Даниел Стийл
Собственост на благородница (11)

11

Цяла седмица Джейн обмисляше дали да се изнесе от апартамента. Знаеше, че връзката й ставаше все по-ужасна с всеки изминал ден, а и вече изглеждаше неспасяема. Джон отново замина за уикенда в Хамптън. Смяташе да му съобщи новината, когато се прибере късно вечерта. През деня си събра багажа, а в понеделник щеше да дойде камион, който да отнесе кашоните. Щеше да остане при Алекс за няколко седмици докато си намери жилище. Още не беше разказала на родителите си — срамуваше се да признае, че къса с Джон.

Тъкмо бе прибрала книгите, учебниците и спортната си екипировка и се канеше да опакова дрехите си, когато Джон се завърна.

Времето бе чудесно през целия уикенд и той дори бе хванал малко тен на плажа. Изглеждаше отпочинал. Джейн побесняваше от мисълта, че я бе оставял съвсем сама всеки уикенд, за да се забавлява с приятелите си. Дори и да прекарваха известно време в учене, купонът течеше и дори бяха правили барбекю предишната вечер. Това си беше жесток шамар в лицето й. Но пък тя най-после осъзна, че няма смисъл да се бори с неизбежното. Връзката им беше приключила. Нямаше защо да се залъгва повече.

Джон я погледна стреснат, когато видя кашоните в коридора.

— Какво е всичко това?

— Багажът ми. Изнасям се — простичко отговори тя, без да го погледне.

— Просто така? Няма ли да поговорим? — попита той, но не изглеждаше тъжен или разстроен, а само раздразнен.

— Не ме попита дали да наемеш къща в Хамптън и да прекарваш уикендите с приятелите си. Не си ме поканил там поне веднъж — ядосано отговори тя.

— Учим през целия уикенд. Никой не води гаджето си. Само ние, момчетата, сме там — невинно обясни той.

— Кара и Мишел не са момчета — студено възрази тя.

Джон се оказа страхотно разочарование, загуби три години от живота й.

— Те са в учебната група — каза той и я прегърна. — Какво толкова е станало?

— Вече не те виждам. Нямаме живот заедно. Връзката ни е пълен провал. Свършено е. И е така от месеци.

Очите й залютяха от напиращите сълзи, но се овладя, не искаше да му се стори жалка.

— И не можеш да изчакаш до юни? — небрежно попита той, като отиде до хладилника и си взе бира.

— И тогава какво? Вече не се получава. Преди се харесвахме. Правехме разни неща заедно.

Джейн изпита неприятното усещане, че въобще не говореха за истинските проблеми.

— Спиш ли с Кара?

Отново старата тема, но сега тя държеше да узнае истината. Училището вече не бе достатъчно извинение за провала на връзката им през последните шест месеца.

— Ох, мамка му! Изневеряваш ли ми? Това ли е причината за въпросите ти?

Джон хитро смени темата и тя му се ядоса.

— Отговори на въпроса — ледено каза тя.

— Съжалявам, адвокатке. Може би пък не е твоя работа какво правя, след като се изнасяш.

Той отново се държеше като гадняр и си играеше с нея.

— Пука ли ти въобще за връзката ни? — директно попита тя.

— Разбира се. Но не мога да седя тук с теб по цял ден и цяла нощ вместо да уча за дипломирането.

— Не е задължително да учиш в Хамптън всеки уикенд. Или пък аз бих могла да идвам с теб понякога.

Джон не искаше подобно нещо и тя подозираше защо. Някой му пишеше съобщения упорито докато говореха и тя отгатна кой бе този някой. Грабна телефона му от масата докато той отпиваше от бирата и сърцето й спря, когато прочете съобщението: „У дома ли си е кучката? Мога ли да дойда?“ Беше подписано „К“. Отговорът, който търсеше. Джон я погледна изненадан и изтръгна телефона от ръката й.

— Какво е това? — ледено попита тя.

— Гледай си шибаната работа — изрева той, втурна се в спалнята и затръшна вратата.

Джейн, цялата разтреперана, продължи да опакова дрехите си. След няколко минути Джон излезе от спалнята.

— Слушай, и двамата сме подложени на страхотно напрежение. Нещата понякога загрубяват. Но каквото и да стане с Кара, то не означава нищо. Ние с теб сме заедно от три години.

— Ти обаче явно си забравил това. Изнасям се. Тази връзка не е добра за никой от нас. И е така от месеци — отвърна тя и се обърна към него. — Мислех, че поне сме честни един към друг и не си изневеряваме. Но очевидно сгреших.

— И къде ще отидеш? При онзи тип от „Кристис“? Май много си падаш по него.

— Да, харесвам го, но не спя с него. Дори му разказах за теб. Аз не изневерявам. Живея с теб и мислех, че се обичаме.

— Аз се връщам в Ел Ей — призна той леко смутен. — Кара също. Знам, че ти искаш да останеш тук и да си намериш работа в тузарска адвокатска кантора.

Най-после беше откровен с нея. Но вече бе прекалено късно.

— Значи просто реши да ми изневериш и да започнеш следващата си връзка?

— Отдаде ми се страхотна възможност. Бащата на Кара ще ни даде пари да започнем собствен бизнес. Може да се окаже голяма работа за мен.

— Чудесно. Щеше да е хубаво, ако първо бе скъсал с мен. Защо въобще поддържаше цирка? Какво, по дяволите, ти има?

— Ние с теб искаме различни неща — каза той тъпо.

— Не мисля… Грешката е моя. Трябваше да ми обясниш това, когато го разбра. А Кара иска ли същите неща като теб?

— И двамата сме от Ел Ей. Нейна беше идеята да се върнем там.

— Прекрасно — отвърна Джейн и очите й се насълзиха, но тя му обърна гръб и продължи да прибира багажа си.

— Ти си от Мичиган. Различно е.

Джон се смяташе за голям умник и хитрец, но всъщност бе просто едно голямо леке. Напълно се беше променил или пък едва сега проявяваше истинската си същност. Вече нямаше значение кое от двете беше вярно.

— Да, ние сме глупави, отегчителни хора, които казват истината. Това сигурно е било ужасно за теб.

— Ти си прекалено добра и откровена — призна той. — А Кара е „мръсно“ момиче. Сега и аз съм такъв.

Той прозвуча горд от думите си и бързо премина от пълно отричане на факта, че спи с Кара, към успехите си като любовник.

— Който и да си, или да си мислиш, че си, защо просто не ме оставиш да си събера багажа на спокойствие? Ще спя другаде тази вечер, а ти можеш да й кажеш, че кучката я няма.

— Стига, бебчо, не се дръж така. Да не приключваме по този начин след три години.

— Ти вече го направи — спокойно отвърна тя, влезе в спалнята, извади куфарите си и натъпка останалите си вещи в тях.

Сега искаше само да се разкара оттук. Чувстваше се идиотски да стои до него и да слуша как й се подиграва. Струваше й се, че й е изтръгнал сърцето. Очевидно Джон й изневеряваше и й се присмиваше от месеци. А тя бе пълна глупачка. Сега й бе трудно дори да си припомни какво бе обичала в него.

Той седна на канапето, пусна телевизора и продължи да се налива с бира. След половин час в коридора имаше четири куфара с дрехи. Останалите бяха в кашоните, които щеше да изпрати на склад. Оставяше му всичко, което беше купила за кухнята. Кара можеше да използва приборите, ако реши да готви, макар уменията й да изглеждаха по-подходящи за спалнята, отколкото за кухнята.

Джейн си облече палтото и взе един от куфарите. Апартаментът изглеждаше празен. Джон вече беше полупиян и я изгледа втрещено.

— Това ли е? Наистина ли се изнасяш?

— Да.

— А какво стана с приказките и обсъждането как да решим проблемите си?

— Можеш да ги обсъдиш с Кара. Аз чух достатъчно.

А и какъв беше смисълът, след като той се връщаше обратно в Ел Ей с нея? Джейн отвори вратата на апартамента и изнесе куфарите си. Джон скочи да й помогне, но тя вдигна ръка.

— Недей. Мога да се оправя и сама.

— Да, също както и с всичко друго. Госпожица Перфектна. Не всички са умни като теб, с отличните ти оценки. Животът ти поднася всичко на тепсия. А някои от нас трябва да се борят.

Завиждаше й и вероятно винаги й бе завиждал. В очите му нямаше обич и съжаление. Вече го разбираше. Кара бе част от борбата му. Тя щеше да му помогне да започне бизнес, а баща й щеше да плати за това. Джейн не можеше да му предложи нищо подобно. Между тях бе свършено.

— Късмет в Ел Ей — пожела му тя.

Куфарите бяха доста тежки, но не искаше помощта му. Отвращаваше се само като го погледнеше. Изнесе багажа, качи го в асансьора и се върна в апартамента.

— Утре ще изпратя някой да прибере кашоните и после ще ти върна ключовете. Можеш да й кажеш, че брегът е чист.

— Не става дума за нея — каза той, замаян от бирата.

— Не, не само за нея — съгласи се Джейн. — Става дума за мен и теб. Трябваше да си тръгна още преди месеци. Или въобще да не се захващам с теб. Довиждане — тихо каза тя и го погледна за последен път.

— Обичам те, бебчо — каза той и се опита да я прегърне, но тя го отблъсна. — Може би трябва да се опитаме да решим проблемите си.

За Джейн вече бе прекалено късно, а и беше сигурна, че Кара ще е в леглото им още тази нощ. Очевидно и тя, и Джон искаха това. Бяха сродни души. Двама използвачи, които сега се използваха един друг.

Тя не каза и дума повече. Затвори вратата, качи се в асансьора и слезе долу. Спря такси, шофьорът прибра куфарите в багажника, а тя му даде адреса на Алекс. Вече я беше предупредила, че ще спи при нея тази вечер.

Докато пътуваше получи съобщение от Джон. Беше достатъчно пиян, за да обърка адресата. „Тя изчезна. Идвай. Джон.“ Жалко леке. Изкуши се да му отвърна с „Майната ти“, но реши да не пада до нивото му. Изтри съобщението и се загледа през прозореца. Чувстваше се изтръпнала, глупава и използвана. Три години от живота й се бяха изпарили в нищото.

Филип и Валери вечеряха в тайландски ресторант, който тя много харесваше. Майка му му се стори странно потисната.

— Добре ли си? — загрижено попита той.

— Разбира се. Защо? — усмихна се тя, но в очите й имаше меланхолия, каквато никога преди не беше виждал.

— Прекалено си тиха — каза той притеснен.

— Просто съм изморена. Вчера шофирах до Ню Хемпшир и обратно.

— Защо? — учуди се той.

— Посетих бившата ми гувернантка, Фиона Маккарти. Помниш ли я? Запозна се с нея, когато беше на около петнайсет.

— Да, помня я. Беше много забавна. Още ли е жива?

— Да, на деветдесет и четири години. Но мисля, че трябва да я посетя отново в скоро време, като се има предвид възрастта й.

— Защо не прекара нощта там?

— Исках да се прибера у дома.

— Ти си луда, мамо. Дори не знаех, че си заминала.

— Всичко мина добре — усмихна се тя весело.

— Успя ли да прегледаш снимките? — попита той.

— Да, успях.

— Разпозна ли някого? Или някои семейни черти? — пошегува се той, но майка му не отговори.

Да, беше по-сериозна от обикновено.

— Не — лаконично отвърна тя и промени темата. — Била е много красива жена. Нямам търпение да видя бижутата на изложбата за търга.

— Можеш да дойдеш и да ги видиш винаги, когато пожелаеш. Прибрал съм ги в служебния сейф. Сега се опитваме да определим цените. Мисля, че ще скочат до небето.

Валери кимна, но не каза нищо.

После си побъбриха за предстоящото му пътуване до Париж за търга на „Кристис“. Той й разказа, че възнамерява да отиде до „Картие“ и „Ван Клийф“, за да се опита да получи повече информация за бижутата, кога са били купени и по какъв случай. „Картие“ бяха отговорили на запитването му и сега издирваха документацията за бижутата. Обещаха да му се обадят през следващите две седмици, а в Париж щяха да му покажат архивите. Бяха изключително любезни и го увериха, че полагат усилия да намерят и документите, и работните скици на бижутата, които го интересуваха. От „Ван Клийф“ му отговориха по същия начин.

— Ако пуснем работните скици в каталога, това ще вдъхне живот на търга — обясни Филип на майка си.

— Колко време ще отсъстваш? — тихо попита тя.

— Седмица. Трябва да отида и до Лондон, а може би и до Рим.

Филип искаше да издири и бижутата от „Булгари“. Стараеше се да свърши работата си колкото се може по-добре. Макар бижутата да не бяха негова страст, влагаше всичко от себе си в търговете, а този наистина го бе заинтересувал. Очевидно и майка му се интересуваше от него.

След вечерята той я изпрати до кооперацията. Не му разказа за наученото от Фиона. Искаше първо да осмисли всичко и още не бе готова да говори за това. Нямаше представа какво щеше да стане, когато го направи, и как би се отразило на продажбата. Не искаше да прибързва, макар че след време щеше да й се наложи да признае истината, ако тя бе наследницата на Маргарет.

Филип хвана такси обратно до Челси, а когато се прибра в апартамента си, се замисли за Джейн. Искаше да я види, но не искаше да е досаден, знаеше, че си има приятел. В същото време Джейн вече беше в дома на Алекс и й разказваше за случилото се с Джон. Цялата история изглеждаше гнусна и унизителна и тя нямаше търпение да я остави зад гърба си. Изненада се, че не изпитва тъга, а само гняв и облекчение. Може би разочарованието и самотата щяха да дойдат по-късно.

— Е, сега вече можеш да излезеш с човека от „Кристис“ — каза Алекс след като си легнаха.

Куфарите на Джейн стояха в коридора, още неотворени.

— Не още — замислено отвърна Джейн. — Нуждая се от малко време да превъзмогна тази връзка.

— Не чакай прекалено дълго — предупреди я Алекс и тя се засмя. — Свестните мъже не остават на пазара много време. Грабват ги светкавично.

— Добре съм си и без мъж — каза Джейн, сякаш искаше да убеди повече себе си, отколкото приятелката си.

Сега можеше да прави всичко, което поиска. А най-хубавото беше, че бе свободна. Знаеше, че бе постъпила правилно като се раздели с Джон. Най-доброто решение, което бе взимала от години.