахлуваше в съпругата си и надаваше стонове, напълно загубил контрол.

Контролът беше опорната точка в живота на Вандър. Тази мисъл бе последвана от пристъп на паника. Може би баща му си бе загубил разсъдъка заради пламенната любов, която изпитваше към херцогинята, към жената, която му изневеряваше.

Не.

Не можеше да забрави това, което му каза Шишо: баща му бе проявявал признаци на лудост дори като момче. Пък и бе измъчвал съпругата си. Каква любов беше това?

Той нежно свали главата на Миа от рамото си и се изправи. Кръвта му шумеше бавно, сякаш никога досега не бе изпитвал удоволствие. Сякаш единственото нещо, което си струваше да прави на този свят, беше да целува жената в леглото си.

Разбира се, и преди беше изпитвал подобно удоволствие. Точно сега не можеше да си спомни кога точно, но трябваше да е бил и с други жени, които да са го докарвали до такова трескаво желание.

Той навлече дрехите си, без да си направи труда да се изкъпе или обръсне. Следобед Джафер щеше да участва за първи път в надбягванията, на един хиподрум само на два часа път от Ръдърфорд Парк, съвсем до Старбъри Корт — провинциалната къща на Торн.

Трябваше да отиде в конюшните и да си възвърне това, което бе загубил предишната нощ, каквото и да беше то. Може би част от сърцето му.

Това беше неприемливо.

Той заслиза по стълбите и махна на Гонт да не идва, икономът обаче отказа да се съобрази с това отпращане и хукна след Вандър, който излетя през входната врата.

— Ваша светлост!

Вандър се обърна и изръмжа:

— Какво има?

— Нали ме помолихте да разбера… — преви се на две икономът, задъхан — … за годеника на Нейна светлост. Помните ли?

Разбира се, че помнеше, макар че така и не спомена пред Миа за тази задача. Защо да я тревожи с предположението, че сър Ричард може да е убил любимия й Едуард?

— Жив е — промълви Гонт, като се държеше за хълбока. — Дявол да го вземе, Ваша светлост, вървите по-бързо и от някоя разгонена свиня!

— Чудесно — каза Вандър и прогони темата за Едуард Рийв от съзнанието си. — Радвам се да го чуя.

— Но е бил в затвора! — повиши глас Гонт.

Вандър замръзна.

— В затвора ли? Къде?

— „Олд Толбут“, Единбург! Човекът от „Боу Стрийт Ранърс“ го открил чак след като избягал от затвора.

— Изфабрикувани обвинения — предположи Вандър. Никой мъж не би напуснал Миа по своя воля. Някъде дълбоко в съзнанието си го знаеше от самото начало.

Гонт кимна.

— Така е, Ваша светлост. Човекът от „Боу Стрийт Ранърс“ ще свидетелства пред Короната, че сър Ричард Магрудър е вкарал господин Рийв в затвора по лъжливо обвинение, под друго име, без истински юридически процес. Господин Рийв за малко не умрял от рана по главата, която получил при залавянето си, и обвиненията ще включват опит за убийство.

Вандър изруга под нос.

— Изглежда, са закарали господин Рийв в „Олд Толбут“ с фалшифицирана заповед, в която се казва, че е получил доживотна присъда и че е недисциплиниран, необуздан престъпник и е опасно да го държат в Англия. — Гонт изсумтя. — Сякаш шотландските затвори са по-добри от английските! Тъкмо щели да го пратят в Ботъни Бей^[1], когато успял да избяга.

Естествено, че е избягал от затвора, за да се върне при Миа! При Чарли също. Рийв имаше права и над двамата. В стомаха на Вандър се надигна гадене, но той го пребори.

— Къде е той сега? — обърна се херцогът към Гонт.

— На път за насам, Ваша светлост. — На лицето на Гонт се изписа измъчено изражение. — Да види херцогинята. Сигурно ще пристигне тук утре сутринта — моят човек изпрати вест предварително.

— Точно така — измърмори Вандър, обзет от странно спокойствие. Имаше още един ден с нея. Още една нощ. — Нито дума на Нейна светлост.

Гонт сбърчи чело.

— Няма да допусна пак да се разочарова, ако той не дойде — поясни мрачно Вандър. — Лично ще й го съобщя, утре сутринта.

И преди се беше чувствал така: когато беше на девет и баща му уж го взе за крадец и го блъсна в стената на черната кухня; и за втори път преди една година, когато конетабълът пристигна с новината, че майка му е загинала.

— Пригответе стая, но не казвайте на никого кой е възможният ни посетител.

— Значи смятате да не й казвате нищо до утре сутрин? — попита Гонт.

Дори тогава можеше да не й каже.

Последното, което искаше да види Вандър, беше радостта, която щеше да озари лицето на Миа, когато разбереше, че Рийв не е искал нито да я напуска, нито да изоставя Чарли. Че любимият й Едуард обожава и двамата и е избягал от затвора, за да се върне при тях.

Самият Вандър бе готов да избяга дори от Тауър, за да се върне при Миа.

— Не — отговори той и истината се стовари отгоре му като чук: тя го беше омагьосала така, както майка му бе омагьосала баща му. Покойният херцог бе умрял броени дни след като бе узнал за смъртта на своята херцогиня, сякаш самият факт, че нея вече я няма на този свят, го бе направил уязвим за пневмонията.

И все пак майка му беше влюбена в друг мъж. Неговата съпруга, сегашната херцогиня, също беше влюбена в друг.

Накратко, по някакъв начин Вандър бе успял да повтори същата тройка, която го накара да кипи от ярост по времето, когато пристигна в „Итън“.

Е, добре!

Оставаше му още един ден. Още една нощ. Ненадейно остана поразен от цялата ирония на ситуацията. Довечера щеше да бъде неговата последна нощ с Миа.

Четвъртата и последната.

— Моля те, съобщи на всички, че ще придружа херцогинята и Чарли на надбягванията в Несълфорд, за да видим първото участие на Джафер. След около час тръгваме.

Икономът кимна.

— Гонт — предупреди го Вандър, — ще остана много недоволен, ако дори и най-малкият намек за тази новина стигне до ушите на Нейна светлост преди утре сутрин. Ясно ли се изразих?

Стори му се, че в очите на Гонт се чете съжаление, но това не го интересуваше.

— Херцогинята няма да чуе нищо от мен, Ваша светлост. Но трябва да отбележа, че е възможно господин Рийв да не губи време. Може да пристигне и по-рано.

— Ние няма да сме тук — отговори Вандър. — Ще останем да пренощуваме в резиденцията на господин Дотри, Старбъри Корт, тъй като е близо до хиподрума. Както винаги, ако в наше отсъствие в Ръдърфорд Парк пристигнат гости, се постарай да се чувстват удобно, докато се върна.

Гонт кимна и Вандър се обърна да се качи обратно горе. Искаше да приготви Джафер, в конюшните го очакваха и безброй други задачи.

Но първо искаше да събуди Миа.

По свой собствен начин.