Питър Хамилтън
Звездата на Пандора (20)

18.

Нито един от неподвижните Първи не притежаваше име. Имената възникваха в комуникационни системи, които бяха коренно различни от директните връзки чрез нервни импулси, характерни за техния вид. Разбира се, разполагаха с начини да се разпознават. Дори в собственото си групово обединение неподвижните бяха преди всичко индивидуални създания, последица от териториализма от ранната им история. Съюзите между тях се сключваха и разпадаха с изпитана регулярност по време на предмеханистичната ера на планетата им, когато дори най-близките партньорства можеха бързо да бъдат захвърлени, ако съюзът с друг позволяваше преследването на по-големи изгоди. През онези дни споровете се водеха за големината на териториите и наличните ресурси — най-вече прясна вода и обработваема земя. Малко се бе променило през хилядолетията.

След процъфтяването на механизацията природата на съюзите се промени според новите изисквания, които машините поставяха. Въпреки това маневрирането и постоянната игра на изменчива преданост продължиха по същите правила на измама и насилие.

Имаше един неподвижен, който винаги успяваше да запази превъзходството си над останалите от вида. Винаги сключваше най-силните съюзи, винаги напредваше за сметка на останалите, винаги пазеше границите си, винаги беше най-хитър. В по-късни времена се превърна в най-големия и могъщия от всички. Въпреки че нямаше име, можеше да бъде характеризиран с местоположението си — ПланинаНаЗората, огромен конус от камък и земна маса, израснал в средата на дълга долина, оградена от разкривени скали, които се издигаха на стотици метри над блатистата земя. Такава бе подредбата на високите стени, че плътните лъчи на слънцето, които неравните върхове пропускаха, огряваха централния връх само сутрин.

Беше идеалното място за установяване на нова територия на неподвижен от расата на Първите. По време на амалгамирането му, седем или осем хиляди години преди появата на Христос на Земята, имаше хиляди, може би десетки хиляди неподвижни, защитавани и обслужвани от клановете им от подвижни, които заемаха екваториалната зона на планетата. Тогава бяха примитивни същества, чийто дълъг еволюционен път едва започваше да дава плодовете си. Застанали в центъра на ревностно защитаваните си частици земя, неподвижните упражняваха рудиментарните си мисли и крояха планове срещу съседите си. Стада от стандартни подвижни бяха заети с това да поглъщат собствените си базови клетки от мътните потоци и да се грижат за ядивните растения. С времето породата на войници се разви като по-силни и сръчни сред другите помощници и на тях се падна отговорността да разпиляват мозъците на вражеските слуги с дървените си тояги.

Малкото министадо от дванадесет подвижни беше изпратено от рождения си неподвижен, за да потърси място, подходящо за основаването на ново стадо. Подобна съседна територия щеше да е от полза на основателя неподвижен. Благодарение на общия им произход съюзът между тях щеше да е най-силният възможен, поне през първите години. След това щеше да настъпи разногласие, винаги ставаше така.

ПланинаНаЗората все още пазеше спомена за себе си преди обединението и началото на истинските мисли. Министадото с дни внимателно бе избирало пътя си надолу по стените на равнината, избягвайки скални свличания и катерейки се по остри оголени скали. Сега се бяха скупчили заедно и вървяха през дъждовната гора, израснала от блатистата земя на дъното на долината. С настъпването на всеки ден откъм тучната растителност се прокрадваше мъгла, наследство от нощните дъждове, която размътваше въздуха и превръщаше могъщите слънчеви лъчи в нежно оранжевозлатисто сияние.

Тогава те го видяха. Беше симетричен конус, който се издигаше от тъмната земя пред тях — единствената част от цялата долина, огряна от светлината — флуоресциращ в ослепително изумрудено на фона на розовото небе. Слънчевата светлина се отразяваше от малки ручейчета, които се процеждаха по склоновете му. Малки черни петънца кръжаха далеч напред. Крилете им бяха изпънати и те се бяха отпуснали върху топлите течения — една от малкото форми на живот в тропиците на планетата, различна от Първите.

Четирите най-големи членове на стадото се притиснаха едни към други, позволявайки на нервните рецептори да влязат в контакт и мозъците им да се свържат. Индивидуалните им мисли бяха на практика еднакви — простите спомени и команди, дадени им от рождения им неподвижен — но обединени, способността им за взимане на решения се усилваше значително. Откакто бяха достигнали дъното на долината, не бяха срещали други подвижни или следи от друго стадо. Долината, благодарение на трудния достъп до нея, беше лесна за защита. Размерът й можеше да поддържа три или четири стада. Един неподвижен заедно със стадото си щеше да разполага с изобилие от вода и земя, което да му осигури стратегическо преимущество срещу съседните неподвижни.

Що се отнася до точното място, на което трябваше да бъде разположен неподвижният… По две горни сензорни стъбълца върху всеки от подвижните се извиха, така че очите заедно огледаха коничната планина. При наличието на толкова много потоци, на върха не можеше да няма някакъв извор. Подобно място щеше да е идеално за неподвижен. Щеше винаги да разполага с чиста вода, за разлика от онези, които се скупчваха по реките и трябваше да се задоволяват със замърсената, идваща от горните течения.

В този миг постигнаха съгласие: планината, която беше окъпана в светлина. Временната им връзка се наруши, когато се раздвижиха настрана един от друг. Останалите осем членове на министадото бяха призовани. Горните сензорни стъбълца се извиха настрани, така че нервните рецептори се докоснаха. Инструкциите потекоха към всички членове. Те започнаха да маршируват като един към планината.

Когато изминаха две трети от пътя нагоре, откриха огромен вир, захранван от няколко от клокочещите потоци. Четирите огромни подвижни сляха отново мислите си и проучиха местността с увеличения си интелект. Един от тях засмука малко от водата и установи, че тя съдържа задоволително ниво на базови клетки, множащи се в нея. Присъствието им потвърждаваше, че мястото щеше да е подходящо за неподвижен. Трябваше да се извършат само няколко промени. Останалите членове на стадото получиха нови инструкции.

Видът подвижни, проникнали в долината, беше от най-простата разновидност, на която неподвижните вдъхваха живот заради по-голямата й адаптивност към различните задачи. Имаха крушовиден торс с восъчнобяла кожа, широк над метър в основата си, а отвесно по страните им се спускаха четири изтъняващи гънки от закалена кожа. Четворната симетрия беше константа в живота на Първите. Подвижните имаха четири крака, които се подаваха в краищата на кожните им гънки от края на долната част на торса им. Всеки от тях разполагаше със сгъваема опорна „кост“, която се спускаше в сърцевината им, загърната в ивици от мускулна тъкан и позволяваща значителна свобода на движение. Всеки крак завършваше с малко копито от здрав хрущял, оцветен в охра, който можеше да се забие надълбоко в почва или дори в дърво. Не че често се катереха по дървета.

От телата им стърчаха четири ръце, които излизаха на шестдесет сантиметра над бедрените стави. Бяха подобни на краката що се отнася до размерите им и възможността да се сгъват на всички страни. Различаваха се само в края, който се разделяше в добре оформени клещи от четири части, напълно способни да прерязват средноголеми клони. На върха на торса им имаше четири подобни на хриле отвора, разположени на равни разстояния от най-високата точка. Оттам поемаха въздух в дробовете. Между тях имаше входове за храна, малки стъбла от жилава плът, които можеха да се движат самостоятелно до известна степен. Подвижните пасяха специфична растителност заради химикалите, които съдържаше, но най-вече засмукваха вода, наситена с базови клетки. И двете се обработваха в двойния им стомах. Кашата можеше да бъде полусмляна преди да бъде повърната, за да нахрани неподвижен. След пълното смилане, останките се изхождаха от единичен отвор в основата на тялото.

Над хрилете и устите короната на тялото се разделяше на четири сензорни стъбълца, които бяха най-подвижните от всички крайници и можеха да се навеждат и огъват във всяка посока. На самия връх на всяко от тях имаше нежен нервен рецептор, тънка пропусклива на импулси мембрана, изпъната над оголени ганглиони. Малко над тях се намираха очите, а след тях чувствителен към налягане мехур, който можеше да засича звукови вълни; оперение от тънки, реагиращи на химикали фибри, които душеха въздуха; както и струпване на осезателни клетки, способни да преценят температура.

За тези създания преустройството на местността около вира, така че да отговаря на собствените им изисквания, беше сравнително проста задача. Отдавна се бяха научили да боравят с рудиментарни инструменти и бързо пригодиха остри камъни и парчета здрава кора от близките дървета. Използвайки ги като лопати и гребла, дванадесетте изровиха плитко езерце малко по-нагоре по течението от главния вир, а след това го оградиха с камъни, измъкнати от обърнатата почва.

След като приключиха работата, четиримата най-големи подвижни влязоха в езерото и още веднъж свързаха нервните си рецептори. Този път съюзът им беше много по-дълбок от просто обединение на мислите. Телата им се притиснаха здраво едни към други, готови за сливане. Процесът беше задействан от вътрешен прилив на хормони, изпуснат от органа за сливане на съзнанията. В продължение на петте последвали седмици те преминаха през невероятна метаморфоза. Четирите им отделни тела бавно се сляха на клетъчно ниво, за да произведат единично същество. Там, където се докосваше, кожата им омекваше, разтапяше се и изтичаше, оформяйки огромна единична телесна кухина. В нея мозъците им се сляха и нараснаха. Повечето органи повториха същия план на трансформация. Мускулите просто бяха изхвърлени, послужиха единствено като източник на енергия за останалите промени. Краката се свиха, докато не се превърнаха в поредица от здрави кръгли буци плът, които поддържаха огромното ново тяло. Ръцете се съсухриха и окапаха, от тях вече нямаше нужда. Храносмилателните органи се изпънаха и обгърнаха новия единичен мозък като филизи бръшлян, които се увиват около ствола на дърво. Под мозъка също се извършваше растеж. Репродуктивната система, която досега беше в зачатъчна форма, започна да израства в напълно развити органи. Единствено сензорните стъбълца останаха същите и захранваха развиващия се мозък с дванадесетоъгълна представа за света около него.

В края на процеса новият неподвижен Първи, ПланинаНаЗората, започна да подсигурява територията си. Останалите осем подвижни непрекъснато идваха и се отдалечаваха, като го захранваха с повърната каша. Бяха инструктирани да се хранят с определени растения, които обогатяваха храната им със специфични видове витамини.

Задействани от хранителните вещества в храната му, репродуктивните органи на ПланинаНаЗората навлязоха в овулация. Първата партида от сто нуклеоплазми се отдели от тялото му във водата и те се понесоха към по-големия вир. Базовите клетки започнаха да се тълпят около тях.

Самите базови клетки на Първите водеха живот, подобен на този на амебите. Абсорбираха храна през мембранните си стени и се размножаваха чрез делене, оцелявайки като едноклетъчна форма на живот, която населяваше по-голямата част от водните артерии на света. Освен това обаче те носеха ДНК с много повече информация. Именно нуклеоплазмите даваха начало на многоклетъчната фаза чрез изпускането на вещества, активиращи нови поредици ДНК, и изключването на поредиците, отговорни за амебийния стадий. Гроздът от клетки около нуклеоплазмата започваше да се променя, развиваше нови органели, които извършваха специфични функции. Като при всеки многоклетъчен организъм клетките започнаха да се специализират. Неподвижният разполагаше с известна степен на контрол над вида нуклеоплазми, които раждаше вътре в репродуктивната си система. Като контролираше съзнателно секрецията на хормони в нуклеоплазмата, можеше да определя размерите на различните органи и така да проектира структурата и композицията на мобилните. Ако се нуждаеше от работници за тежка работа, щеше да произведе партида от нуклеоплазми, от които да израснат най-големите и силни подвижни. В моменти, когато територията му беше заплашена, щеше да освободи нуклеоплазми, от които да се родят войници.

Първото стадо от подвижни на ПланинаНаЗората започна да излиза от водата след три седмици растеж. Вече съществуващите подвижни ги упътиха към неподвижния, който докосна нервните си рецептори до техните. Спомени и инструкции пламнаха през пропускливата на импулси мембрана и изпълниха девствените мозъци на подвижните със сбита версия на собствените му мисли. През първите три десетилетия ПланинаНаЗората започна да оформя и укрепва долината си. През онези дни в екваториалните земи бяха останали малко форми на живот, различни от Първите. Тези, които все още населяваха долината, като птиците и няколко подобни на гризачи същества, бяха бързо унищожени след целенасочен лов — никой неподвижен не толерираше конкуренция за собствените му ресурси. Дивата джунгла беше постепенно изсечена, блатата бяха пресушени в мрежа от канали, напояващи големите папрати, с които се хранеха подвижните. Вадеха камъни от кариери и ги използваха за изграждането на прост купол иглу над неподвижния за защита от стихиите и хищници, отклонили се от чуждите територии. Металните руди се претопяваха и с помощта на огньове подвижните ковяха груби върхове на оръжия. Изчистиха вира за развъждане и го оградиха с камъни.

След четиридесет и пет години на неограничен растеж ПланинаНаЗората стигна до пределните си възможности за управление. Над хиляда подвижни работеха в долината и наглеждането им ставаше трудна задача. Беше създаден втори неподвижен, който да компенсира недостига. Вирът на ПланинаНаЗората и куполът му бяха разширени и четирима подвижни се съединиха на няколко метра от него. Докато сливането им напредваше, ПланинаНаЗората свърза шест от нервните си рецептори към подвижните и вкара мислите си в израстващия нов мозък. Когато всичко свърши, двамата се свързаха постоянно чрез четири нервни рецептора и така образуваха двойка съзнания със силно увеличени умствени заложби и възможности да организират много стада от подвижни.

Започна нов стадий на продуктивност. При правилна земеделска обработка долината можеше да поддържа живота на хиляди подвижни. За разочарование на ПланинаНаЗората обаче му бяха нужни почти всички подвижни, за да поддържа долината. Тридесет и пет години по-късно до първоначалната двойка беше създаден трети неподвижен. Това стана някъде по времето, когато започна да търгува с неподвижните от съседните територии. Металните руди разменяше за стада от войници, които използваше, за да отблъсне териториалните набези към върха на долинните укрепления. Хранителните папрати разменяше за стволове на яки дървета, от които излизаха по-добри копия и тояги. Разменяше и идеи, най-значима от които беше тази за плуга и отглеждането на сезонни култури. Внесоха я неподвижни на хиляди километри разстояние. Това беше началото на истинския земеделски период на цивилизацията на Първите и последвалата революция, която винаги следваше новите идеи. Количествата, които един подвижен можеше да произведе, се удвоиха за десетилетие. Изправени пред възможностите, които идеята предлагаше, неподвижните започнаха да експериментират, да изучават как се развиват растенията и кои почви са най-добри. Самият ПланинаНаЗората беше този, който изобрети кръстосаното опрашване като метод за повишаване на реколтата и развъждане на нови разновидности. Така се роди научният метод и всички последствия от него.

ПланинаНаЗората създаде двадесет и деветия си неподвижен десетилетие, след като започна да сее посеви. Двадесет години по-късно и хиляда, след като беше започнал живота си като единичен неподвижен, свързаните в група достигнаха четиридесет, нечувана досега експанзия. Свързаните му мозъци жужаха от идеи и мисли, докато той наблюдаваше Вселената с нарастващо внимание.

На края на тропиците неподвижните Първи проникваха все по-надълбоко в умерените земи, въоръжени с ново знание и разбиране за природата. Огънят им позволяваше да живеят все по-надалеч от климата, в който бяха възникнали. Сгради с отопление, култивирани поля, канали, мостове, триони и брадви им помагаха да пътуват все по-надалече и по-надалече, където да организират съюзени територии.

Когато започнаха да осъзнават принципите на строителството и силата на материалите, неизбежно развиха математически способи, които да подпомогнат производството. Като създания, които по същество представляваха гигантски мозък, математиката зае централна позиция в света им — тя беше ключът към разбирането на всичко. Те й се отдадоха с почти религиозна страст. Всички елементи вече бяха на местата си и механичната ера можеше да започне. Когато това се случи, скоростта на промяната беше много, много голяма.

След хиляда години ПланинаНаЗората вече беше групов неподвижен, който се състоеше от триста седемдесет и две отделни единици. Единици други бяха нараствали до такива размери преди това. Индивидуалните му тела бяха оформили жив пръстен около коничната планина. Водата от извора, който се пенеше на върха на планината, беше отклонена през глинени тръби и течеше в коронната сграда, която приютяваше цялата група неподвижни. Те живееха в единична огромна зала с куполен таван от стъкло, който пропускаше светлина надолу. През нощта железни мангали лумваха и поддържаха вътрешността на сградата осветена, за да могат групата неподвижни да продължи работата си, да дава инструкции на стадата подвижни, да произвежда нуклеоплазми и да надзирава експериментите и проектите си. Малки дюзи душове пръскаха неподвижните по няколко пъти на ден и ги поддържаха чисти. Отпадъчните продукти биваха отнасяни през мрежа от дренажни тръби надолу по планината, а каналите пренасяха партидите неуклеоплазми в огърлицата от езера, изкопани под сградата.

Въздухът навън все още се насищаше с мъгла от нощните дъждове. Но тя вече се смесваше с пушека от пещите, които пламтяха безспир. ПланинаНаЗората внасяше въглища от няколко територии на юг, хълмиста местност, където храната се добиваше трудно. Той вече обработваше две от съседните долини, след като с няколко кратки поредни войни изтика от тях населението им от неподвижни и стадата им. Контролът над такава огромна местност беше труден. Подвижните се нуждаеха от постоянно обновяване на инструкциите, а и не притежаваха способността да реагират в неочаквани ситуации. ПланинаНаЗората знаеше, че скоро ще попадне под ударите на нашественици от запад, неподвижни, които бяха разтревожени от размерите на територията му и още повече от агресивността му. Начинът, по който използваше новоразработените химически експлозиви, за да разрушава сгради, язовири и стада от подвижни, будеше сериозно притеснение сред тях.

Това беше годината, в която Първите откриха как да използват електричеството. Докато някои неподвижни проучваха как да използват новата мощност, за да захранват осветление, двигатели и други индустриални приложения, ПланинаНаЗората изследваше възможностите му за пренос на сигнали и най-вече на невронните импулси, които нервните рецептори си разменяха. Отне му над десетилетие. Дори за толкова много концентрирана мозъчна сила изобретяването на цяла нова технология си беше трудна задача. През това време понасяше стратегически поражения, загуби две долини и се съгласи на неблагоприятни търговски условия за закупуване на въглищата и останалите сурови материали, които липсваха в долината. Това, което разработи в този период на затишие, представляваше основата на електрониката, от прости резистори и кондензатори до термионни клапи. След като разработи тези принципи, добави цяло ново помещение към коронната сграда на планината — първата електронна лаборатория на този свят. В нея осем неподвижни не правеха нищо друго, освен да инструктират подвижните, които сглобяваха нови системи и провеждаха експерименти с тях. На ПланинаНаЗората му отне още три години, преди успешно да изпрати сигнали от нервен рецептор. Първо успя с примитивни осезателни импулси, индикиращи усещане за топло и студено, а след това последваха прости черни и бели образи от камера. Образите бяха нещо като провидение за него. Въпреки че можеше да вижда какво се случва навън, като призоваваше някой подвижен и получаваше достъп до зрителната му памет, това знание винаги беше втора ръка, винаги бе остаряло. Сега виждаше мигновено. За няколко месеца цялата долна беше оградена с камери, които постоянно сканираха пейзажа и му позволяваха да наблюдава цялото си владение във всеки един миг. След още пет години концентрирани изследвания той усъвършенства трансмисията на сигнали до ниво, на което най-накрая можеше да инструктира подвижните от разстояние. Щяха да минат десетилетия, преди електрониката да стане достатъчно изтънчена, за да може да пренася цялата гама от импулси на нервните рецептори, но тази първа възможност да комуникира от дистанция беше достатъчна, за да му даде огромно преимущество над останалите неподвижни.

ПланинаНаЗората започна отново да разширява териториите си. Стада от подвижни войници, въоръжени с експлозиви и примитивни оръдия, завзеха двете долини, които бе владял и преди. Благодарение на подвижните войници, които мъкнеха дълги многослойни кабели зад себе си, ПланинаНаЗората можеше мигновено да реагира на промяната в битките и лесно надхитряше съперниците си. Тези първи победи бяха последвани от поредица бързи набези през равнините, докато стадата му не установиха широк земен канал, който водеше право към южната умерена зона. Останалите неподвижни реагираха предпазливо, защото знаеха, че удържането на подобни огромни територии беше невъзможно. Минаха месеци, преди да осъзнаят грешката си, докато в това време ПланинаНаЗората затягаше хватката си около анексираните земи. С група, която вече наброяваше над три хиляди индивидуални неподвижни, ПланинаНаЗората лесно успяваше да създаде достатъчно стада от подвижни, които да окупират земите му. Те разработваха мини и обработваха земята също толкова организирано, колкото и в първоначалната долина. За първи път пленени индустриални съоръжения бяха впрегнати в работа, увеличавайки производствените му възможности в съответствие с размерите на растящата империя.

След като разполагаше с директен маршрут от долината си до богатите умерени земи, експанзионистките му амбиции можеха да бъдат реализирани. Потоп от подвижни и машини беше изпратен на юг, за да експлоатира тамошните ресурси, да разположи стълбовете и кабелите, които държаха цялата конструкция в едно цяло.

На останалите неподвижни им отне години, за да изградят могъщите съюзи, които най-накрая ограничиха растежа на ПланинаНаЗората, макар че вече никога нямаше да могат да го спрат напълно. По типично имперски маниер ПланинаНаЗората сформира свои собствени съюзи, за да уравновеси положението.

След още петдесет години всички неподвижни разполагаха с възможността да изпращат нервните си импулси по кабели и безжични връзки. Това развитие заедно с новите и мощни оръжия, родени от увеличаващите се познания по химия и физика на Първите, доведоха до ера на консолидация. По-малките територии на неподвижни бяха нападнати и превзети от по-могъщите им съседи. Умерените пусти земи бяха колонизирани, а минните и производствените операции стигнаха чак до полярните региони. Чак когато развиха ядрените оръжия, отново се възцари равновесие. Бомбите на принципа на ядреното деление и синтез позволиха на по-малките територии да удържат по-големите си събратя на разстояние, заплашвайки ги с абсолютно унищожение.

Космическите полети и колонизирането на други планети беше следващата логична стъпка, която Първите преследваха енергично. ПланинаНаЗората беше един от първите неподвижни, които изпратиха кораби към астероидите и планетите в системите, за да каталогизират ресурсите им. Предвид разстоянията, пред които бяха изправени, старият проблем със забавянето на сигнала се появи отново. Директните електронни връзки бяха трудни за поддръжка, контролът се изплъзваше и без него подвижните не можеха да реагират на какъвто и да е технологичен проблем. Просто не бяха достатъчно умни.

Едно от по-малките обединения на неподвижни изнамери решение. НосСредСтуденоЕзеро отчаяно се опитваше да осигури нови ресурси за себе си и стадата си, което му даде смелостта да се осланя на новаторски идеи в много по-голяма степен, отколкото по-големите консервативни обединения бяха склонни дори да обмислят. Той създаде нов неподвижен, отделен от главната група, и използва електронни връзки, за да интегрира мислите си в него. На практика новият неподвижен беше по-малък близнак на НосСредСамотноЕзеро. Дори предвид времевото закъснение мислите им бяха споделени и инакомислие не се появи.

НосСредСтуденоЕзеро2 беше поставен в космически кораб и отлетя към индустриален модул, прикрепен към астероид. Идеята за мобилен неподвижен предизвика шок у почти всички останали неподвижни. Те все пак наблюдаваха експеримента с натрапчив интерес. НосСредСтуденоЕзеро2 надзираваше процесите по изкопаване на минерали и последвалото строителство на обитаема станция. По-важно, той поддържаше връзката си с НосСредСамотноЕзеро на планетата и оставаше част от груповото съзнание. Минералите и металите от астероида потекоха към територията на НосСредСамотноЕзеро обратно на планетата.

Планетарните неподвижни пръснаха свои собствени единици из звездната система. Започна космическо състезание с колосални размери. Териториите се разгръщаха и погълнаха обширни части от другите две солидни планети, както и цели луни на газовите гиганти. Неизбежно се появиха отцепници, след като войни и конфликти прерязаха основните комуникационни връзки с планетата и някои неподвижни добиха независимост от първоначалните групи. В много случаи това предизвикваше конфликти, тъй като планетарните неподвижни се опитваха да си възвърнат контрола над загубените космически територии.

Скоростта на експанзия на цивилизацията на Първите в звездната система никога не се доближи до експоненциален растеж. Щеше да им отнеме хилядолетия, за да окупират и използват всички ресурси, орбитиращи около звездата. Но групата неподвижни на практика бяха същества, които можеха да живеят вечно и много от тях планираха далеч напред в бъдещето.

ПланинаНаЗората построи първия си междузвезден кораб на една от астероидните си бази във висока орбита. Беше съд, задвижван от ядрен синтез. Заради логичната по същността си мисъл и изследванията, основани на наблюдение, присъщи на Първите, те не разполагаха с умствените способности да правят такива налудничави предположения като например идеята за двигател със свръхсветлинна скорост. ПланинаНаЗората8658 се качи на борда на звездния кораб и той потегли към най-близката звезда на три и половина светлинни години. Мисията беше планирана като разузнавателна. Той трябваше да изпрати информация относно наличните планети и възможностите за експлоатацията им. ПланинаНаЗората знаеше, че няма да може да контролира ПланинаНаЗората8658, след като корабът излезе извън звездната система на Първите. Въпреки това той нарочно беше ограничил машините на борда, за да не позволи на ПланинаНаЗората8658 да установи каквато и да е технологична колония. Така ПланинаНаЗората8658 щеше само да сканира системата и да се върне. ПланинаНаЗората не беше сигурен каква полза ще може да извлече от друга звездна система, но не можеше да си позволи да не обърне внимание на възможностите, които бъдещето предлагаше. Знанието за намиращото се там щеше да му помогне да реши как да постъпи с други звезди. Съществуваше малка възможност, ако ресурсите на собствената му звездна система се изчерпеха, той да се премести на изцяло нова планета, такава, на която нямаше съперничеща група неподвижни.

Онова, което ПланинаНаЗората и никой друг от останалите неподвижни Първи никога не бе очаквал, бе да открие непознати видове. Всички останали форми на живот на родния свят на Първите бяха унищожени по време на последната експанзия през умерените пояси. Те не предвиждаха възможност за други интелигентни видове. Когато ПланинаНаЗората8658 започна да намалява скоростта в новата система, той откри обширна цивилизация, която заемаше четвъртата твърда планета. За нещастие на местните във втората звездна система, те бяха миролюбив вид, който напредваше по принципите на взаимната помощ. Физически се характеризираха от тройна симетрия, бяха по-малки и слаби от подвижните Първи. Освен това бяха индивидуалистични създания.

Звездният кораб може и да не разполагаше със системи за производство на борда, но несъмнено притежаваше оръжия. ПланинаНаЗората8658 подчини обширна част от новата планета с ядрени и кинетични бомбардировки от орбита и си присвои останките от индустриалните мощности на чуждия вид. Той започна подробно изследване на самите трисиметрични същества. Имаше много, което можеше да научи от тях, идеи и понятия, които едновременно го плашеха и интригуваха. Комуникация чрез звук. Размножаване чрез оплодени яйца. Най-общо биология и по-конкретно генетика — гюле, което предлагаше невероятни разкрития в собствените им граници. Първите никога не бяха провеждали изследвания на собствената си физиология. Никога не се бяха нуждаели от такова. Изкуства. Развлечения. Всичко това бяха безсмислени неща за един Първи, само отвличаха вниманието.

ПланинаНаЗората8658 започна да изгражда новата си територия около мястото, където бе кацнал кораба му, като въвеждаше полезни идеи, привнесени от чуждия вид, в собствените си традиционни разбирания. Оцелелите от непознатия вид бяха тренирани като подвижни и впрегнати, за да помогнат в разработването на територията.

Три години по-късно пристигна следващият кораб, изпратен от друг Първи. Сблъсъкът, който последва, опустоши половината континент, на който се бе разположил ПланинаНаЗората8658. Нито един от подвижните не бе засегнат. Те сключиха съюз и си поделиха планетата.

ПланинаНаЗората не се изненада, когато първият му звезден кораб не се завърна. Междузвездното пътуване криеше огромни неизвестни, той очакваше многобройни пречки. Вече се строяха още звездни кораби. От корабите, изпратени от останалите неподвижни, също нямаше завърнали се. Звездните кораби бяха усъвършенствани, изстреляни бяха нови мисии. Всички бяха погълнати от междузвездната бездна.

След почти столетие на звездни полети и двадесет и осем кораба, изпратени към близката звезда, най-сетне един се завърна при Първите. Беше най-тежко въоръженият кораб, който бяха построили и първият, който разполагаше със защитно силово поле. ПланинаНаЗората беше организирал съюз между тримата най-могъщи неподвижни, за да създаде това чудовище. Единствено унищожителната му огнева мощ го бе спасила, когато при пристигането си бил атакуван от рояк бойни кораби. Беше успял да плени голям къс развалина от един от нападателите си. Знанието, което се съдържаше в него, беше ужасяващо за цялата родна система на Първите. Неподвижните, които контролираха по-ранните звездни кораби, не само се бяха сдобили със самостоятелност, но и очевидно бяха въвели чужди идеи в собствената им технология. Най-тревожно от всичко беше употребата на новата наука генетика. Те модифицираха телата си, смесваха чуждите черти със собствените си, за да се „усъвършенстват“. Подвижните им бяха по-умни и по-силни, способни бяха да взимат сложни решения, докато неподвижните постоянно пренареждаха и подобряваха нервната си система и така увеличаваха мисловните си способности далеч от естественото им състояние. Освен това използваха машини, за да извършват телесни функции, кибернетични добавки, които позволяваха на неподвижните да се движат и дори да се отделят от груповия дом. Те еволюираха по изкуствен път и се отделяха от чистите Първи. Щяха да са техни врагове и новата им природа щеше да ги дари с недостижими за първоначалните Първи преимущества.

Откритието обедини цялата звездна система на Първите в един съюз. Флотилия от бойни кораби беше построена и изпратена през бездната, за да унищожи враговете им. Последва я втора, по-голяма. След нея имаше и трета, най-голямата от всички.

В отговор на това кораби на чуждите Първи нахълтаха в родната система на Първите, въоръжени с ужасяващи оръжия. Преди да успеят да унищожат корабите, обитаемите територии на най-външните твърди планети бяха напълно опустошени заедно с индустриалните колонии около първия газов гигант. Стотици кораби на Първите бяха пожертвани по време на защитата.

И тогава се случи: беше използвано най-странното оръжие от всички. Вражеските чужди Първи издигнаха силово поле около цялата звездна система. Нищо не можеше да проникне през него. Нито атомни оръжия, нито намеса в квантовото поле. Беше непреодолимо за всичко, с което го атакуваше науката на Първите. ПланинаНаЗората и всички останали неподвижни бяха хванати в капан отвъд бариерата, докато чуждите Първи бяха на свобода и можеха да се разпространяват и да пръскат заразата си във Вселената. Първоначалните Първи не можеха да направят нищо освен да възстановят пораженията, които цивилизацията им беше понесла, да разширят териториите си към замръзналите планетоиди, да развиват нови оръжия и да чакат.

 

 

Единадесет века и осемдесет и три години по-късно силовото поле изчезна също толкова рязко, колкото се беше появило. Външните сензорни сателити на ПланинаНаЗората уловиха флуктуации в квантовата му структура, които набраздяваха повърхността му почти час, преди полето най-накрая да се разпадне. Почти моментално всички неподвижни изстреляха космически кораби от астероидните и планетните си територии из цялата система на Първите. Те ускориха мощно и се устремиха, за да преминат през предишната граница, преди полето отново да се появи. Осемте, които ПланинаНаЗората бе поддържал в готовност за точно такава ситуация, бяха сред първите преминали.

След като изпълниха тази задача, ПланинаНаЗората и съюзниците му започнаха подробно сензорно претърсване на космоса отвъд бариерата. Веднага откриха огромна въртяща се сферична структура с диаметър от двадесет и пет хиляди километра, орбитираща по еклиптиката. Структурата беше по-голяма от родния им свят, но масата й беше съвсем малка, така че не може да беше планета. И все пак излъчваше във всеки от доловимите спектри и квантовите й емисии бяха напълно чужди и непознати. Бяха пратени четири кораба да я проучат.

Най-странното от всичко беше, че нямаше и знак от чужди Първи. Защитите около всяка планетарна и космическа територия бяха повишени до пълните им възможности, в готовност за неминуемата атака, която щеше да последва всеки момент. Но никакви оръжия от какъвто и да е вид не ги изпитаха. Не последва нищо. Всички съюзи обединиха сензорната си информация. Никой не бе засякъл нищо.

ПланинаНаЗората не беше сигурен как да продължи с действията си. Беше планирал, както си мислеше, всеки възможен сценарий при премахването на силовото поле. Можеше да се бори и да избяга. Разполагаше с могъщ съюз, готов да построи флотилия и да изтреби до последно чуждите Първи около втората звезда и навсякъде другаде, където бяха посели заразата си. Бездействието на чуждите Първи объркваше значително плановете му.

Най-мощните му телескопи бяха трескаво насочени към съседната звезда, за да отгатнат какво се случва там. Те поднесоха най-голямата изненада. Системата на чуждите Първи беше обградена от силово поле, също като тяхната.

Нито един от неподвижните не бе допускал някога, че може да съществува втора по-могъща форма на живот от Първите. Приемането на тази идея беше плашещо. Те наблюдаваха новооткритите звезди с неприкрито нетърпение. Още кораби бяха изпратени навън в трескав опит да установят колонии на Първите на нови светове, където бариерите нямаше да отнемат свободата им.

Четири дни, след изчезването на силовото поле, най-изтънчените космически сензори, които ПланинаНаЗората притежаваше, докладваха за извънредно необичайна квантова аномалия, преминаващата през системата. Ефектът се придвижваше със скорост по-голяма от светлинната. ПланинаНаЗората реши, че подобно събитие може да сигнализира появата на чуждия вид, който беше създал силовото поле. Ефектът не се повтори, което го остави в размисъл как да реагира: дали да предупреди останалите и да създаде Велик съюз, за да се бори срещу нападателите, или да направи опит за собственото си спасение и евакуация.

ПланинаНаЗората все още обмисляше възможностите си, когато обикновените му сензори му показа схватка между кораби на ОстровВУмереноМоре и ЮжноСкалистоПлато близо до струпване на астероидни бази. Дори сега, когато съюзите сред Първите знаеха, че трябва да си сътрудничат пред опасността от врага, старите конфликти все още бушуваха. Експанзията през последните хиляда години беше огромна и сега ресурсите в системата на Първите вече бяха значително намалели. Натискът върху отделни територии беше по-голям, отколкото когато и да е преди. През последните два века ПланинаНаЗората беше изключително загрижен, че най-накрая неподвижните ще поведат война помежду си, която ще ги изличи. Това беше широкоразпространено притеснение. Като последица от него, неподвижните влагаха все повече и повече усилия в изграждането и складирането на оръжия.

Почти ден по-късно хиляди сензори, орбитиращи около родния им свят, доловиха микровълнова емисия от точка зад втория газов гигант. Сигналът беше груб и използваше матрици, разработени за комуникация много преди появата на силовото поле. Кратка идентификационна проверка установи, че подателят беше ПланинаНаЗората17 735, който беше летял на борда на един от ранните звездни кораби, посетили системата на чуждите Първи и който никога не се бе завърнал. Съдържанието на съобщението беше кратко и просто: „На кораба има извънземни. Много са и са опасни. Унищожете ги.“

Съобщението се повтори десет пъти и спря. ПланинаНаЗората беше объркан. Как така ПланинаНаЗората 17 735 бе оцелял толкова дълго? Какво правеше на извънземен кораб? Защо съобщението беше толкова кратко? Не че му оставаха много възможности за избор. Сканиране на тази част от космоса, от която произхождаше съобщението, разкри почти незабележим проблясък в инфрачервения спектър до малък къс студена скала. ПланинаНаЗората не знаеше за поселение на Първите на тези координати. Други неподвижни вече раздаваха нареждания на кораби да изследват точката на произход на съобщението. ПланинаНаЗората изпрати инструкции на подчинените си групи на луните около втория газов гигант. Четири от най-могъщите му кораба бяха изстреляни по пресичащ курс.

Съюзите се разпаднаха и се създадоха нови, когато първите осем кораба се приближиха към непознатите. Неподвижните не стигнаха до консенсус как да се справят със ситуацията. Някои искаха да пленят представителите на чуждия вид и кораба им, други бяха решени да последват съвета на ПланинаНаЗората17 735 и да унищожат нашественика.

Чуждият кораб започна да праща сигнали към корабите на Първите, които се приближаваха към него, но те бяха неразбираеми. Нито един неподвижен не беше в състояние да ги проумее. Съюзите влязоха в остри противоречия относно следващите си действия. Изстреляни бяха снаряди.

Когато челният кораб на Първите се приближи с голяма скорост и изстреля залп от снаряди, чуждият кораб изчезна сред огромна експлозия от пространствено изкривяване.

 

 

Транспортният кораб за преход между повърхност и орбита се спусна вертикално през долния слой на атмосферата на родния свят на Първите. Формата му беше на огромен смачкан конус, макар при приземяването си да не се възползваше кой знае колко от законите на аеродинамиката. Осем ракети с ядрен синтез бяха наредени по края на основата му и от тях с рев излизаха двукилометрови струи от нажежена до бяло плазма. Между тях се пораждаше гравитация с размер нула цяло и девет от тази на света на Първите и нежно приземяваше кораба на брега под него.

От повърхността на морето на вихри започна да се издига пара, когато трепкащите върхове на плазмените струи го пронизаха. За секунди полусферична вихрушка от сияйни изпарения се издигна нагоре и навън от епицентъра, като смачкан облак от ядрена гъба. Докато корабът потъваше в свръхзвуковия буреносен фронт, силовите полета се включиха, за да го защитят от водовъртежа, който сам предизвикваше. Ракетите с ядрен синтез замлъкнаха, когато корабът беше само на няколко метра от врящата повърхност и основата на конуса плисна с мек удар във врящата вода.

Лодки влекачи се приближиха и издърпаха кораба обратно на кейовете и заливите за разтоварване, които се простираха над сто километра по крайбрежието. Това беше основното космическо пристанище, което ПланинаНаЗората беше построил, за да се справя с товарите, които летяха между планетата и далечните му територии. Хиляди полети пристигаха и излитаха от него всяка година, изливайки нажежени и умерено радиоактивни замърсители в местната околна среда. Вече нищо не растеше на сто километра от космическото пристанище. Нито посеви, нито диви растения от какъвто и да е вид, земята отвъд брега се бе превърнала в пустиня от влажна и мъртва почва. Дори морето беше мъртво, представляваше вълниста шир от сива вода, покрита с тънка кожа от отпадъци в охрени цветове.

След като корабът беше закотвен, министадо от войници подвижни се качи на борда. Бяха малко по-дребни от обичайните подвижни, чуваха и виждаха по-добре от останалите. Освен това можеха да се движат по-бързо, бяха много по-сръчни, макар да им липсваше голяма издръжливост. Облечени в тъмните си брони, те бяха високи два метра и половина, електронни сензори допълваха естествените им, а силата на крайниците им беше увеличена механично. Всяка ръка стискаше някакво оръжие. Свързани директно чрез микровълни към ПланинаНаЗората, те се приближиха към двамата двукраки чуждоземни подвижни пленници с голяма доза предпазливост. Неподвижният не беше сигурен във възможностите им, затова вземаше всички възможни предпазни мерки. Отделението, в което стояха затворени, беше изолирано с мощен щит. Намираха се под постоянно наблюдение по време на целия обратен полет от астероидния къс, където се бе укривал корабът им. Физически не бяха направили нищо и през повечето време бяха останали неподвижни. Костюмите им обаче почти постоянно излъчваха онези странни микровълнови импулси.

Когато подвижните войници влязоха в отделението, двете същества се изправиха. ПланинаНаЗората наблюдаваше действията им със значителен интерес. Краката им се изкривиха в средата, докато избутваха основната част от телата им нагоре. Изглежда не изпитваха трудности да поддържат равновесие върху двата си крака. Костюмите им отново излъчваха широка гама от електромагнитни емисии, обикновените кратки и бързи импулси. ПланинаНаЗората ги пренебрегна и каза на войниците да натоварят и двамата чуждоземни подвижни на чакащото на повърхността превозно средство. Когато министадото тръгна напред, за да ги сграбчи, по-високият от двамата завъртя крайниците в горната част на торса си, отблъсна щипците им и се опита да премине покрай тях. Движеше се изненадващо бързо, но войниците бяха готови за това. Вдигнаха извиващото му се тяло над повърхността и го отнесоха по рампата към чакащото долу возило. Вторият, малко по-дребен чуждоземен подвижен не се съпротивлява, докато го влачеха зад първия. Пуснаха и двамата в клетката. Около решетката проблесна силово поле.

ПланинаНаЗората подкара возилото по пътя, който свързваше космическото пристанище с родната му долина. Издължени черни облаци бушуваха над земята — нещо, което се случваше непрекъснато в последно време. По камъните и металната повърхност на пътя се забиваха капки дъжд, топла вода, наситена с частици прах. Пътят беше заграден от двете страни със сгради от подсилена пластмаса, които предпазваха производствените машини от киселинния дъжд. Големи превозни средства преминаваха между тях и разнасяха нужните части наоколо. Стадо след стадо подвижни работеха около огромните блокове индустриални машини, управляваха ги и ги поправяха. Не живееха толкова дълго колкото преди две хиляди години, особено във и около космическото пристанище. Кожата на много от тях беше покрита с рани и струпеи от изгаряния от студената радиация. Крайниците им трепереха заради пораженията, които отравянето с тежки метали нанасяше на нервната им система. Ядяха от корита, пълни с подобна на меласа хранителна каша, която се произвеждаше в хранителни фабрики, пръснати сред обработваемите земи на територията му. Сензорните им стъбълца трепкаха непрестанно и им подаваха некачествени зрителни данни, влошени от летливите дразнители, които се изливаха от рафинериите.

В планините зад индустриалния пейзаж, където радиоактивността беше значително намалена, полета обгръщаха всеки склон в скучна еднообразна сиво-зелена патина. От плитката песъчлива почва с мъка се подаваха растения, чието свръхактивно развитие беше предизвикано от химически торове, пръснати по терасите от фермери подвижни и машини. Всички диви растения вече бяха изличени от планетата, сдавайки ценната си обител за интензивна земеделска култивация от жизненоважно значение за изхранването на милиардите подвижни.

Возилото, което носеше чуждоземните подвижни по стръмния извит път, водещ към първата долина на ПланинаНаЗората, премина през най-мощното силово поле на планетата, способно да отрази ядрени атаки и лазерни удари. Дъждът барабанеше по искрящата енергийна повърхност и се събираше в ручейчета, които изтичаха надолу по скалистите гранитни укрепления. Светлината все още огряваше долината сутрин, но сега вече властваше притъмнял сивкав здрач, който се процеждаше през загърналите цялата планета слоеве от смог. През нощта смогът флуоресцираше в погребално жълтеникавокафяво през обширната решетка от ядрени струи, която затваряше планетата.

Пред возилото коничната планина се издигаше над дъното на долината. Тя приютяваше над петдесет хиляди неподвижни и все още беше истинското сърце на ПланинаНаЗората, макар и да разполагаше с групи, пръснати по цялата планета, свързани чрез подсигурени наземни връзки. Самата планина беше трансформирана в една огромна сграда и всеки неподвижен се намираше в центъра на собственото си помещение. Нито един от тях вече не влизаше във физически неврологичен контакт с подвижните. Сензорните им стъбълца до едно бяха свързани с електронна мрежа, която им даваше пряк достъп до всички стада, както и до всеки механичен сегмент на територията им. Батарея от мазерни установки върху укрепленията на долината разпръсваше присъствието на групата неподвижни из цялата звездна система. Под пода на сградата планината беше надупчена от тръби и канали. Неподвижните се къпеха под нежен душ от чиста вода, произведена във фабрики за дестилация на север от космическото летище и докарана по тръби в долината. Отходната вода с телесни отпадъци се изливаше право в морето, а водата, наситена с партиди нуклеоплазми, се насочваше в рова от езера за развъждане около основата на планината.

Возилото премина през шесткилометров път между езерата. Чуждоземните подвижни стояха прави в клетката си. Дебелите сензорни стъбла в прозрачния балон на върха на костюмите им бяха обърнати, така че двете им очи наблюдаваха излизащите стада. Под тях повърхността на езерата агонизираше, докато десетки хиляди израстващи подвижни се гърчеха едни до други. Все още не бяха узрели и телата им прозираха частично, а големи капки от трансформиращи се базови клетки се бяха струпали около крайниците и торсовете, сякаш покрити с желе на буци. Големи тръби изливаха потоп от мудна течност във всяко езеро — вода, наситена с базови клетки, развъждани в огромни редици от резервоари в източната част на долината. В края на езерата подвижни помагаха на новооформените да излязат от водата. Прикрепяха предавателни модули към нервните им рецептори, което позволяваше на ПланинаНаЗората да запълни мозъците им с мисловните си команди. Върху широката бетонна покривка, която ограждаше езерата, стадата оформяха дълги редици, които се качваха на превозни средства и потегляха за работните си дестинации. Всеки ден над милион от тях биваха транспортирани до различни краища на територията на ПланинаНаЗората.

В основата на планинската сграда, в подобната на скала каменнобетонна стена се отвори висока врата и возилото влезе през нея. Това беше централна зона за проучвания, където неподвижните бяха построили лаборатории, за да изследват всяка научна дисциплина. Чуждоземните подвижни бяха оставени в лабораторията за химически оръжия и запечатани в клетка с независима поддръжка на въздуха. Около нея се включиха силови полета, способни да устоят на мегатонни взривове.

Клетката представляваше просторна четириъгълна стая с дължина около петдесет метра, направена от пластмаса с висока плътност и напълно изолирана. Вътре ПланинаНаЗората бе монтирал голямо количество изследователска екипировка: от скенери, които можеха да прегледат целите същества до анализиращи молекулни машини, които бяха способни да преминат през клетъчната им структура частица по частица. Имаше кошари, където можеха да бъдат държани между прегледите, прозрачни кубове със страна от три метра, в които имаше вода, бали с разнообразна храна и съдове за изхождане. Имаше осветление в пълния звезден спектър.

Една от стените на клетката беше направена от лист прозрачен кристал. От другата й страна в локви от тъмна вода се намираха три неподвижни, а върху кожата им падаше нежен дъждец. Към един от тях се беше притиснал подвижен и се захранваше. Всички можеха да наблюдават чуждоземците със собствените си очи, докато надзираваха процеса на изследване.

ПланинаНаЗората наклони сензорните си стъбълца напред, така че да може да следи чуждоземните подвижни, докато влизаха в лабораторията. Като че ли те направиха същото. Чуждоземните подвижни се отправиха с наклонената си походка към кристалната стена и се вторачиха в неподвижните.

Най-важната цел на ПланинаНаЗората беше да установи неврален интерфейс с чуждоземните подвижни, за да разбере каква заплаха представляваха техните неподвижни за Първите. За да осъществи това, трябваше да разбере природата на нервните им рецептори. След това можеше да произведе изкуствено интерфейсно устройство и да ги командва директно, както бе сторил с милионите подвижни, пленени в териториите на други Първи. Спомените им щяха да бъдат източени в ПланинаНаЗората, за да може да разбере с какво точно си има работа.

Осем напълно бронирани войници подвижни се намираха в клетката при чуждоземните заедно с осем обикновени подвижни. ПланинаНаЗората нареди на войниците да задържат мирно чуждоземните подвижни, докато другите им слагаха разнообразни сензори. Чуждоземците се съпротивляваха кратко. Електромагнитните емисии от костюмите се възобновиха. ПланинаНаЗората опита трансмисия на същите честоти и им нареди да не мърдат. Нямаше ефект.

Въпреки сериозните смущения сензорите успяха да снемат основния план на костюмите. Бяха изградени от високотехнологичен изменящ се полимер с разнообразни нишки, вшити в него, за да контролират температурата. Атмосферата в горния балон беше кислородно-азотна и се регенерираше от няколко малки модула с интересен дизайн. Най-изненадващи бяха сложните електронни схеми, които покриваха цялата повърхност и предполагаха огромен брой части. ПланинаНаЗората не можеше да разбере защо нещо толкова просто като защитен костюм срещу налягане ще изисква толкова много вериги.

Той нареди на подвижните да махнат костюмите. Под напътствията им те обработиха повърхността с режещи инструменти и започнаха да разкъсват материята на парчета. Когато чуждоземците се показаха, ПланинаНаЗората чу странни звуци, които се разнесоха от тях. С разбиването на горните балони звукът се усили до невероятни нива и подвижните започнаха да размахват сензорните си стъбълца в опит да го намалят. Източник на шума беше единичното дебело сензорно стъбло на върха на чуждоземните подвижни. По-точно определено отверстие, което се отваряше и затваряше.

Освен това изпускаха толкова силна воня, че подвижните потръпнаха. ПланинаНаЗората прегледа бързо сензорите за токсини на клетката, за да провери дали става дума за химическа атака. От чуждите подвижни се отделяха някакви странни нитрати, но нямаше нищо смъртоносно. Той започна да каталогизира профила им. Макар да знаеше, че идват от другаде, това не можеше да го подготви адекватно за толкова странни неща. Кожата им беше оцветена в блед бяло-розов цвят, а под повърхността й се виждаха тънки сини линийки. Сякаш безразборно, от нея се подаваха тънки фибри в различни цветове от кафяво до бяло. Имаше два големи участъка от тази материя: на върха на сензорното стъбло, както и по-малък между краката. Единият имаше туфи от нея, там, където ръцете му бяха свързани към торса, както и по-фин сивкав мъх върху предната част на тялото. Върху втория тези белези липсваха. Физически имаха различия. Странни увиснали придатъци, които се поклащаха като полупълни торби. По-едрият имаше малък хобот между краката си, разположен до нещо подобно на външни торбички. ПланинаНаЗората не виждаше никакво практическо приложение за нито един от комплектите.

Линии от червена течност течаха от кожата им на местата, където бяха работили режещите инструменти. По-малкият чуждоземен подвижен бе спрял да използва краката си, за да се поддържа прав, и висеше отпуснато в хватката на войниците. Другият се тресеше бурно. Продължаваше да издава странните звуци, докато през малкия му хоботест придатък се изливаше жълта течност.

Подвижните събраха проби от червената течност и жълтата вода на пода на клетката. Чуждоземният подвижен, който бе спрял да се движи, беше поставен в огромен сканиращ костюм. Образът, който постъпи в ПланинаНаЗората беше невероятно сложен. Чуждоземният подвижен беше плътно запълнен с органи. Дробовете, сърцето и стомахът се различаваха веднага, но той не можеше да си представи за какво служеха половината от останалите. Костната структура беше странна и оставяше части от торса незащитени, но пък ставната система беше оригинална. Най-интересно бе местоположението на мозъка, който всъщност се намираше в сензорното стъбълце. ПланинаНаЗората придвижи фокуса на скенера и се опита да проследи нервните връзки до рецепторна мембрана. Колкото и да се опитваше, не успя да открие такава. По-голямата част от нервите напускаха мозъка и пътуваха по дебела сегментирана кост, която се спускаше надолу по торса, но всички се разклоняваха в зависима мрежа, разпределена в мускулните влакна и тънката кожа. Можеше ли цялата кожа да е нервен рецептор? Тогава ПланинаНаЗората забеляза нишките органични проводници, които се извиваха през нея. Много от тях бях свързани към нервните връзки, особено около петсегментните хващачи на края на ръцете. След като вече знаеше какво да търси, ПланинаНаЗората направи по-подробно проучване на мозъка. В тялото, в основата на мозъка се намираше струпване на миниатюрни електронни компоненти, които бяха скрепени чрез множество свързващи нишки към голямата нервна връзка.

Неподвижният чуждоземен подвижен беше изведен от скенера и вътре беше въведен активният. Там, където под кожата нямаше кости, плътта му се вдлъбваше навътре под натиска на опипващите върхове. Започна отново да вдига шум, висок изблик на високочестотни звуци при всяко покачване на налягането във върха. ПланинаНаЗората оттегли върха и след това отново го притисна напред. Чуждоземният отново произведе звук. Беше интересна причинно-следствена връзка, но ПланинаНаЗората не можеше да разбере защо го прави.

По-големият чуждоземен подвижен имаше подобна мрежа от органични проводници и електронни компоненти, вложени в тялото му. ПланинаНаЗората си спомни, че кибернетиците на чуждите Първи сливаха машини с тела. Но всичко това се правеше с цел да се засилят физически функции. Тези като че ли нямаха външна цел. Бяха свързани с мозъка и нищо повече, не бяха брънки във верига. Проблемите на ПланинаНаЗората произтичаха от факта, че му липсваше опит с микроелектронни системи. Произвеждаше микропроцесори, за да може по-лесно да контролира собствените си технологии, но собственото му съзнание винаги напътстваше всяка сложна машина през нервните си връзки чрез необходимите мисловни процедури. Автоматизацията не му беше позната като идея. Седемдесет процента от мозъчния капацитет на групата му бяха заети да контролират технологиите: от простото шофиране на превозно средство до регулирането на потока на плазмата в реакторите за ядрен синтез. На териториите му имаше малко независими машини. Най-напреднали бяха ракетите, носени от космическите кораби, чието управление беше недостъпно за неподвижни. Те използваха процесори с гъвкави алгоритмични инструктори, снабдени със специфични заповеди точно преди изстрелването. Във всички останали случаи ПланинаНаЗората управляваше всичко. Машините служеха на живота, не можеше да бъде друго.

ПланинаНаЗората нареди на войниците да освободят чуждоземния подвижен. Не разполагаше с устройства, способни да анализират процесорите вътре в чуждия вид, но разполагаше с всичко нужно във физичните лаборатории. Даде инструкции на подвижните. Те започнаха да снемат съответните уреди и да ги подготвят за монтиране в подсигурената клетка. През това време неподвижните инструктираха подвижните да извадят процесорите от костюмите против налягане, докато той наблюдаваше чужденците.

Войниците бяха поставили и двамата в кошарите им. По-големият беше свил краката си и се бе отпуснал на пода. Удряше с хващача си по стената между него и по-малкия чужденец, който бе все така неподвижен. От него върху пода се стичаше червена течност. На всеки няколко минути издаваше шумове. Дебелото сензорно стъбло се тресеше без видима причина. По някое време започна да разглежда балите с храна. Отчупи малки трохи с хващача си и ги придвижи към малките двойни отверстия в предната част на сензорното си стъбло. ПланинаНаЗората реши, че в малките кухини има обонятелни сензори. Изхвърли няколко от трохите, а няколко други задържа пред по-голямото отверстие. Ивица от гъвкава мокра материя се подаде и докосна трохите една след друга. Пусна всички на пода. След това се обърна към пластмасовия цилиндър, пълен с дестилирана вода. След като потопи хващача си вътре, вкара един от сегментите в по-голямото отверстие. Последва кратка пауза и след това чужденецът вдигна пластмасовия цилиндър и изля почти половината вода в отвора си.

ПланинаНаЗората завърши анализа си на червената течност. Както и подозираше, веществото беше хранително, с високо съдържание на протеини и кислород. Жълтата вода изглежда беше отходен материал.

Час по-късно чуждоземният подвижен започна да се раздвижва. Последва незабавна реакция от страна на по-големия. Той бързо се придвижи до стената помежду им и започна да произвежда рязка поредица от кратки и високи шумове. По-малкият издаваше продължителен непрекъснат звук. Той оформи плоскост с хващача си и го притисна към страничния разрез, откъдето все още се процеждаше червена течност.

ПланинаНаЗората се зачуди дали беше зле наранен. Върху всеки Първи подобна резка щеше да се затвори, а плътта да се сплете бързо. Това изглежда не се получаваше с чуждоземния подвижен. Вместо това червената течност претърпяваше двойна трансформация, съсирваше се и по-късно кристализираше в тъмни петна. Това не му се стори като важна възстановителна функция.

Малкият чуждоземец застана успоредно на пода и използва ръцете и краката си, за да се придвижи до цилиндъра с вода. Погълна малко и след това падна отново на пода. Ставите му омекнаха.

Уредите за анализ на процесорите пристигна. Подвижните на ПланинаНаЗората започнаха да ги сглобяват. След няколко часа през тях вече течеше захранване и първият процесор беше поставен под резонантен усилвател на полето. ПланинаНаЗората се удиви от сложността на устройството, което едва се побираше в разделителната способност на усилвателя. Имаше милиони съединения, подредени в триизмерна матрица от квантови жички, всяка нишка с големина едва колкото да пренесе единичен електрон. Изчислителната мощ, която съдържаше, беше огромна. Един-единствен от тези беше достатъчен да управлява цял залп от ракети.

ПланинаНаЗората изпитваше трудности да създаде карта на всички връзки в съзнанието си. Усилието изискваше мозъците на дузина неподвижни единици. Дори само това беше достатъчна причина за тревога. Чуждоземците очевидно разполагаха с много мощна технология в лицето на подобни устройства. Заинтересува се от причината за разработката им. Очевидно в този случай полимерите на костюма изискваха изключителен контрол, за да запазят формата си, вероятно абсолютно непосилен за капацитета на мозъка на подвижния.

В друга част от сградата електронната работилница на ПланинаНаЗората започна да сглобява адаптер, който можеше да бъде включен към чуждоземния процесор. Имаше няколко точки на оптичен интерфейс, нуждаеше се само от модул, който да е в състояние да превежда изходящите импулси в пригодни към неговите собствени.

Макар и полезен, той не предоставяше на неподвижния метод, с който да се свърже към мозъка на чуждоземците. Спомените за странното тяло и нервна система бяха постоянно в съзнанието му, където можеха да бъдат непрекъснато проучвани и анализирани. Просто не можеше да открие естествен начин да получи достъп до мозъка. Предвид това и очевидната липса на мисловни способности (което си личеше от липсата на контрол върху костюма) ПланинаНаЗората започна да се чуди колко ли надолу в йерархията на чуждоземните подвижни се намираха точно тези индивиди. Може и да бяха много по-глупави от собствените му подвижни, макар че сходните размери и мозъкът им говореха за друго. А и хващачите им показваха засилена употреба на инструменти, за която цел щяха да се нуждаят от необходимата сръчност.

Чуждоземците, призна той, бяха парадоксални същества по много показатели.

Предвид неотложната нужда да установи директен контрол над мозъка на чуждоземните подвижни и единствената връзка, която бе открил към него, нямаше голям избор. Малкият чуждоземен подвижен очевидно бе тежко повреден, загубата му в даден момент беше неизбежна. ПланинаНаЗората трябваше да анализира електронните процесори, свързани към нервната му система. Ако някак си успееше да се свърже към тях, щеше да получи достъп до спомените на чуждоземния мозък.

Двама войници подвижни пренесоха чуждоземния подвижен до работна маса, върху която бяха фокусирани сканиращи уреди. Около съществото бяха стегнати скоби, които да го държат неподвижно. Високи пискащи звуци заизлизаха от отворената му пролука. По-едрият чуждоземен подвижен удряше със свитите си хващачи по стената на кошарата си и също вдигаше много шум.

Скенерите се фокусираха върху горната част на чуждоземния подвижен и ПланинаНаЗората определи позицията на електронните системи, събрани около върха на главния му нервен канал. Един подвижен с малък фин режещ инструмент започна да разрязва пречещата тъкан. Емисиите на чуждоземния подвижен веднага се покачиха до много по-високо ниво. Червената му хранителна течност запръска от разреза. Макар и триизмерната карта с биологичните функции на чуждоземното да беше съвсем ясна в съзнанието на ПланинаНаЗората, той не бе преценил колко силно налягане може да окаже циркулационната му система благодарение на мощните ритмични удари на органа, който изпомпваше червеното хранително вещество. Режещият инструмент се накваси с червената течност, която продължи да пръска и покри кожата на подвижния. Топлината й беше некомфортна. Подвижният трябваше да се оттегли, да застане под малка дюза и да отмие течността. Друг подвижен отиде до масата, за да продължи операцията.

Чуждоземното същество бе спряло да писка, сега отворът му издаваше звук като от пукането на старо дърво. Тялото му бе изпънало скобите. От разреза продължаваше да пръска червена течност. През скенера ПланинаНаЗората видя поредица от импулси да припламват между електронните компоненти. Цялата активност между тях спря. Миг по-късно помпата, която отговаряше за циркулацията на хранителната течност, се разтресе и също спря. Електрическата активност в мозъка замря.

ПланинаНаЗората инструктира подвижните да продължат операцията. Със спирането на червената течност беше много по-лесно да придвижва режещия инструмент навътре и да оголи дебелия нервен канал. Вкара микроманипулиращи хващачи в отвора и внимателно разкачи компонентите, разкъсвайки миниатюрните и удивително крехки нишки, които го свързваха с нервните окончания.

Един по един те бяха подложени на подробен анализ. Три от устройствата служеха за пренасочване на нервни импулси навън към сложна система от органични вериги, вложени в кожата на чуждоземния подвижен. Едно от тях представляваше вграден електромагнитен предавател-получател, работещ с много ниско захранване. ПланинаНаЗората със задоволство откри, че може да елиминира изцяло нуждата от физическа връзка с другия чуждоземен подвижен. Последното устройство беше странно, представляваше изкуствена система, изключително сложна версия на онези, които бе използвал, за да вложи командни инструкции в ракетите си. В този случай товарът теоретична информация беше огромен. Можеше да съдържа почти толкова спомени, колкото мозъкът на неподвижен. За нещастие устройството беше напълно празно. Със смъртта си чуждоземният подвижен трябва да беше изтрил информацията.

Пристигна и адаптерът. ПланинаНаЗората заработи бързо, свърза се към процесора за предаване-получаване и захрани енергия в малкото устройство. В съзнанието му постъпи потоп от двоични импулси. Използва мисловните рутинни модели, които бе разработил, за да контролира собствените си процесори, прекара поредиците през тях, модифицира ги, за да се справят с новите математически конструкции. В същото време наблюдаваше устройството с резонантния усилвател на полето. Низът от числа, които се получиха от двоичните поредици, не беше особено смислен, но можеше да види откъде произлизаха те и от кои връзки идваха. Започна внимателно да връща поредиците и да следи какви ще са резултатите. Повечето не дадоха такива, но от време на време някой отрез от поредиците активираше част от процесора. Той бавно започна да събира комплект от груби управляващи инструкции. В дизайна на процесора изглежда бяха интегрирани много правила за опериране. Когато неподвижният най-накрая успя да включи получател-предавателя, в полуактивен режим се включи списък с възможни поредици на трансмисии. По метода на опита и грешката ПланинаНаЗората се научи как да им нарежда да преливат в участъка за излъчване на предавател-получателя. Макар че самите двоични поредици бяха ужасно дълги и сложни, в устройството се криеше елегантна логика, която истински възхити неподвижния.

Използва друг адаптер, за да се свърже към втори процесор. Този разполагаше с още повече вградени операционни правила. Още веднъж ПланинаНаЗората внимателно заработи с комбинациите и започна да превключва функциите. Беше награден с огромно количество изходяща информация. Най-основната представляваше постоянен сигнал, който се повтаряше по петстотин пъти в секунда. Други функции променяха съвсем малко сигнала, макар че основните му параметри оставаха постоянни.

Неподвижният изключи допълнителните сигнални функции и дълго разглежда основния сигнал. Претегляше възможностите, за да разбере какво може да представлява. Създаде мисловни рутини, които можеха да работят във всякакви предвидими формати и за награда получи простичък куб от дванадесет милиарда определени точки. В този миг мозъците на над хиляда неподвижни се заеха да преведат чуждоземната електроника и двоичните последователности, които използваше. В цялата си история неподвижният не бе влагал толкова голяма част от себе си в един-единствен проблем. Включи първата допълнителна функция и получи низ от символи, които се появиха в куба.

Другият чуждоземен подвижен бе спрял да се движи и лежеше на пода на кошарата си. Докато ПланинаНаЗората работеше с последователностите на трансмисията, една от тях го накара да размърда и да повдигне дебелото си сензорно стъбло. Клетката засече отговор, предаден от вградения му процесор за получаване-предаване, който вече скаченото към ПланинаНаЗората създание прие автоматично. Чуждоземният се изправи и се загледа в екипировката, с която работеха подвижните. Издаде кратки звуци и се обърна към неподвижните. Предавател-получателният му процесор излъчи дълга двоична поредица, която продължи няколко милисекунди. Цяла поредица от вградените правила в устройството на ПланинаНаЗората изведнъж се активира, отвори нови връзки и затвори други. Неподвижният наблюдаваше безпомощно през резонансния усилвател, докато процесорната единица на практика се изключваше. Всички основни маршрути от квантови жички, които изграждаха мрежата от връзки, бяха блокирани. Още по-лошо, двоичните поредици, които бяха използвани за изпълнение на инструкцията, бяха с основа прости числа — тези, които бяха достатъчно къси, за да успее да ги изчисли. Повечето превъзхождаха мисловните му способности за преценка. Не можа да активира инструкцията отново.

В кошарата си чуждоземният подвижен вдигна хоризонтално ръка към неподвижните единици отвъд кристалната стена и изпъна отвесно единия си хващач. ПланинаНаЗората можеше да познае неподчинението, когато го видеше, независимо с колко чужд вид си имаше работа. Използва собствения си предавател в клетката и повтори поредицата, която бе накарала чуждоземното да помръдне и да се събуди. Не последва реакция.

Във визуализирания куб продължиха да се появяват нови и различни символи, докато ПланинаНаЗората включваше допълнителни сигнални функции. Поне тези бяха останали незасегнати от трансмисията на чуждоземния подвижен. Но без да разбира истинските функции, които символите изобразяваха, неподвижния не можеше да започне превода. Шансовете му да установи комуникация с чуждоземното бяха намалели значително.

Неподвижният преразгледа намаляващите си възможности. Бяха останали само два източника на знание за чуждоземните неподвижни и случващото се извън звездната система на Първите: мозъкът на чуждоземния неподвижен и електронния му информационен склад. ПланинаНаЗората разполагаше с красноречиви доказателства, че чуждоземният подвижен щеше да се противопостави на всеки опит да установи контакт и да изтегли информация от мозъка му. А по-малкият чуждоземен подвижен веднага бе изтрил информационния си склад, когато осъзна какво се случва. Логичното заключение беше, че информацията, която се съдържаше в складиращото устройство, бе ценна.

Един войник подвижен вдигна ръката си и простреля чуждоземния подвижен през върха на дебелото му сензорно стъбло с високоскоростен кинетичен снаряд. В кошарата пръсна червена течност, лепкави нишки мозъчна тъкан и трески от кост и оцапаха прозрачните стени.

 

 

Постави второто мъртво извънземно на работната маса под фокуса на сканиращите уреди. Скобите го придържаха на място, докато ПланинаНаЗората търсеше местоположението на електронните системи, вградени под мозъка му. Всички бяха непокътнати. Изстрелът на войника подвижен беше насочен идеално. Подвижните започнаха операцията по изваждане.

 

 

Този път електронно-информационното хранилище беше почти пълно.

 

 

Предварителните проучвания на ПланинаНаЗората му разкриха, че информацията беше защитена от достъп от вградени правила, които изискваха активиращи поредици по-сложни дори от онези, които бе използвал, за да включи процесора на предаване-приемане.

Миниатюрното устройство беше прехвърлено в лабораторията по електроника и поставено в квантов интерфейсен детектор. Отне му дълго време да прочете складираната информация къс по къс. Но седмици по-късно цялата поредица беше вградена в паметта на ПланинаНаЗората. По време на самото четене той експериментираше с вградените канали на изтритото устройство на по-малкия чуждоземен подвижен. Основната му цел беше съвсем проста — нервните импулси от главния мозък на чуждоземното бяха преведени в двоични поредици, компресирани чрез поредица от алгоритми и вградени в складираща матрица. Той съдържаше записи на всичко, което чуждоземното бе възприемало някога.

ПланинаНаЗората разработи сложна мисловна рутинна процедура, която щеше да обърне компресията и процеса на превод и щеше да превърне складираната информация обратно в аналогови нервни импулси. Приложи процедурата върху информацията от чуждоземното и позволи на последвалия поток да се влее в мозъка на един-единствен неподвижен. Единицата беше изолирана от групата на ПланинаНаЗората чрез поредица от предпазни ограничения, в случай че нещо се объркаше и чуждоземните мисловни процедури изтичаха и започнеха да заразяват групата.

 

Дъдли Боуз се мяташе в хватката на бронирани чудовища, докато трептящото острие пронизваше космическия костюм и пробиваше дупки едновременно в модифицираната пластмаса и дясното му бедро. Върхът се спусна надолу и отвори в плътта му ивица от огнена агония. Болка. БОЛКА!

 

На ПланинаНаЗората му се искаше да отметне глава назад и да извика, когато непознатият нервен импулс удари петдесет хиляди свързани мозъка с мощта на мълния. Шокът прониза групата неподвижни, докато голите, обвити в лига чудовища разкъсваха и отмятаха покритието му, нанасяйки ужасни рани по корема и краката му. Искаше да се извие и да се освободи, но краката му не го слушаха. Споменът бе избутан настрани от съзнателните мисли, сви се в миналото и стана поносим, когато предпазните системи намалиха интензитета на импулсите, получавани от главната група. Хрилете на ПланинаНаЗората потрепнаха едновременно във всичките му кръгли помещения, докато той с мъка си поемаше въздух. Милиарди замръзнали подвижни из територията му се осъзнаха и продължиха със задачите си. В орбита над родния свят на Първите корабите на ПланинаНаЗората се върнаха към правилните курсове на полет, индустриалните машини, които смелваха астероидните камънаци, избълваха странни звуци и пренастроиха рафиниращите си модули.

Болка. Какво невероятно понятие. Подвижните и неподвижните на Първите разполагаха с основни сетивни възприятия, които индикираха натиск и допир до кожата. Но това, това беше физическо предупреждение, което отнемаше всякаква рационалност.

Само че в същото време в него се криеше логика. Хората бяха индивидуалности. Колкото и да бе удивително, те не разполагаха с касти на подвижни и неподвижни. Цивилизацията им беше изградена от милиарди напълно съзнателни същества, всички в умерени конфликти с останалите. В някои случаи, не толкова умерени.

>памет<

Чистият несклоним идиотизъм на университетския борд. Всеки месец Дъдли прекарваше — губеше! — часове от ценното си време в срещи, които не постигаха нищо, освен че консолидираха бюрокрацията и статуквото. Катедрата му винаги биваше пренебрегвана, винаги получаваше по-малко средства, винаги беше гледана снизходително от по-големите научни катедри. Копелета.

>обясни<

Защото си струва. Това е традиция на обогатяване на познанието, която датира чак до зората на човешкото време. Това е чиста наука, която не се развива заради алчността, а заради благородството.

>мотивацията неясна / памет<

Заместник ректорът говори надълго и нашироко.

>озвучаване / чуждоземните общуват чрез звук / собствена памет<

„Вървете по дяволите!“ крещеше чуждоземецът Боуз в кошарата си, докато Емануел Фербеке лежеше завързана към масата за вивисекция и от каротидната й артерия бликаше кръв. „Дано изгниете в ада, шибани копелета! Ще ви размажем с атомни бомби и ще убиваме бебетата ви, като ги видим да светят в мрака! Ще ви изтрием от цялата шибана Вселена. Дори Бог няма да помни, че сте съществували!“

>бог / човешки съюзник / памет<

Писмени текстове, стотици текстове, хиляди, произлизащи от няколко древни свещени текста. Истории за началото на Вселената, за това как създателят й изпратил частици от себе си на родния свят на хората, за да обещае спасение. Божествена митология, която Дъдли Боуз като учен знаеше, че представлява измислица. Като елфите от гората, които се бяха оказали истински. Силфените. Каква ирония.

>още чуждоземни / класификации / памет<

Стотици светове, на всички от които има десетки хиляди несъзнаващи чуждоземни. Няколко разумни вида бяха открити от Федерацията по време на експанзията й, така и не успяха да установят със сигурност дали се отнасяха враждебно или благосклонно към хората. Както и планетата, на която липсва живот, планетата на СИ.

>СИ / човешки неподвижен / обясни<

Не е човешки неподвижен. Еволюирал е на базата на сложни програми. Изкуствен е.

>трансфер на човешки мисли към СИ / функции на неподвижен / потвърди<

Не, не е като теб. Някои хора свалят спомените си в СИ, когато не искат повече да се подмладяват, когато им е писнало от живота.

>парадокс/ обясни<

Не мога. Нещо, на което никога няма да съм способен. Хората не са същите, мотивациите ни са различни.

>връзката на СИ с полета на звездния кораб / памет<

Далечни спомени за новинарски репортажи, които се разливаха в едно цяло. Политици, които спореха за финансирането на полета. Интервюираха Найджъл Шелдън. Вицепрезидент Илейн Дой твърдеше, че СИ подкрепя начинанието и иска да знае повече за бариерите. Никога не беше потвърдено директно, тъй като СИ не общуваше с отделни хора, поне не и с Дъдли Боуз.

>изясняване на статуса / включване в полета / памет<

От никой до някой само в рамките на мига, в който зърна забулването. Триумф, последван от месеци хаотични мисли и амбиции, борбата да бъде избран в екипажа на „Втори шанс“. Изненада себе си с решимостта и политическото маневриране, което постигна, с потискането на всякакви предразсъдъци.

>връзка с чуждите Първи / обясни<

Никога не съм чувал за тях. Никога не сме чували за вас преди падането на бариерата. Бяхме изследователски полет. Целта ни беше изцяло научна.

>съобщение от ПланинаНаЗората17 735 / обясни<

Грешиш, нямаше извънземно на борда. Сканирането на хисрадара ни показа, че бариерата е все още непокътната около тяхната звезда.

>построяване на бариерата / памет<

Няма. Бариерите са били издигнати, преди хората да се научат как да прекосяват космоса. Хората не са построили бариерата. >човешка федерация / памет<

Стотици светове, свързани заедно от червееви дупки. Светове на земя и вода, и атмосфера, топли светове с чисти небеса. Светове, които могат да поддържат живота на Първите. Толкова много светове, че ужасното напрежение и конфликтите между териториите на неподвижните ще престанат мигновено, ако те станат достъпни за Първите.

>червееви дупки / памет<

Изкривявания на пространство-време, които могат да премахнат разстоянията. Могат да бъдат направени огромни или малки. Най-добрият начин на транспорт. Най-добрият метод на комуникация. С възможността за свързване на неподвижни през цялото междупланетно и междузвездно пространство чрез червееви дупки, никога няма да се появят разногласия. Чрез червеевите дупки ПланинаНаЗората може да се разрасне из цялата Галактика, членовете му могат да окупират всяка звездна система. Никога няма да умре, никой няма да оспори подобно върховенство.

>конструкция на червеева дупка / обясни<

Не знам техническите детайли за създаване на екзотична материя, но уравненията са фундаментални.

>местоположение на федерацията / памет<

В сърцевината на знанието, което представляваше останките от университетския астроном от Гралмънд — Дъдли Боуз, като скъпоценни камъни заблестяха имената, спектралните типове и звездните координати на всяка звезда на Федерацията.