Дейвид Елис
Сред лъжци (7)

Един ден по-рано
Понеделник, 10 май

Рам Харун вече бе тичал днес и не му се искаше отново да облича екипа и да излиза в единайсет вечерта. С изненада установи, че не е единствен, имаше още няколко ентусиасти, които тичаха на свежия въздух. Около парка близо до университета криволичи пътечка, дълга около километър и половина, която тръгва от няколко пейчици и каменна чешма и свършва отново там.

Един от бегачите коленичи до чешмата да си завърже обувката. Рам едва го различава в тъмното, но няма място за съмнение. Бегачът се изправя, протяга се, после тръгва надолу по пътеката, вероятно за още една обиколка.

Непосредствено до пътеката, на тревата лежи плик. Рам не тръгва веднага към него — при положение че наоколо няма други хора, е безсмислено да действа прибързано. След кратко протягане, той се отправя към чешмата и отпива от ледената вода. Навежда се уж да завърже обувката си и пъхва плика в джоба на клина си.

Трийсет минути по-късно е в студентското общежитие. Студентските общежития май не са най-разумният избор, защото според американските закони те могат свободно да бъдат обискирани с основанието, че студентите нямат право да очакват уединение в сграда, осигурена от правителството. Но в крайна сметка има логика. Първо, защото няма пари за по-хубаво място в града, и второ, защото не иска да изпъква. Не иска нищо извън нормалното. Освен това няма какво да намерят в стаята му.

С изключение на този плик. Той го отваря и чете:

Съжаляваме за краткия срок. Имаме сериозна пробойна. ФБР я притиска за информация относно операция „Обществено доверие“. Искат да им даде информация, която тя не е склонна да предостави. Тя е силна жена, но се размеква, когато стане въпрос за семейството й. На ръба е. Няма нужда от много подробности. От ФБР са я притиснали в ъгъла. Мисля, че тя самата разсъждава върху това. Убеден съм, че е готова на всичко, за да защити семейството си, но не можем да предполагаме, че ще ни спести грижите, като сложи край на живота си.

Направи го във вторник вечерта. От ФБР ще я потърсят в сряда. ТРЯБВА ДА СТАНЕ ВЪВ ВТОРНИК ВЕЧЕРТА. Приложил съм сценарий. Трябва да се обади на тези два телефона. На теб оставям да прецениш дали ще можеш да я накараш. Решението е твое. Ако успееш да я накараш да сътрудничи, ще убедиш целия свят, че тя сама го е сторила. Според мен доброволно ще направи тези обаждания, защото така или иначе ще иска да каже тези неща. На теб разчитам.

Предполагам, сега трофеят е у теб. Може би е добре да го оставиш в къщата й. Така хората ще разберат, че е виновна.

Това си беше твоя идея, не моя. Все още смятам, че е рисковано, но ако настояваш да го направиш — сега е моментът.

Трябва да те предупредя, дори при най-малкия знак, че нещата не вървят в наша полза, НИЕ трябва да се оттеглим.

Рам Харун препрочита бележката, после поглежда другия лист хартия. На него пише какво трябва да каже Алисън Пагоне. Първото обаждане ще бъде до Матео, бившия й съпруг. Не казвай нищо на ФБР.

Второто обаждане ще бъде до агент от ФБР на име Джейн Маккой. Харун не знае всички подробности, но може да се досети от написаното: Планът ви не проработи. Ще трябва да го приемете. Макар и без контекст, Харун разбира всичко. ФБР се опитват да накарат бившия съпруг да проговори, за да спаси бившата си жена, а бившата жена, като отнема живота си, отнема и предимството на ФБР.

Отлично. По-добре от предсмъртно писмо, особено обаждането до агент Маккой, с което я обвинява, че я притиска и е логично обяснение защо Алисън Пагоне е избрала да отнеме живота си.

Да. Това е идеално за финал. Последното парченце от един труден пъзел. То трябва да е част от този план.

И той не се съмнява, че ще успее да убеди Алисън Пагоне да сътрудничи.