Джейн Фалън
Моето сладко отмъщение (22)

22.

Саския ми казва, че връзката на Робърт и Саманта създавала неприятна атмосфера на снимачната площадка. Което означава, че всички знаят за нея. Опитвам се да потисна унижението.

— Значи вече дори не се опитват да го крият?

— О, не, крият го — казва тя. Седим в кафенето на приземния стаж на „Фортнъм и Мейсън“, по прозорците барабани дъжд. Тя си налива още чай, посяга към захарта, но размисля. — Но това само създава неприятното напрежение. Тази седмица снимаха сцените с първата си целувка, знаеш ли?

Клатя глава.

— Както и да е, една от гримьорките ми каза, че било много неловко. Някак напрегнато. Обикновено хората се майтапят, когато се снимат такива сцени. Не искам да започнеш да се притесняваш, че всички знаят.

— Не се притеснявам.

— Наистина, не знам защо, тъй като ще трябва да се виждат доста често, така че не може да се каже, че не са в състояние да се контролират или нещо такова…

— Ти преди колко време разбра? — осъзнавам, че така и не съм я попитата.

Тя се замисля за миг.

— Преди около шест месеца. Естествено не знам кога е започнало, но не може да е много преди това, иначе нямаше да поемат такъв риск.

Значи не чак толкова отдавна, колкото предполагах. Мисля си за времето преди шест месеца. Настъпи ли някаква голяма промяна в поведението на Робърт? Не си спомням нищо. Тогава вече се бяхме отчуждили.

— Може би се дължи просто на факта, че трябва да го правят пред други хора. Вероятно е свръхкомпенсация или нещо такова казва тя. — Не мисля, че всички клюкарстват или нещо подобно…

Ще ми се да можех да поговоря с Джош. С някой, който знае точно какво се случва и ще ме осведоми добре, без да се опитва да щади чувствата ми.

— Как е Джош? — питам, за да сменя темата и да разчовъркам раната. Все още си представям понякога целувката ни в парка — втория път, когато бях решила да го направя, за да запазя спомена — и ми става едно топло и приятно за миг, докато реалността не се завърне с трясък.

— Той е добре — казва тя. — Май е облекчен, че вече не се налага да ме храни насила, хаха!

— Сигурно му е трудно. Да знае какво става зад кулисите и да не може винаги да говори с теб за това. — Това е моето наказание, да се погрижа да издигам Джош в очите на Саския. Да се уверя, че са добре.

— Той трябва да си върши работата. — Тя свива рамене.

Вината за това, което й сторих, още ме изяжда. Дори не мога да й кажа. Не толкова за онова с Джош, което си беше просто целувка, макар че за мен е много, много повече — и мисля, че и за него беше. Но задето го накарах да си промени мнението за нея, макар и само временно.

Искам да й дам нещо, с което да укрепя приятелството ни. Искам да почувства колко я ценя. И ако трябва да съм честна, има и егоистичен елемент. Ако не мога да говоря с Джош, мога поне да говоря с нея, да оправя нещата. Тя познава всички замесени страни. Може би ще ми помогне да взривя някак връзката на Робърт и Саманта. Наистина се тревожа мъничко, че ще ме помисли за отмъстителна и гадна, и това ще промени мнението й за мен, но всъщност ми се струва, че може да я впечатля. Бе така объркана, когато разбра, че няма да се скарам с Робърт, да го изхвърля и да си изградя нов живот. Затова реших, че си струва.

Естествено в признанието ми ще има огромни пропуски. Няма как да й кажа, че цялата тази история започна, защото си мислех, че тя спи с Робърт.

— Може ли да ти кажа нещо? — питам, когато обядът пристига (рибени филета за мен и рибени кюфтета за нея).

— Разбира се — казва тя, заинтригувана. — Всичко, знаеш го.