Дейвид Елис
Сред лъжци (21)

Един ден по-рано
Понеделник, 26 април

Алисън седи на люлката в задния двор, мисли за дъщеря си и поклаща чаша вино. Мат Пагоне крачи из двора, несъмнено си спомня барбекютата на верандата и игрите с Джесика в пясъчника. Тя мисли за неща, които не може да проумее.

Чуди се дали въобще някога ще може да погледне този мъж, без да се чувства измамена. Дали някога ще го преодолее? Дали някога ще може да погледне на Матео Пагоне просто като на бащата на детето си, не като на задника, който я приемаше за даденост, мамеше я и вероятно беше отровил ума на дъщеря им и я бе настроил срещу нея? Ще може ли някога да погледне към десетилетията, прекарани с него, без думите пропилени години да изскочат в съзнанието й?

Не, Матео Пагоне не е лош човек. Традиционалист, човек, който мисли, че някои от брачните обети не важат, но не е лош човек. Вероятно мисли, че не е направил нищо лошо. Отдалечиха се. Все по-малко приличаха един на друг. Всъщност, по-добрият начин да се каже беше, че Мат си остана същият, а Алисън дръпна напред. Още от мига, в който тя каза, че иска да ходи на вечерно училище, за да завърши колежа, Мат беше против. Искаше да запази Алисън такава, каквато си беше: зависима и отстъпчива, просто защото той само това познаваше, това беше видял от родителите си и техните родители. Жената да си седи вкъщи, да готви, да чисти, да отглежда деца. Мат работи и им осигурява прехраната. Тя усети възражението към лекциите веднага. Не беше категорично „не“, но всячески я разубеждаваше. Предложи й да се запише в клуб по бридж, да стане скаут лидер. Но тя така или иначе се записа, усети, че има нужда да го направи за себе си, започна да ходи задочно на лекции, съобразяваше ги с дъщеря си и мъжа си и тръпнеше от очакване на бъдещето.

Нещо велико ще се случи.

Завърши театрално изкуство, участваше в малки пиеси, но нямаше никакво намерение да прави от това кариера, нито пък имаше илюзии, че ще стане звезда. Всъщност, тя играеше за себе си, не за публиката, играеше за свободата, която й носеше това. Скоро обаче закопня за повече, и откри друг начин да прави театър. Започна да учи право задочно, вечер. Получи работа като обществен защитник. Написа роман и започна да изкарва повече пари от Мат. С всяка нейна стъпка бракът им вървеше стремглаво надолу. Накрая Мат се опита да запази връзката им — тя никога няма да разбере каква част бе само поза и каква беше от любов към нея — но даже той беше видял, че с постъпването на Джесика в колеж краят беше дошъл.

Аз вече не съм твоя съпруга.

— Джеси смята да учи в чужбина догодина — казва й Мат. Пъхнал е ръце в джобовете и подритва един плевел на поляната — Испания. Вероятно Севиля.

— Добре — отговорът й може би е уместен, но сега няма право да говори за живота на дъщеря си, няма право да задава въпроси. Алисън винаги бе подкрепяла идеята за образование в чужбина, а Джес винаги беше уклончива. Не е трудно да съзре каква промяна е насърчила желанието на дъщеря й за нова среда: сега, където и да се намираше, щеше да е по-добре оттук.

— Казах й, че ние двамата ще го обсъдим — добавя той и я поглежда.

Вятърът отмята няколко кичура от гъстата му коса назад. Носи леко жълто яке, което вероятно не е достатъчно за студения пролетен ден.

— Както решиш — казва тя без никакво вълнение. Сърцето я пробожда. Така или иначе, не е сигурна как ще реагира Джесика на нейното мнение. Вероятно само по инстинкт, би направила обратното на това, което е казала тя. Алисън не разбра как дъщеря й зае страната на баща си в развода, но Джесика винаги бе обожавала Мат. Алисън винаги се беше чудила как бащата, който прекарваше толкова малко време с дъщеря си, спечели толкова висока позиция. Вероятно можеше да преброи на пръстите на едната си ръка броя на памперсите, които Мат бе сменил, ястията, който Мат бе сготвил, броя на концертите, които той бе посетил. Алисън бе вършила всичко това всеотдайно и не очакваше похвала, но как така Мат се оказа блестящият родител.

Е, не беше трудно да го разбере. Мат я глезеше, не й налагаше никакви ограничения. Алисън беше „лошото ченге“, Алисън караше дъщеря си да учи, тя й наложи вечерен час след историята с учителя. Наистина, радваше се, че Джес и Мат се разбират толкова добре. Коя майка, коя съпруга не би го искала?

Но тя очакваше повече, когато се разделиха с Мат. Не, не очакваше Джесика да приеме новината с отворени обятия, но тя беше на двайсет, за Бога! Беше възпитана с широки възгледи, беше научена да мисли. Как можеше Джесика така лесно да намира вина в единия родител, а в другия не? Алисън не знае отговора на този въпрос. Не знае какви методи за манипулация използва Мат, за да хвърли вината върху Алисън. Единственото, което знае, е, че Джесика би направила всичко за баща си и никога не би го обвинила за нищо.

Мат оставя темата, гледа пред себе си и затваря очи за миг.

— Да влезем вътре — предлага Алисън.

Мат я следва в хола, после тръгва към кухнята. Алисън затваря прозореца на хола, който гледа към задния двор.

— Адвокатът ми не е много доволен от нашата версия — казва тя на Мат. През прозореца вижда съседа си, г-н Андерсън, който излиза да поиграе с дъщеря си в задния двор. Спомня си, когато Дженифър Андерсън се роди, не може да повярва, че вече е на осем, че подскача с бейзболна ръкавица и с нетърпение очаква по-топло време за други спортове на открито.

— Съгласен съм — казва Мат от кухнята, — на кого му пука за някаква коса, счупени нокти и обици? Единственото, което доказва, е, че си била там по някое време.

Тя отмества поглед от прозореца към кухнята. Вероятно Мат се радва, че е в другата стая, когато го казва. Прав е, но не е там въпросът. Макар и за кратко, признава връзката й със Сам. Мат вероятно има предвид тълкуването, което Макгефри би направил за доказателствата. Паднала обица, счупен нокът, изтръгната коса в моменти на страст. Див секс на дивана, на кухненската маса, в басейна му, на трапец над леглото му. Мъжете имат способността да визуализират най-болезнени сценарии в изблик на ревност.

Истината е, че първоначално изглеждаше невероятно странно. Алисън беше имала в живота си само един мъж. Всичко беше съвсем праволинейно. Първия път, когато тя и Сам се любиха и тя го гледаше над себе си, се вълнуваше както никога преди: една част вълнение и три части чист страх. Приличаше повече на първи път, отколкото на хиляден.

Сам бе по-висок от Алисън с няколко сантиметра, за разлика от Мат, и тя трябваше да си вдига брадичката, за да вижда лицето му, когато се изправя над нея. Гърдите му бяха по-малко окосмени, беше по-слаб. Обичаше да я гали по главата и да си играе с косата й. Обичаше да я целува повече. Обичаше да я гледа. Вдигаше по-малко шум на кулминацията, стискаше зъби и затваряше очи, издаваше лек гърлен звук. Обичаше по-дълго да остава в нея след това. Беше бавен и сигурен.

Осъзнава, че Мат я наблюдава, стои в хола с бутилка вино. Чуди се дали може да се досети какво й минава през главата.

Мат повече приличаше на пневматичен чук: вместо нежност прилагаше бързи мощни тласъци. Набит и як, той обичаше да доминира. Не му харесваше, когато Алисън импровизираше. Искаше той да е инициаторът, той да избере позата. Обичаше да е отгоре, да лежи над нея, не върху нея, сякаш е спрял по средата на лицева опора, трицепсите му да изпъкват, мускулите на гърдите му да потрепват. Тя често се чудеше дали го прави заради нея или заради себе си.

— Забрави за версията — казва Мат накрая, — най-добрият свидетел си ти. Кажи, че не си го направила.

Алисън поглежда встрани, към диванчето.

— Не мога да свидетелствам, Мат, знаеш.

— Става въпрос за живота ти, Алисън.

— Ще ме хванат, че лъжа, Мат. Излъгах полицията и може да ме принудят да говоря за други неща. Не мога да им кажа.

Отново отива до прозореца, иска да види ентусиазма, изписан върху лицето на съседа си, да изпита миг от чуждата радост. Момичето мята топката над главата на баща си и тя отскача от задната врата.

— По-скоро бих умряла — казва Алисън.