Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
In the Company of Liars, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2022 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
nedtod (2022 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Елис

Заглавие: Сред лъжци

Преводач: Виолета Ненова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска (не е указано)

Редактор: Станислава Първанова

Коректор: Ангелина Вълчева

ISBN: 978-954-761-257-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17781

История

  1. — Добавяне

Март

Осем дни по-рано
Сряда, 31 март

Тръгна си от коктейла веднага, без да каже и думичка нито на Сам, нито на Джесика. Прибра се у дома, не можа да заспи и крачи из къщата до сутринта. Не бъркаше. „Някой от работата“, беше казала дъщеря й в средата на декември и сега тя сама видя кой бе този „някой от работата“. Видя изражението на Сам.

В петък, рано сутринта на шести февруари, си взе душ и отиде с колата до офиса му в града.

Къде е той? — попита тя. Профуча покрай рецепционистката и започна да претърсва всички кабинети, викаше го, но й обясниха, че го няма. Г-н Дилън бил в столицата — имал няколко срещи.

Тя се качи в колата и потегли нататък. Сам можеше да е както в офиса си, така и на всяко друго място в града. Няма значение. Това нямаше да я спре. Щеше да чака, ако трябва; щеше да намери колата му и да седне отгоре й. Днес трябваше да го види на всяка цена.

Първо ще отиде в офиса. След като два пъти обърка пътя, с кокалчета, побелели от стискане на волана и замъглени от сълзи очи, тя намери сградата.

Къде е той? — викаше тя, без да обърне внимание на младежа, който се появи, за да й помогне.

Той хукна след нея, притеснен, без съмнение, но тя откри Сам Дилън в офиса му и затръшна вратата след себе си.

Сам говореше по телефона. Появата на Алисън го обезоръжи, фактът, че е дошла дотук, измъченото й изражение, което нямаше как да прикрие.

Сам набързо приключи разговора и стана. Отвори уста, но застина без да каже нищо. Алисън сграбчи първото нещо, което й попадна — малка възглавничка, на която бе избродиран гербът на Държавния сенат — и я запрати по Сам.

Задник такъв — съскаше тя, — задник!

За какво гово…

Дъщеря ми? — Алисън се приближи със свито гърло. Опита се да се успокои, но не можеше да контролира прилива на адреналин. — Ти си онзи „от работата“? Онзи, когото „не бих одобрила“?

Алисън — Сам заобиколи бюрото. — Какво, за Бога, става?

Това ли ти е „етичната дилема“, Сам? Не можеш да решиш дали да чукаш мен, или дъщеря ми?

Сам се втрещи, но бързо дойде на себе си.

Успокой се…

Как можа да ме накараш да мисля, че имаме…

Алисън, не спя с Джесика. — Сам се осмелява да се приближи, протяга ръце и я прегръща. — Не спя с дъщеря ти. Нито някога ще го направя.

Сърцето й подскочи. Потеше се. Повече от всичко на света искаше да чуе тези думи, да му повярва, но реакцията му — включително и виновното изражение — потвърждаваха предположенията й.

Беше видяла същия виновен поглед, изписан върху лицето на Мат, когато преди няколко години случайно се отби в офиса и завари младата стажантка да седи на бюрото му.

Историята се повтаряше.

Ще ми кажеш всичко — каза тя хладно през зъби и махна ръцете му от себе си — и ще ми го кажеш веднага. Видях погледа ти миналата вечер и сега разбирам защо дъщеря ми не иска да ми каже за „онзи“ от работата, който я интересува.

Седни — Сам посочи един стол и седна на ръба на бюрото с лице към нея.

Добре ми е и права — каза тя.

Това беше всичко — обясни Сам и въздъхна. — Да, Джесика се интересуваше от мен и ми правеше предложения преди да те срещна, Алисън. Преди това. Работеше тук от година, а теб срещнах преди няколко месеца.

Алисън слушаше със затаен дъх.

Нищо не се случи, Алисън. Нищо. Но да, тя показа интерес и аз бях поласкан: аз съм човек на средна възраст, разведен и красиво двайсетгодишно момиче ме харесва. Определено егото ми бе поласкано. Не я обезкуражих. Беше безобиден флирт, докато една вечер — не съм много сигурен, не съм си го отбелязал в календара — може би миналия ноември, каза, че иска да се видим извън офиса. Тогава се пошегувах — какво ще кажеш за паркинга? — но тя остана сериозна и каза, че иска да излиза с мен. Отказах й, Али. Казах, че не може, поради няколко причини и цялата работа нямаше нищо общо с теб — тогава даже не те познавах. Не можех да излизам с нея, защото тя е дъщеря на Мат, защото съм почти трийсет години по-възрастен от нея и защото работеше за мен.

И тя какво каза? — попита Алисън с треперещ глас.

Каза — Сам вдигна глава, сякаш да си припомни събитията. — О, каза, че две от тези неща не може да промени, но би могла да се откаже от стажа си.

Алисън повдигна вежди, да покаже, че все още го слуша внимателно.

Отказах, Алисън. Бог ми е свидетел, че отказах.

Алисън седна на стола и за първи път усети физическата умора.

А какво беше това — попита Сам — за погледа ми миналата вечер?

Алисън прехапа устни и сведе поглед.

Видях как я гледаше на купона — отговори тя. — Видях погледа ти.

 

 

Алисън пише на лаптопа, който Мат й подари, след като от прокуратурата конфискуваха нейния и не бързаха да й го връщат.

Винаги много е обичала театъра. Любимата й пиеса беше „Куклен дом“ на Ибсен. Веднъж игра главната роля — Нора Хелмер — недооценената майка, съпруга на Торвалд. Спомня си как в последната сцена, когато Нора напуска Торвалд, тя го оставя съсипан и объркан, а Нора е възвърнала силите си, взела се е в ръце.

Въпреки това, пиесите са толкова трудни, има толкова много думи. Диалогът се пише толкова изморително, толкова трудно е да се докара до нормалната реч. Но поне познава добре субектите.

АЛИСЪН: Не искам Джесика да мисли, че съм невинна.

МАТ: Защо не?

АЛИСЪН: Защото ако тя мисли, че съм невинна, тогава ще реши, че нейното свидетелстване ще ме прати в затвора. Ако знае, че съм виновна, ще го приеме по-лесно.

(На Мат това не му харесва. Алисън го принуждава да влезе в труден разговор за дъщеря им.)

МАТ (смутено): Какво, какво да й кажа? Как бих могъл да я убедя, че ти си виновна за убийството на Сам?

АЛИСЪН (чудейки се): Кажи й, че съм заровила трофея под оградата, близо до жълтия кол зад хранителния магазин „Кънтрисайд“ на „Епъл“ и „Риордан“.

Алисън го прочита отново и се мръщи. Удря клавиша „backspace“ и гледа как курсорът лапа дума след дума, докато не изчезва целият пасаж.

— Трябва да поработиш, Али — казва на себе си. Има време.