Джон Гънтър
Европа безъ маска (45)

Пари и кредитъ

„Германия е Хитлеръ, а Хитлеръ е д-ръ Шахтъ.“

Берлинска поговорка

На повърхностния наблюдатель би се сторило, че къмъ края на 1935 г. хитлеристскиятъ режимъ е постигналъ въ Германия едно значително стопанско подобрение. Това се дължи на голѣмия възходъ на орѫжейната индустрия. Броятъ на безработнитѣ бѣше спадналъ на 1.870.000 души — т.е. само съ 600.000 въ повече отъ 1929 г., най-добрата година следъ войната, а обхватътъ на индустриалното производство бѣше достигналъ почти положението отъ 1929 — 30 г. Този не отиващъ твърде надълбоко хаосъ бѣше постигнатъ съ огромни разходи. Стопанската структура на страната дрѣмѣше и потъваше.

Презъ 1929 г. германскиятъ износъ възлизаше приблизително на 13 милиарда райхсмарки. Презъ 1933 г. неговата стойность бѣше спаднала на 5 милиарда, а презъ 1934 г. дори на 4.187.000.000 марки. За пръвъ пѫть отъ редъ години Германия достигна презъ 1934 г. до пасивенъ търговски балансъ, възлизащъ на 400 милиона марки. Въ нормални времена германската индустрия живѣеше отъ износа. Нейната външна търговия започна да се огъва поради високата златна стойность на райхсмарката, увеличаващитѣ се защитни мита въ чужбина и международния бойкотъ.

А Германия трѣбваше да продължава да заплаща своя вносъ. Тя се нуждаеше отчаяно отъ суровини. Тя се нуждаеше отъ коприна, гума, никелъ, манганъ, волфрамъ, текстилъ, цинкъ, медь, газолинъ, руди. Използувайки всички разполагаеми възможности въ налични пари и кредити, Германия закупваше огромни запаси отъ тия стоки. Покупкитѣ на шведски желѣзни руди отъ Германския съюзъ на стоманената индустрия — ще цитирамъ само тоя единственъ случай — се покачиха отъ 249.000 тона презъ м. августъ 1933 г. на 478.000 тона презъ августъ 1934 г. Германскиятъ вносъ на суровъ никелъ — единъ много важенъ воененъ материалъ — се утрои отъ 1932 г. до 1935 г. Положиха се най-голѣми усилия, за да се постигне земедѣлска автаркия, за да може райхътъ да издържи при блокада въ случай на война.

Търсенето на замѣстители не спираше: захарь отъ метлено семе, брашно отъ картофи, газолинъ отъ дърва и вѫглища, дрехи отъ дървесина, гуми отъ „преработена гума“, маргаринъ отъ вѫглища — всичко това е само малъкъ изборъ отъ замѣстители за нещастния, но патриотиченъ германецъ.

Заплатитѣ бѣха безжалостно намалявани чрезъ принудителни удръжки за всевъзможни помощни фондове, за трудовия фронтъ, за противовъздушната отбрана и т.н. Заплатата на единъ банковъ чиновникъ, напримѣръ, спадна по тоя начинъ отъ 290.25 марки месечно на 241.90 само поради „доброволни“ дарения. Х. Р. Кникербокеръ установява, че единъ образованъ работникъ, художественъ столарь, който изкарва седмично 39 марки, което за Германия е твърде много, дава отъ тѣхъ не по-малко отъ 10.95 марки за дарения.

Прочее, въпрѣки това, откѫде взема д-ръ Шахтъ толкова пари? Неговата задача е четворна: той трѣбва да намѣри пари за изплащането на вноса, да финансира огромни обществени строежи за облекчаване на безработицата, да осигурява разноскитѣ по възстановяването на въорѫжението и да поддържа въ равновесие редовния бюджетъ. Неговитѣ златни резерви сѫ равни почти на нищо. Той пренебрѣгва своитѣ дългове къмъ чужбина. Очевидно той е изстискалъ и последната стотинка отъ германския данъкоплатецъ. Но той се нуждае отъ пари, пари и пари! Разноскитѣ по въорѫжителната програма се пресмѣтатъ къмъ 600 милиона английски лири годишно. Какъ се посрѣщатъ тия огромни нужди?

Грубо погледнато, изглежда, че Шахтъ е съблюдавалъ две главни линии. Вѫтрешно той жонглира така, че покрива текущитѣ правителствени разходи отъ вѫтрешни заеми. На практика, това сѫ, естествено, принудителни заеми. Така, напримѣръ, презъ лѣтото на 1935 г. той зае отъ спестовнитѣ каси 500 милиона марки, а отъ застрахователнитѣ дружества — други 300 милиона. Тия пари сѫ вече почти прахосани. Като равностойность той издаде държавни полици, които не означаватъ нищо повече, освенъ платежни обещания на правителството. Златно покритие нѣма, но тия полици се изплащатъ веднага при предявяване, докато правителството твърди, че може да посрѣща своитѣ задължения.

Тия принудителни заеми, ведно съ нѣкои мѣрки отъ по-малъкъ масщабъ, като непревеждането на стари заеми въ нови ценни книжа съ намалени лихви — означаваше ни повече, ни по-малко една принудителна мобилизация на германското национално богатство. Какво бѣше обещано на германския народъ като равноценность на неговитѣ спестявания? Миръ и благосъстояние. Превръщане на паритѣ му въ двигатель на военната машина. Министерството на въздухоплаването на генералъ Гьорингъ, напримѣръ, имаше презъ 1935 г. единъ бюджетъ отъ 210.000.000 марки.

Външно д-ръ Шахтъ си служи съ още по-изумителни трикове при своята вѫжеиграческа финансова политика. Той повидному ще излѣзе първиятъ финансистъ на своето време, който лансира мисъльта, че положението на голѣмия длъжникъ е много по-добро отъ това на кредитора. Безсъмнено е, прочее, че Шахтъ е единъ отъ най-способнитѣ финансови специалисти на нашата съвременность. Той наистина разбира отъ пари. Каквото и да направи, колкото и безскрупулно да е, безспорно е великолепно. Той направи отъ Германия „най-успѣшниятъ умишленъ банкрутьоръ въ свѣтовната история“.

Той финансира нейния вносъ, като накара кредиторитѣ й да заплатятъ смѣткитѣ. Известно е, че германски фирми дължатъ пари на Англия, Франция, Скандинавия, Съединенитѣ щати. Износителитѣ на тия страни искатъ да работятъ съ Германия. Тогава Шахтъ казва: „Ако купувате отъ насъ, ние ще можемъ да заплатимъ дълговетѣ си. Ако не купувате, ние не ще можемъ да плащаме.“ Той обявява единъ мораториумъ следъ другъ и сѫщевременно заплашва да спре изцѣло плащанията, ако не „увеличатъ“ сдѣлкитѣ си съ него. Той казва: „Купувайте отъ менъ, или въобще нѣма нищо да получите отъ менъ, защото азъ не ще мога да заплащамъ дълговетѣ си, ако вече не ми заемате.“

Винаги се намиратъ хора, които сѫ готови да даватъ добри пари на лоши мѣста. Така се достигна до положението Германия да изгради отново своята военна индустрия чрезъ непосрѣдствени заеми въ чужбина. Предполагаемитѣ врагове на Германия въ новата война: Франция, новитѣ държави въ Дунавския басейнъ, Англия, че дори и Съветска Русия, се постараха много усърдно да издигнатъ Германия до положението да ги унищожи нѣкой день. Най-новитѣ машинации на Шахтъ на Балканитѣ ще осигурятъ на Германия много ценни суровини.

Тия действия достигнаха своята най-висока точка, когато Банкъ офъ Ингландъ презъ декемврий 1934 г. гарантира на Германия единъ кредитъ отъ 750.000 фунта, за да може тя „да улесни мобилизирането на своитѣ търговски кредити“, т.е. да се даде възможность на Германия да заплати стари дългове съ нови срѣдства, за да строи самолети, които ще могатъ да прелитатъ Ламанша за седемь минути.