Джейн Фалън
Моето сладко отмъщение (40)

40.

Гледаме епизода, в който Мелъди съобщава на Харгрейвс, че най-сетне е бременна. Робърт е изключително доволен от себе си. Явно си мисли, че играта му — шок, неверие и после радост — заслужава награда. Саския минава през репликите с елегантността, с която впрегатен кон танцува балет, и прави физиономии, които — мога само да гадая, разбира се — внушават облекчение и щастие.

Тази сутрин отново излях литри пот до нея. Мисля си, че след като всичко излезе наяве, може да продължа този курс. Невъзмутимо да си го посещавам, докато тя не усети, че трябва да напусне. Вероятно дори да й прошепвам: „Този град не е достатъчно голям за двете ни“, докато тя се опитва да релаксира. Знам, че може просто да се включи в по-ранната или по-късната група, или пък да отиде някъде другаде, по пак ще си е малка победа. Знам колко много обича тази своя рутина през уикенда.

Знам и че ме чака забавление, защото тя ми писа вчера: Казах на Р за С и Дж!!! Той е бесен! Това вече ще извади котката от гълъбарника хаха!!! Устоях да не и изпратя поне пет отровно саркастични отговора и писах само: Хаха!!! Невероятно!!! Нямам търпение да видя в какво настроение ще се прибере тази вечер хаха!!! Мислех си да добавя още удивителни или още едно „хаха!“, но се въздържах, за да не се усети, че й се подигравам.

Нямах възможност да я попитам преди курса, но още щом идва при мен в кафенето (изкъпана), започвам с въпросите. Какво точно му е казала? Той съсипан ли е? Съгласил ли се е да не отива при Саманта и да не й казва, че знае?

Разбира се, тя е имала време да подготви отговори.

— Отидох в гримьорната му — казва тя, ококорена, за да имитира вълнение. — Което, както предполагаш, беше изненада за него! Не можеш да ме видиш често там!

Ама разбира се, Саския. Естествено.

— Саманта я нямаше, затова знаех, че няма да ги изненадам… нали се сещаш…

Тя изчака да потвърдя, че да, сещам се.

— Казах му, че предния ден съм минала покрай прозореца на нейната гримьорна — тя е на приземния етаж — и съм я видяла с Джес на калъп. Трябваше да му видиш физиономията! Казах му, че според мен заслужава да знае, като се има предвид, че рискува брака си заради нея.

Успявам да изобразя удоволствие.

— И той какво каза?

Саския попива уста със салфетката си, после я оставя в скута си.

— Ами, започна да псува. Доста псува. После продължи с това какво копеле бил Джес и аз казах: „Но вероятно той дори не знае за теб и Саманта. Тя едва ли му е казала“.

— Гениално.

Тя се усмихва. Като котка, изяла сметаната.

— И аз така си помислих. Но с две думи той беше бесен. Грабна телефона си, сякаш за да й се обади веднага, затова започнах да го умолявам.

Тя възприе молитвена поза, събра длани и започна с тънко гласче:

— „Моля те, Робърт, не казвай нищо. Те ще разберат, че съм ти казала аз“. О, забравих да ти спомена, че му казах, че са ме видели. Саманта погледна през прозореца и очите ни се срещнаха за миг. Казах му, че съм се усмихнала и съм й помахала, сякаш нищо не се е случило, но ако разбере, че Роби знае… Робърт… ще разбере, че съм била аз…

— И той се върза?

— Отначало не. Наложи се да обяснявам, че и без това усещам как половината от екипа ме мразят и не бих могла да понеса, ако наистина дам на някого от тях конкретна причина за това…

Сигурно си мислите, че вече съм се разсмяла, нали? Горда съм със себе си, че се овладях. Просто отпих голяма глътка от сока си. И я задържах в устата си.

— … Както и да е, накратко, казах и нещо от рода, че трябва да се уверя напълно, преди той да започне да сипе обвинения. О, и тогава просто за всеки случай добавих: „Не искаш да се сбиеш с Джес, нали? Така че по-добре да имаш всички факти, преди да направиш нещо“. Е, той пребледня, сигурно си представяш.

Засмях се уж от удоволствие, но някак си жестоко.

— Обзалагам се.

— И после, разбира се, той се съгласи, че не бива да прибързва. Обещах му да си държа очите и ушите отворени и да му докладвам. Дори му казах, че ще се опитам да поговоря със Саманта за Джес, без тя да заподозре нещо, само за да видя какво ще каже за него.

Историята започва да става доста неравна. В нея има дупки, достатъчно големи, за да мине камион. Питам се дали е така, защото няма толкова опит, колкото си мисли, или просто си въобразява, че съм лековерна и може да ми пробута всякакви глупости.

— Но тя знае, че ти знаеш, нали? Или поне Робърт така си мисли. Няма ли да се притесни, че ако започнеш да говориш с нея за Джес, тя ще разбере какво целиш?

Саския се изчервява за част от секундата, но после се възстановява.

— Да, разбира се, но аз разчитах, че той няма да мисли логично и ще види в предложението ми спасителен пояс, в който ще се вкопчи.

Възнаграждавам я с широка усмивка. Искам да реши, че е победила.

— И той се е вързал, доколкото разбирам. Е, браво на теб.

— Беше звездно представяне — казва тя. — Наистина се гордея със себе си.

— Е, сега какво?

— Опитвам се да измисля нещо. Трябва ми помощта ти — ти си много по-умна от мен. Очевидно ще трябва да продължаваме с това, но не искам да прекаля и той да отиде да я разпитва.

Преструвам се, че мисля.

— Но нали все пак искаме наистина да скъса с нея.

— Да, но без тя да реши, че е защото съм ги видяла. Всъщност не ми пука какво мисли за мен, но не искам да се изправям пред гнева на Джес.

— Тогава… — Взимам латето си и отпивам голяма глътка, просто за да я накарам да чака. Винаги си поръчвам и кафе и портокалов сок с обяда. Нищо чудно, че винаги тичам в тоалетната, щом се прибера. — … Имаме два варианта. Или ти му казваш, че си говорила със Саманта и това с Джес е било мимолетно. И е свършило съвсем бързо. Тогава той може просто да й прости и да си продължат постарому. Или… ако искаме да посеем добре съмнението в ума му, ще трябва да караме все така, но без да пришпорваме нещата дотам, че да се скара със Саманта. Не и докато ние не решим, че е настъпил моментът.

— Точно така — казва тя. — Но все още нямам представа как.

— Мисля, че засега можеш само да му кажеш, че не си успяла да говориш с нея насаме, да го притесниш мъничко и после може би да му подхвърлиш нещо от рода, че си я чула как пита някого къде е Джес, или е казала, че отива в гримьорната му, за да репетират репликите си например. Просто достатъчно, за да подхраним параноята му. Той ще стане досаден и подозрителен и да се надяваме, че това ще я подлуди. Особено след като знаем, че всъщност не е направила нищо. Е, освен очевидното.

— Добре, ще се постарая. Това е толкова вълнуващо, хаха!

— Трябва да знаеш, че съм ти много благодарна.

— О, нищо работа — казва тя приповдигнато. — Готова съм на всичко, за да ти помогна. Това не бива да му се размине. А ти как се справяш?

Свеждам поглед.

— О, нали знаеш. Болка, разочарование. Гняв. Предимно гняв.

— Добре е, че си гневна.

— Нямам търпение всичко да свърши. Честно казано, просто искам да се махне от живота ми — е, възможно най-далеч, при положение че имаме дъщеря. Вече нямам абсолютно никакви чувства към него. Никакви.

— Не съм изненадана. И как се държа той в петък вечер? Изглеждаше ли като човек, който току-що е разбрал, че любовницата му си има още някого?

— Всъщност наистина изглеждаше странно. Зачудих се дали ти не си му казала нещо.

О, моля ви се. Да се правя на пълна идиотка е най-малкото унизително. Гледам как на лицето й се разлива самодоволна усмивка.

— Хаха! Видя ли, поразтърсила съм го!

Усмихвам й се. Да, Саския. Да, разбира се, че е така.