Ан Грейси
Мечтата на Джейн (30)

Епилог

„Това е прекалено! — възкликна тя. — Прекалено е хубав. Не го заслужавам. О! Защо всички не са така щастливи!“

Джейн Остин, „Гордост и предразсъдъци“

Първомайското тържество в Уейнфлийт пожъна огромен успех. Хората дойдоха от километри разстояние — селяни, арендатори, както и хора, които нямаха никаква връзка с Уейнфлийт. Цялото семейство на Джейн беше тук, включително новооткритата й баба, група приятели на Зак от училище и дори някои от членовете на литературното общество.

Уини изпадна във възторг, когато я коронясаха за Майска кралица и й позволиха да открие танците. Имаше танци около първомайския кол, народни танци и всевъзможни състезания, от печива до стрелба, дърпане на въже и борба. Зак осигури истинско пиршество — опекоха на шиш цял бик, както и няколко овце, извадиха бъчви с бира и сайдер, огромни подноси с печени зеленчуци и планини от хляб, последвани от сладкиши и всевъзможни сладки пайове.

Запалиха огън, който щеше да гори цяла нощ, и когато се свечери, се появи група цигани. Имаше музика и танци, и гадаене на бъдещето, продаваха се какви ли не дрънкулки. Зак беше запознал съпругата си със своите приятели цигани и ги беше уверил, че винаги са добре дошли в Уейнфлийт.

На следващата вечер край голямата дъбова маса в трапезарията в Уейнфлийт се настаниха само Зак, Джейн и останалите от семейството, а лейди Биатрис се зае да образова най-новите членове в историята на сестрите Чанс… и по-точно в своята версия на въпросната история.

— Разбирате ли, след като момичетата Чантри осиротяха, моята скъпа полусестра Гризелда ги взе под крилото си…

— Измислената й полусестра — измърмори Макс полугласно на Зак. — Всичко това е измислица.

Зак се ухили. Харесваше възрастната дама и му беше приятно да разбере, че не е единствената жертва на пакостливия й език.

— Гризелда, разбира се, беше омъжена за един marchese, Алфонсо ди Чанселото…

— Анджело — поправи я сухо Макс.

— Разбира се, милото ми момче, аз постоянно бъркам тези италиански имена.

— Венециански.

— Ето, виждаш ли! — изгледа го тя с блеснали очи и продължи: — Затова, когато овдовялата майка на Аби и Джейн почина в онзи санаториум в Италия…

— Не беше ли във Венеция? — попита невинно Макс.

— Не, скъпи, в планините на Швейцария — в италианоговорящата част — добави тя, преди Макс да може пак да се намеси. — И така, скъпата Гризелда и съпругът й решиха да вземат момичетата и да ги отгледат като свои дъщери.

— Заедно със скъпата Дамарис, предполагам — обади се Фреди.

— И Дейзи — допълни Дамарис през смях.

— О, за съжаление нея я откриха чак по-късно. — Лейди Биатрис трябваше все някак да обясни кокни акцента на Дейзи.

— Никога не съм стъпвала в Италия — заяви категорично Дейзи, която никак не одобряваше тези полети на фантазията на възрастната дама. — И във Венеция не съм била.

— Но един ден ще те заведем там, Дейзи, скъпа — каза й Аби. — Трябва да я видиш! Толкова е красива, с тези къщи, които стърчат направо от водата.

— Била съм в такива къщи — отвърна Дейзи, без да се впечатли. — На това му се вика „пълзяща влага“.

Аби се засмя.

— Не, наистина са красиви и изобщо не са влажни, ще видиш!

— Има и прасета — включи се Фреди. — Прочутите китайски експериментални плуващи прасета на Венеция… ох! — изпъшка той, когато Дамарис го сръга с лакът в корема. Той я погледна безкрайно засегнат. — Какво? Баща ми обича тези прасета.

— Глупости! — отвърна любящата му съпруга. — Той дори не ги е виждал и няма да ги види, защото не съществуват.

— Да, но ги сънува — въздъхна Фреди прочувствено и цялата маса се засмя.

Новопровъзгласеният граф Уейнфлийт прегърна през кръста своята графиня и каза:

— Колкото и да е приятно това събиране, ние със съпругата ми трябва да…

— Да огледаме имението — каза Джейн.

— Нощем ли? — попита лейди Биатрис.

Зак се усмихна.

— Има пълнолуние и трябва да го видим.

— Аха! — кимна възрастната дама.

При споменаването на пълнолунието Аби и Макс, Фреди и Дамарис и Сесили и Майкъл до един решиха, че и те трябва да огледат имението — различни части от имението — и да видят луната.

Лейди Биатрис и лейди Далримпъл погледнаха към тези, които останаха — Дейзи и Флин.

— Е — попита лейди Биатрис, — вие двамата ще ходите ли, или ще останете тук!

— Аз оставам — отговори Дейзи. — От провинцията нощем ме побиват тръпки. На някой да му се играе на карти?

Патрик Флин я погледна остро и стана.

— Ами значи аз мога да разходя кучето. Хайде, Цезар, Розово цветче или както там се казваш, с теб можем заедно да повием към луната.

Зак и Джейн крачеха бавно през градините. На всеки няколко крачки спираха и се целуваха. Въздухът бе изпълнен с аромата на рози, фрезии, люляци и стотици пролетни цветчета. Над главите им в небето бе надвиснала пълна, кръгла златна луна, която благославяше всичко под себе си. Бяха си у дома — и двамата.

— Щастлива ли си? — попита тихо Зак.

Джейн въздъхна блажено.

— Повече, отколкото съм вярвала, че е възможно.

— И аз.

Той прегърна по-силно жената, сгушена до сърцето му, жената, накарала мечтите, за които дори не бе дръзвал да помисли, да се сбъднат. И озарени от лунната светлина, те се целунаха.