Даниел Стийл
Собственост на благородница (25)

25

В средата на август, когато Филип и Джейн заминаха за Мейн, Валери вече бе в Италия от два месеца. Липсваше му, но той се радваше, че майка му се забавлява добре. А и той, и Джейн бяха доста заети. Тя се яви на изпита за правоспособност през юли, но трябваше да чака резултатите чак до ноември, макар да вярваше, че го е изкарала. А през септември щеше да започне работа. Имаше две предложения от известни кантори — тази на Пени и една още по-престижна, от която й предложиха по-висока заплата и по-добри условия. Тя прие и нямаше търпение да започне. Обещаха да я направят младши партньор след две години, ако се трудеше усърдно, водеше клиенти и си вършеше работата. Филип бе сигурен, че тя ще се справи и с трите. Никога досега не беше се влюбвал толкова силно и не бе се разбирал с друга жена така добре, както с Джейн. Излизаха вече от пет месеца и обсъждаха да заживеят заедно през есента. Всичко си идваше на мястото. В деня, преди да заминат за Мейн, „Кристис“ добави глазурата на тортата. Предложиха на Филип място в художествения отдел, с по-висока позиция и заплата. Щеше да пътува по-често до Европа и да получава доста бонуси. Беше мечтал и чакал това три години и незабавно прие работата.

Двамата с Джейн говориха за това един следобед, след като хвърлиха котва в малък залив. Бяха плавали цял ден.

— Странно е как се уреждат нещата, нали? — замислено каза Джейн. — Бях разстроена, когато не получих стажантското място, което исках, а се озовах в този съд. Но ако не бях там, никога нямаше да ми възложат да се занимавам със сейфа на баба ти и никога нямаше да се запозная с теб — усмихна се тя.

— А ако мен не ме бяха натъпкали в бижутерския отдел, оценката на бижутата щеше да бъде възложена на някой друг, мама никога нямаше да научи истината за майка си, а аз нямаше да се запозная с теб — добави той, като се наведе и я целуна.

— Това те кара да вярваш в съдбата, нали?

— Или в късмета. Всичко си дойде на мястото идеално. И за щастие, ти се отърва от гаджето си.

Джейн разбра от приятелите си от университета, че Джон заминал за Ел Ей с Кара, където започнали бизнес с помощта на баща й. Джейн се радваше, че бе събрала кураж да го напусне. В противен случай никога нямаше да опознае Филип и да се влюби в него.

— Между другото, как е майка ти? — попита тя. — Имам чувството, че я няма цяла вечност.

А това им бе осигурило още повече време заедно. Валери не се бъркаше в живота на сина си, но все пак присъстваше сериозно в него. За щастие, Джейн я харесваше много, а и Валери си имаше собствен живот.

— Да, отдавна я няма — съгласи се той. — Мисля, че пътешествието й е нещо като поклонение в чест на майка й.

А и след успешния търг майка му вече не трябваше да се притеснява за пари, не че някога истински се бе тревожила. Но сега притежаваше солидно състояние, което щеше да й позволи да прави каквото поиска до края на живота си. Филип се радваше за нея, най-вече задето бе открила истината за майка си и дори бе намерила роднините на баща си, което бе страхотен късмет.

— Мисля, че ще се върне след Деня на труда. Но твърди, че възнамерява да продължи да пътува. Добре е да го прави докато може — каза той и Джейн се съгласи. — А и финансовото й положение е страхотно, така че това ще е чудесно за нея.

Един ден щеше да е чудесно и за него, разбира се.

— Запознала се е с новия собственик на замъка на майка й в Неапол. Аз го видях през март, когато бях там. Мама спомена, че е посетила галерията му във Флоренция и се е запознала с децата му. Аз много го харесах тогава и й дадох телефона му. Радвам се, че му се е обадила.

Вечерта си сготвиха в лодката. Двете им седмици в Мейн минаха дори по-чудесно, отколкото очакваха. Времето беше идеално. Хапваха омари почти всяка вечер. Видяха се и със стари приятели на Филип, които Джейн хареса. Ставаха по-близки с всеки изминал ден. Трябваше да се завърнат в Ню Йорк през последния ден на дългия уикенд за Деня на труда. И двамата очакваха с нетърпение да започнат новата си работа. Филип се вълнуваше и от предстоящата среща с майка му, копнееше да чуе разказа й за пътуването. Валери скита из цяла Италия през последните два месеца. А и той бе чул от Пени, че Уини също я очаква с нетърпение. Валери й се обаждаше редовно, но Уини се оплакваше, че страшно й липсва.

Валери се почувства странно, когато самолетът се приземи на летище „Кенеди“. Струваше й се, че е отсъствала с години и се прибира като различен човек. Сърцето й беше със Саверио във Флоренция, Неапол и Рим, но домът й беше в Манхатън. Сега се чувстваше някак си незавършена без него и се радваше, че пристига след две седмици. Искаше да сподели с него безброй неща тук. И бе готова да заживеят в Италия, поне за някакво време. Саверио беше прав — защо да позволяват възрастта да ги ограничава и да им пречи да правят каквото си поискат? Разполагаха с пари и време и имаха страхотен късмет, че се запознаха. Или пък им бе предопределено да се запознаят, както той смяташе. Независимо дали ставаше дума за съдбата, или просто за късмет, връзката им бе скъпоценен дар и двамата бяха готови да й се отдадат напълно. Саверио най-после й беше разказал за жената, починала преди десет години. Сега той не възнамеряваше да изгуби жената, която обичаше, за трети път. Искаше да се наслади на всеки момент, споделен с нея, и се надяваше да са заедно още дълги години.

Вечерта, когато се върна, Валери звънна на Филип. Той и Джейн тъкмо се бяха прибрали. Веднага се уговориха да вечерят заедно на следващия ден и той й разказа за всичко ново.

— Фантастично!

Валери едва не извика „браво“, но успя да се сдържи. Италианският й се беше подобрил страхотно през лятото.

— Как беше в Мейн? — попита тя любопитно.

Приятно й беше да чува щастието в гласа му.

Джейн му подхождаше идеално. А и връщането му в художествения отдел, при това с повишение, също я зарадва. Филип го чака повече от две години.

— В Мейн беше страхотно — отговори той. — Прекарахме великолепно. Не мисля, че някога в живота си съм ял толкова много омари. Нямам търпение да чуя за пътешествието ти, мамо. Скита къде ли не. Сардиния, Портофино, Неапол, Рим, Флоренция, Венеция, Сиена.

Валери бе изпратила картички на него и Уини от всички посетени места, а и често му пишеше имейли. Единственото, което не му беше казала, бе с кого пътуваше. Но възнамеряваше да промени това веднага след като се видят. Сега, когато вече тя и Саверио бяха планирали остатъка от живота си, Филип трябваше да знае.

Споразумяха се да вечерят в „21“ на следващия ден, за да отпразнуват завръщането си у дома, а Валери плануваше да посети Уини сутринта. Искаше да й звънне, когато се прибра, но знаеше, че си ляга рано. Целият й живот беше се променил. Знаеше, че Уини ще е нещастна заради непрестанните й пътувания, но щеше да й се наложи да се приспособи. Валери не възнамеряваше да се откаже от Италия и да остане в Манхатън завинаги, за да се грижи за Уини. Но се тревожеше и за реакцията на Филип. Не знаеше как щеше да приеме новия мъж в живота й.

Валери разопакова багажа си и се разходи из апартамента. Портретът на Маргарет още стоеше на статива и тя смяташе скоро да го завърши. Жилището й изглеждаше уютно, но различно. Нещо липсваше. Нищо не напомняше сегашния й живот. Тя постави снимката на Саверио до леглото си и се почувства по-добре, сякаш искаше да си докаже, че той наистина съществува. Звънна й в два сутринта, когато в Рим бе осем, и тя се зарадва.

— Липсваш ми! — веднага каза тя.

— И ти на мен. Как мина полетът? — попита той щастлив, че чува гласа й.

— Добре, спах през повечето време.

Предишната нощ почти не спаха, планираха и обсъждаха бъдещето си.

— Видя ли се с Филип?

Саверио звучеше загрижено. И той не знаеше каква щеше да е реакцията на сина й, а и мъжете бяха странни по отношение на майките си. Филип можеше да не приеме връзката им, макар и двамата да се надяваха, че това няма да се случи. Децата на Саверио харесваха Валери.

— Утре ще вечерям с него, а сутринта ще отида при Уини.

Не се притесняваха за Уини, а и бездруго очакваха да е настроена подозрително и да не одобри връзката им. Саверио бе развеселен от описанието, което Валери й направи. Уини сигурно бе една проклета старица, но си личеше, че Валери я обича и я приема такава, каквато е.

— Обади ми се след вечерята с Филип, няма значение колко ще е часът — помоли я Саверио.

— За теб ще е четири-пет сутринта. Ще ти звънна, когато се събудя.

— Добре, лягай си вече — нежно каза той. — Късно е. Обади ми се като се наспиш.

При него щеше да е следобед. Трябваше да свикнат с различните часови зони. Валери обичаше разговорите им и се радваше на мисълта, че той бе част от живота й. Нямаше търпение да го посрещне след две седмици. Струваха й се цяла вечност, но първо й се налагаше да преодолее едно важно препятствие. Сериозно препятствие. Филип.

Саверио й изпрати целувка по телефона, а тя си легна и се замисли. Трудно беше за вярване, но бе истина. Бяха се влюбили, на тяхната възраст.

На следващата сутрин звънна на Уини.

— Значи най-после се прибра — заядливо каза Уини. — Започвах да се страхувам, че си решила да останеш там завинаги.

— Тук съм — простичко отвърна Валери. — Мога ли да дойда на чай?

— По обяд ще играя бридж — отговори Уини раздразнено.

Изпитваше нужда да накаже Валери заради дългото й отсъствие. Но тя го очакваше и не се изненада.

— Ще дойда веднага. Будна съм от часове.

Това беше самата истина. Валери се събуди по европейско време и звънна на Саверио. Той се прибираше във Флоренция от Рим и шофираше. Тя обеща да му се обади след вечерята, а той й пожела късмет.

Уини изглеждаше добре, може би малко отслабнала, но в чудесна форма. Прегърна Валери силно и очевидно се зарадва да я види.

— Не трябваше да отсъстваш толкова дълго — изхленчи тя.

В крайна сметка Уини бе заминала за Мартас Винярд и бе подлудила цялото семейство на дъщеря си. Пени изпрати няколко имейла на леля си с описание на всички безумия на майка й, които искрено я разсмяха. А пък Уини й се оплака от внуците си, когато Валери й се обади.

— Забавлявах се — честно призна Валери.

И наистина не беше бързала да се прибере. Порасналите деца си бяха благословия. Не й се налагаше да тича към къщи.

Тя последва Уини в кухнята и си направиха чай.

— Запознах се с един мъж — съобщи Валери и Уини едва не се задави с чая.

— Какво си направила? — вторачи се тя в нея.

— Запознах се с мъж — леко засрамено отговори Валери.

— Той знае ли на колко години си? — възмутено попита сестра й.

— Да, знае. Той е четири години по-млад. И двамата сме възрастни хора.

— Вие сте старци, за бога, а се държите като деца — изсумтя Уини презрително. — Американец ли е?

Валери поклати глава отрицателно.

— Италианец.

— Разбира се — стисна устни Уини. — И се стреми към парите ти.

— Всъщност не.

Ужасно й се искаше да каже: „стреми се към тялото ми“, но Уини сигурно щеше да припадне.

— Той е преуспяващ търговец на произведения на изкуството. Ще пристигне след две седмици. Искаш ли да се запознаеш с него?

— В никакъв случай! — извика Уини яростно. — Не възнамерявам да се запознавам с някакъв италиански жиголо.

Уини въобще не обърна внимание на обяснението на Валери за това с какво се занимаваше Саверио.

— Значи заради това се мота толкова време! Жалка работа! Извадила си късмет, че не те е убил докато спиш!

Валери едва не се разсмя на картината, обрисувана от Уини. При това ставаше дума за един от най-известните търговци на картини във Флоренция и Рим. Двете поседяха мълчаливо, после Валери каза:

— Уини, не можеш ли да се радваш за мен? Хубаво е да имам мъж, с когото да споделя живота си. Той е много свестен човек. Собственик е на замъка, където е живяла мама. Филип се запозна с него първи и аз му се обадих, когато пристигнах там.

— Можеше да се запознаеш с някого тук, ако си била толкова отчаяна.

— Не бях. За мен беше пълна изненада. Просто късмет. Или съдба, както казва той.

— Аз пък си мисля, че се стреми към парите ти. Вероятно е прочел за търга и е чакал да се появиш там.

— Иска ми се да не разсъждаваш по този начин.

Но Уини винаги си беше такава. Просто приличаше много на родителите си — затворени и ядосани на света. В даден момент щеше да се примири, разбира се, но очакването на този момент не беше приятно.

Валери си тръгна след малко и обеща да се обади след няколко дни. Уини не й отговори, а тя тихо затвори вратата след себе си.

Вечерта Валери пристигна в „21“ преди Филип и Джейн. Беше нервна, но се опита да се успокои, когато се появиха. Филип обаче я познаваше достатъчно добре и веднага разбра, че става нещо. Майка му изглеждаше великолепно, щастлива и отпочинала. Очите й блестяха, косата й беше красива и имаше силен загар. Носеше нова рокля, която си беше купила в Рим. Всъщност беше подарък от Саверио, по-къса от тези, които носеше обикновено, но й стоеше чудесно. Тя заразказва оживено за пътешествието си. Филип очакваше нетърпеливо да чуе новината. Изненадите невинаги бяха нещо хубаво. Надяваше се тази да не е от лошите.

— Добре, мамо, какво става? — не издържа той по време на десерта.

Храната беше отлична, но Валери едва я докосна, още един признак, че имаше нещо. По принцип не беше лакома, но не хапваше нищичко, когато беше нервна.

Валери се сети за Уини и се помоли на Господ Филип да приеме новината по-добре от нея. За щастие си приличаха, беше открит и позитивен, поне през повечето време. Но тя все още не можеше да предположи как ще приеме новината за романтичната й връзка.

— Запознах се с някого в Италия — каза тя предпазливо.

Филип се вторачи в очите й, несигурен, че беше чул добре.

— С мъж? — втрещи се той, като че ли не разбираше, а Джейн затаи дъх.

Тя разбра какво става, но също не знаеше каква ще е реакцията на Филип. Понякога дори възрастните имаха откачени идеи за родителите си, особено мъжете по отношение на майките си.

— Очевидно с мъж. Не си падам по жени, за бога — нервно се усмихна Валери. — Много свестен мъж. Бяхме заедно цяло лято и много се харесваме. Честно казано, обичам го.

Цялата истина. Филип погледна шашнат, сякаш го бяха простреляли, а Джейн потръпна. Новината беше зашеметяваща и тя се замисли дали според Филип майка му проявяваше нелоялност към баща му.

— Мъж? Кой е той? Какъв е? Как се запознахте? — избъбри той бързо.

— Саверио Салваторе. Запознахме се в замъка, когато отидох да го видя. После се видяхме във Флоренция. И просто се случи. Съвсем неочаквано. Знам, че ти се струваме адски стари, но все пак стана. Засега възнамеряваме да се наслаждаваме на връзката си и да решим как точно ще разделяме времето между Италия и Ню Йорк. Той ще идва, а аз ще пътувам до Флоренция. И двамата имаме деца, работа и собствен живот, но искаме и да сме заедно.

Филип не изглеждаше ядосан, а само изненадан.

— Никога не съм си представял подобно нещо. Не знам защо. Определено си достатъчно млада, за да имаш мъж в живота си.

Валери не очакваше подобно разбиране и очите й се напълниха със сълзи.

— Мислиш ли, че може да отидеш да живееш в Италия завинаги? — разтревожи се синът й.

Макар и двамата да бяха доста заети хора, той обичаше да знае, че майка му е наблизо и може да я види, когато поиска.

— Не планирам такова нещо — замислено отговори тя. — Имам живот тук. И теб. Но ще е забавно да прекарвам известно време и в Италия. Планираме да пътуваме напред-назад. Така ще е по-интересно. Е, какво мислиш?

— Малко съм изненадан — честно призна той, но леко се усмихна.

Валери винаги бе казвала, че баща му е единственият мъж, когото е обичала и някога ще обича, и той беше сигурен, че тя наистина го вярва. Просто не беше очаквала да се запознае с друг мъж. Идеята беше нова за всички тях, но Филип хареса онова, което видя в очите й — щастие и спокойствие.

— Радвам се за теб, мамо — нежно каза той. — Саверио изглежда много готин тип, а ако имате енергията да сновете между Италия и Щатите, защо не, по дяволите? По-добре ли е да седиш тук като Уини, непрестанно да мрънкаш и да играеш бридж?

Филип знаеше добре, че майка му никога не би водила такъв скучен живот. Той й се усмихна широко.

— Изглеждаш великолепно. Той сигурно те прави щастлива, а ти го заслужаваш.

— Да, прави ме щастлива — потвърди тя. — А също и ти.

И тя, и Филип бяха възрастни и разумни хора. Навярно не му беше лесно да приеме новия мъж в живота й, но постъпи чудесно. Беше истински мъж, а не хлапе. Валери се гордееше с него и се зарадва на реакцията му, а също и Джейн. Тя се усмихна щастливо на Валери. Искрено се радваше за нея и изпитваше облекчение, че Филип уважаваше правото на майка си на собствен живот. Според нея, бе смело от страна на Валери да започне нов живот и връзка на нейната възраст. Нямаше да е лесно да пътуват непрестанно до Италия и обратно, но пък щеше да е вълнуващо. Джейн се възхити на куража й и отличния пример, който даваше на сина си. Това бе чудесен дар за него.

После Филип се усмихна дяволито.

— Каза ли вече на Уини?

— Да — засмя се Валери, като си припомни сутрешния разговор.

— И как реагира? Обзалагам се, че е побесняла.

— Да, каза ми, че съм дърта. Винаги можеш да си сигурен в реакцията й. Но постепенно ще се примири — небрежно каза Валери.

— Разбира се, просто още не го знае.

Посмяха се за сметка на леля му, после той прегърна майка си с обич.

— Трябваше да ми кажеш още в началото на вечерята. Тогава щеше да успееш да си изядеш пържолата.

— Няма проблеми — засмя се тя. — Ще си направя сандвич, когато се прибера.

Не беше гладна, само изпитваше страхотно облекчение. Филип прие новината като обичлив син. Прегърнаха се отново, преди да се разделят пред ресторанта и си тръгнаха с две отделни таксита. Той и Джейн се прибраха в неговия апартамент и затова не изпратиха майка му до долната част на града.

В таксито Джейн не скри колко е впечатлена от реакцията му за връзката на Валери.

— Имах приятели, които побесняха, когато овдовелите им или разведени родители се влюбиха отново. Мисля, че повечето хора не очакват родителите им да имат собствен живот и връзки. И някои от тях се проявяват като страхотни лекета и егоисти.

Реакцията на Филип доказа колко добри бяха отношенията с майка му.

— Отначало направо се втрещих — призна той. — Просто никога не съм очаквал, че ще обича друг освен баща ми. Но защо не? Тя го заслужава. Защо мама да е сама до края на живота си? Защо и тя да си няма гадже? Чудесно е, ако нещата се получат. Предполагам, че ние с теб ще пътуваме често до Италия занапред.

Идеята му харесваше. Особено гостуването във Флоренция — един от най-любимите му градове.

— Не ми пука къде сме, стига да сме заедно — прошепна Джейн и го целуна.

Почти същото Валери каза на Саверио, преди да замине.

Тя изчака търпеливо до два сутринта, за да му звънне. Във Флоренция бе осем и той тъкмо се беше събудил.

— Как мина? Какво каза Филип? — загрижено попита той.

Знаеше, че ако Филип се възпротиви, това щеше да помрачи ентусиазма на Валери. Тя не искаше да разстройва или наранява сина си.

— Беше идеално — щастливо отговори тя. — Изглеждаше шокиран за около четири секунди, после каза, че се радва за нас и заслужаваме да сме щастливи. Говореше съвсем искрено.

Валери звучеше доволна и въодушевена, а Саверио се отпусна в леглото и се усмихна. Това беше единственото, което го тревожеше. Останалото щеше да се уреди с много самолетни билети. Беше обмислял да купи самолет заради бизнеса си, а това щеше да улесни и тях двамата. Но дори без частен самолет, връзката им щеше да я бъде. И двамата бяха достатъчно възрастни, за да знаят какъв късмет е това, че бяха се запознали, и колко се нуждаеха един от друг.

— Страшно се радвам — усмихна се той доволно.

Филип беше единственото, което го плашеше, можеше да превърне живота на майка си в ад, ако поискаше. Но вместо това и двамата бяха получили одобрението и благословията на децата си.

— А сега побързай и идвай тук — влюбено каза Валери.

— Ще съм при теб след две седмици — напомни й той.

Побъбриха си около час. И двамата забравиха колко късно беше в Ню Йорк. Чувстваха се страхотно, живи и влюбени.