Джон Гънтър
Европа безъ маска (16)

Дебютъ

Хитлеръ влѣзе въ политическия животъ като шпионинъ. Тоя фактъ е твърде печаленъ, но Хайденъ е разказалъ цѣлата история. Хитлеръ билъ ефрейторъ въ германската армия, която презъ лѣтото на 1919 г. трѣбваше да се превърне въ Райхсверъ. Нѣколко месеци преди това Хитлеръ билъ командированъ като наблюдатель да посещава работнически събрания, да се смѣсва съ тълпата, за да може да осведомява своето началство върху състоянието на общественото мнение. При изпълнението на тая си задача той чулъ речьта на нѣкой-си Готфридъ Федеръ. Много дълбоко впечатление му направили неговитѣ здрави стопански теории, които се основавали върху различията между грабителския (разбирай: еврейския) капиталъ и творческия (разбирай: арийския). Той се вслушвалъ все повече и повече. А когато събранието било последвано отъ разисквания, твърде възбудениятъ Хитлеръ взелъ участие въ тѣхъ и се нахвърлилъ срещу противницитѣ на оратора.

Федеръ влѣзълъ въ връзка съ бившия шлосеръ Антонъ Дрекслеръ, който билъ събралъ една нищожна група тъмни сѫществувания и я нарекълъ „германска работническа партия“. Хитлеръ веднага билъ поканенъ да влѣзе въ партията. Той пише за нѣкакви си „два дена на вѫтрешна борба и обмисляне“, преди да даде съгласието си. Тогава станалъ членъ № 7 не на партията, която вече имала къмъ четиридесеть члена, а на нейния управителенъ съветъ. Това било презъ юний 1919 г. Независимо отъ това, официално Хитлеръ останалъ въ своя полкъ до юний на следната година.

Възходътъ на партията подъ водачеството на Хитлера принадлежи на историята. Той промѣня името й въ Н. С. Д. А. П. (Националсоциалистическа германска работническа партия), което и днесъ се съкращава въ нац-партия. Най-напредъ той говорѣше предъ двадесетина слушатели, следъ това предъ двадесетина хиляди. Основа своя частна войска, щурмови отреди (СА) или кафявитѣ ризи. Толкова зле бѣше съветванъ, че презъ 1923 г. направи опитъ за превратъ въ Мюнхенъ, но пропадна и бѣ осѫденъ на затворъ за държавна измѣна. Появи се отново — като най-мощниятъ „спаситель“ на Германия.

Тукъ трѣбва да се подчертаятъ две странични точки като извънредно важни. Още отъ момента, въ който пое въ ръцетѣ си партията, той поведе двойствена игра. Нацизмътъ започна като предимно лѣво социалистическо движение, и партийната програма, съставена отъ Федеръ и обявена отъ Хитлеръ като неизмѣнима, бѣше рѣзъкъ антикапиталистически документъ. Когато обаче се видѣ на пѫть къмъ властьта, той систематично премахна социалистическата часть на програмата. Отъ това може да се заключи, че Хитлеръ никога не се е отнасялъ сериозно къмъ своитѣ социалистически обещания: тѣ сѫ били вѫдица за гласове, политически блъфъ и нищо повече.

Другата точка е: тѣснитѣ връзки на Хитлеръ съ мѣродавнитѣ крѫгове на Райхсвера още отъ началото на неговата кариера. Той е знаелъ точно, както всички други, че следъ време Райхсверътъ пакъ ще спечели решително влияние върху сѫдбинитѣ на Германия. Не всички знаятъ обаче, че сѫ му били дадени срѣдства отъ Райхсвера да откупи „Фьолкишеръ беобахтеръ“, главния печатенъ органъ на нациститѣ.

Хитлеръ пое партията отъ Дрекслеръ и Федеръ, но всѫщность тя е само негово творение. Той я създаде и отгледа, той насърдчи растежа й, той я поведе напредъ. Партията е кръвьта отъ сърдцето му. Той си е набавялъ твърде сѫществена помощь отъ индустриалци, авантюристи, лукави бюрократи и търговци, но подхранващата сила, разпалващиятъ пулсъ идва само отъ него. Той държи самъ себе си отговоренъ за най-малкитѣ подробности. Той изрисува знамето съ пречупения кръстъ, той даде огромния тласъкъ на пропагандата, подобна на която дотогава не бѣ виждана нито въ Германия, нито кѫдето и да е другаде. Партията означаваше за Хитлера всичко. Тя му бѣше жена, майка, приятелка, челядь и най-после той стигна до нейнитѣ тринадесеть милиона члена.