Дейвид Елис
Сред лъжци (51)

Един ден по-рано
Понеделник, 1 март

Алисън седи в хола и разсеяно бърка чая си, докато подреждат къщата. Има компании, които са специализирани в почистването на местопрестъпления. Нейният случай не е точно такъв; няма кръв, черва, но мястото е направо неузнаваемо, след като помощник щатските шерифи обърнаха къщата с краката нагоре в събота.

Мъже и жени в сини униформи връщат всичко на място, разбира се, оставяйки открит въпроса откъде знаят кое къде е било. Алисън предполага, че когато приключат, ще се наложи да мине след тях. Въпреки това е по-добре те да свършат грубата част — да съберат всичко от пода и да го върнат по чекмеджетата.

Добре, ако трябва да сме честни: ченгетата се опитаха да не нанасят големи поражения. Хората на шерифа не измъкваха дрехи от шкафовете, само опипваха. Мраморна статуетка, скрита в шкаф за дамско бельо, можеше да се открие и без да се изваждат всичките сутиени, но те измъкнаха чекмеджетата, преместиха мебелите, вдигнаха краищата на килимите, даже изтръгнаха една разхлабена дъска от пода в коридора и я изхвърлиха. Освен това не си бяха изтрили добре обувките на влизане. Цареше пълен хаос и в крайна сметка си тръгнаха с празни ръце.

Какво, толкова глупава ли беше, че да скрие статуетката в къщата си?

Чува как на горния етаж две от прахосмукачките спират почти едновременно. Вероятно има десет, поради което свършват толкова бързо. Още няма обяд, а шефът им й подава фактурата. Не я гледа в лицето. Знае коя е. Малко вероятно е да живееш в града и да не ти е познато името Алисън Пагоне.

— Приключихме, мадам — казва той.

— Моля, не ме наричайте мадам. Така се чувствам стара.

— Не изглеждате стара, г-жо Пагоне — той й се усмихва и й подава фактурата. — Точно петстотин.

— Може ли да платя с кредитна карта?

— Добре, но предпочитам чекове.

— Аз предпочитам с кредитна карта.

— Трябва да отидем до камиона ми в такъв случай.

Тя излиза без палто и веднага съжалява. Отива до белия микробус, на който с големи букви пише AAA-AFTERMATH и се усмихва на себе си. Тези са готови на всичко, за да са първи в телефонния указател.

— Вратата е отключена — казва той. Тя се качва на пътническото място, а той на шофьорското.

Мъжът се навежда към нея.

— Това е предавател „Infinity“ — казва й той — много висока технология. Има един в спалнята ви и един в хола. Точно там, където седяхте досега, на пурпурния диван.

На майката на Алисън, лека й пръст, нямаше да й хареса, че наричат дивана й пурпурен…

— Какво означава това? — пита Алисън, като се обгръща с ръце. — Какво значи предавател „Infinity“?

— Ами във вашия случай две неща. Първо, всичко, което казвате, по телефона, се подслушва, но има и друга цел — действа и като микрофон. Могат да чуят почти всичко, което се казва в къщата. Обхватът му е около триста-четиристотин фута, и бих казал — човекът вдига брадичка и свива устни, — че покрива хола и кухнята. Каквото и да кажете в тези стаи, а очевидно и всичко, което кажете по телефона, ще бъде чуто и вероятно записано. После, спалнята. Всичко, което кажете в спалнята или банята, могат да го чуят. Не мога да дам гаранция за друго. Коридорите, фоайето, не зная. Но са покрили и двата телефона, както и основните места в къщата, където предполагат, че може да разговаряте. Ако имате да провеждате лични разговори, излезте навън и дори тогава не говорете високо — мъжът кима — тези типове си знаят работата.

— Дали правилно съм разбрала — Алисън се втренчва в къщата си, сякаш е затвор. — Ако говоря по който и да е от телефоните в хола, или в кухнята, или в спалнята, ще чуят всичко, което казвам?

— Да. И несъмнено ще го запишат. Могат да го изслушат в реално време или по-късно, както им е удобно.

— Добре — казва Алисън и я побиват тръпки, — но не могат да ме виждат, нали?

— Да. Това е само аудио.

— Супер.

— Лошата новина е, че загубата на лично пространство е много голяма, добрата е, че знаете за това. Може да го приложите във ваша полза. Очите им са вързани, г-жо Пагоне, а иначе могат да чуят само това, което им позволите.

— Добре. — Алисън въздъхва, приготвя се за студа, който я очаква. — Само каквото им позволя да чуят — повтаря тя.