Елоиза Джеймс
Четири нощи с херцога (36)

Епилог

На следващата сутрин Гонт преживя ужасен шок, когато отвори вратата: Джафер пасеше на моравата под прозореца на Миа, без ездач, с увиснали поводи.

По-късно същия ден шерифът дойде при тях с новината, че сър Ричард Магрудър, освободен по грешка от ареста, е откраднал кон и е избягал от правосъдието, но по време на бягството си е бил хвърлен в една канавка и е умрял незабавно от счупен врат.

Джафер, изглежда, не се бе зарадвал да усети сър Ричард на гърба си.

Всъщност той много повече предпочиташе собственото си стадо: стига семейството му да беше наблизо, Джафер бе най-сговорчивият кон на света. През следващата година той предприе множество болезнено бавни разходки, по време на които подскачаше около Ланселот и Миа. Колкото и пламенно да я ухажваше обаче, Миа упорито отказваше да се качи на гърба на едно толкова голямо животно.

През следващата година Нейна светлост промени извинението си — заяви, че не искала да изложи на риск нероденото си бебе, като язди кон, по-енергичен от Ланселот.

Две години след това обяви, че Флора става много раздразнителна, когато се раздели с майка си задълго, затова смята да взема малката на всекидневната си езда. Никой не би рискувал да качи Флора — която бе наследила буйната черна коса на баща си и смеха на майка си — на който и да било друг кон, освен Ланселот.

Флора бързо бе последвана от Кътбърт (кръстен на обичния си прачичо) и Едуард (наречен на един специален приятел на майка си). По този начин херцогинята на Пиндар задълго успя да избегне заплахата да се озове качена на един ужасно висок кон.

Към този момент Джафер вече бе спечелил всички възможни надбягвания във Великобритания и се бе оттеглил, за да премине към положението на жребец за разплод — задача, с която се зае с огромен ентусиазъм.

И тогава, рано една сутрин, докато херцогът и херцогинята се излежаваха след поведение, което би шокирало близките им, Негова светлост изтъкна, че Ланселот остарява и навярно ще е най-доволен, ако си остане в обора.

Тъй като всеки можеше да види, че Ланселот наистина би се зарадвал никога повече да не напусне бокса си, херцогинята не възрази. Негова светлост добави, че Джафер не е ужасно висок, освен това всичките им трима потомци летяха наоколо на коне, два пъти по-високи от херцогинята.

Миа лежеше преметната напреки през тялото на съпруга си и рисуваше с пръст кръгове по гърдите му.

— Просто не мога да повярвам, че всичките деца се оказаха такива великани — въздъхна тя. — Бяха такива мънички бебенца, а виж ги сега!

Вандър я целуна по челото.

— Красиви са като теб и високи като мен.

— Знаеш ли, че Бърти май може да стане романист? Разказа ми една история за някаква случка от „Итън“ с идеален усет за темпо.

По-късно сутринта Вандър помогна на съпругата си да се качи на гърба на Джафер, при което Мълбъри остана удивен. Макар че за съжаление Миа проявяваше злополучна склонност да се вкопчва в лъка на седлото и да стиска очи — а Вандър беше дълбоко убеден, че всички ездачи трябва да си държат очите отворени, — най-накрая се заклатушкаха бавничко по пътеката, която минаваше през гората.

От този ден нататък за Миа не съществуваше друг кон.

Но макар че тя бе положила големи усилия да избягва арабските жребци, с Чарли се случи тъкмо обратното. Точно както предсказа Вандър, момчето скоро стана най-добрият ездач в пет графства. На гърба на коня не изпитваше и капка страх и можеше да овладее и най-непокорните жребци.

В „Итън“ му дадоха специално позволение да пропуска часове заради едно или друго надбягване, което отначало предизвика немалко завист. Но след като другите момчета схванаха, че докато младият лорд Карингтън се състезава в отбора по езда, „Итън“ няма да загуби купата „Стийпълчейз“ — сребърен бокал, който „Итън“ и „Хароу“ си разменяха от години — е, след това никой не негодуваше, задето Чарли пропуска часове и никой никога не дръзваше да нарече Негово благородие „Куцльо“ или „Пийт Дървения крак“.

Всъщност, както довери Миа на издателя си господин Уилям Бъкнъл — който преди няколко години престана да бъде господин Бъкнъл и стана просто Уил, — племенникът й сякаш бе хвърлил само един поглед към херцога и бе решил да се превърне във Вандър.

— Чарли е станал толкова мускулест от постоянната борба с полуобучени коне, че дори изглежда като съпруга ми; никоя жена не забелязва накуцването му — сподели Миа. — Освен това говори като Вандър. Както казват всички, госпожица Алиша Гретли, която е достатъчно хубава, за да мине за някоя от моите героини, чезне от любов по племенника ми. Но когато му споменах за това, Чарли потръпна и рече, че когато дойдело време да се ожени, щял той да преследва момичето, а не обратното. — Миа сбърчи нос. — Точно това би казал и Вандър на неговата възраст!

Уил Бъкнъл не можа да сдържи смеха си. Днес беше първият ден от ежегодното му едномесечно гостуване в Ръдърфорд Парк, по време на което редактираше последния ръкопис на херцогинята; за него този месец неизменно бе най-щастливият от цялата година.

— Ако продължи да върви по стъпките на Негова светлост, лорд Карингтън ще разполага с десетина години, през които да намери подходящата жена — отбеляза той.

— Сякаш беше вчера, когато беше малко момче и подскачаше наоколо с патерицата си — въздъхна херцогинята и взе перото си. — Предполагам, че трябва да се захващаме за работа — поне от един час се занимаваме само с клюки.

Преди Уил да отговори, херцогът подаде глава през вратата.

— Може ли да отвлека съпругата си за кратка консултация по един въпрос от голяма важност?

Уил наблюдаваше сценката с интерес. Според него една от причините в някои кръгове да сравняват романите на херцогинята с тези на госпожица Джейн Остин беше това, че тя черпеше от радостта, която бе така очевидна в личния й живот, и споделяше част от нея с читателите си.

Но Нейна светлост поклати глава.

— Изчезвай — обърна се тя към съпруга си и му изпрати въздушна целувка. — Никакви консултации, преди с Уил да направим поне десет страници.

След като херцогът затвори вратата зад гърба си, Нейна светлост се обърна към Уил с широка дяволита усмивка.

— Видяхте ли колко мирно излезе? Няма да ми повярвате, но някога съпругът ми си мислеше, че винаги може да става на неговата. Отне ми поне една година брачен живот, за да го отуча от този навик.

Уил не можа да измисли подходящ отговор, затова почука по купчината страници, които лежаха пред него.

— Предлагам, преди да разгледаме подробно, която и да било от сцените, да обсъдим факта, че вашият герой, лорд Ксавие Хотри, си загубва паметта, след като конят му го хвърля, и вече не си спомня собствената си съпруга.

— Това много ще се хареса на читателите ми — отговори херцогинята незабавно. И отбранително.

— Не се съмнявам — отговори Уил и се постара гласът му да прозвучи успокояващо. — Но дали ще приемат факта, че лорд Ксавие по някакво чудо си спомня лицето на съпругата си само след като започва да вярва, че неговият зъл втори братовчед я е убил? Мисля, че читателите ви биха предпочели поне да се опита да й спаси живота. От добра воля, ако не заради семейната връзка.

Нейна светлост въздъхна и придърпа страниците към себе си.

— Сигурно сте прав. Но ще трябва да измислим как да запазим сцената, в която се хвърля от скалите, обзет от чувство на вина. Шишо обожава този скок, а знаете, че той е най-добрият ми критик.

Уил внимателно подбра думите си:

— Донякъде се безпокоя, че лорд Ксавие ще умре, преди да успее да…

И така нататък, и така нататък.

В името на истината този един месец всяка година, през който Уил Бъкнъл се присъединяваше към семейството им, редактираше последния й ръкопис и спореше с Шишо, беше един от най-любимите и на Нейна светлост.

Макар че жена, която обича така силно и е така обичана в отговор, може да намери радост в почти всеки един миг. Положително във всеки един месец.

И със сигурност по време на всяка една консултация със съпруга си.