Дейвид Елис
Сред лъжци (34)

Два дни по-рано
Четвъртък, 8 април

— Има един, но вероятно няма да го харесаш — беше уклончивият отговор на Джесика миналия декември по време на вечеря.

— Кажи ми — настояваше Алисън.

— Знам, че ще кажеш „не“.

Алисън отстъпва. Вярно беше, не бе пропускала случай да даде мнението си за приятелите на дъщеря си, но никога не й беше забранявала да прави каквото счита за правилно. Сега, когато Джесика беше на двайсет и живееше в общежитие, нямаше право да й държи сметка.

Познаваше Джес, макар да се бяха отдалечили. Джесика можеше да заговори за друго или да излъже, но тя не направи нито едното, нито другото. Беше повдигнала темата и я остави да витае. Според Алисън, Джесика искаше да бъде попитана.

— Кажи ми — настоя отново Алисън.

Пол Райли въвежда Алисън в офиса си. Този ъглов кабинет има невероятен изглед, а Пол има достатъчно сувенири да украси двете стени без прозорци. Офорти^[1] на негови процеси, снимки с високопоставени лица. Все пак Пол Райли е адвокатът, който заведе дело срещу Тери Бъргос, убиеца на шест момичета, преди около двайсет години. Пол беше човекът, когото Алисън поиска за адвокат, когато след смъртта на Сам към нея се прокраднаха подозрения. Понеже той отказа да я защитава, тя го убеди да представлява Джесика.

— Как се справяш? — пита я той, макар да знае, че въпросът е тежък.

— Добре съм Пол, благодаря. А ти?

Пол усуква както винаги.

— С няколко дини под една мишница — казва той.

— Мен ме интересува една определена.

— Да — Пол си играе с един от ръкавелите на колосаната риза; мекият син цвят подхожда на очите му.

— Трябва да разбере колко е важно да не се отклонява от показанията си, Пол.

— Тя го знае, Алисън. Очевидно сега само толкова мога да споделя с теб — той се усмихва. Сега, разбира се, той е верен на клиента си, на Джесика.

— Онази вечер, вечерта, когато Сам беше убит, тя дойде вкъщи към осем и половина — казва Алисън. — Била е на училище целия ден. Аз се прибрах към два сутринта и я заварих да спи на диванчето.

Пол кима, без да говори. Няма да сподели разговорите, които са провели с Джесика с никого, дори с майка й.

— Боя се, че тя ще се опита да ме прикрие — обяснява Алисън, — че може да каже нещо налудничаво.

Пол свива очи, не гледа Алисън. Тя знае, че няма да коментира. Доколкото й е известно, Джесика не е казала много добри думи на Пол за майка си. Вероятно Пол иска да каже: „О, Алисън, не се притеснявай, няма вероятност Джесика да се опита да те защити“.

Но тя не може да не го каже. Лъжесвидетелстване, възпрепятстване на правосъдието, а вероятно и нещо по-лошо може би очаква дъщеря й. Случаят е плъзнал по всички вестници. Ако прокурорите се притесняват от такъв широк отзвук, може да обърнат внимание на всичко, което е необходимо, включително и на Джесика, за да изяснят нещата.

— Има ли нещо конкретно, което имаш предвид? — пита Пол. Внимателно е подбрал въпроса. Не че цели нещо, но ако Алисън има да казва нещо, това е начинът.

— Това, което имам предвид — отговаря Алисън, — е, че Джесика може да каже, че е била в къщата на Сам онази вечер.

За първи път невъзмутимото изражение на Райли се пропуква.

— Може да каже, че тя е убила Сам — предполага Алисън.

Алисън си спомня много добре коктейла два дни преди убийството на Сам, четвъртък, пети февруари. Тя го нарича Погледът. Спомня си Сам, който седи в другия край на стаята, с коктейл в ръка, копнежът в очите му, когато погледът му минава по нея, страст, която го е обсебила, сякаш в стаята няма друг освен нея.

— Кажи ми, Джес — бе помолила дъщеря си Алисън шест седмици по-рано, миналия декември на обяд — кажи ми за този тип, когото „няма да одобря“.

Пол Райли гледа настойчиво Алисън.

— И ако може да попитам, просто хипотетично — пробва се той — по каква причина би могла Джесика да се окаже в къщата на Сам в онази събота вечер?

— Някой от работата е, майко, доволна ли си? Нямам намерение да го обсъждам.

Спомня си страстния поглед на Сам на коктейла.

Спомня си как тя бе застанала до бара, тъкмо си беше взела напитка. Вижда изражението на Сам, сепва се и проследява погледа му. Насочен е към една млада стажантка в „Дилън и Бекър“ на име Джесика Пагоне.

Алисън взема ръката на Пол:

— Разчитам на теб да я защитиш, Пол — казва му тя.