Джон Гънтър
Европа безъ маска (138)

Мослей

„Отъ цѣлата абисинска свада вони на петролъ, но по-силна отъ вонята на петрола е вонята на евреи.“

Мослей.

Поради съръ Освалдъ Мослей, за трети пѫть ще се спремъ на фашизма. Налице е една водна английска супа, която, сравнена съ италианския фашизъмъ, прилича на влажно английско зеле, сравнено съ огненото южно вино. „Ако другитѣ диктатори сѫ буци и циреи, — така се изрази Х. Д. Уелсъ, — то Освалдъ Мослей е пѫпчица.“

Мослей е амбициозенъ. Той изглежда невѣроятно добре (и прилича нѣкакси на Щарембергъ). Може би той е най-добриятъ ораторъ на Англия. Неговата лична притегателна сила е голѣма. Той бѣше твърде уменъ и далновиденъ да привлѣче въ своя лагеръ нѣколко отъ най-добритѣ глави на Англия, преди да се обърне на фашистъ. Въ изборитѣ презъ ноемврий 1935 г. не можа да прокара нито единъ отъ своитѣ кандидати.

Д. Л. и Барбара Хамъндъ писаха въ „Таунъ лейбъръръ“: „Презъ 1596 г. единъ мистъръ Освалдъ Мослей купи за 3.500 лири земята, върху която сега се намира градътъ Манчестеръ. Презъ 1846 г. градътъ Манчестеръ купи тоя теренъ съ всички права и привилегии отъ съръ Освалдъ Мослей за 200.000 лири…“

Сегашниятъ съръ Освалдъ Мослей, шестиятъ баронетъ, който носи това име, наследи едно състояние отъ 246.000 лири стерлинги отъ покойната баронеса. Отъ дѣдо си, който умрѣ презъ 1915 г., той получи други 600.000 лири. Презъ 1920 г. той се ожени за леди Синтия Кързънъ, дъщеря на покойния лордъ Кързънъ и внучка на Леви Летъръ, известенъ чикагски милионеръ, която не бѣше по-малко богата. На сватбата присѫтствуваха двама крале и две кралици.

Мослей влѣзе въ политиката като консервативенъ депутатъ отъ Хароу, но скоро стана „независимъ“. За тая му постѫпка имаше различни причини. Като богатъ, младъ консерваторъ, той бѣше само единъ между мнозина млади и богати консерватори. За единъ независимъ, при това богатъ, другитѣ партии трѣбваше да се интересуватъ. Лейбъристската партия бѣше въ възходъ. Мослей имаше ярко изразени идеи за стопански реформи. Презъ 1924 г. той стана лейбъристъ. „Когато жена ми и азъ влѣзохме въ движението, — писа той, — това означаваше пълното скѫсване съ семейството и съ всички дотогавашни приятели.“ Този скокъ налѣво той трѣбваше, когато и да е, да поправи. Мослей купи най-хубавия и най-стария замъкъ въ Англия за 9.000 лири и даде още 10.000, за да го преустрои и да го мобилира. Презъ това време маситѣ се научиха съ голѣмъ интересъ, че неговата съпруга искала да бѫде наричана просто „мисисъ Мослей“. Когато баща му умрѣ, той пое наследството, ведно съ титлата на неговитѣ дѣди и прадѣди.

Презъ 1929 г., тридесеть и три годишенъ, той влѣзе въ лейбъристското правителство като канцлеръ на херцогството Ланкастъръ. Тоя постъ е министерска синекура. Мослей бѣше фактически министъръ безъ портфейлъ и натоваренъ съ въпроса за безработицата. Въ неговата разумность нѣмаше никакво съмнение. Той поведе една здрава политика въ общественитѣ работи, но Д. Х. Томасъ и други лейбъристски водачи отхвърлиха така наречения „Меморандумъ на Мослей“. Въ отговоръ на това той подаде оставка и се емна да създава своя собствена партия. Мнозина лейбъристи се опитаха да се присъединятъ къмъ него. Напримѣръ, Джонъ Страчи, днесъ най-блестящиятъ и най-убедителниятъ комунистически памфлетистъ въ Англия. Когато обаче неговата „Нова партия“ най-после се образува, тя се състоеше само отъ петь члена на Долната камара. А когато неговитѣ мисли започнаха да ставатъ все повече и повече фашистски, неговитѣ лѣви привърженици го изоставиха. „Новата партия“ просѫществува само една година, и презъ септемврий 1932 г. Мослей се отново появи като водачъ на B. F. U. — Британскиятъ фашистски съюзъ.

Това движение обобщава всички фамозни фашистски срѣдства.

Мослей нападна лондонското Сити и евреитѣ. Той води една силна политика за Индия. Той иска помощь за трудещитѣ се класи по сѫщия демагогски начинъ като Хитлеръ. Той не отива тъй далечъ да заплашва съ революция, но подхвърля, че щѣлъ „да разсѣче гордиевия вѫзелъ“. Той не добавя нови поправки на фашистския козунакъ. Надмѣненъ, надутъ, винаги облѣченъ въ черно като шампионъ на кънки, той е твърде великолепенъ. Ораторъ е отъ голѣма класа, но това, което казва, е изобщо цвѣтуща безсмислица. Чернитѣ му ризи сѫ горе-долу обучени по германски образецъ. Все пакъ при голѣмия съборъ въ Олимпия на 7 юний 1934 г. грубитѣ ексцеси на неговитѣ гвардейци основно дискредитираха движението му.

На 11 май 1935 г. Мослей изпрати следното послание до Юлиусъ Щрайхеръ, нюрнбергскиятъ СА-главатарь:

„Мили господинъ Щрайхеръ! Много ви благодаря за телеграмата по случай моята речь въ Лейчестъръ. Тя е пристигнала въ мое отсѫтствие въ Лондонъ.

Всрѣдъ нашата упорита борба азъ ценя най-високо това ваше отношение.

Ако бѫдещето на Европа ще трѣбва да се осигури чрезъ право и миръ, ще трѣбва преди всичко да се сломи силата на еврейската корупция въ всички голѣми страни.

Нашата борба е тежка. Нашата победа — безспорна. Благодаря ви.

Вамъ много преданъ Мослей.“

 

(Цитирано споредъ „Дейли Хералдъ“ отъ 11 май 1935 г.)

Понѣкога, когато силно напада евреитѣ, Мослей бива апострофиранъ отъ хора, които му изтъкватъ еврейската кръвь на неговата съпруга. Съ прострѣни встрани рѫце, съ вдигнати рамене, той отвръща: „Жена ми е отъ холандски произходъ!“

Симпатията, която имаше Ротърмиръ къмъ Мослей, се изпари бърже, особено следъ убийствата отъ 30 юний въ Германия. Британскитѣ фашисти пъкъ се разбѣгаха. Разбира се, когато на английската индустрия потръгна, тѣ веднага поведоха борба върху неблагоприятенъ теренъ. Само едно обстоятелство би могло може би нѣкога пакъ да придаде значение на Мослей — провалянето на нѣкое лейбъристско правителство, ако лейбъриститѣ по нѣкое чудо отново се добератъ до кормилото.