Ан Грейси
Мечтата на Джейн (16)

Глава 15

Който е готов да танцува, той е узрял и да се влюби.

Джейн Остин, „Гордост и предразсъдъци“

Джейн затаи дъх.

— Та-даммммм! — Дейзи свали със замах покривалото, което беше метнала върху дългото високо огледало с подвижна рамка, и Джейн за първи път видя как изглежда роклята й.

— О, Дейзи… О, Дейзи…

Джейн бавно се завъртя, без да откъсва поглед от отражението си. Платът се завъртя изящно около тялото й заедно с движенията й — плавно като вода, като мъгла. Тънката бяла коприна беше покрита с деликатни, едва забележими кръстосани шевове, които хвърляха леки розови сенки върху гънките на полата. Специално донесен плат — подарък от Макс и Флин. Корсажът беше украсен със стотици розови кристалчета, които проблясваха на светлината на газената лампа.

— Това е най-прекрасната рокля, която съм виждала — прошепна Джейн. — О, благодаря ти, Дейзи! Тя е… о, нямам думи да опиша как се чувствам!

— Приличаш на принцеса от приказките — промълви Аби и избърса сълзите си. — О, Джейн, ти си истинско копие на мама! Толкова ми се иска с татко да можеха да те видят! О, Боже, о, Боже, мисля, че ще се разплача!

— Ей! Престани веднага! — прекъсна я Дейзи. — Не искам никакви сълзи по хубавата ми коприна, ясно ли е? Ако исках водна коприна, щях да взема нея.

Аби отстъпи назад, като се смееше и плачеше едновременно. Обърна се към съпруга си и промълви безпомощно:

— Не тъгувам, наистина. Просто Джейн е копие на майка ни. Мечтата й винаги е била да бъде дебютантка, както мама навремето. Но никога не сме си помисляли, че наистина ще се случи.

— Знам, любима — промълви нежно Макс и й подаде идеално бяла кърпичка. После подаде на Джейн продълговата кутийка, тапицирана с бял брокат. — Малък подарък от мен и от сестра ти за спомен от първия ти бал.

Джейн я отвори с треперещи ръце. Вътре блестяха огърлица от перли и кристали и чифт перлени обеци. Тя ахна и погледна към Аби.

Сестра й кимна.

— Това успяхме да създадем по описанието на мама. Но си помислихме, че ще предпочетеш розово.

— О, да! Много ви благодаря, прекрасни са! Не бях виждала розови перли — прошепна Джейн, извади огърлицата от кутийката и я доближи до шията си. — Може ли да я закопчееш, Аби?

— Южноморски перли — каза й Макс.

Аби закопча огърлицата и когато Джейн си сложи обеците, я прегърна.

— Радвай се на първия си бал, малка сестричке.

— И ти, голяма сестричке — отговори весело Джейн. Не беше редно цялото внимание да е съсредоточено върху нея. Това беше първият бал и за трите — за нея, за Аби и за Дамарис. Искаше й се и Дейзи да дойде, но тя беше отказала.

— Внимавайте да не смачкате роклите! — предупреди ги Дейзи. Аби беше облечена с яркозелена коприна с подгъви, украсени с изящни златисти филизи, поддържани от златисти избродирани пискюлчета. На шията си носеше великолепна огърлица от смарагди.

— Точно така! — съгласи се лейди Биатрис от прага. — Момичето изглежда великолепно — е, и двете изглеждат великолепно, но Джейн е особено прекрасна. Свършила си чудесна работа, Дейзи, скъпа. Как само си подбрала плата — истински триумф!

— Да, Дейзи! — съгласи се Аби. — А роклята, която уши за Дамарис, е зашеметяваща. Толкова е оригинална и толкова по модата! Когато я видят хората, ще се затрупаш с клиенти.

— Сигурна ли си, че няма да дойдеш, Дейзи? — попита лейди Биатрис. — Уредих всичко с херцогинята — тя каза, че спокойно мога да те доведа — и трябва да си там, за да видиш каква сензация ще предизвикат роклите ти. Това е и твоят първи бал, нали знаеш — това са твоите рокли.

Дейзи поклати глава.

— Нямам време. Имам работа. Тез — тези — рокли ще положат началото на магазина ми довечера. Няма нужда да идвам.

— Не и щом ще си упорита като муле — измърмори лейди Биатрис.

В каретата на път за бала всички мълчаха. Несъмнено Аби мислеше за родителите им, както и Джейн в известен смисъл.

„Това винаги е било мечтата на Джейн“, беше казала Аби.

Джейн си помисли за историята на майка си и частица от нея си пожела мъжът, който я чакаше в другия край на балната зала, да е висок и мургав, с блестящи сребристозелени очи.

„Не, това е само глупава фантазия — каза си решително тя. — Невъзможна мечта.“ Имаше симпатичен, подходящ мъж, който я чакаше и щеше да й даде всичко, което някога бе желала.

Погледна към Аби и Макс, които седяха срещу нея, и ги улови в момент, в който си разменяха пламенни погледи. Ръката на Аби бе преплетена с тази на съпруга й; тя въздъхна щастливо и се сгуши по-близо до едрото му тяло, без да се интересува дали ще си смачка роклята. Макс покри дланта й със своята и погледна към нея с изражение, в което се четяха такава близост и любов, че Джейн трябваше да отклони поглед.

Преглътна с усилие. Всичко, което бе желала някога.

Почти всичко.

 

 

Майордомът на херцогиня Ротърмер стоеше на върха на стълбите, водещи надолу към балната зала, и оповестяваше имената на всички пристигащи. Лейди Биатрис мина първа и сбърчи нос, когато я нарекоха „вдовстващата лейди Девънам“, после Макс и Аби — лорд и лейди Девънам, и накрая Джейн — просто госпожица Чанс.

Лорд Кембъри я чакаше и се приближи, докато поздравяваха херцога и херцогинята. С официално бално облекло изглеждаше наистина представителен, но трябваше да се отбележи, че черните атлазени панталони до коляното и белите копринени чорапи не бяха най-добрият избор за мъж с неговата фигура.

Джейн му се усмихна сърдечно. Той я измери с критичен поглед, прецени външността й и й кимна леко и одобрително. Пристъпи напред и й предложи ръка, която тя прие с любезното позволение на лейди Биатрис.

Другите влязоха вътре, но лорд Кембъри остана още малко, увлечен в разговор: приемаше поздравленията на херцога и херцогинята за годежа и говореше за най-различни неща, очевидно без да забелязва, че бави опашката от гости, които също чакаха да влязат.

Джейн осъзна, че го прави нарочно: искаше двамата да влязат зрелищно. Това щеше да бъде първата им поява като двойка, откакто съобщението за годежа им излезе във вестниците. Най-накрая той се раздели с херцога и херцогинята и поведе Джейн към другия край на балната зала, където лейди Биатрис, Аби и Макс вече се бяха присъединили към Дамарис и Фреди.

Докато прекосяваха танцовата площадка, в залата се възцари тишина. Джейн, която вече усещаше пеперуди в стомаха си, почувства как стават още по-многобройни. Да не беше допуснала някаква грешка? Да не би роклята й да се беше набрала на гърба? Какво гледаха всички? Защо никой вече не говореше? Тя продължи да върви с високо вдигната глава. Лейди Биатрис я беше подготвила за това. Гласът на възрастната дама изкънтя в главата й: „Ако нещо се обърка, не му обръщай внимание. Преструвай се, че всичко е идеално. Всичко зависи от това как ще го приемеш.“

Беше стигнала до средата на, както й се струваше сега, огромната танцова площадка, когато от лявата й страна ненадейно се разнесе шумно ахване. Джейн спря за миг и погледна нататък.

Една закръглена възрастна дама стоеше замръзнала, вперила потресен поглед в нея. Протегна ръка, направи две несигурни крачки към нея и припадна.

Ужасена, Джейн понечи да й се притече на помощ, но лорд Кембъри я дръпна назад.

— Елате. Това не ни засяга. Има предостатъчно хора, които да й помогнат.

Вярно беше: дамата бе незабавно заобиколена от хора, които вадеха ароматни соли и викаха някой да донесе горящи пера.

Джейн се поколеба.

— Мисля, че искаше да говори с мен.

— Възможно е, но в момента не е в състояние да говори с никого — отбеляза годеникът й. — А сега елате. Всичко е под контрол, нали виждате?

Джейн погледна към лейди Биатрис, която й махна да се приближи.

— Как мислите, какво се случи? — попита Джейн, когато стигна до останалите.

Лейди Биатрис сви рамене.

— Сигурно се е стегнала прекалено силно. Случва се, дори в сегашните невежи времена, когато жените дори не знаят какво е корсет.

— Сякаш искаше да ми каже нещо.

— По-скоро се е мъчила да си поеме въздух — отвърна лейди Биатрис. — Не се притеснявай, мила моя, херцогинята лично се грижи за нея.

Оркестърът изсвири встъпителни ноти.

— О, чудесно. Музиката започва и лорд Кембъри няма търпение да те покани на първия танц за тази вечер. Бъди добро момиче — отивай и се забавлявай.

Джейн я послуша, но макар че изтанцува всички танци и партньори не й липсваха, започна да осъзнава все по-ясно, че нещо не е наред. Аби и лейди Биатрис като че ли бяха потънали в разговор с Макс и изобщо не танцуваха. Дамарис и Фреди бяха наблизо и също не танцуваха.

Но всеки път щом се върнеше при тях между танците, всички й се усмихваха, отричаха да има нещо и я пращаха да танцува и да се забавлява. Но тя беше сигурна, че има нещо. Отнасяха се с нея като с малко дете.

Джейн разбра, че трябва да прибегне до хитрост. Когато щеше да започне следващият танц, тя се извини на партньора си и изчезна в дамската стая. След няколко секунди предпазливо се прокрадна към мястото, на което се беше събрало семейството й.

Скри се зад една голяма палма в саксия и те не забелязаха присъствието й. Аби каза тревожно:

— Не, няма да позволя Джейн да се разстрои на първия си бал.

— Това е и твоят първи бал, любов моя — напомни й дълбокият глас на Макс.

— Да, но аз никога не съм мечтала за балове и красиви рокли така, както Джейн. Няма да допусна тази жена да съсипе вечерта й.

Джейн излезе иззад саксията.

— Коя жена, Аби? Онази, която припадна? Но аз никога преди не съм я виждала. Коя е тя?

Настъпи неловко мълчание.

— Нищо, миличка — каза Аби. — Отивай да танцуваш.

Джейн не помръдна от мястото си.

— Аз съм на осемнайсет години, Аби. Не съм дете, на което трябва да спестяват истината.

— Права е.

— Не може ли да й разкажем по-късно? — попита умолително Аби.

— Ако ти не ми кажеш, ще ми каже някой друг — каза Джейн и се обърна към Дамарис и Фреди: — Вие знаете ли?

Дамарис я погледна извинително. Фреди вдигна рамене.

— Тогава, Аби… — обърна се Джейн към сестра си и зачака.

Очевидно разстроена, Аби поклати глава. Макс я обгърна с ръка и се обърна към Джейн:

— Онази жена, която припадна, е лейди Далримпъл.

— Лейди Далримпъл? — повтори Джейн и се вгледа ужасена в Аби.

Аби кимна.

— Нашата баба. — Стисна устни. — Същата, която ни остави да гладуваме в канавките.