Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Property of a noblewoman, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2018)
Разпознаване и корекция
sqnka (2018)

Издание:

Автор: Даниел Стийл

Заглавие: Собственост на благородница

Преводач: Елена Чизмарова

Година на превод: 2016

Издател: ИК „Бард“ ООД

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 01.08.2016

Редактор: Елка Николова

ISBN: 978-954-655-696-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8352

История

  1. — Добавяне

24

На следващия ден Валери пристигна в галерията в дванадесет и половина и Саверио я заведе в ресторанта с градината, която се оказа така красива, както й беше обещал. Седяха и си бъбриха с часове. Тя му разказа историята на майка си, която силно го развълнува, особено случайното разкриване на истината чрез изоставения сейф, снимките й като дете и разказа на Фиона.

— Това съдба, Валери — убедено каза той. — Не съвпадение.

После я изненада със следващите си думи.

— Може би наша среща също съдба.

Струваше й се прекалено рано да мисли така, макар идеята да й хареса, но не отговори.

После Саверио я изпрати до хотела и тя прекара спокойна вечер в четене и изготвяне на списък с нещата, които искаше да прави във Флоренция.

На другия ден отидоха заедно в „Уфици“. Саверио искаше да й покаже безброй неща. През уикенда потеглиха с ферарито към Тоскана. Заведе я на вечеря у приятели, повечето от които говореха английски. Представи я и на сина си, когато той дойде във Флоренция. Валери се запозна и с обожаваната от всички Изабела. През цялото време се наслаждаваше на всичко. След около две седмици се замисли дали да не попътува още малко и една вечер го спомена пред Саверио.

— Защо искаш да напуснеш Флоренция? — попита я той натъжен. — Нещастна ли си?

— Не, прекарвам великолепно. Но не мога да остана тук завинаги. А и ти си имаш работа. Зает човек си, а прекарваш много време с мен. Не искаш ли да се върнеш към собствения си живот?

— Не. Обичам да съм с теб.

Напоследък той често й говореше на италиански и тя го разбираше, ако изразите не бяха прекалено сложни.

— Има място за теб в моя живот — добави той.

Тя не можеше да живее в хотел във Флоренция, за да е с него, но пък й бе приятно отново да има мъж в живота си, да си бъбрят, да споделят идеите си и да вършат различни неща заедно. Никога не беше познавала човек като него. Караше я да се чувства красива, независимо от възрастта. А фактът, че той беше четири години по-млад, не притесняваше никого от двамата.

— Защо не отидем до Рим за два дни? — предложи той.

След два дни бяха в Рим.

Той отседна в апартамента си, който се намираше близо до бившето жилище на майка й, а тя отново се настани в „Хаслър“. Саверио не поиска да са заедно, вече я познаваше достатъчно добре. Ако предстоеше между тях да се получи нещо, тя се нуждаеше от време, за да се увери, че е истинско, а не само игра. Но той изглеждаше много сериозен по отношение на връзката им, а и децата му бяха изключително мили с нея. Един ден в галерията дъщеря му Грациела дори я изненада с думите си, когато Саверио отиде на събрание и я остави там да го изчака.

— Знаеш ли, баща ми е много по-сериозен, отколкото изглежда. Струва ти се, че си играе, а и обича жените, особено красивите — усмихна се тя на Валери. — Мъж е. И е италианец. Но се е отнасял сериозно само с няколко жени през целия си живот. От доста дълго време е сам. Преди десет години беше влюбен в една жена, но тя почина. И оттогава не е обичал никоя друга. Мисля, че теб страшно те харесва. Обещавам ти, че не си играе с теб.

Валери се трогна от думите й. Той никога не бе споменавал жената, починала преди десет години.

Прекараха великолепно в Рим, Саверио й показа част от града, която тя никога преди не бе виждала. Истинският Рим, който римляните познаваха и обичаха. А на втората вечер, когато я изпрати до хотела, той я целуна на Испанските стъпала. Валери се изненада — в тази целувка имаше повече нежност, отколкото страст. Беше истинска целувка от истински мъж, който изпитваше истински чувства. Усети как в нея се събужда нещо, което смяташе за умряло преди години. Саверио я целуна отново, когато я заведе до стаята й, но тя не го покани вътре. Още не беше готова. А и започваше да се чуди какво щяха да правят за в бъдеще. Тя не можеше просто да остане в Италия. Рано или късно трябваше да се прибере в Ню Йорк. Опита се да му го обясни, но той каза същото като преди:

— Защо?

— Какво искаш да кажеш с това „защо“? Имам живот там и син.

— Синът ти е мъж, Валери. Има си собствен живот. Един ден ще се ожени. Нямаш работа. Художничка си. Свободна жена. Можем да живеем в Рим, Париж, Флоренция, Ню Йорк. На нашата възраст би ли се отказала от всичко това, за да си само в един град, защото мислиш, че си прекалено стара, за да се влюбиш? Това би било глупаво и погрешно. Може би съдбата или майка ти искат да сме заедно и затова ти дойде в замъка и се запознахме. Може би съдбата ме е накарала да купя замъка, за да те срещна и да ти върна дома на майка ти.

Думите му й се сториха завладяващи, но и малко страшни. Тя не бе споменала нищо за него на Филип. След двете седмици във Флоренция, Филип я попита дали беше посетила галерията му. Тя не знаеше как да отговори и не искаше да го лъже.

— Да, посетих я. Вечерях със Саверио, дъщеря му и зет му. Те са чудесни и много ще ти харесат. Запознах се и със сина му в Рим.

— Така ли? Как стана? — изненада се Филип.

— Върнах се в Рим за два дни.

— Саверио изглежда чудесен човек — невинно отбеляза той.

Филип нямаше ни най-малка представа, че майка му се влюбваше в италианеца и не бяха се разделяли от три седмици. Подобно нещо никога дори не би му дошло на ум, а и не си представяше майка си в тази роля. За него тя не беше романтичка, а просто майка.

— Той е прекрасен човек — каза Валери и за миг се поколеба дали да не обясни на сина си какво се случва.

Реши, че още не е готова да го направи.

Бяха заедно вече от месец и Саверио я покани да заминат за уикенда. Валери непрестанно си припомняше думите на дъщеря му, че той е много по-сериозен, отколкото изглежда. Никога не бе очаквала да й се случи подобно нещо, но й се струваше, че вече не може да върне нещата назад. А и вероятно Саверио бе прав и съдбата ги беше събрала. Валери вече не беше сигурна в какво да вярва.

Заведе я в Портофино за уикенда и отседнаха в хотел „Сплендидо“. Портофино беше очарователно пристанищно градче и двамата се чувстваха като младоженци. Сутрин правеха любов, разхождаха се из града, вечеряха късно, връщаха се в стаята и отново се любеха. Никога преди в живота си Валери не бе изпитвала такова щастие.

Късно една нощ лежаха в леглото и тя го погледна на лунната светлина.

— Саверио, какво ще правим? Трябва да се върна в Ню Йорк. Не мога да избягам завинаги. Налага се да кажа нещо на сина си.

— Той не ти е баща, а син. Можеш да правиш каквото си поискаш с живота си.

— Ти не би изоставил децата си. И аз не мога да изоставя сина си.

— Разбирам. Дойде тук за лятото. Нека го прекараме заедно. После ще решим.

Тя кимна, а после отново се любиха и Валери почти забрави, че имаше живот в Ню Йорк и друг свят освен неговия.

Следващия уикенд отидоха в Сардиния и отседнаха при негови приятели в Порто Серво. Те имаха прекрасна яхта, на която прекарваха дните, а нощем се прибираха в хотела.

Саверио я заведе и във Венеция, когато отиде там по работа. Отлетяха и до Лондон за един ден, за да видят картина, която той искаше да купи. Постепенно се превръщаха в истинска двойка и тя се чувстваше повече от добре. Наслаждаваше се на всичко, което правеха заедно. Зачуди се дали и майка й се е чувствала така с Умберто, когато е споделяла живота му.

През август заминаха за Неапол и прекараха една седмица в замъка. Валери разбра защо майка й толкова бе обичала този град и това място.

А когато се върнаха във Флоренция, Филип й звънна и я попита кога ще се прибере у дома.

— Не знам — честно отговори тя, но не искаше да го разстройва. — Тук страшно ми харесва.

— Знам защо. И аз обичам Италия. Не е нужно да бързаш да се връщаш. Джейн и аз заминаваме за Мейн за две седмици. Просто исках да видя как си.

Валери се почувства така, сякаш бяха отменили смъртната й присъда, и вечерта разказа за това на Саверио.

— Ще дойдеш ли за известно време в Ню Йорк? — попита го тя.

Той се замисли и кимна. Саверио също се опитваше да реши как да постъпи, така че и двамата да са доволни и щастливи. Валери бе права — той също не искаше да изоставя децата си. А и ръководеше няколко галерии. Грациела и Франческо се справяха отлично, но той винаги бе близо до тях, макар да не работеше всеки ден. Вършеше онова, което му харесва, но все пак участваше дейно в работата. Валери беше по-свободна от него, ако се изключеше Филип, разбира се, но се тревожеше и за Уини. Беше разказала на Саверио за нея.

— Трябва да й намерим мъж — заяви Саверио и Валери избухна в смях.

В това отношение Уини бе абсолютно безнадеждна. Тя не искаше мъж. Единственото й желание бе да играе бридж.

— Мога да прекарам известно време с теб в Ню Йорк — каза Саверио замислен. — Но невинаги. Не искам да живея там. Но можем да пътуваме дотам и обратно. Късметлии сме. Можем да правим каквото си поискаме.

Нямаше да е съвсем лесно, но осъзна, че е прав. Тя можеше да рисува където и да било, а той не бе задължен да е винаги в галерията. Децата им бяха пораснали, а и той не й предлагаше да станат сиамски близнаци. Всеки от тях си имаше свой живот. И се чувстваха чудесно заедно.

До края на август и двамата бяха сигурни, че нещата ще се уредят. Саверио я беше убедил, че наистина могат да правят каквото си поискат. И тази идея страшно й допадаше.

През последната седмица от август тя освободи стаята си в хотела и се нанесе при него. Бездруго не беше спала в хотела цял месец и предпочиташе да е в малката му слънчева къща заедно с него. А и щеше да се прибере в Ню Йорк след една седмица, когато Филип се върне от Мейн. Планираше да остане в Манхатън един месец, а Саверио щеше да дойде след две седмици. Валери се притесняваше как ще разкаже на Филип за връзката си със Саверио. Беше напуснала Ню Йорк като сама жена, а се прибираше с мъж. Напълно неочаквана промяна. Можеше само да се надява, че Филип няма да е прекалено шокиран.