Ан Грейси
Мечтата на Джейн (28)

Глава 27

Не зная нито часа, нито мястото, нито погледа, нито думите, с които е започнало. Толкова отдавна беше. Вече се бях влюбил, преди да осъзная, че съм започнал да се влюбвам.

Джейн Остин, „Гордост и предразсъдъци“

Върнаха се в къщата на площад „Бъркли“, но Джейн се чувстваше като на тръни. Вземаше участие в разговорите и се надяваше да говори свързано, но през цялото време се ослушваше само за едно: за звънеца на входната врата, който да оповести идването на Закари Блек.

Най-накрая звънът се разнесе в преддверието и без да чака Федърби да съобщи за Закари, Джейн скочи и се втурна навън. И закова на място.

— Мисля, че съпругата ми е тук. Бившата графиня Уейнфлийт.

На прага стоеше строго облечен мъж със среден ръст и шапка в ръка.

— Господин Уилямс? — попита Джейн и се приближи към него. — Аз съм Джейн Чанс, приятно ми е да се запознаем. Да, Сесили е тук, Уини също. Сега са в салона, пият чай. Ако обичате, елате с мен…

— Благодаря, но не — прекъсна я той с мрачно изражение. — Ако не възразявате, бих предпочел първо да говоря с жена си насаме. Ако има някоя стая… — Той се огледа.

— Разбира се — промълви Джейн и сърцето й се сви. Поведението му не предвещаваше нищо добро за Сесили. — Федърби, би ли завел господин Уилямс в предния салон, ако обичаш? Аз ще доведа Сесили.

Тя забърза обратно към салона.

— Сесили, съпругът ви дойде.

Сесили се стресна и на лицето й веднага се изписа уплаха. Уини, от друга страна, възкликна: „Татко!“ и изтича от стаята.

Все още го прегръщаше, когато Джейн и Сесили влязоха в предния салон. Обичта му към детето беше очевидна, както и обичта на детето към него и това го направи симпатичен в очите на Джейн. Тя отведе Уини и остави бледата и очевидно нервна Сесили насаме със съпруга й. Предполагаше, че сега тя ще трябва да му съобщи за двубрачието си.

Сесили погледна към Майкъл и нервните й пръсти заизвиваха носната й кърпичка.

— Е, моето момиче, няма ли да ме целунеш? — попита тихо той.

В гласа му имаше такава нежност, че на Сесили й се доплака, но сълзите не се отрониха — беше изцяло погълната от чувството си за вина. Тя забърза към него и нервно го целуна по бузата.

— Как ме намери?

— Тръгнах след теб, когато мина изслушването.

— Значи си бил там? — погледна го изумено тя. — Но как?

— Бях в Уейнфлийт, където чух всичко за графинята. Някои казваха, че се е удавила в езерото, други — че е избягала със сина на графа. И чух всичко за стария граф, който умрял миналата година, размахвал юмруци, когато се напиел, и не подбирал къде ще попаднат те. Никой не скърби за него.

Тя притисна треперещата си ръка към устата си.

— О, боже… значи знаеш?

Той кимна.

— За… за двубрачието?

Той отново кимна.

— Но как? Какво изобщо те накара да отидеш в Уейнфлийт?

— Човекът на адвоката. Разпитваше за графиня Уейнфлийт, а ти и Мери Томас така се бяхте уплашили, че убедихте цялото село да говори на клетия човек само на уелски. Запитах се какво общо имаме ние с графиня Уейнфлийт, затова си поговорих с човека, без да се разчува.

— О, Майкъл! — Очите на Сесили се наляха със сълзи.

— Той ми каза, че графинята е изчезнала преди дванайсет години, но сега заради графа трябвало да отиде в Лондон. И че се казва Сесили.

От гърдите на Сесили се изтръгна ридание.

— О, Майкъл, съжалявам, съжалявам!

Той извади кърпичка и избърса бузите й.

— Тихо, моето момиче, не плачи. Няма връщане назад.

— Защо не каза нищо?

— Ами, спомням си как се държеше, когато преди толкова години дойде при Мери Томас. Беше толкова нервна и уплашена, cariad^[1], като куче, което са тормозили и което е започнало да се страхува от хората. — Той погали бузата й с опакото на пръстите си. — Знаех, че бягаш от нещо лошо — от някой лош човек. Знаех, че се криеш, знаех, че умираш от страх, и знаех, че имаш много тайни. — Той се усмихна. — Но Бог да ми прости, аз те желаех.

— О, Майкъл… не биваше да се съгласявам да се омъжа за теб, знам! Двубрачието… това е тежко престъпление. А ти винаги си бил така почтен, с чиста душа…

Той се засмя.

— Не чак толкова почтен или чист, за да не те пожелая още в мига, в който те зърнах. И все още те желая.

Той я привлече в обятията си и я целуна.

— Какво ще правиш? — попита Сесили след известно време.

Той прибра една изплъзнала се къдрица зад ухото й.

— Предполагам, че сега ще трябва да ме направиш почтен мъж.

Тя примигна.

— Не разбирам.

— Мисля, че една тиха венчавка в Лондон ще свърши работа. А после ще се върнем в Ландидно и ще продължим да живеем както досега.

— Имаш предвид, че няма да кажеш на никого?

— Какъв е смисълът? Ти си моя жена; аз дадох обет пред Бог — обет, който все още смятам за свещен, със или без двубрачие. Бог е знаел истината, нищо че аз не знаех. Може би затова така и не ни благослови с друго дете.

Тя прехапа долната си устна.

— Но нашата Уини е истински дар за мен — продължи той. — А когато му дойде времето, ще приемем Божията присъда. Съвестта ми е чиста.

Неговата доброта и примирението му я накараха да се разплаче още по-силно.

— Майкъл Уилямс, ти си толкова добър и почтен човек! Аз не те заслужавам. Но толкова те обичам!

— Шшшт, cariad. Просто ми кажи, че ще се омъжиш за мен в Лондон и ми дай една cwtch^[2].

Той разтвори обятията си и тя се хвърли в тях.

 

 

Входният звънец иззвъня малко след като Сесили доведе съпруга си в салона, за да го запознае с всички. Преди Джейн да успее да се извини и да излезе, Федърби въведе Закари в салона.

Последва хор от приветствия и поздравления.

— Благодаря на всички ви — каза той. — С удоволствие бих обсъдил последните събития с всички вас и ще ги обсъдя — мисля, че съм канен за вечеря?

Лейди Биатрис благосклонно наклони глава. Той й благодари и се обърна към Сесили: — Сесили, трябва да обсъдим някои неща, но най-напред… — Той се извърна обратно към лейди Биатрис. — Може ли да говоря с племенницата ви насаме?

— Разбира се, скъпо мое момче, но с коя племенница? Аз имам пет.

Той се ухили, понечи да се обърне настрана, после пак погледна към нея и на лицето му се изписа странно изражение.

— Пет ли? Мислех, че са само четири.

Лейди Биатрис се усмихна.

— Имам нова племенница. Вие още не я познавате. Лейди Уинифред Астън-Блек, позната главно като Уини Уилямс — вашата сестра.

— Моята сес… — започна той, млъкна и Джейн видя как погледна, за пръв път наистина погледна към Уини. Момиченцето седеше като мишчица на ръба на стола си и гледаше към него — великолепния си по-голям брат. Всичките й чувства бяха изписани на лицето й. Джейн затаи дъх. „Моля те, не позволявай да претупа запознанството“ — помоли се тя.

— Имам сестра? — промълви Зак с удивление. Той погледна към Уини и я озари с една от онези бавни усмивки, които разтапяха сърцето на човек. — Каква красива сестричка! Ти дори не подозираш колко се радвам, Уини — увери я той с дълбокия си глас. — Винаги съм искал да имам сестричка.

Ако вече не беше влюбена в него, в този миг Джейн щеше да се влюби.

После той пое малките ръце на сестра си в едрите си длани, вдигна ги една по една и ги целуна. Идеалният подход. Вниманието и усмивката му накараха Уини да разцъфне.

— И аз винаги съм искала да имам брат — каза тя свенливо.

Зак се засмя и я погали по бузата с дългия си пръст.

— Ще се старая да бъда добър брат — увери я той. — Но ще трябва много да се упражнявам. Нямам търпение да ти покажа Уейнфлийт, сестричке. Хората там толкова ще се радват да се запознаят с теб — нова дъщеря за Уейнфлийт.

От гърлото на Сесили се изтръгна тих, задавен звук и Зак се обърна към нея.

— Първо ми върна живота, а сега ми даваш и сестра — безценен дар, за който нямам думи. — Той целуна ръката на Сесили. — Благодаря ти от все сърце.

Сесили рязко издърпа ръката си.

— Не можеш да я вземеш! Няма да я дам!

Зак веднага проумя ситуацията.

— Разбира се, че няма да ти я отнема, Сесили! Нямам никакво намерение да те разделям с дъщеря ти — мили Боже, що за мъж дори би помислил за подобно нещо? Тя е твоя дъщеря и винаги ще си остане такава.

Тя го погледна със съмнение и той й кимна леко, за да я успокои.

— Но нали ще й позволяваш понякога да идва в Уейнфлийт? Искам да кажа, вие да я водите. — Погледът му включваше и съпруга на Сесили, с когото все още не го бяха запознали. — Всички вие.

Сесили попита със запъване:

— Значи ми прощаваш? Задето се скрих?

Зак се усмихна.

— Няма нищо за прощаване. Доколкото разбрах, човекът на адвоката е бил глупак, използвал е титлата ми и е започнал да предявява изисквания — сигурно си се уплашила до смърт.

Сесили въздъхна и кимна.

— Да. Но съжалявам, че бях такава глупачка. Трябваше да ти се доверя.

Зак погледна към Макс.

— Още не съм ви благодарил, задето я открихте. Не знам как сте успели, но…

— Не съм направил нищо — отговори Макс. — Джейн я откри.

Зак погледна смаян към Джейн.

— Джейн ли?

Макс обясни:

— Джейн нае карета, отиде в Северен Уелс, откри Сесили и я убеди да дойде в Лондон. Аз само докарах всички от Уелс.

Зак погледна към Сесили, която кимна.

— Но… — започна той, затвори очи и после ги отвори. — Да започнем от най-важното. Лейди Биатрис, може ли да говоря с вашата племенница насаме? — Той хвана ръката на Джейн. — Тази племенница.

И без да чака разрешение, я поведе към коридора, където се огледа.

— Къде можем да…

— Тук — прекъсна го Джейн, отвори вратата на малкия салон и го дръпна вътре.

Зак затвори вратата с ритник, привлече Джейн в прегръдките си и я целуна.

Целуна я като мъж, изнемогващ от жажда в пустинята — отчаяно, страстно, изпълнен с нужда да усети вкуса й, да почувства тялото й до своето, да се обвие около нея.

Да я направи своя.

— Мислех, че съм те загубил — прошепна той.

— Мислех, че съм те загубила — прегърна го силно тя.

— Бях такъв глупак!

— Това писмо, което ми изпрати… толкова благородно, така безценно… толкова глупаво! За теб съм била само приятелка. — Тя тихо се засмя и отметна косата от челото му. Той я целуна жадно.

— Когато чух, че Кембъри те е напуснал…

Тя се отдръпна.

— Моля? Аз скъсах с него.

Той се намръщи.

— Но защо?

Тя завъртя очи.

— Ти как мислиш?

— Но аз бях в затвора. По обвинение в убийство.

Тя вдигна рамене.

— Беше невинен.

— Ти не го знаеше със сигурност.

— Разбира се, че го знаех.

— А после си отишла в Уелс — изминала си толкова път… о, Боже, какво съм направил, за да те заслужа? Ще прекарам целия си живот в опит да те заслужа!

— Целият си живот? — погледна го тя с вдигната вежда.

Той погледна към нея и остана като прикован на мястото си.

— Боже, забравих да го кажа!

Той се надигна от канапето, на което се бяха озовали, падна на коляно, взе ръката й и подхвана:

— Моя скъпа Джейн Чанс… Чантри… Чанселото… както и да се наричаш… ти си любовта на моя живот. Не те заслужавам, но те обожавам и ще прекарам целия си живот в опит да те направя щастлива, стига да се съгласиш да се омъжиш за мен. Ще се омъжиш ли за мен?

Тя го изгледа замислено.

— Не съм сигурна. Ще трябва ли да живея в цигански фургон?

— Само през лятото — отговори веднага той. — През зимата можем да спим в копи сено. Там е много топло. Уютно. Само дето боцка понякога.

Тя въздъхна печално.

— Нямаш ли си истински дом?

— Не, само една голяма стара къща — промълви сломено той и добави обнадеждено: — Но може да се превърне в дом — с малко работа, имам предвид. И с подходящия човек.

— Мислиш ли, че може аз да се окажа подходящият човек?

— Знам, че си ти. А сега, моля те, кажи, че ще се омъжиш за мен, защото е адски неудобно да стоя така на едно коляно, да не говорим, че е глупаво, а аз искам да направя с теб това, което съм си наумил — и което е крайно неприлично — тук, на това канапе.

— Е, добре, в такъв случай с радост ще се омъжа за теб, скъпи мой Закари Блек… или както там се казваш. — И тя се смъкна от ръба на канапето и падна право в обятията му.

 

 

Преди да започне вечерята, Зак и Джейн обявиха годежа си. Настъпи кратко забавяне, когато лейди Биатрис иронично отбеляза, че Зак не е поднесъл пръстен на годеницата си.

Тя обаче можела да разреши този проблем. Щракна с пръсти и винаги подготвеният Федърби извади от джоба си кожена кутийка.

— Досега аз осигурявах годежните пръстени на всичките си племенници — обясни възрастната дама, — така че защо не продължим традицията? Освен ако не възразявате, Уейнфлийт?

Изправен пред блесналия й поглед, Зак не би посмял. Прие елегантно кутийката и я отвори. Пръстенът беше великолепен — блестящ червен рубин, обкръжен от мънички диаманти. Зак го показа на Джейн.

— О, прекрасен е! — възкликна радостно тя. — Сложи ми го, Зак, сложи ми го!

Той й го сложи и подпечата действието с целувка.

Джейн целуна лейди Биатрис, после показа пръстена на всичките си сестри, които започнаха да му се възхищават и пак я запрегръщаха.

Тя се сети нещо и погледна към лейди Биатрис.

— Вие не споменахте за този пръстен, когато бях сгодена за лорд Кембъри.

— Да — потвърди възрастната дама. — Пръстените, които ви дадох, момичета, са за любов, а не за демонстрация. Смарагд за Аби, сапфир за Дамарис, а сега рубин за Джейн, момичето, което се опита да откаже на топлото си любящо сърце най-горещото му желание… — тя смигна на Зак —… и което беше победено от един красив циганин.

И тогава започна да се лее шампанско. Събирането беше голямо и весело — присъстваха лейди Биатрис, всичките сестри на Джейн, Макс и Фреди, Гил, Сесили, Майкъл и Уини, която с неохотното разрешение на баща си вкуси първата си глътка шампанско. Единственият отсъстващ член на голямото им нетрадиционно семейство беше Флин, който бе отишъл да прекара няколко седмици в провинциалния дом на лейди Елизабет, дъщеря на обеднял граф. Всеки момент се очакваше интересна новина.

Поднесоха им над дузина блюда, по време на които всички отново обсъдиха събитията от изминалия ден. Зак отново благодари на всички, Джейн разказа за пътуването си до Уелс, а Сесили и Майкъл дискретно обявиха, че ще се оженят повторно, след което поднесоха още шампанско.

— Трябва да отидете на меден месец! — възкликна Джейн.

— О, не — измърмори Сесили, но погледна към Майкъл с надежда.

— Не — отговори той. — Обикновените провинциални свещеници не ходят на меден месец.

Не можеха да си го позволят, това имаше предвид, но Джейн виждаше, че Сесили е възхитена от тази идея. Тя погледна към Зак, който идеално разтълкува мълчаливото й послание.

— За мен ще бъде удоволствие да прекарате няколко седмици в Брайтън, ако позволите, Майкъл — каза той. — В знак на благодарност, че ми спасихте врата от бесилото. И малка част от това, което имението Уейнфлийт дължи на Сесили. Точно за това исках да поговорим, Сесили. Като вдовица на баща ми ти дължим пари.

— О, но… — започна Майкъл.

— Всичко това го има записано в предбрачното споразумение, изготвено преди да се омъжи за баща ми — каза твърдо Зак. — Съвсем законно и обвързващо е. Всъщност нямате избор. Но пътуването до Брайтън е сватбен подарък от мен, стига да приемете.

Майкъл и Сесили се спогледаха. Очите на Сесили сияеха.

— И ако позволите — добави Джейн, — Уини може да остане с нас и ние със Закари можем да й покажем Лондон. Лейди Биатрис?

— Би било прекрасно — отвърна незабавно възрастната лама. — Какво очарователно момиче! Аз вече я обичам.

Сесили се обърна към дъщеря си:

— Нали не възразяваш да останеш тук, докато ние с татко ти отидем на малка почивка?

— Да възразявам? — възкликна Уини. — Когато мога да остана в къща с три котки, куче, две сестри и леля — а брат ми да ми покаже Лондон?

Всички се засмяха.

— Значи е решено — каза Зак.

 

 

Докато Сесили и Майкъл бяха на меден месец, в къщата на площад „Бъркли“ настана трескава подготовка за сватбата на Джейн и Закари. Венчавката щеше да се състои в църквата „Сейнт Джордж“ на площад „Хановер“ — енорийската църква на Мейфеър, както и мястото, където се женеха всички изискани хора, но там нямаше оповестяване на имената на Джейн и Закари.

— Би било смущаващо да обявят името ми за венчавка с лорд Кембъри, а на следващата седмица — за венчавка с теб — обърна се Джейн към Закари и той се засмя.

— Напълно ме устройва. Колкото по-скоро се оженим, толкова повече ще се радвам.

И той набави специално разрешение. Определиха дата след две седмици — точно навреме, за да могат Сесили и Майкъл да присъстват и, което бе по-важно, Уини.

За краткото време, откакто я познаваха, и двамата много се бяха привързали към нея. Уини беше сладка, срамежлива и очакваше толкова малко.

В деня след заминаването на родителите си за Брайтън Уини се качи на горния етаж с Дейзи и Джейн, за да види как Джейн пробва сватбената си рокля. За щастие Дейзи работеше по нея от седмици и смяната на годеника и датата ни най-малко не я безпокояха.

— Джейн — обади се Уини нерешително, — сигурно няма… Искам да кажа… Знам, че децата обикновено не ги канят на сватби, но се питах дали…

— О, скъпа! — измърмори Джейн с напълно сериозно изражение. — Не смятах да те каня като гостенка.

— О! — Личицето на момичето помръкна, но на устните му се изписа смела усмивка. — Няма нищо, аз и не съм мислила.

— Надявах се да бъдеш шаферка.

За миг настъпи тишина. Уини погледна Джейн с отворена уста.

— Аз ли? — изписка тя. — Искаш аз да стана шаферка?

Джейн я прегърна.

— Разбира се. Вече започнахме, да шием роклята ти. С Дейзи ще бъдете шаферки, а Аби и Дамарис — почетни матрони. Искам всичките ми сестри да са с мен в сватбения ми ден.