Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- In the Company of Liars, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Виолета Ненова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Дейвид Елис
Заглавие: Сред лъжци
Преводач: Виолета Ненова
Година на превод: 2007
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска (не е указано)
Редактор: Станислава Първанова
Коректор: Ангелина Вълчева
ISBN: 978-954-761-257-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17781
История
- — Добавяне
Един ден по-рано
Събота, 20 март
Аз убих Сам.
Искаш да ме защитиш, но не можеш.
Да въвлека теб е все едно да въвлека Джесика.
Мат спира мерцедеса си пред дома на Алисън. Както едно време е, имат си традиция. Градът изобилства с невероятни места за закуска, а Алисън има нужда от излизане. Мястото, което избират, е в рамките на гаранцията й. Всъщност там са били много пъти. Мат бе верен на природата си и не се отклоняваше от навиците си, в този случай — омлет с чоризо[1] и козе сирене. Тя можеше да изброи любимите му храни и да заложи къщата си, че няма да избере друго, без значение от ресторанта. Телешко пиката[2]. Стек от говеждо месо алангле с натрошено синьо сирене; равиоли със сирене, carne asada[3]. Омлет с чоризо и козе сирене или просто чийзбургер.
— Благодаря — казва тя, което не е обичайно. По принцип не му благодари за закуска. Това е една от онези дребни промени, които се дължат на развода. Сега нищо не се приема за даденост.
— Беше забавно — отговаря той, без да я поглежда. Според нея и той се чувства така. Връзката им след развода миналата година е все още странна.
— Да влезем вътре — Алисън поглежда Мат.
Аз убих Сам.
Искаме да защитим Джесика. Да въвлека теб е все едно да въвлека нея.
Тя предлага на Мат кафе, но той отказва. Сяда на бургундскочервеното диванче, което вече не е негово, макар че ако нещо от тази къща трябва да отиде при Алисън, то е точно тази антика. На Мат така или иначе не му пукаше за диванчето. Реално погледнато Алисън щеше да се съгласи. Тъмнолилав диван в стая, издържана в черно и бяло. Но това беше единствената мебел от старата къща, където тя израсна, и не искаше да се разделя с нея.
— Е, какво казахме на закуска? — вика Мат към Алисън, която е в кухнята. — Искам сериозно да си помислиш.
Алисън влиза в хола и сяда срещу него в коженото кресло. Мат я поглежда, но бързо отклонява очи. Не го бива особено в опитите да й помогне. Топката ще трябва да е в нея, фраза, която той често използва.
— Искаш да си помисля сериозно — казва Алисън — дали моят адвокат да не те обвини, че ти си убил Сам, а мен са ме натопили? Изправят те на скамейката, а ти отказваш да отговаряш? За да изглеждаш ти виновен, а не аз?
— Да — казва Мат, — ще бъде достатъчно.
— Няма да мине пред съдията — клати глава Алисън. Струва си да се опита.
— Поне може да го имаме предвид — казва Мат.
— Ще съсипеш кариерата си.
Аз нямам кариера. Вече не.
— Моята кариера — Мат вече е пострадал достатъчно от обвиненията покрай узаконяването на „Дивалпро“. Има поне трима щатски сенатори, които никога няма да говорят с него, биха се чувствали застрашени, ако го направят. Тези неща се разрастват като рак. Кариерата на Мат като лобист категорично е приключила.
— Кажи ми, че това не е единствената причина.
— Не е единствената причина.
Мат мълчи. Премисля нещата, опитва се да не се отклонява от фактите.
В много отношения се чувства остарял. Загуби толкова много за толкова кратко време. Привидно запазваше спокойствие, но тя вижда, че не е така. Загуби любовта на жена си, загуби кариерата си и се чувства виновен.
Аз убих Сам.
— Аз убих Сам, Мат — казва Алисън — предполагам, вече го знаеш.
Алисън потрива ръце. Хладно й е. Сега Мат изобщо не може да я погледне.
— Но не това е въпросът. — Алисън отива до полицата и взема снимка на Джесика. — За нея става въпрос, Мат. За Джесика.
Мат поглежда полицата, снимката на Джесика. Тяхната сватбена свещ, свещта на съюза им стоеше там. Сега е в кутия в мазето. Снимките на Мат ги няма, не може да не го е забелязал. Сега полицата е посветена на дъщеря им.
— Ако се захванат с теб — казва Алисън, — ще се захванат също и с Джес.
Той поглежда встрани. Няма отговор за този коментар. Ако не друго, поне любовта към дъщеря им е останала.
Мат поглежда часовника си.
— Ще закъснееш за срещата си.
Говори за обичайната седмична среща с Лари Еванс в хранителния магазин.
— Лари помага много — казва Алисън. — Той ми вярва.
— Наистина ли ще напише книгата?
Мат не се интересуваше от писателската й кариера и затова сега се държи като ревнивия бивш съпруг.
— Добър писател е — казва тя. — Показвал ми е някои неща. Разполага и с източници, което много помага.
Мат клати глава.
— Добре.
— Имам нужда от някой, който е на моя страна — казва тя. — Имам нужда от някой, на когото мога да разчитам.
Мат я стрелва с поглед.
— Сега можеш да си вървиш, Мат. Благодаря за закуската. — Алисън отива в кухнята и се подпира на мивката преди да пусне водата и да наплиска лицето си.
Аз убих Сам и няма да те въвличам, защото така ще въвлека и Джесика.
Добре.
Алисън поглежда часовника си. Време е за срещата с Лари.