Елоиза Джеймс
Четири нощи с херцога (15)

Глава 14

Бележки по сцената с изоставянето

Флора трябваше да се изправи срещу Фредерик, или да изглежда като жалка страхливка.

Трябваше да захвърли настрана молитвеника си и да каже на изоставящия нечестния граф какво точно мисли за него — за този подсмърчащ, плюнчещ се, тресящ се, слаботелесен, лишен от пулс мъж.

Флора чакаше пред олтара и изящните й ръце стискаха молитвеника, който умиращата й май…

Граф Фредерик влезе в църквата и Флора инстинктивно разбра, само с един поглед към сатанинските черни очи, че възнамерява да я унижи по най-ужасен начин, пред цялото beau monde^[1]. Тя запрати молитвеника си като диск и го събори на пода.

После се отправи към вратата и по пътя стъпи върху проснатото му тяло.

Това не става.

Когато се събуди на следващата сутрин, Миа се чувстваше много по-добре.

Малко жени биха се оплаквали, че са омъжени за безумно привлекателен херцог. Макар че може би щяха да се намусят на готовността на Вандър да се откаже от консумирането на брака.

Миа би го приписала на факта, че той не харесва фигурата й, но макар че я смяташе за трътлеста, Вандър я бе целунал веднъж. Е, добре, два пъти.

По думите на всички, мъжете бяха точно такива. Самата близост до жена изпълваше мъжа с желание да я обладае. Беше странно да открие, че в това отношение гувернантката й е имала право.

Миа позвъни за Сюзан, влезе в банята и едва тогава направи едно важно откритие. Една врата на стената срещу ваната почти със сигурност водеше до стаята на Вандър. И Миа не виждаше кука, която да му попречи да влезе право в банята, докато тя се къпе.

Гола и заобиколена от всички тези огледала.

В никакъв случай не можеше да го допусне. Трябваше веднага да поставят куки. А междувременно накара Сюзан да пази пред вратата, докато тя се къпеше.

Малко по-късно Миа слезе в стаята за закуска и видя, че вътре е само Нотъл.

— Добро утро, Ваша светлост — поздрави я икономът. — Може ли да ви предложа благопожеланията си по случай сватбата?

Думите бяха очевидно неискрени, но Миа предпочете да не обръща внимание на тона му.

— Благодаря, Нотъл. Да сменим темата: бих желала някой да сложи ключалки от вътрешната страна на вратите в банята ми. И на двете врати — тази към моята спалня и другата, към спалнята на херцога.

— Нека се уверя, че съм разбрал правилно Ваша светлост — каза Нотъл сковано. — Искате да сложите ключалки от двете страни на вратите на банята? Тези врати са били донесени от Венеция, където са красили едно тристагодишно палацо.

— Точно така. На тези врати — потвърди Миа.

Когато той не се съгласи веднага, тя попита:

— Може би ще се почувствате по-спокоен, ако Негова светлост потвърди заповедта ми?

Изглежда, според Нотъл полът й беше по-важен от ранга.

— Разбира се, че не — отговори той. Изглеждаше ни лук ял, ни лук мирисал. Миа не беше сигурна какво означава това, но не обичаше лук.

И Нотъл.

Тя се отправи към един стол, но икономът се обади:

— Ако ме извините, Ваша светлост, има един неотложен домашен проблем, за който бих желал да получа напътствията ви.

— О! — измърмори Миа и се обърна. — Разбира се, Нотъл. За какво става въпрос?

— За животните на покойната херцогиня.

— Всички тези стъклени украшения — каза Миа, разбирайки какъв е проблемът му. — Сигурно е много уморително постоянно да ги бършат от прах.

— Нямах предвид колекцията, а кучетата й — обясни той с притеснено изражение.

— Уинки и Доби! — възкликна Миа. — Да, разбира се, че помня кучетата й. Доби сигурно остарява. Какво стана с тях през последната година?

— Най-общо казано, затворени са в бараката на градинаря. И от време на време в избата с картофи — допълни той.

Миа се намръщи.

— Защо, за бога, живеят в барака? Те са свикнали да тичат на воля из къщата.

— Моля ви да сведете поглед към килима в тази стая.

С огромно усилие на волята Миа се сдържа да не завърти очи. Вместо това погледна към краката си.

— Да?

— Коприна, изтъкана в планините на Кашмир — обясни икономът и в гласа му за първи път се появи нотка на ентусиазъм. — Не само че ноктите са вредни, но и с прискърбие трябва да ви съобщя, че след смъртта на херцогинята те започнаха да уринират навсякъде.

Измина малко време, преди Миа да проумее какво й казва той.

— Вероятно са били в шок! И нищо чудно, щом сте ги затворили в избата с картофи. Херцогът одобри ли това отношение?

— Не занимавам Негова светлост с въпроси от областта на домакинството — съобщи й високомерно икономът.

— Дори не сте го питали?

Нотъл отклони погледа си.

— Херцогът не проявява интерес към такива банални въпроси. Но се случи така, че Негова светлост придружил лорд Карингтън до кухнята за среднощна закуска и така открили кучетата. Ще съм ви много благодарен, Ваша светлост, ако се погрижите животните постоянно да останат затворени в детската стая. Няма да допусна килимът в тази стая да пострада.

— Няма да затворя Уинки и Доби в детската стая. Изобщо не е трябвало да ги затваряте в избата — заяви тя. — Когато се успокоят, инцидентите ще намалеят.

Лицето на иконома се удължи още повече, ако това изобщо бе възможно.

— Да разбирам ли, че килимите ще са заложници на емоционалното състояние на тези животни? Ще ми позволите ли да ги оставя затворени, докато постигнат спокойно състояние, Ваша светлост?

— За малко да реша, че се опитвате да сте забавен, Нотъл — каза Миа. Но беше очевидно, че случаят не е такъв. Тя въздъхна. — Кучетата ще останат при Чарли. Тъй като по всяка вероятност той няма да прекарва много време на долния етаж, килимите ще са в безопасност.

Нотъл наклони глава, очевидно умилостивен.

— Навярно бихте могли да ми съобщите, Ваша светлост, какви условия трябва да осигурим на вашия повереник, като се има предвид неговото… състояние.

Миа присви очи. Това, което долови в гласа му, отвращение ли беше? Реши да го приеме за невинен до доказване на противното.

— Моят племенник е донякъде ограничен в движенията си, но никога не създава проблеми.

— Питах се дали някои от прислужничките в стаите — онези, които не се отличават със здрав стомах, не трябва да бъдат преместени.

Погледът му потвърди, че би предпочел Чарли да живее в избата за картофи вместо в детската стая.

С това съмненията на Миа се стопиха. На лицето й навярно се бе изписало предупредително изражение, защото икономът добави:

— За доброто на младия господар, разбира се. Никой не иска той да се разстрои заради глупостта на някое селско момиче.

— Глупостта на някое селско момиче — повтори Миа. — Какво точно имате предвид?

Икономът я изгледа от горе на долу от висотата на значителния с и ръст.

— Това домакинство се гордее със способността си да си затваря очите за някои неприятни особености винаги когато е възможно. Такава е традицията на херцозите на Пиндар.

— Разбирам, че е имало предостатъчно неща за пренебрегване — каза Миа. — Но сега аз съм херцогинята на Пиндар. Нима искате да ми кажете, че си представяте как прислужничките припадат, щом зърнат Чарли?

— Надявам се, че няма — отговори Нотъл. — Но трябва да осъзнаваме, че има такава възможност, предвид малформацията на детето.

Ненадейно Миа взе решение.

— Уволнен сте — каза тя, като се изпъна дотолкова, доколкото можа, което за съжаление означаваше, че стигна само до мишницата му. — Освобождавам ви от длъжност. Ако херцогът желае да ви осигури препоръка, това зависи само от него. Но бих желала до обед да сте напуснали.

Досега бе уволнявала само двама прислужници, и в двата случая за кражба. И в двата случая въпросните прислужници бяха реагирали с всички признаци на вина.

Нотъл обаче не последва този пример.

И той се изпъна, докато накрая надвисна над Миа, очевидно използвайки ръста си, за да се опита да я сплаши, и оповести:

— Служа на херцозите на Пиндар, откакто бях осемнайсетгодишен.

— В такъв случай Негова светлост навярно е забелязал у вас качества, които аз не виждам — отвърна остро Миа. — Може да ги изброи в препоръката си. Но никой в тази къща няма да запази мястото си, ако прояви към племенника ми дори най-малък признак на неуважение. Може би ще желаете да обясните това на останалите членове на домакинството, Нотъл, преди да си съберете багажа.

— Ще видим какво ще каже Негова светлост по този въпрос — отговори икономът. Гласът му звучеше още по-неприятно, защото той почти съскаше.

От отворената врата зад гърба му долетя някакъв звук и Шишо влезе в стаята за закуска с леко ръкопляскане.

— Хайде, хайде, Нотъл! Нали не мислиш, че един херцог, който току-що се е оженил, ще отмени заповедта на жена си по въпрос, свързан с домакинството?

— Това е прекалено! — за първи път Нотъл изглеждаше леко смутен.

— Аз няма да се застъпя за теб — информира го Шишо. — Не ми харесва как ме гледаш, когато пийна повече, отколкото е препоръчително.

— Убеден съм, че никога не съм ви оскърбил по какъвто и да било начин.

— Значи бъркаш. Мисля, че често се държиш оскърбително, когато смяташ, че не е така — отвърна рязко Шишо. — Хайде, скъпа моя, ще желаеш ли чаша канарско вино? Установил съм, че точно от това има нужда човек, за да си успокои стомаха сутрин.

Миа откри, че трепери. Не беше свикнала с подобни сблъсъци. Тя излезе през вратата, през която току-що бе влязъл Шишо, но за нейно недоволство двамата мъже я последваха.

— Извини ме, трябва да се върна за малко в спалнята си — обърна се тя към Шишо, пренебрегвайки Нотъл. Качи се обратно по стълбището, като държеше ръцете си отпред, та никой от двамата да не види, че треперят.

Когато се качи на горния етаж, се втурна в стаята си, затвори вратата и се облегна върху нея. Сюзан я погледна учудено. Тъкмо разопаковаше куфарите, които бяха пристигнали предишната вечер, и грижливо поставяше дрехите на Миа в шкафа.

— Мили боже, милейди — възкликна тя, — какво се е случило?

— Току-що уволних Нотъл.

— Какво? — извика камериерката й.

— Отпратих го — поясни Миа и се свлече на един стол. — Казах му, че до обед трябва да се е махнал.

Сърцето й все още препускаше.

— Беше ужасно, Сюзан. Отначало отказа да си тръгне, преди да е говорил с херцога, но за щастие сър Кътбърт ми оказа голяма помощ.

— Сър Кътбърт е пияница, но е много мил, така казват всички — съгласи се Сюзан, пусна роклята, която държеше, на леглото и се приближи. На лицето й бе изписано огромно любопитство. — Какво, за бога, направи господин Нотъл, че ви ядоса така? Имайте предвид, че той изобщо не ми харесва. Страшно е надут. Ще речеш, че той е херцогът.

— Изрази се грубо за Чарли — отговори Миа. — Направо противно. Намекна, че прислужничките ще припаднат, като видят крака му.

— Това наистина е противно.

Сърцето на Миа започваше да се успокоява. Погледът й бе привлечен от тъмните старомодни рокли на рафтовете в шкафа и тя взе още едно светкавично решение.

— Имам нужда от нови рокли, Сюзан, от коприна, в красиви цветове.

Проклета да е, ако позволи подовете на Ръдърфорд Парк да са по-добре облечени от господарката му!

Сюзан засия.

— Сега, когато сър Ричард не държи кесията, можете да си поръчате каквото искате. Вие сте херцогиня!

— Предполагам — съгласи се Миа. Преди дрехите никога не я бяха занимавали. Чарли не се интересуваше от външния й вид, а тя не искаше да пръска пари за скъпи платове. След сезона на дебюта си — при който всички добри партии като цяло я пренебрегнаха — тя живееше тихо вкъщи, от време на време посещаваше местни събирания, но рядко дръзваше да отиде в Лондон и никога — в средите на висшето общество.

Но презрението на Нотъл я разтърси. Имаше силното чувство, че отношението му има нещо общо с гардероба й, макар че същината на проблема навярно беше връзката на баща й с покойната херцогиня.

Сюзан пак се върна на темата за иконома.

— Беше ужасно невъзпитано от страна на господин Нотъл да остави конярите да разказват за юмручния бой на Негова светлост със сър Ричард. Господин Гонт никога не би допуснал такива клюки. Имайте предвид, че господин Гонт умееше да показва чувствата си. Не му харесваше начинът, по който майката на мастър Чарлс Уолъс потръпваше, щом го зърнеше. Но никога не каза нищо на глас.

Този конкретен спомен потвърди правотата на импулсивното решение на Миа да се отърве от Нотъл. Горкият Чарли бе принуден да се примирява с отвращението на майка си; последното, което му трябваше, бе да търпи същото и от иконома.

— Снощи Нотъл каза на масата за вечеря, че мастър Чарлс нямал крак, а плавник. — Сега Сюзан бе подпряла ръце на хълбоците си. — Аз му казах, че ужасно греши, а той ми нареди да си затварям устата.

На Миа й се стори, че в стаята няма достатъчно въздух. Не беше само заради сблъсъка с Нотъл. Всичко просто й идваше прекалено много.

— Сюзан — промълви отчаяно тя, — не мога да остана омъжена за херцога!

Камериерката й се тръсна на леглото.

— И защо не? Той е хубав мъж и прислужниците го харесват. Това говори много. А освен всичко друго, сега и станахте херцогиня.

— Не искам да съм херцогиня! Никога не съм искала.

Сюзан се подсмихна.

— Това е все едно да кажете, че мразите диамантите. Само жена без капка мозък би казала, че не иска да бъде херцогиня. Сега можете да си поръчате всички рокли, които желаете.

Миа вдигна рамене.

— Всички книги, които искате — добави Сюзан. — А младият господар може пак да има учител.

— Негова светлост смята, че съм трътлеста — изрече Миа. За първи път признаваше истината. — И дебела.

Сюзан събра вежди.

— Откъде знаете?

— Той реши, че чакам дете.

— Какво?

— Успях да го убедя, че греши — поясни нещастно Миа. — Но не ми допада идеята да съм омъжена за него. Той е прекалено красив, Сюзан. Помежду ни има несъответствие, което не може да доведе до щастлив брак.

— Когато ви го каза, синия меринос ли носехте? Той наистина се набира под бюста. Винаги съм твърдяла, че госпожа Ракърти в селото трябва да се посвети на градината си.

Тя се поколеба, но добави:

— Забелязах, че снощи той не посети спалнята ви, макар че беше първата ви брачна нощ.

Разбира се, че беше забелязала. Прислугата виждаше всичко.

— Решихме да отложим създаването на наследник за известно време. Години, най-вероятно.

— Вие не сте дебела — отсече категорично Сюзан. — Имате прекрасни извивки. Ще му докажем, че греши.

— „Трътлеста“ е друга дума за „ниска“. Ще стана известна като Трътлестата херцогиня.

— Възможно е.

— Така ли мислиш?

Миа се почувства леко наранена. Сюзан беше нейна камериерка — и на практика единствената й приятелка — от три години.

Сюзан я дръпна и я изправи пред огледалото.

— Роклята ви стига чак до ключицата — изтъкна тя.

Миа кимна.

— Така ми харесва.

— А тези допълнителни набори на раменете не ви красят.

— Трябват ми.

— Защо?

— За да балансират гърдите ми. Прекалено са големи.

Веждите на Сюзан се стрелнаха нагоре.

— Затова ли винаги искате набори?

— И ти щеше да искаш, ако беше ниска и имаше зелки отпред. Ти си цяла глава по-висока от мен, Сюзан, и нямаш представа какво е да си колкото мен.

— Много бих искала да съм колкото вас. Особено отпред.

Тя подръпна корсажа си.

— Погледнете! Нямам си почти нищо.

— Ябълки, не зелки.

— Какво? Защо говорите за храна?

— Не искам да привличам внимание към бюста си. Прекалено съм ниска за дрехи, които се набират под гърдите. Те са за жени с дълги крака, но при мен се издуват и ме карат да изглеждам така, сякаш чакам дете.

— Краката ви са добре оформени — продължи Сюзан. — Както и глезените. Мисля, че трябва да поръчаме скандално къса рокля без почти никакъв плат в бюста.

Миа завъртя очи.

— Сега сте омъжена. Трябва да се обличате като херцогиня: по модата, а не две години след нея. — Тя подръпна набора. — Или десет.

— Това няма да промени нищо.

— Великолепните рокли променят всичко. Утре можем да заминем за Лондон.

— Утре ли?

Сюзан кимна енергично.

— За да отидем при някоя модистка. Нали знаете, че сестра ми Пег е на служба при лейди Брандъл? Когато миналия месец отидох да я видя, обсъдихме всички модистки в Лондон и знам при коя точно трябва да отидем.

— Не мога. Романът ми…

— Вашият съпруг ви пренебрегна през първата ви брачна нощ! — напомни й Сюзан с остър глас. — Това никоя жена не бива да го търпи. Ще ви превърнем в жена, която ще е толкова прелестна, че херцогът ще ви умолява да го допуснете в спалнята си.

Тази идея допадна на Миа, макар да не вярваше, че е възможно.

— Не мога да отида в Лондон. Знаеш, че Чарли не обича да пътува, а аз няма да го оставя сам в чужда къща, докато се размотавам в търсене на нови панделки.

— Ще ви трябва нещо повече от панделки! — провикна се Сюзан.

— Мислех си, че мога да отида да пояздя — смени темата Миа. — Знаеш ли дали снощи са докарали Ланселот? Не ми се закусва.

— Да, докараха го — потвърди Сюзан, — което ми напомня, че ви трябва и нов костюм за езда.

Миа кимна. Беше болезнено наясно, че сегашният се беше свил, тъй като платът се опъваше край месинговите копчета отпред. Това само подчертаваше още повече тази част от тялото й.

— Сега, когато вече не сте просто обикновената госпожица Карингтън — каза замислено Сюзан, — навярно ще можете да повикате някоя модистка в Ръдърфорд Парк.

— Дали ще дойдат тук, в провинцията?

— Ще предложим да им платим двойно.

— Двойно ли?

Сюзан сложи ръце на хълбоците си.

— Милейди, снощи вашият съпруг дори не се опита да дойде при вас в леглото, нали?

Миа се намръщи:

— Трябва ли постоянно да се връщаме към същата тема?

— С подходящата рокля ще станете неустоима — обеща Сюзан.

Според експертното мнение на Миа — като романистка, която бе създала три превъплъщения на Пепеляшка, — това беше също толкова вероятно, колкото и сняг през юли. Но не можеше да се спре: в сърцето й разцъфна малка пъпка на надежда.