Джон Гънтър
Европа безъ маска (158)

Бенешъ

„Увѣрявамъ ви, че безъ Бенешъ нашата революция нѣмаше да стане“, — е казалъ Масарикъ на Чапекъ. Тия двама хора, работели презъ войната заедно, работятъ и днесъ пакъ заедно, при все че Бенешъ е съ 35 години по-младъ. Стариятъ философъ странствувалъ по свѣта, за да печели приятели за чехската кауза. Бенешъ, сѫщо така емигрантъ, останалъ въ Парижъ като организаторъ, като човѣкъ за свръзка, като опитенъ и практически политикъ. Масарикъ описа копнежитѣ на чехитѣ по звездитѣ, упоритиятъ Бенешъ ги описа по договоритѣ, които очертаха политическата карта на Европа.

Д-ръ Едуардъ Бенешъ, съ остъръ носъ, остри очи, смѣтанъ отъ враговетѣ му за надута личность, а отъ приятелитѣ му — за уменъ и съ пълно съзнание за отговорности държавникъ отъ свѣтовенъ форматъ, е отъ 1919 г. насамъ непрекѫснато чехски министъръ на външнитѣ работи. Така той има най-дълга по години служба между всички европейски външни министри. Той е синъ на селянинъ, роденъ е презъ 1884 г. въ Козлани — Бохемия. Като младежъ билъ толкова беденъ, колкото и Масарикъ, и сѫщо като него самъ се е образовалъ. Но докато Масарикъ се занималъ въ своята докторска дисертация съ самоубийството, Едуардъ Бенешъ се заелъ съ една актуална тема: „Австрийскиятъ проблемъ и чехословашкиятъ въпросъ“. Бенешъ е работливъ като динамо. Никога не съмъ го видѣлъ да се смѣе. Той е дребенъ и мършавъ. Носи широкопола шапка, дръзко нахлупена. Работи къмъ 15 часа всѣки день и като Мусолини, на когото не прилича въ нищо друго, обича да има около себе си хора, на които да разказва нѣщо. Той е единъ отъ най-достѫпнитѣ държавници въ Европа. Говори винаги сѫществено. Когато изслушва нѣкого, поставя мислитѣ му въ единъ логически редъ и — първо, второ, трето — така дебатира върху тѣхъ. Сѫщо и когато излага своитѣ схващания, той нумерира мислитѣ си, като имъ дава буквени подѣления: 1а, 1б, 2а и т.н. Неговиятъ успѣхъ почива върху методата. Той е твърдъ контрагентъ. Въ това отношение никога не се е провалялъ.

Твърде особени изглеждатъ годинитѣ, които лежатъ задъ него, като се припомни, че Бенешъ не всѣкога е билъ Бенешъ. По едно или друго време той се е назвалъ: „Сполни“, „Белски“, „Бергеръ“, „Новодни“, „Кьонигъ“, „Сиха“ и „Льобланъ“. Презъ войната чехословашкиятъ външенъ министъръ-председатель билъ, подобно на Масарикъ, усърдно заетъ съ това да фалшифицира паспорти, за да може нелегално да прехвърля границата, винаги подъ угрозата да бѫде разстрелянъ като шпионинъ — какъвто е билъ. Веднъжъ билъ арестуванъ въ Англия, защото пѫтувалъ съ фалшивъ паспортъ. Шесть месеца следъ това той подписвалъ официално паспортитѣ на нацията, която създалъ.

Подобно на Масарикъ, Бенешъ е добъръ европеецъ. Той владѣе висшето изкуство да обединява безусловния националпатриотизъмъ съ едно дълбоко и откровено чувство на дългъ спрямо Европа като нѣщо цѣло. Той допринесе твърде много за основаването на Обществото на народитѣ и не по-малко за неговото рѫководене. Като единъ отъ най-голѣмитѣ живи авторитети по всички въпроси за сигурностьта и разорѫжението, много години той бѣше приблизително толкова деятеленъ въ Женева, колкото и въ Прага. Винаги, когато се появи нѣкоя важна европейска проблема, Бенешъ написва едно експозе, обикновено къмъ 80–90 страници, което представя на чехския парламентъ. И всѣки може да бѫде убеденъ, че това експозе представлява пъленъ и капацитетенъ коментаръ на въпроса. Бенешъ бѣше председатель на комисията за санкциитѣ презъ септемврий 1935 г. Неговиятъ най-висшъ идеалъ е организирането на Европейски съединени щати.

Когато презъ декемврий 1935 г. Масарикъ се оттегли, Бенешъ го наследи, както се очакваше отъ всички, като председатель на Чехословашката република.