Джон Гънтър
Европа безъ маска (73)

Други издънки на фашизма

„Огненитѣ кръстове“, най-важнитѣ, затъмняватъ другитѣ улични групировки, защото французитѣ, като важенъ народъ, образуватъ своя фашизъмъ колкото се може по-маниерно. (Междувпрочемъ никоя отъ тия организации не иска да признае, че е фашистска.) Единствената, официално прохитлеристска група — която изобщо изглежда, че е субсидирана отъ Германия — е тая на франсиститѣ. Тя е групичка безъ значение.

Подпомаганата главно отъ тежката индустрия „Патриотична младежь“ е водена отъ депутата Пиеръ Тетенже. Нейнитѣ членове сѫ националистични, антикомунистични и стоятъ на крайната дѣсница. Организацията претендира да има 250.000 члена. Между водачитѣ има хора отъ ранга на депутата Ибарнѐгарей. Маршалъ Лиоте имъ бѣше почетенъ членъ, споредъ слухове сѫщо и генералъ Вейганъ.

„Френската солидарность“ е основана отъ Коти, корсиканскиятъ фабрикантъ на парфюми. Тя стои по-надѣсно отъ „Огненитѣ кръстове“, но не е тъй дѣсна, както „Патриотичната младежь“. Коти никога не е билъ членъ на финансовата олигархия и поради това „Солидарностьта“ си предпоставя да се бори срещу банкитѣ. Привидно тя трѣбва да брои къмъ 180.000 члена.

„Националниятъ съюзъ на бойцитѣ“ съ 900.000 привърженици е по-малко наклоненъ къмъ улични борби отъ останалитѣ групи. Той е дѣсното отклонение на много по-голѣмата и по-важна организация — „Федерацията на бившитѣ бойци“, която има четири милиона членове и представлява сдружение на лѣвитѣ войници отъ фронта.

Всичкитѣ тия дѣсни групи бѣха потиснати отъ правителството на Блумъ презъ лѣтото на 1936 г.

Ако бихъ ималъ повече мѣсто, би трябвало да посветя на роялиститѣ отдѣлна глава. Тѣхенъ вестникъ е, разбира се, „Аксионъ франсезъ“. По улицитѣ тѣ се вѣятъ като „Камело дю роа“, недисциплинирани групи, въорѫжени съ боксове и когато рекрутирането на нови членове не върви, тѣ се попълватъ съ безработни араби, продавачи на килими, отъ оня досаденъ и твърде известенъ на посетителитѣ на „Кафе дю домъ“ типъ. Тѣхни водачи сѫ скулпторътъ Реалъ делъ Сарте, организаторътъ Морисъ Пюжо и памфлетиститѣ Шарлъ Морасъ и Леонъ Доде. Роялиститѣ, богато субсидирани отъ богати вдовици, членки на „Дружеството на вѣрнитѣ на краля дами“ не сѫ така значителни, както би могло да се помисли отъ гръмкитѣ имъ викове. Тѣхниятъ вестникъ „Аксионъ франсезъ“ прави Франция особено забавна страна за журналиститѣ. Неговото влияние обаче едвали отива по-далече отъ това. Кралското семейство не иска да знае за него.