Джон Гънтър
Европа безъ маска (53)

Le Comité des Forges

Франсоа де Ванделъ, регентъ на „Банкъ де Франсъ“ и председатель на „Комите де Форжъ“ и още съ много други титли, има, разбира се, свое собствено предприятие за стомана: „Внуци на Ф. де Ванделъ и Сие.“ Ванделовци сѫ международна фамилия. Трима братя рѫководятъ заводитѣ. Единъ отъ починалитѣ братовчеди бѣше до смъртьта си, 1931 г., германски поданикъ и се наричаше фонъ Венделъ. Франсоа де Ванделъ е сенаторъ, собственикъ на „Журналъ де деба“ и акционеръ на полуофициоза „Льо танъ“.

„Comité des Forges“, т.е. „Комитетъ за високитѣ пещи“, съответствува на германския „Съюзъ на стоманенитѣ заводи“ и на американския „Iron and Steel Institute.“ Той нито купува, нито продава стомана, но опредѣли политиката на 250 производители, които сѫ негови членове чрезъ разпредѣление на контингентитѣ и обобщаване на ценитѣ. Между членоветѣ на комитета е известната фирма Шнайдеръ и Ко въ Крьозо, рѫководена отъ Евгений Шнайдеръ, подобно на де Ванделъ отъ германо-френски произходъ. Фирмата Шнайдеръ е основана отъ единъ саарландецъ, дѣдо на сегашния Шнайдеръ, който се преселва въ Франция презъ 1836 г. Шнайдеръ-Крьозо не произвежда много стомана. Купува я отъ членоветѣ на комитета и я преработва въ орѫжие.

Ако азъ бѫда убитъ въ предстоящата война, вѣрвамъ, ще може да бѫде установено, че куршумътъ, който ме е убилъ, е струвалъ часть отъ единъ центъ, но е билъ продаденъ за три и повече цента. Това ще рече, че нѣкой е изкаралъ добра печалба отъ мъртвитѣ ми кости.

Куршумитѣ не струватъ много, но когато се произвеждатъ по единъ милионъ броя по 6 английски лири хилядата въ единъ часъ, натрупва се една прекрасна сума. И една пушка не струва много — приблизително 5 фунта, но въорѫжете една армия отъ единъ милионъ души, и вие ще похарчите само за пушки 5 милиона фунта. Една картечница се изчислява къмъ 128 фунта. Французитѣ иматъ около 40.000 картечници. Едно 37-милиметрово полско орѫдие струва къмъ 200 фунта, а всѣка негова граната по 3 фунта. Прочутитѣ френски 75-милиметрови орѫдия се купуватъ съ 1600 фунта. Тѣ сѫ скѫпи и комплицирани. Запалкитѣ имъ сѫ устроени като часовници. Тѣхнитѣ гранати струватъ 5 фунта броятъ и само при едно обстрелване може да бѫдатъ похарчени милиони. Единъ голѣмъ комплектенъ танкъ възлиза къмъ 16.000 фунта. Единъ бомбардироваченъ самолетъ струва на държавния бюджетъ къмъ 20.000 фунта. Единъ модеренъ кръстосвачъ струва 2.200.000 фунта, единъ самолетоносачъ 3.800.000 фунта и единъ голѣмъ боенъ корабъ приблизително 6 милиона фунта.

Прочее, ние имаме всичкото основание да предположимъ, че една бѫдеща война ще струва много скѫпо. И тя ще погълне нашитѣ пари. Пари, които ще заплатимъ чрезъ данъци. Войната обаче носи и пари — за нѣколцина много пари. На това почива и орѫжейниятъ гешефтъ, единъ отъ най-чуднитѣ въ свѣта.

По данни на Обществото на народитѣ, презъ 1935 г. свѣтътъ е похарчилъ 855.360.000 фунта стерлинги за въорѫжителни цели. Да се разбере добре: въ една година! Сумата е по-астрономична, отколкото нейната величина изглежда на пръвъ погледъ. Да предположимъ, че азъ бихъ ималъ толкова пари и харча отъ тѣхъ по два фунта на день, то азъ и следъ милионъ години все още ще имамъ отъ тѣхъ. Да предположимъ още, че ги превръщамъ въ лента, по единъ доларъ милята, то съ такава лента ще мога да опаша земята 172.169 пѫти. Ако пъкъ тая сума ми бѫде изплащана въ златни монети по единъ фунтъ и азъ мога да отброявамъ по една отъ тѣхъ въ всѣка секунда, то азъ ще трѣбва да се занимавамъ съ тая работа 26 години.

Ядката на орѫжейния въпросъ е фактъ, че само силно индустриализирани страни иматъ предимството да произвеждатъ достатъчни количества бойни материали. Такива страни продаватъ орѫжие на други страни съ недостатъчна индустрия. Деветдесеть и осемь на сто отъ цѣлия износъ на орѫжие въ свѣта произхожда отъ десеть страни, около 65 на сто принадлежи на Англия, Съединенитѣ щати, Франция, Швеция и Чехословашко. Тѣ сѫ петтѣ най-голѣми експортни страни. Франция, която е организирана по типа на Шнайдеръ-Крьозо, е доставила презъ 1932 г. не по-малко отъ 27.9 на сто отъ цѣлата свѣтовна продукция.

Шнайдеръ-Крьозо, като повечето голѣми орѫжейни концерни, представлява все и вся — фабрика за орѫжие, митъ, стоманенъ заводъ, микрокозмосъ на муниционната индустрия, национално предприятие, кошмаръ на пацифиститѣ, светиня за патриотитѣ, военна необходимость за повече отъ една държава и накрая единъ Гауризанкаръ на добритѣ печалби. Директоритѣ на кѫщата Шнайдеръ и на другитѣ фирми отъ „Комите де форжъ“, които влизатъ въ орѫжейния гешефтъ, се представятъ като спокойни джентълмени съ безупрѣчни маниери. Тѣ не правятъ никому ужасно впечатление, само че се занимаватъ съ производството и продажбата на смъртоносни уреди.

Орѫжейнитѣ фирми вършатъ кръвосмѣшение като бѣлитѣ мишки. Тѣ играятъ заедно и се размножаватъ. Това се дължи на обстоятелството, че тѣ въ единъ особенъ смисълъ всѫщность не сѫ конкуренти. Добри сдѣлки за единия означаватъ добри сдѣлки за другия. Това е ясно и просто. Ако Шнайдеръ, да кажемъ, получи голѣма порѫчка отъ държавата Х, другитѣ фирми иматъ много добри изгледи за сдѣлки съ държавата У, неприятелскиятъ съседъ на Х. Щомъ една страна се добере до нѣкое военно откритие, то и другитѣ страни трѣбва да го купятъ. Орѫжейнитѣ фирми могатъ въ нѣкоя страна при сключване на сдѣлка да се подбиватъ международно, обаче тѣ само печелятъ. Орѫдията сѫ скѫпи, но и пушечното месо е безкрайно евтино.

Свързана и преплетена по единъ невъобразимъ начинъ, орѫжейната индустрия е разпрострѣла върху цѣлия свѣтъ своята мрежа. Шнайдеръ и Викерсъ бѣха въ близки отношения чрезъ съръ Базилъ Захаровъ, търговецътъ на орѫжие, par excellence. Шнайдеръ контролира Шкода, най-голѣмото чехско орѫжейно предприятие, чрезъ френското д-во „Юнионъ еропеенъ“. Една свързана съ него банка финансира едно голѣмо унгарско банково предприятие, което черпи заеми за Шнайдеровия пласментъ. Шнайдеръ контролира сѫщо така една голѣма австрийска банка, която е заинтересована въ най-голѣмото австрийско предприятие за стомана „Alpinen Montangesellschaft“. „Алпине Монтанъ“ обаче е притежание на „Германския съюзъ на стоманенитѣ заводи“, а пъкъ чрезъ една дюселдорфска фирма „Райнметалъ“ Шнайдеръ е свързанъ съ Крупъ.

Стара и всѣкиму известна история е, че орѫжейнитѣ фирми пазятъ при своитѣ гешефти изключителна политическа безпристрастность. Тѣ продаватъ презъ всѣка война и на всѣка държава. Тѣ продаватъ по единъ и сѫщъ начинъ и на приятель, и на врагъ. Куршумъ, който убива единъ английски младежъ на западния фронтъ, може спокойно да носи надписа „Britisch made“. Полъ Форъ, депутатъ отъ френската камара, притежава снимка, на която може да се видятъ представителитѣ на Турция и България, дошли нѣколко седмици преди войната да купуватъ отъ Крьозо орѫжие, което презъ войната е било употрѣбено срещу френскитѣ войски. Той притежава и изрядната снимка на Евгений Шнайдеръ като гостъ на Вилхелмъ II при състезанията съ платноходки въ Килъ. Френски търговци на орѫжие сѫ снабдявали Абдъ елъ Кримъ съ орѫжие и муниции, когато той възстана въ Мароко срещу французитѣ. Турцитѣ притежаваха английски орѫдия, съ които биеха англичанитѣ при Дарданелитѣ. Английски бойни кораби бѣха потопени съ английски мини.

Въ войната има пари. Въ страха отъ война пакъ има пари. Курсътъ на акциитѣ на Шнайдеръ и Шкода се изкачи на парижката борса до облацитѣ, когато Хитлеръ дойде въ Германия на власть. Дивидентитѣ на Шкода достигнаха дори презъ годинитѣ на депресията на 28.5 на сто. А презъ времената на относително спокойствие продавачитѣ на орѫжие не се посвѣниха да инсцениратъ една военна паника. Който се интересува отъ подробности, може да прочете две забележителни книги, издадени отъ „Съюза за демократически контролъ“ въ Лондонъ: „Secret international“ и „Patriotism Ltd.“

Една военна паника е нѣщо добро, една война — още по-добро. Въ това не бива да се самоизмамваме. Търговцитѣ на орѫжие искатъ война. Тѣ лъжатъ, ако отричатъ това. Каквото е млѣкото за бозайничето, това е за тѣхъ войната. Отъ това тѣ ставатъ дебели и крѫгли и тлъсти като прасета въ пшенична нива.

Не бива да се смѣта, че Шнайдеръ Крьозо и Ванделовци сѫ нѣкакъвъ по-лошъ типъ търговци на орѫжие, отколкото тѣхнитѣ събратя въ която и да е страна. Франция чопли стафидкитѣ отъ орѫжейния козунакъ, но сѫщото нѣщо правятъ и другитѣ, това правятъ и крайно пацифистичнитѣ държави като Дания и Швеция. Дъхътъ на Шнайдеръ-Крьозо не мирише по-лошо отъ тоя на който и да било неговъ голѣмъ конкурентъ. И ако американцитѣ си припомнятъ за разкритията предъ сенатската комисия, легендата за стъкления домъ ще падне.

Прочее, да кажемъ, че усилията на Леонъ Блумъ за прочистването на търговията съ орѫжие сѫ отбелязали нѣкакъвъ успѣхъ е още много рано.