Джон Гънтър
Европа безъ маска (114)

Бурята започва

На 30 ноемврий „Таймсъ“ изнесе едно чудно прикрито предупреждение въ една инакъ безпретенциозна уводна статия: „Долната камара ще трѣбва да се окаже това, което често въ такива случаи е била смѣтана отъ народа… нѣщо като държавенъ съветникъ при всѣка криза, както вѫтре, така и вънъ.“ Като по уговоренъ знакъ на следния день Брадфордскиятъ епископъ се обърна къмъ краля съ думитѣ: „Личнитѣ възгледи на краля сѫ негова частна работа, но кралскиятъ институтъ е все още една сѫществена часть на нашата идея… че кральтъ се нуждае отъ Божията милость за своя постъ. Ние се надѣваме, че той съзнава нуждата отъ нея. Мнозина отъ насъ желаятъ той да даде сигурни признаци за това съзнание.“

Нѣкой наблюдатели вѣрваха, че една дворцова клика, ведно съ нѣколцина висши и изтъкнати членове на консервативната партия, сѫ накарали епископа да говори по тоя начинъ. Споредъ слухове, кликата е била засегната не толкова отъ мисисъ Симпсънъ, колкото отъ незачитането, проявявано отъ краля къмъ старитѣ закони и традиции, отъ неговитѣ политически „капризни“ настроения и отъ неговата очевидна готовность да бѫде фактически владѣтель, а не празенъ символъ.

Самъ епископътъ поясни веднага, че не визира въ никакво отношение частния животъ на краля, а само факта, че предстои коронясването (крайно религиозна церемония), а Едуардъ не се черкува. По време на речьта си той заяви категорично, че никога нищо не чувалъ за „тия слухове“ — (т.е. за Симпсънъ). Твърде възможно е това да е вѣрно, но сѫщо така възможно е епископътъ да е станалъ невинна жертва на опитни внушения, изходящи изъ задъ кулиситѣ, които сѫ го накарали да държи тая речь.

Въ всѣки случай английскиятъ народъ, който нищо не знаеше за тия мълви, чу съ крайно изумление и изненада, че единъ епископъ на английската църква укорява монарха съ изрази, каквито отъ столѣтия не сѫ чувани въ Англия. Защо? Поради каква причина? Какво е направилъ кральтъ? Цѣлата страна се услуша съ почуда и безпокойство. Любопитството скоро бѣше задоволено. На 3 декемврий вестницитѣ изоставиха цензурата, която сдружението на вестникопритежателитѣ си бѣше самоналожило, и цѣлата страхотна история излѣзе наяве.

Наяве излѣзе не историята за кралската благосклонность къмъ една американка съ двама живи мѫже, а историята за по-голѣмата борба, за личното бѫдеще на краля.

На 20 октомврий мистъръ Балдуинъ отиде по личенъ починъ при краля. Това бѣше среща въ форта Белведеръ, грижливо пазена въ тайна. Балдуинъ доложи на краля за своето безпокойство, дължащо се на непрекѫснато надигащия се потокъ отъ слухове за мисисъ Симпсънъ и за своето опасение, че запазването на тайната е вече неудържимо, че това ще засѣгне короната, и че той е загриженъ отъ промѣната, която ще настѫпи въ положението, ако Ѫпсуичкият разводъ бѫде произнесенъ.

(Преди Балдуинъ да говори въ парламента на 10 декемврий, никой нищо не знаеше за тая среща между министъръ-председателя и краля, както и за последвалитѣ тайни срещи. Страната бѣше въ почти пълно неведение, но въ края на краищата никой не обвини мистъръ Балдуинъ, че е пазилъ тайната.)

Една втора среща се е състояла по заповѣдь на краля на 16 ноемврий.

„По това време (заяви Балдуинъ въ парламента) бракътъ бѣше вече разторгнатъ и азъ се почувствувахъ задълженъ… да отворя дума за него. Говорихъ на Негово Величество около четвърть часъ по въпроса за женитбата.

Не бива да забравяте, че моятъ кабинетъ въобще нищо не знаеше. За разговора си въ Белведеръ бѣхъ уведомилъ само четирима отъ по-старитѣ си колеги.

Казахъ на Негово Величество, че не вѣрвамъ тази особена женитба да бѫде отъ такова естество, че да получи одобрението на страната.

Тази женитба означава, че дамата ще стане кралица. Казахъ на Неговото Величество, че азъ съмъ може би остатъкъ отъ викторианскитѣ времена, при все че дотогава не съмъ вѣрвалъ това да бѫде казано за мене отъ най-лошия ми неприятель, но не бихъ могълъ да зная какъ английскиятъ народъ би реагиралъ при такова или нѣкое друго развитие на случая.

Доколкото може да се сѫди за нѣщата до тоя моментъ, явно бѣше, че тѣ сѫ непреодолими.

Не мога да навлѣза въ повече подробности, но такъвъ бѣше смисълътъ, и азъ изтъкнахъ, че положението на съпругата на краля се различава отъ положението на съпругата на нѣкой обикновенъ гражданинъ на страната. Това е часть отъ даньта, която кральтъ трѣбва да заплати. Неговата съпруга ще бѫде кралица. Кралицата ще бѫде кралица на страната и затова при избора на кралица ще трѣбва да се чуе гласътъ на страната.

Тогава Негово Величество ми каза, — и азъ взехъ позволение отъ него да ви го предамъ — че желае да ми каже нѣщо, което отдавна е желаелъ да ми каже. Той заяви: «Съмъ съ намѣрение да се оженя за мисисъ Симпсънъ и съмъ решилъ да го сторя!»

Азъ казахъ: «Съръ, това е много болезнено съобщение, и за мене е невъзможно да кажа днесъ каквото и да било по него».“

На 16 ноемврий мистъръ Балдуинъ заявилъ на своя отговорность на краля, че женитбата е невъзможна. По това време само четрима членове на кабинета сѫ били осведомявани и очевидно съ доминионитѣ не е билъ поддържанъ никакъвъ контактъ. Балдуинъ и само Балдуинъ решилъ, че мисисъ Симпсънъ не може да бѫде кралица.

Третата среща се състояла на 20 ноемврий. Тогава била изнесена за първи пѫть възможностьта за компромисъ въ формата на единъ морганатиченъ бракъ. Кральтъ би могълъ да се ожени за мисисъ Симпсънъ, а парламентътъ щѣлъ да гласува законъ, който ще опредѣли, че тя не може да бѫде кралица, тъй като споредъ английскитѣ закони морганатични бракове не се допускатъ.

Балдуинъ не каза отъ кого произхожда това компромисно предложение. Неговитѣ думи бѣха прости: „Направи ми се това предложение.“ Той не каза опредѣлено, че това е било предложено отъ краля. Споредъ думитѣ му, кральтъ само запиталъ, „дали съмъ обмислилъ това предложение“. Балдуинъ отговорилъ: „Да!“, и кральтъ го запиталъ, какъ гледа на него. Балдуинъ продължи въ парламента:

„Казахъ му, че още не съмъ преценилъ основно своето мнение, но ако пита за първото ми впечатление, ще трѣбва да му кажа, че Парламентътъ никога нѣма да приеме това.

Казахъ му, че ще трѣбва формално да провѣря въпроса, ако пожелае. Той каза, че го желае. Тогава му казахъ, че ще трѣбва тая работа формално да поставя предъ кабинета и да се поставя въ връзка съ министъръ-председателитѣ на всички доминиони и запитахъ, дали това би съответствувало на волята му. Той ми каза, че съответствува, и азъ казахъ, че ще го сторя.“

(Между впрочемъ, отъ 45-тѣ милиона жители на Англия едвали десетина сѫ знаяли нѣщо за тия, водещи къмъ такива важни последици, разговори…)

На 2 декемврий Балдуинъ пакъ се видѣлъ съ краля на четвърто и решително съвещание. Балдуинъ доложилъ, че споредъ сведенията му, макаръ и непълни, но все пакъ твърде достатъчни, е въ състояние да каже, че нито Англия, нито доминионитѣ ще търпятъ морганатичния бракъ.

Това твърдение е ядката на цѣлата история въ връзка съ държанието на Балдуина. Били ли сѫ неговитѣ проучвания коректно проведени и дали е извлѣкълъ отъ всички правилни заключения? Ако е било тъй, то той е билъ съ право двигателната сила, която смъкна Едуарда отъ трона. Ако не е тъй, то империята загуби безъ причина своя краль поради Балдуина.

Министъръ-председательтъ продължи въ своята речь:

„Негово Величество ме попита, дали ще мога да отговоря на въпроса му… (дали морганатичниятъ бракъ е възможенъ)… Азъ му отговорихъ… Негово Величество отвърна, че не е изненаданъ отъ тоя отговоръ. Той прие отговора ми безъ възражение и никога вече не се спрѣ на него.“

Втори декемврий бѣше деньтъ, въ който избухна бурята. Въ продължение на осемь ужасни дни кральтъ се бори съ себе си, докато стигне до решението си. Цѣлата тая история се появи предъ общественото мнение, озарена отъ червенината на залѣза. Напрежението достигна до степеньта на непоносимость. Кральтъ бѣше застаналъ предъ три възможности: 1) да се откаже отъ мисисъ Симпсънъ и да запази трона, 2) да отхвърли съветитѣ на Балдуинъ, да го предизвика да подаде оставка, да направи опитъ съ единъ новъ кабинетъ и да управлява съ една „кралска партия“, 3) да абдикира.

Балдуинъ каза:

„Презъ последнитѣ дни продължи борбата, въ която се намираше Негово Величество. Ние водихме много разговори, при които разглеждахме проблема отъ всички страни. Камарата не бива да забравя, че Негово Величество не е момче. Той изглежда тъй младъ, че ние винаги сме мислили за него като за нашия принцъ, но той е зрѣлъ мѫжъ съ широка житейска и свѣтска опитность.

Презъ всичкото време той държеше на три точки, които по време на разговоритѣ отново поставяше почти всѣки часъ, че той, ако ще трѣбва да си върви, да си отиде съ честь, че никога не би допусналъ да се стигне до положение, при което той да бѫде невъзможенъ, и че иска да абдикира съ възможно най-малката тревога за министри и народъ.

Той желае да си отиде при такива обстоятелства, че наследяването отъ брата му да последва съ минимумъ затруднения, и азъ смѣя да кажа, че всѣка мисъль за така наречената кралска партия му е противна.

Той остана въ Белведеръ, защото не желаеше да дойде въ Лондонъ, докато тия въпроси се дебатиратъ, за да избѣгне приветственитѣ викове на народа. Азъ го почитамъ и уважавамъ за начина, по който той се държа презъ това време.“

Трудно е за чужденеца да си представи какъ дълбоко е закотвена конституцията въ английския народъ и какво отвращение би предизвикала всрѣдъ членоветѣ на Долната камара мисъльта за нѣкаква кралска партия. Парламентътъ стои надъ краля. Тоя проблемъ е разрешенъ още съ Магна Харта, и Чарлсъ I заплати съ главата си противопоставянето си на тоя фактъ. Много депутати — напримѣръ Уинстънъ Чърчилъ — мислѣха, че всичко е още висящо, че кральтъ е билъ неправилно третиранъ и поставенъ предъ нѣкакъвъ несправедливъ ултиматумъ. Въпрѣки това малцина бѣха тия, които биха одобрили кралската диктатура. Освенъ това изпъква мисъльта, предполагаемата кралска партия да бѫде дискредитирана чрезъ тия хора, които се надѣваха да извлѣкатъ нѣкакви ползи отъ това: Мослей, леди Хустънъ и лордъ Ротърмиръ.

Между впрочемъ мисисъ Симпсънъ бѣше избѣгала още преди бурята. Нито Дидона, нито Елена отъ Троя сѫ били героини на нѣкаква изумителна авантюра. Тайно, придружена само отъ единъ близъкъ приятель на краля, тя премина Франция съ автомобилъ и се приюти въ вилата на брачната двойка Роджърсъ въ Канъ. Нейното държание по време на кризата бѣше безупрѣчно и остана такова и следъ това. Тя се стараеше да се държи напълно естествено, и това бѣше истинско постижение. Тя купуваше цвѣтя, правѣше покупки. Най-после даде едно съобщение, съ което по достоинство й почтеность съперничеше на всѣки опитенъ парламентаристъ: „Презъ последнитѣ нѣколко седмици съмъ желала да отбѣгна всѣкакви постѫпки и всѣкакви предложения, които биха засегнали или повредили на Негово Величество или трона. Днесъ… съмъ готова… да се оттегля отъ всѣко нещастно или неудържимо положение.“

На 10 декемврий нѣщата достигнаха най-върховния моментъ. Балдуинъ и кральтъ бѣха въ постоянна връзка, а кралското семейство се събра на една последна и печална прощална вечеря. Кралица Мери оповести едно остро съобщение. Едуардъ подписа абдикационния манифестъ, приподписанъ отъ тримата му братя като свидетели, и Йоркскиятъ херцогъ се приготви да поеме трона. Следъ обѣдъ се свика парламентътъ. Спикерътъ прочете посланието на Едуарда, и Балдуинъ говори. Тълпата, която само предния день бѣше нападала кабинета, бѣше изтръпнала отъ ужасъ и възбуда. Тя приветствува новия краль съ нѣколко мършави викове: „Да живѣе!“

На 11 декемврий Едуардъ прочете по радиото своитѣ прощални думи, които цѣлиятъ свѣтъ изслуша. Тия му думи бѣха майсторска творба:

„Въ заключение бихъ искалъ да кажа нѣколко думи частно. Никога не съмъ желалъ да крия нѣщо, но досега, съобразно конституцията, не бѣше ми възможно да говоря.

Преди нѣколко часа азъ свършихъ съ последния си дългъ като краль и императоръ. И тъй като братъ ми, Йоркскиятъ херцогъ, ме наследява, първитѣ ми думи ще трѣбва да засвидетелствуватъ моята преданость къмъ него. Това азъ правя отъ все сърдце.

Вие знаете причината, която ме накара да се откажа отъ трона, но бихъ искалъ да се разбере, че, като взехъ това решение, съвсемъ не бѣхъ забравилъ страната и кралството, на които като Уелски принцъ и напоследъкъ като краль съмъ се стремѣлъ да служа въ продължение на двадесеть и петь години.

И все ще трѣбва да ми вѣрвате, като ви казвамъ, че за мене бѣше невъзможно да нося тежкия товаръ на отговорностьта, както и да изпълнявамъ задълженията си като краль, както бихъ желалъ това да бѫде, безъ помощьта и сътрудничеството на жената, която обичамъ.

И вие ще трѣбва да знаете, че азъ съмъ тоя, който взе това решение, само азъ.

По тоя въпросъ трѣбваше самъ да отсѫдя себе си. Тъй често визираното въ връзка съ мене друго лице правѣше опити до последния моментъ да ме убеди да тръгна по другъ пѫть.

Азъ взехъ това най-тежко въ цѣлия ми животъ решение, изхождащъ отъ мисъльта да бѫде добре за всички.

Решението не ми се вижда така тежко при съзнанието, че братъ ми съ своята дълга опитность въ общественитѣ работи на страната и добритѣ му качества ще може да поеме моето мѣсто безъ прекѫсване, безъ щети за състава и напредъка на държавата. А той се радва на несравнимата благодать, на която тъй много и отъ васъ се радватъ и съ която азъ не бѣхъ даренъ — той има щастливъ домъ съ жена и деца.

Презъ тѣзи тежки дни азъ бѣхъ утешаванъ отъ Нейно Величество, моята майка, и отъ моето семейство. Министритѣ на короната и особено мистъръ Балдуинъ се отнасяха винаги съ пълно уважение къмъ мене. Никога между тѣхъ и мене или между менъ и парламента не е имало нѣкакво конституционно различие. Възпитанъ отъ баща си въ безусловна вѣрность къмъ конституцията, не мога да заявя, че се е стигало до такива последици.

Винаги, когато още бѣхъ Уелски принцъ и следъ това, когато бѣхъ на трона, азъ съмъ билъ третиранъ отъ всички класи на населението най-приятелски, кѫдето и да съмъ живѣлъ или пѫтувалъ изъ държавата. На това съмъ крайно благодаренъ. Прочее, сега се оттеглямъ отъ всички обществени работи и се отказвамъ отъ своя постъ.

Може би ще мине време, докато отново се завърна въ родината си, но азъ постоянно ще следя съ най-голѣмо съчувствие сѫдбата на британския народъ, на британската държава. И ако нѣкога въ бѫдещето бихъ могълъ, като частно лице, да бѫда въ услуга на Негово Величество, то веднага ще бѫда на мѣстото си.

Прочее, ние всички имаме новъ краль. Пожелавамъ нему и вамъ, неговиятъ народъ, щастие и преуспяване отъ все сърдце.

Нека Богъ благослови всички ви! Нека Богъ благослови краля!“

Ужасно е, че страната, която открай време се слави съ свободата на словото, която се гордѣе съ джентлеменскитѣ отношения, трѣбваше да бѫде подложена на една глупава цензура, която забрани кѫдето и да било по територията да се продаватъ грамофонни плочи съ тая речь.

Презъ тая нощь Едуардъ, човѣкъ самотенъ, напусна Англия съ единъ разрушитель, който го закара въ Франция, въ заточение. Отъ тамъ той отиде — и никой не знае за колко време — въ сѣнката на Виенската гора. Нѣколко седмици следъ коронясването на Джорджъ VI, Едуардъ, като Уиндзорски херцогъ, се вѣнча въ единъ замъкъ въ Франция съ мисисъ Симпсънъ.