Ан Грейси
Мечтата на Джейн (29)

Глава 28

Ти ме омагьоса телом и духом. Обичам те, обичам те, обичам те.

„Гордост и предразсъдъци“, (филмов сценарий)

Зак стоеше пред олтара заедно със своя кум, Гил, и чакаше. Църквата беше пълна с пролетни цветя и от техния аромат, от миризмата на препарат за почистване на месинг, тамян и пчелен восък му се замайваше главата.

— Носиш ли пръстена? — обърна се той към Гил.

— За пети път, да.

— Тя закъснява.

— Не закъснява.

Зад него стояха бъдещите му баджанаци, Девънам и Фреди Монктън-Кумс. Изглеждаха съвсем спокойни и леко самодоволни — дяволите да ги вземат женените мъже!

Представа нямаха как се чувства той. Виж, Флин изглеждаше нервен почти колкото него. След като придружителките на булката бяха четири, и той трябваше да има четирима придружители и Джейн беше предложила Флин. Зак не се интересуваше кой ще присъства на сватбата, стига Джейн да дойдеше.

Къде беше тя? Ами ако си беше променила решението?

Църквата беше препълнена. Почти всички гости бяха дошли заради Джейн и сестрите й и половината от тях бяха членове на литературното общество, но някои от роднините на Зак бяха тук — роднини, които той едва си спомняше, но за негова изненада изглеждаха доволни да го видят. Дори братовчедът Джералд бе удостоил събитието с присъствието си, макар че не изглеждаше точно мил и весел. „Има какво да се поправи в отношенията ни“ — помисли си Зак.

Но къде беше Джейн, по дяволите?

Органистът, който от десет минути свиреше някаква зловеща мелодия, спря, а после в църквата се разнесе „Сватбен марш“ на Менделсон.

Зак се обърна и видя сестричката си, стройна и сериозна: вървеше с бавни внимателни стъпки по пътеката към него, стиснала здраво букет от фрезии и някакви бели цветя. Гърлото му се сви. Зад нея вървеше Дейзи, а зад Дейзи… любовта на живота му.

Джейн, облечена в рокля от някакъв бял плат — коприна или може би атлаз, с фина като пяна дантела, която повдигаше и галеше гърдите и раменете й… Приличаше на Афродита, която се ражда от вълните. Той преглътна с усилие. Този свят беше ли виждал нещо по-красиво?

За миг почувства, че не може да диша.

А после тя се усмихна и Зак изпита чувството, че сърцето му ще се пръсне.

Неговата Джейн. Неговата съпруга. Неговият живот.

От едната й страна вървеше лейди Биатрис с бастуна си, а от другата — баба й, лейди Далримпъл.

Джейн подаде цветята си на Уини, а Дейзи и другите две сестри нагласиха шлейфа й. Джейн не им обърна внимание — тя гледаше само Зак.

Навън беше мрачен пролетен ден, но в полутъмната църква сините й очи грееха като небето над Егейско море — грееха, изпълнени с любов. И той с готовност се удави…

— Скъпи младоженци…

Зак взе ръката на Джейн и опита да си поеме дъх.

— Кой дава тази жена…

— Ние — отговориха лейди Биатрис и лейди Далримпъл и отстъпиха назад.

— Ти, Адам Джордж Закари Астън-Блек, граф на Уейнфлийт, вземаш ли тази жена…

— Да.

— Ти, Джейн Сара Елизабет Чантри, вземаш ли този мъж…

— Да.

Пръстите му трепереха, докато й слагаше пръстена, тресяха се по най-абсурден начин — защо, след като го искаше толкова силно? — но пръстенът се плъзна плавно на пръста й. Тя му се усмихна, Зак впери поглед в нея и не чу нищо повече, докато свещеникът не обяви:

— Можете да целунете булката.

Най-накрая!

Той обхвана лицето й в дланите си, направи й още едно, безмълвно обещание с поглед и устните му се спуснаха към нейните.

Най-накрая, след като дванайсет години скита бездомен и сам, Зак си беше у дома.

 

 

За сватбената нощ Зак бе наел апартамент в хотел „Пълтни“.

Джейн никога не бе отсядала в голям хотел, а „Пълтни“ беше най-големият и елегантен хотел в цял Лондон. Само преди няколко години тук бе отседнал самият руски цар.

Зак подаде на носача една гвинея, облегна се на вратата и се загледа в съпругата си, която радостно изучаваше апартамента. При пристигането им бяха отворили за тях бутилка шампанско и Джейн вдигна една леко бълбукаща чаша, изпи я на един дъх и потръпна по начин, който му се стори възхитителен.

— Прекрасно! — възкликна тя и се обърна да го погледне. — Е?

— Какво „е“?

— Още преди няколко седмици ми каза, че искаш да направиш с мен нещо крайно неприлично, а аз още чакам. Моментът не дойде ли най-накрая?

— Дойде, дойде — увери я Зак, запъти се към нея и я стисна в прегръдките си.

Джейн се засмя, когато той я вдигна от пода и без да я изпуска от прегръдките си, падна на огромното легло. Нямаше търпение да се люби със Зак, но се чувстваше и малко нервна. Сестрите й й бяха казали да не се тревожи, че отначало може да не й е приятно, но с малко практика интимният акт ще се превърне в истинско блаженство.

Спомни си онова изражение на лицето на Аби, докато пътуваха към маскения бал. Онази вечер любовта между Аби и съпруга й и връзката между тях бяха почти осезаеми. И с Дамарис и Фреди беше същото, и Джейн искаше да разбере каква е тайната им.

Искаше да я узнае заедно със Закари.

Когато той падна на леглото заедно с нея, тя очакваше да й се нахвърли жадно, както в деня, в който й направи предложение. Вместо това обаче той се държеше с нея с трогателна нежност.

Като ехо от целувката в църквата, той улови лицето й в дланите си, сякаш държеше нещо безценно и крехко. Пръстите му бяха хладни върху нейната внезапно пламнала кожа. Той нежно обърна лицето й към себе си.

— Толкова те обичам — прошепна той и с болезнено бавна предпазливост докосна с устни нейните.

Прокара ги толкова леко, че тя едва усети допира — топъл, ароматен, ефирен, едва доловим. Започна да се върти, притисна се към него и той се усмихна на нетърпението й.

— „Ела при мен, бъди моя любима. И всички удоволствия ще вкусим ний“^[1] — цитира тихо той. — Любовта, удоволствията, всички удоволствия.

Тя се усмихна.

— Звучи приятно.

— Много по-хубаво от „приятно“ е… — Устните му отново погалиха нейните съвсем леко. Това беше мъчение — бавно, болезнено изкушение. Лекото търкане на устата му по нейната, топлият му дъх, лекият намек за съблазнителния му мъжки вкус преминаха през тялото й като тръпка. А между тях — думи на любов, изречени шепнешком от тихия му дълбок глас.

Тя въздъхна, затвори очи и се остави във властта му.

Деликатното мъчение на устата му скоро се превърна в бавни, пламенни, дълбоки, опияняващи целувки… а Джейн бавно се разтопи от горещо желание. Това беше невъобразимо блаженство. Ръцете му се плъзнаха по тялото й и тя нетърпеливо задърпа жилетката, ризата му.

— Да, мисля, че е време да ги махнем.

Той стана от леглото и без да откъсва поглед от нея, си съблече палтото, жилетката, ризата. Остана гол до кръста.

Обърна се, седна и си събу ботушите. Стана, смъкна панталона по краката си и го изрита настрана. Обърна се и застана пред нея само по чифт бели гащи. Джейн остана легнала. Струваше й се, че костите й са се стопили, докато жадно го поглъщаше с очи. Господи, колко беше красив! Той се усмихна с онази своя бавна, неустоима усмивка, от която тя винаги потръпваше от удоволствие.

— Сега ти.

Той протегна ръка и Джейн му позволи да я изправи.

Той отново я целуна, но коленете й се подгънаха и тя безпомощно се свлече на леглото.

От гърдите му се изтръгна тих, дълбок смях. Той посегна към копчетата на гърба й.

— Сигурно са поне сто — измърмори, докато се бореше с тях. — Дейзи обича да усложнява нещата, нали?

— Роклята е прекрасна.

— Повече ме интересува прекрасната жена под нея.

Джейн беше толкова погълната от проучването на голите му гърди, че тези подробности изобщо не я интересуваха. Такова значи било мъжкото телосложение — цялото изтъкано от корави елегантни плоскости, гъвкаво и могъщо. Изваяно. Красиво. Тя се наведе напред и облиза едното от коравите му зърна. Той ахна.

— Ако държиш на тази рокля, не го прави — предупреди я той и в очите му се изписа знойно обещание.

— Държа. Но моля те, няма ли да побързаш?

Вместо отговор Зак я изправи на крака, дръпна роклята през главата й и я захвърли настрана. И се намръщи, когато видя корсета, фустата и ризата й.

— Защо ли не си взех ножа! — измърмори той и се зае да развързва корсета й.

Джейн се интересуваше повече от това, което се случваше под бельото му. Имаше нещо… различно. Жадуваше да смъкне белия плат и да погледне, но беше прекалено свенлива. Все още. Защо не пийна малко повече шампанско!

А после корсетът й падна. Той го захвърли настрана и с бързо движение вдигна нагоре фустата и ризата й и ги издърпа. Джейн остана гола. Би трябвало да се срамува, да понечи да се прикрие от пламналия му мъжки поглед, но по някаква причина не можеше да помръдне.

Очите му я разкъсваха. А после той остави гащите си да паднат и тя забрави, че е гола — беше прекалено заета да съзерцава неговата голота.

Той беше великолепен. Тя впери поглед в една част от анатомията му, горда и лишена от всякакъв срам, и закопня да я докосне, но не беше сигурна дали няма да му стане неприятно.

Той леко прокара опакото на пръстите си по гърдите й и дъхът на Джейн се превърна в серия от все по-високи ахвания, докато пръстите му се движеха напред-назад и оставяха след себе си приятна болка, а вътрешностите й се свиваха от нуждата от него.

Той я бутна обратно на леглото и легна до нея. Устните му я целуваха, ръцете му се плъзгаха по тялото й и Джейн усещаше кожата си толкова нежна и чувствителна, че всяко докосване преминаваше през нея като вълна.

Помъчи се да се приближи до него, да проучи едрото му, красиво мъжко тяло. Ръцете й трескаво галеха и изследваха. През цялото време се целуваха и Джейн не можеше да мисли — можеше само да докосва, да вкусва, да усеща.

Устата му се спусна към гърдите й и тя ахна и потръпна под нежния му напор. Замъгленият й ум едва си спомни как реагира преди малко той, когато тя го близна там. Но все пак си спомни и избута главата му настрана, за да може да усети вкуса му там, лекичко да гризе и да смуче малките му мъжки зърна. Сега беше негов ред да изстене и да потръпне.

— Не, още не — прошепна той, повдигна лицето й и я целуна страстно, собственически, а после покри с целувки пътя от шията й до гърдите. Устата му се сключи над едно от пламналите й зърна и започна да го смуче; тя се изви насреща му и в тялото й запулсира нужда, удоволствие… нещо.

Пръстите му се плъзнаха между краката й, галеха я и я измъчваха. Джейн чу звук от нещо влажно и леко ахна от притеснение.

— Не — успокои я той с дълбок, изпълнен с любов глас, — така е идеално, ти си идеална, любов моя. — Раздвижи пръстите си и през тялото на Джейн забушуваха дълбоки тръпки. — Прекрасна си. Абсолютно прекрасна.

Той продължи да я гали. Умните му настойчиви пръсти извличаха от нея такъв отговор, че всяка мисъл, всеки срам просто се оттекоха от нея под напора, надигащия се прилив на… неумолимия порив да…

— Моля те, моля те! — промълви тя, без да знае за какво се моли. Краката й ритаха, а в тялото й пулсираха тръпки.

Устата му я завладя, пръстите му не спираха да се движат и Джейн си помисли, че не издържа повече и тогава… се разби на хиляди парченца, сякаш в тялото й избухна слънце и се разпадна.

Още преди да се съвземе, той се раздвижи над нея и се озова там, между краката й, набъбнал корав и горещ.

— Спокойно, любов моя, спокойно — чу шепота му тя и той отново започна да я гали. Джейн пак почувства как напрежението в нея нараства.

Сега искаше да усети тази набъбналост, тази корава недвусмислена мъжественост вътре в себе си и се тласна към него, докато той нахлуваше в нея с едно-единствено продължително, плавно движение. Тя усети остро парване, но после той се раздвижи и всичко се оправи. Тя го прегърна и обви крака около него, стисна го здраво и ненадейно започнаха да се движат заедно в ритъм, който някаква дълбока, прастара част в нея разпозна.

Тръпките се засилиха, напрежението нарасна и тя се вкопчи в него и почувства как той се движи дълбоко в нея. Всичко нарастваше, нарастваше дори повече от преди и тогава я помете водовъртеж от усещания. Светът се разпадна на хиляди блестящи късчета, Зак нададе дрезгав стон и за един миг Джейн загуби представа за всичко друго.

Когато отвори очи, тревогата, изписана в неговите, намаля, той се усмихна и нежно я целуна.

— Французите наричат това la petite mord — малката смърт. Добре ли си?

Тя понечи да се изпъне и установи, че тялото й все още е обвито около неговото. Той се беше обърнал и сега лежеше по гръб, а тя — отгоре му. Реши, че тази поза много й харесва.

— Идеално — прошепна тя и покри гърдите му с лениви целувки. — Просто идеално. Истинско блаженство…

После сложи глава на сърцето му и заспа.

Зак придърпа завивките върху тях, като внимаваше да не събуди безценния си товар.

Остана да лежи така и да се опитва да осмисли промените в живота си. Беше дошъл в Лондон без нищо — без име, без бъдеще, без семейство, а сега…

Това любящо момиче с прекрасно лице му беше дало… всичко. Той беше най-големият късметлия на този свят.

Размърда се под нея.

— Не — измърмори сънено тя и крайниците й го стиснаха по-здраво. — Не искам да мърдаш… никога.

Когато се събуди сутринта, той я видя застанала до прозореца, увита само с един шал и загледана в сивия дъждец на лондонската пролет. Измъкна се от леглото и безшумно се приближи до нея гол. Прегърна я и обсипа тила й с бавни, пламенни целувки.

Тя потръпна сладко и се обърна към него, без да се измъква от прегръдката му. Усмихна му се със сънени, любящи очи. Целуна го.

— Добро утро, мили мой — измърмори тя и се протегна. — Чувствам се прекрасно. Това ли имаше предвид, когато каза: „Всички удоволствия ще вкусим ний“?

— Не — усмихна й се бавно той. — Това беше само началото. Ще стане още по-хубаво.

И я привлече обратно към голямото, широко, неоправено легло.