Джон Гънтър
Европа безъ маска (97)

Балбо

Итало Балбо, когото смѣтатъ за изобретатель на наказанието на антифашиститѣ съ рициново масло, „фашистъ отъ първа степень“ и нѣкога дѣсна рѫка на Мусолини, днесъ живѣе като заточеникъ въ Либия, въ качеството си на губернаторъ на тази провинция. Презъ Абисинската война не получи никакво назначение, защото той, както и щаба на войската, въ началото упорито не удобряваше тая акция. Презъ юний 1933 г. Балбо бѣше изпратенъ въ Либия, непосрѣдствено следъ неговия драматиченъ и успѣшенъ полетъ отъ Римъ до Чикаго. Неговото име не бива да се появява въ вестницитѣ повече отъ единъ пѫть въ месеца.

Лесно обяснимо бѣше, че Мусолини изпраща Балбо на заточение, защото неговиятъ безспоренъ успѣхъ като летецъ го направи твърде популяренъ. Друга твърде очебийна причина бѣше тѣсното приятелство на Балбо съ престолонаследника Умберто. Презъ 1932 г. и 1933 г. Умберто прояви антифашистски настроения. Мусолини веднага рѣзко промѣни клетвата въ войската, въ която думитѣ „и кралскиятъ престолонаследникъ“ бѣха задраскани. Заговори се, че херцогъ д’Аоста, голѣмъ поклонникъ на режима, ще замѣсти принца като престолонаследникъ. Балбо минаваше за човѣкъ на Умберто. Тогава, както добре осведомени хора твърдятъ, кральтъ билъ засилилъ своето влияние върху Умберто и му посочилъ безсмисленостьта на поетия отъ него пѫть. Балбо и днесъ е тѣсно свързанъ съ престолонаследника. Отвреме-навреме той прехръква отъ Либия до Неаполъ, кѫдето живѣе Умберто. И прекарва, безъ да се крие, по нѣколко дни въ двореца му.

Балбо е единствениятъ човѣкъ въ Италия, който дори и днесъ — въ допустимитѣ граници, разбира се, — прави всичко, което му харесва. Нѣкога, когато бѣше министъръ на въздухоплаването, Мусолини не одобрилъ неговия бюджетъ. Балбо отишълъ въ Палацо Венеция, но видѣлъ, че всички столове били махнати отъ кабинета на Мусолини, само шефътъ му седѣлъ. Това означавало, че Балбо е нѣщо като ученикъ, който трѣбва да даде своитѣ обяснения правъ. Безъ да му мисли много, той седналъ на писалищната маса на Мусолини.

Балбо, едъръ, съ меденочервена брада, твърде живописна, но високомѣрна фигура, е роденъ въ Ферара презъ 1897 г. Постѫпилъ въ войската като момче и още преди да навърши 20 години получилъ отличия за действия срещу неприятеля. Следъ това основалъ вестникъ, взелъ участие въ авантюристичния походъ на д’Ануицио и е единъ отъ първитѣ, който се присъедини къмъ Мусолини презъ 1919 г. Презъ лудитѣ младежки дни на движението билъ шайкаджия. Той отнелъ Равена отъ социалиститѣ и обсадилъ Парма. По едно време билъ изключенъ отъ партията. На 26 годишна възрасть получилъ главното командуване на фашистската милиция. Следъ това станалъ държавенъ подсекретарь на националното стопанство и накрая министъръ на въздухоплаването. Преди полета си до Чикаго организира и води полети до Одеса, около Срѣдиземно море и до Бразилия.

Маршалъ Емилио де Боно, другъ квадрумвиръ, бѣше първиятъ главнокомандуващъ на италианскитѣ бойни сили въ Абисиния. Цѣла генерация по-старъ отъ Балбо, — роденъ е презъ 1866 г. — той е прекаралъ дългата кариера на действуващъ офицеръ. Презъ войната билъ полкови командиръ на Мусолини. Отвратенъ отъ „катастрофата“ на Италия презъ 1919 и 1920 г., той си подалъ оставката като бригаденъ командиръ въ Верона и влѣзълъ въ фашистското движение. Той е любитель-компонистъ и е написалъ първата маршова пѣсень на чернитѣ ризи. За малко време бѣше губернаторъ на Триполи, а следъ това министъръ на колониитѣ.