Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- In the Company of Liars, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Виолета Ненова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Дейвид Елис
Заглавие: Сред лъжци
Преводач: Виолета Ненова
Година на превод: 2007
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска (не е указано)
Редактор: Станислава Първанова
Коректор: Ангелина Вълчева
ISBN: 978-954-761-257-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17781
История
- — Добавяне
Единадесет години по-рано
Рам Харун примигва на светлината в стаята, след като е пътувал в тъмния седан и е изкачил няколко стълбища с превръзка на очите. Баща му е до него и потупва ръката му, сякаш да го подкрепи.
— Всичко е наред, Зулфи — казва му той.
— Не Зулфи — казва мъжът зад бюрото, американец, говорещ местния пакистански диалект доста добре. — Мислех, че вече си Рам.
— Да, Рам — казва баща му.
Мъжът зад бюрото носи светлосиня риза и очила. Горе-долу е на възрастта на бащата на Рам, но слънцето е увредило светлата му кожа.
— Зулфи — казва мъжът на Рам — доста е, как да кажем… „демократично“. Добре звучи в Балучистан, но тук, в Пешавар, не чак толкова.
Рам — по рождение Зулфикар Али Харун — е кръстен на първия демократично избран министър-председател на Пакистан, Зулфикар Али Бхуто, който в крайна сметка е свален от първия от няколкото диктатори, управлявали Пакистан, откакто той се е родил. Покойната сестра на Рам, Беназир, е кръстена на дъщерята на Зулфикар, Беназир Бхуто, която по-късно е избрана на същия пост.
— Майка ти обичаше свободата — казва мъжът.
Рам го поглежда.
После мъжът кима.
— Майка ти работеше за Централното разузнавателно управление (ЦРУ) в продължение на няколко години.
— Зная — казва Рам уверено. Рам го знае, ако трябва да сме по-точни, от четиридесет и осем часа, след като се кара с баща си за тайните му дела, за нещата, които вършеше нощем. Мислеше, че баща му пренася оръжие за mudjahedin, че вероятно е свързан с някоя от военните групи, но не допускаше, че може да прави нещо по молба на американското разузнаване.
— Баща ти е оперативен работник под прикритие — казва мъжът.
— И това зная.
— Добре. Значи знаеш, че ако някога издадеш тази информация, той ще бъде убит незабавно, а вероятно и ти.
Рам усеща как го облива гореща вълна. Баща му слага ръка на рамото му.
— Знае го — казва бащата.
Сега Рам гледа на майка си с още по-голямо възхищение. Той самият не се занимава с политика, никога не се е занимавал. Такива неща са далечни за едно тринайсетгодишно момче. Съучениците му, които са живели в Пешавар през целия си живот, имат по-голям опит и са развили антизападно разбиране за света, но Рам е дете на Балучистан, където тази свещена война е равна на не повече от няколкостотин афгански бежанци, пръснати из региона. Майка му винаги е говорела за свобода, за Америка, за смелостта на Зулфикар Бхуто, който се е борил за свободата и е прекарал последните години от живота си в затвора, измъчван, преди да бъде екзекутиран от един от многото диктатори, потискали Пакистан.
Твоят Пакистан, ще бъде свободен Пакистан, често му казваше тя.
— Аз също искам да се присъединя, г-н Шийлз — казва Рам на английски.
— Така казва и баща ти — Шийлз се обляга на стола си, с лека усмивка на лицето, но със сбърчени вежди.
Ще трябва да убеди г-н Шийлз. Баща си също. Баща му не искаше Рам да се занимава с това, но вероятно осъзнаваше, че синът му отчасти иска да участва поради същата причина като него, като начин да продължи връзката с майка си.
Баща му с неохота му беше обяснил, след много подканване, че към Рам ще се държат по-различно в ЦРУ. Той беше образован, имаше интелигентността на майка си. Вероятно щеше да продължи обучението си и да стане ценен кадър в някоя ислямска организация, в която ще се преструва, че членува, вероятно щеше да отиде в чужбина да учи и да участва в много по-мащабни операции от пренасянето на оръжия.
В изминалите два дни баща му беше повторил толкова много пъти, че има избор, че когато поиска, може да се откаже. Подготвянето за операция, каза той на Рам, е подготовка за смърт.
Това означаваше, че и майка му е била готова да умре, макар че едва ли е очаквала да загине като жертва в случайна бомбардировка. Не е очаквала четиригодишната й дъщеричка да седи на първия чин и да играе с кукли, когато това се е случило.
Руснаците бяха убили майка му. Майката, която пееше приспивни песни, която го изпълваше с възхвали и с надежда за по-добро бъдеще. Майката, която му повтаряше, че преди да направи каквото и да е, трябва да си задава един въпрос:
„Какво биха направили родителите ми?“.
— Искам да се присъединя — повтаря Рам.
Мъжът става от бюрото и се приближава до момчето.
— Ще видим — казва той. — Няма да бързаме.
— Ще направя каквото ми кажете.
— Много добре — казва мъжът. — Засега ще работиш с мен. Ще видим как ще потръгнат нещата.
Рам кима и подава ръка.
— Казвам се Рам Харун.
— Наричай ме Ърв — казва Шийлз и стиска ръката му.