Даниел Стийл
Собственост на благородница (19)

19

Резултатите от ДНК пробите пристигнаха в края на април и не изненадаха никого. Маргарет Уолъс Пиърсън ди Сан Пинели бе майката на Валери. Тя не се съмняваше, но й бе приятно да види официалното потвърждение, което й върна откраднатата при раждането самоличност.

След като получи резултата, тя звънна на Уини, която звучеше разстроена и почти разплакана.

— Знам, че е глупаво — каза тя, — но имам чувството, че съм изгубила единствената сестра, която някога съм имала.

— Мога да те дразня не по-зле и като твоя племенница. А и не ми пука как ще ме наричаш. Нищо между нас не се е променило.

Но не беше така и двете го знаеха. Валери бе научила важна част от историята си, част, която дори не бе подозирала, че е изгубила. Въпреки леденото отношение на майка й, тя бе щастлива и се бе примирила с факта, че не израсна като обичано дете. Беше превъзмогнала наранените си чувства с помощта на Лорънс. Но липсата на любов, която бе изпитала като дете, бе неестествена, а сега вече знаеше, че е била силно обичана от истинската си майка. И това я изпълни със спокойствие и радост. Все едно се бе прибрала у дома след дълго пътуване. Вече не беше аутсайдер. Имаше истински майка и баща и знаеше кои са, макар вече да не бяха живи. По някаква необяснима причина това повдигна самочувствието й, но пък накара Уини да се чувства уязвима и самотна. А и всички лъжи на родителите й бяха разкрити, въпреки усърдните й опити да ги защити.

Пени се обади на Валери след получаването на резултатите и й съобщи, че трябва да се явят в съда, за да потвърдят, че Маргарет е нейна майка и Валери е единствената й наследница. Обясни й, че ще се наложи да плати наследствен данък върху сумата, получена от бижутата. Пени се интересуваше дали все още иска да продаде бижутата и Валери обсъди въпроса с Филип. Не можеше да си представи да носи подобни бижута, макар да бяха невероятно красиви. Просто бяха прекалено тузарски за нея. Предпочиташе да ги продаде и разумно да инвестира парите. Някой друг можеше да се радва на бижутата, те не бяха подходящи за нейния стил на живот. Държеше да запази само кутийката със семейния пръстен на Маргарет, медальона с нейната бебешка снимка и венчалния пръстен от Умберто. Останалото щеше да замине за търга.

Пени накара майка си да подпише декларация, че не възнамерява да претендира за наследството, която щеше да бъде представена в съда. Филип уведоми „Кристис“, че приходите от бижутата на Пинели няма да отидат в полза на щата, тъй като вече има законна наследница, но търгът ще се проведе. Предвиждаха да пуснат приложение в каталога, което да уведоми купувачите за промяната. За тях това нямаше значение, но процедурата трябваше да се спази.

Заседанието на съда бе насрочено две седмици преди търга. Пени щеше да присъства там заедно с Филип и Валери. Хариет щеше да е свидетел по случая, а и Джейн бе обещала да дойде. Скоро предстоеше да напусне стажантското място и вече се подготвяше за дипломирането. Родителите й щяха да пристигнат в Ню Йорк за церемонията и тя искаше Филип да се запознае с тях.

След получаването на ДНК резултатите Филип покани Джейн на вечеря, за да я запознае с майка си. Излизаха вече от шест седмици и се виждаха често, почти всяка вечер, а през уикендите плаваха с лодката. „Сладката Сали“ не ги разделяше, а свързваше, и бе забавление, на което се наслаждаваха заедно.

Филип заведе двете жени на вечеря в „Ла Гренуи“. Искаше всичко да е идеално и празнично и бе леко нервен. Ами ако не се харесат? Или пък започнат да си съперничат за вниманието му? Всичко бе възможно. Той смяташе, че жените са непредвидими, дори Валери, която по принцип бе разумна. Тя винаги бе предпочитала жените, които той най-малко харесваше, а не одобряваше онези, по които бе луд, макар да не бяха много. А и Валери обикновено имаше основателни причини и накрая се оказваше права. Затова тази вечеря бе изключително важна за него.

Той взе Валери от дома й и се срещнаха с Джейн в ресторанта. Тя също бе притеснена от срещата с майка му. Всъщност запознанството дори я плашеше. Знаеше колко близки са майка и син и колко много той зачиташе и уважаваше мнението й.

Джейн бе доста нервна, но Валери положи усилия да я успокои и в края на ордьоврите двете вече се разбираха чудесно. Валери им разказа за посещението си у семейство Бабкок в Санта Барбара и как чудесно се бяха забавлявали. Говориха и за плановете на Джейн след дипломирането й и изпита за правоспособност. След вечеря закараха Валери до дома й, Филип я изпрати до входа, а тя му се усмихна широко и вдигна палци одобрително.

— Майка ти е страхотна! — каза Джейн ентусиазирано.

Филип се просна изморен на дивана. Вечерята му достави удоволствие, но през цялото време бе напрегнат. Надяваше се на най-доброто и се страхуваше от най-лошото.

— Струва ми се, че говоря с човек на нашата възраст, само дето тя е по-забавна — добави Джейн.

Филип се засмя. Това бе доста точно описание на майка му.

— Много е жизнена и има младежки дух. Понякога дори забравям на колко години е.

А и Валери определено не изглеждаше на възрастта си.

— Ако се бях запознала с нея без теб, пак щях да искам да сме приятелки — каза Джейн. — Тя е открит и свестен човек.

— Да, така е — призна той. — Бих я харесвал дори и да не ми беше майка.

— И май не е прекалено ревнива. Мислех, че ще ме намрази от първия момент.

— Не, тя страшно те хареса — увери я той.

Вечерта мина страхотно, а и храната им достави удоволствие.

— Е, поне и това мина. Запозна се с нея и всичко е наред — каза Филип с облекчение, а Джейн се засмя.

— Имаш вид на човек, който се е спуснал в Ниагара в буре.

— Мисля, че точно така се чувствах. Никога не знам как жените ще реагират една на друга, особено майка ми.

Но Валери се бе проявила безукорно и се оказа чудесна компания. Двете с Джейн дори се посмяха за сметка на Филип, най-вече заради страстта му към лодката.

Поговориха си още малко, после си легнаха. Напоследък Филип прекарваше все повече време в апартамента на Джейн. Тя спомена за това на Алекс, която бе впечатлена и го обяви за „отлична партия“. Джейн също започваше да вярва в това, макар връзката им да бе съвсем в началото. Отношенията им ставаха по-добри с всеки изминал ден.

Филип я прегърна нежно, промърмори няколко думи и заспа. Джейн легна усмихната до него. И без да правят любов бяха прекарали великолепно. А и тя издържа изпита пред майка му, което бе важно.

В деня на явяването пред съда, където трябваше да бъде потвърдено, че Валери е дъщеря на Маргарет и единствената й наследница, валеше проливен дъжд. Филип и Валери пристигнаха с такси, Пени се появи след няколко минути подгизнала, а Джейн — малко след нея. Уини дойде в знак на уважение, макар че нямаше да участва в процедурата. Хариет Файн присъстваше там заедно с всички документи и доказателства, които трябваше да бъдат представени в съда. Тя се зарадва да види Джейн и за първи път разбра, че между нея и Филип става нещо.

— Значи така, а? — ухили се тя, а Джейн се изчерви.

Хариет бе в учудващо добро настроение. Майка й се оправяше и отново живееше при нея. Знаеше, че това няма да продължи завинаги, но засега бе щастлива, че двете са заедно у дома.

Изслушването беше кратко и формално. Хариет представи документацията, а Пени представи Валери, която тържествено се закле, че всички доказателства и показанията й са верни и точни и тя е наследницата на Маргарет ди Сан Пинели. Уини се разплака, когато съдията потвърди това, а Валери се усмихна широко.

— Сега ще ти се наложи да платиш наследствените данъци — каза й Уини самодоволно.

— Знам — усмихна се Валери. — Търгът ще се погрижи за това.

Валери съжаляваше, че ще изгуби всички красиви бижута от майка си, но нямаше смисъл да ги пази. Филип вече й бе дал онова, което искаше да задържи, и Валери вече носеше пръстена и медальона. Беше прибрала златната халка на майка си.

Когато излязоха от съда, Уини я посъветва да използва част от парите, за да си купи приличен апартамент.

— Аз си обичам апартамента — учудено отвърна Валери. — Защо да се местя?

— Вече можеш да си позволиш повече пространство, по-голямо студио, по-хубави мебели и по-добър квартал.

Уини никога не бе харесвала Сохо и смяташе, че са луди да живеят в долната част на Манхатън: Валери в Сохо, Филип в Челси, а Пени — в Уест Вилидж. Уини не разбираше как може да им харесва там. Но никой от тях не искаше да живее на Парк авеню като нея. Беше прекалено далеч от местата, където обичаха да ходят, и нещата, които обичаха да правят. Но Уини беше от друга ера. А Валери бе живяла в Сохо много години.

— Предполагам, че завинаги ще си останеш бохем — каза Уини унило, а Валери се засмя.

— Надявам се да е така.

Бяха в чудесно настроение, когато излязоха от съда. Всички трябваше да се върнат към задълженията си, а Валери отиде да свърши неща, които планираше от седмици.

Вечерта звънна на Фиона, съобщи й резултатите от ДНК пробата и й разказа за случилото се в съда. Фиона искрено се зарадва и не скри съжалението си, че това бе отнело толкова години.

— Ако не ми беше казала истината, когато дойдох да те видя, това нямаше да се случи — каза Валери с благодарност.

— Трябваше да го направя много отдавна — сериозно отвърна Фиона. — А не да чакам ти да дойдеш да ме питаш.

Звучеше леко изморена, но доволна. Спомена, че дъщеря й се отбила да я види по-рано през деня. Децата й се отнасяха чудесно с нея и Валери се радваше на това. После й разказа за плановете си. Още не бе споделила с никой друг, но Фиона одобри идеята й. И двете вярваха, че така е правилно.

— Върна си истинската майка — нежно каза Фиона. — И никой вече не може да ти я отнеме. Сигурна съм, че те наблюдава от небето и се гордее с теб. Но тя винаги се гордееше с теб — добави тя мило.

— Обичам те, Фиона — каза Валери.

Фиона също я обичаше. И й бе върнала майката. Това бе последният й подарък за Валери и Маргарет.