Даниел Стийл
Собственост на благородница (17)

17

Следващата седмица, когато Филип й се обади, Валери небрежно спомена, че заминава за Калифорния за уикенда, и той се изненада.

— Какво ще правиш там? Изложба?

— Не, ще посетя братовчедите си — засмя се тя дяволито.

Беше в прекрасно настроение, откакто бе открила другата част от семейството.

— Кои братовчеди? Нямаме братовчеди в Калифорния.

Всъщност, единствената му братовчедка беше Пени.

— Вече имаме. Порових из интернет една вечер. Опитвах се да намеря роднини на баща ми. Извадих късмет при второто позвъняване. Открих по-възрастния му брат и племенника му. Отначало чичо ми отрече, защото се срамувал от позора по онова време и се опитвал да предпази паметта на брат си. Но после синът му ми звънна, когато разбрал, че баща му го е лъгал. И сега заминавам да се запозная с тях — обясни Валери, която звучеше като дете по Коледа.

— Свестни хора ли са?

Филип искрено се тревожеше за майка си. Не беше сигурен как ще я посрещнат там. Мислеше, че тя проявява наивност, особено след като братът на баща й отначало бил нечестен и враждебно настроен.

— Така изглеждат. Том, братовчед ми, е архитект. Женен е за много симпатична жена. Говорих с нея. Тя е дизайнер по вътрешно обзавеждане. Имат четири големи деца. Живеят в Санта Барбара и имат внуци. Том е на шейсет и пет, а тя е няколко години по-млада. Уолтър, братът на баща ми, е на деветдесет и четири.

Валери очевидно знаеше много за тях.

— Е, явно си доста заета напоследък. Искаш ли да дойда с теб?

Той имаше планове за уикенда, но би отишъл с нея. Не му харесваше идеята, че майка му ще застане пред тези хора съвсем сама, но тя въобще не се притесняваше.

— Разбира се, че не. Ще се оправя чудесно, но благодаря, че ме попита. Ще остана там само за уикенда. Следващата седмица имам събрание на борда в Метрополитън.

— Добре, обади ми се оттам. Къде ще отседнеш?

— В „Билтмор“.

Майка му приемаше това пътуване като весело приключение и Филип се усмихна успокоен.

По-късно по време на вечеря разказа на Джейн за развитието на събитията. Това беше втората им среща. Предишната седмица я заведе на кино и прекараха чудесно. Възнамеряваха да прекарат уикенда заедно на лодката. Джейн очакваше това с нетърпение. Изненада се от решението на Валери да замине за Калифорния, за да се запознае с роднините на баща си. Много смело от нейна страна и тя сподели мнението си с Филип.

— Изглежда това означава много за нея. Мисля, че в миналото се е чувствала като аутсайдер в семейството си и не го е одобрявала. Сега е нетърпелива да се запознае с роднините, които дори не е подозирала, че има.

— Разбирам я. Детството й сигурно не е било лесно, като се има предвид какво знаем сега.

— Да, така е. Тя е много различна от сестра си, а и от родителите си, всъщност баба й и дядо й. Мама е топъл и мил човек. Вероятно нейната майка е била такава. Срамна работа е, че мама никога не я е виждала.

Филип замълча за миг, после добави:

— Искам да се запознаеш с мама някой ден.

Джейн изглеждаше доволна от предложението.

— Първо трябва да се запозная със „Сладката Сали“ — напомни му тя и Филип се усмихна.

— Трябва да си наясно, че тя винаги ще е първата ми любов. Досега тя бе единствената жена в живота ми.

— Вярвай ми, наясно съм. Татко би се отказал от цялото си семейство, за да запази лодката. Не се опитвай да се набуташ между мъж и лодката му.

— Значи всичко ще е наред — заяви той доволно.

Прекарваха си чудесно заедно. Филип видя и малкия й, жизнерадостен апартамент, когато я взе за втората им среща. Джейн беше направила вълшебство с купените от ИКЕА мебели и го бе превърнала в уютен дом, макар да живееше там съвсем отскоро. Майка му би направила същото.

По време на вечеря си побъбриха за резултатите от ДНК пробите. Молбата за ексхумацията бе удовлетворена и подписана от съдията миналата седмица. Оставаха им още пет седмици да изчакат резултатите, но вече никой не се съмняваше какви ще са. Джейн отбеляза, че вече ще е напуснала съда по времето, когато получат резултатите. Трябваше да присъства на още два курса, а после, през юни, й предстоеше да завърши.

— И какво ще правиш след като се дипломираш? — попита Филип.

— Ще взема изпита за правоспособност и ще си намеря работа в адвокатска кантора.

Джейн беше подала молба и резюмето си в пет от най-известните кантори, но още нямаше отговор. А и скоро щеше да й се наложи да се съсредоточи върху изпита.

— Искам да се прибера у дома в Мичиган за една-две седмици и да се видя с нашите, преди да започна работа.

Прекараното заедно време летеше — говореха си на различни теми, опознаваха се. Филип никога не бе срещал жена, с която да му е толкова лесно и приятно. Всичко му се струваше просто и естествено, когато беше с нея. Беше сигурен, че и майка му ще я хареса.

Истинската проверка предстоеше в Лонг Айлънд през уикенда. Взе я от дома й в девет сутринта и с облекчение забеляза, че беше в джинси, дебело яке и маратонки. Последното момиче, което покани на лодката, се появи с минипола и високи токчета. Филип се впечатли още повече, когато Джейн му помогна с платната на лодката. Баща й я беше научил и тя знаеше какво точно да прави. Филип беше донесъл кошница за пикник и пусна котва в малко заливче, където имаше заслон, ярко слънце и нежен ветрец.

— Великолепно — усмихна му се тя.

Наслаждаваше се на деня не по-малко от него. В хубаво време лодката ти позволява да забравиш всичките си тревоги и те кара да се радваш на вятъра и морето.

После се излежаваха на палубата на слънце. Все още бе прекалено студено за плуване. Докато Джейн лежеше със затворени очи и се наслаждаваше на топлото слънце, Филип се наведе и я целуна. Тя обви ръце около врата му и се усмихна. Никой от двамата не проговори, наслаждаваха се на момента. После той се настани до нея и се облегна на лакът.

— Как извадих такъв късмет? — щастливо попита той. — Мислех, че ще се занимавам с отегчителна оценка, а вместо това открих теб.

Струваше му се, че им е било писано да са заедно. Джейн смяташе същото. И бе наясно, че още можеше да е нещастна с Джон, ако не бе събрала смелост да го напусне. Радваше се, че го бе направила.

— Харесваш ме само защото съм добър моряк — подкачи го тя, а той се ухили.

— Да, това също. Харесвам те, защото си умна, мила и добра, да не говорим колко си красива.

Целуна я отново и дълго я прегръща, но не отидоха по-далеч. И двамата знаеха, че е прекалено рано и не искаха да прибързват. Трябваше да се насладят на началото на връзката си.

Малко по-късно отплаваха отново и се наслаждаваха на следобеда на „Сладката Сали“. Бяха изморени, но в чудесно настроение, когато накрая се върнаха на пристанището и тя му помогна да закотви лодката, а после тръгнаха хванати за ръце към колата му.

— Благодаря ти за прекрасния ден — искрено каза тя.

Приготвиха си вечеря в апартамента й и гледаха филм. Филип си тръгна след полунощ, като обеща да й се обади на следващия ден. Тя вече се бе съгласила да се върнат на лодката следващия уикенд. Джейн започваше да му се струва идеалната жена.