Дейвид Елис
Сред лъжци (15)

Един ден по-рано
Неделя, 2 май

— Излизаш ли с безразсъдни мъже? — попита Сам. Не първия път, когато се срещнаха — през изминалите няколко години го беше виждала няколко пъти, но сега беше свободна. Беше след Деня на благодарността, след като вето сесията приключи.

Непрекъснато, искаше й се да отговори, но не го направи. Беше достатъчно странно, че Сам е колега на Мат. Нямаше нужда да споменава бившия си съпруг. Това можеше да наруши атмосферата. Всъщност можеше ли? Можеше ли да добави елемент на опасност? Интрига?

— Не съм излизала на среща от двайсет и една години — отговори тя и в крайна сметка пак спомена Мат. Беше неминуемо, но й беше все едно.

— Разбирам защо може да ти изглежда странно — каза той.

Сам беше подпийнал. Краят на сесиите, дори на вето сесиите се отбелязваше по някакъв начин, а сега даже беше организирано празнично парти. Алисън бе пристигнала само преди час по покана на Джесика, но Сам и някои от останалите очевидно бяха започнали по-рано.

— Защото дъщеря ми работи за теб? — попита тя.

Сам възрази. Разклати скоча и остави леда да подрънква в чашата. Костюмът му беше кафяв, под него носеше безупречно изгладена риза и яркочервена вратовръзка. Приличаше на лобист, но не беше… как да каже? — зализан. Държеше се естествено.

Алисън погледна през рамото на Сам към Джесика, която стоеше сред другите стажанти на нейна възраст и се смееха на някакъв виц.

— Джесика е много талантлива — каза Сам, избягвайки темата, както беше направила тя преди малко. Усети вълна на разочарование, чудеше се дали напълно са сменили темата.

Сам проследи погледа й и обърна глава. Приближи чашата до устата си и изрече думите.

— Вероятно не е…

За своя изненада тя го прекъсна, думите сами излязоха, нещо, което не й се бе случвало преди. Трябваше да се държи прилично.

— Ще трябва да сме дискретни — прекъсна го тя — поне засега.

Чашата на Сам остана на устните му. Тя видя пламък в очите му, устните му леко помръднаха преди да разклати леда и да отпие отново, не отместваше поглед от нея.

Пак са тук. Имаше период след ареста, в който журналистите бяха оставили Алисън на мира. Новината беше голяма, сензационна; после всичко затихна дотогава, до наближаването на процеса, до следващия пикантен скандал. От началото на процеса миналата седмица всичко започна с нова сила, новинарските коли се редяха на улицата й, репортерите висяха на бордюра, надничаха иззад оградата на къщата й. Камерите я заснемаха всеки път, когато излизаше.

От февруари, когато започна всичко това, те я преследваха почти навсякъде; ако отидеше в някое кафене или слезеше до центъра, цялата глутница хукваше след нея и надничаше през прозорците. Поради някаква причина обаче никога не я следваха в хранителни магазини. Кой знае — може би управителят би ги изгонил. На медиите сигурно ще им е странно да я следят, докато пълни количката си от щандовете. Алисън, защо ароматният омекотител? Винаги ли си използвала „Тайд“? Защо предпочиташ „Фолджърс“ пред „Максуел“? Водещите новини по кабелната телевизия: Предаваме на живо от хранителния магазин „Кънтрисайд“, в северозападната част на града. Боб, току-що разбрахме, че заподозряната в убийство Алисън Пагоне — изчакай, Боб, имам новини — репортерката докосва слушалката в ухото си и кима победоносно — да, Боб, сега можем да потвърдим, че Алисън Пагоне реши да използва дъвки „Тридент“ за освежител на дъха и озадачи експертите, които залагаха на канелените „Алтойдс“. Заглавията във вестниците: ПАГОНЕ ХАРЧИ ЗА ПРЕСНИ ПЛОДОВЕ. ЗАПОДОЗРЯНАТА В УБИЙСТВО: „НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ, ЧЕ НЕ Е МАСЛО!“.

С кошницата за пазаруване тя влиза в кафенето. Той е там, както всяка неделя.

— Хей, здрасти — казва й Лари Еванс. Облечен е небрежно, както обикновено, носи риза, дънки и бейзболна шапка.

— Здрасти — чака я чаша черно кафе. Тя отпива от него и енергията й се връща.

Лари Еванс вдига палци. Не е сигурна какво точно означава това, но може да се досети.

— Не ми казвай, че процесът върви добре — казва му тя.

— Мисля, че да — Лари е развълнуван. — Мисля, че ги поставяш точно там, където им е мястото.

— Както Бъч Касиди ги нареди.

— Алисън — разперва ръце Лари, — твърдят, че Сам те е зарязал и затова си го убила. Стига. Само това ли могат да кажат? Това е глупаво.

— Съдията, изглежда, е убеден.

— Добре де, може и да изглежда убедително, но без аргументите на другата страна. — Опитва се да я предизвика; дошъл е да разбере колко е упорита Алисън. — Утре започва защитата ти, нали?

— Лари — въздъхва Алисън, — имат толкова много доказателства срещу мен, физически доказателства плюс мотив. А аз какво имам? Ползвам нещо като димна завеса. Защитата ми е една голяма отклоняваща тактика.

Прокурорското дело продължи три дни и приключи в петък, като даде уикенда на разположение на новинарите да разиграят всички варианти, уличаващи Алисън в убийството на Сам Дилън.

Лари няма отговор, разбира се. Не знае как са се развили събитията. Той е оптимист и я подкрепя, но не може да обясни доказателствата, които я слагат на сцената на убийството, нито спора й със Сам Дилън преди това, да не споменаваме фиаското с алибито.

— Свидетелствай, Алисън — казва той. — Кажи им какво наистина се е случило.

Тя му се усмихва.

— Лари, искам да спечеля това дело толкова, колкото и ти. Просто се опитвам да бъда прагматична. Те имат сериозни основания и аз няма да свидетелствам, защото това може да влоши нещата.

— Как така?

— Не мога… наистина не мога да се замеся в това. Достатъчно е да кажа, че няма да свидетелствам.

— Предпазваш някого — досеща се той.

— Наистина… — Алисън въздъхва — не мога да отида там.

— Все още не си показала на адвоката какво написах, нали? — Лари ядосано тръска глава. — Тези, прокурорите, нямат идея, Алисън. Или не са разбрали, или не искат да говорят, защото ще им объркам нещата. Предполагам, че първото е вярно. Те не знаят, което означава, че можеш да ги заковеш.

— Знаеш, че това, което казвам на адвоката си, е поверително, Лари. Такава беше сделката.

— Добре, добре. Не искам да зная какво му казваш — въздъхва той тежко — въпреки това не те разбирам. Имаш билет, а не искаш да хванеш влака.

Алисън пие кафе, оглежда купувачите, безпроблемните им животи и глупавите им повърхности притеснения.

— Значи единственото, което ще кажеш в своя защита — казва той, — е, че някой непознат, неизвестен, свързан със скандала за подкупите, е убил Сам Дилън, защото са се страхували, че може да ги издаде? Това ли е?

— Не е ли убедително? — пита тя.

— Не, не е — Лари се разгорещява. — Знаеш имената и няма да ги посочиш — забива пръст в масата. — Мисля, че знаеш, Алисън. Мисля, че знаеш, а не искаш да ги издадеш. Не разбирам. Нямам представа какво се случва.

Алисън едва му се усмихва.

Определено не знаеш, мисли си тя. И никога няма да му каже.