Джон Гънтър
Европа безъ маска (22)

Процесътъ

Бѣхъ на процеса въ Берлинъ, а сѫщо и въ Лайпцигъ презъ първитѣ му шесть седмици, като репортеръ. Сѫдебнитѣ заседания продължиха седемдесеть и петь дни, и се стигна до многобройни драматични моменти. Процедурата не бѣше нито фарсъ, нито предварително нагласена сцена. Държането на полицията и на сѫдебнитѣ власти преди започването на процеса бѣше скандално, но въ сѫдебната зала се видѣ една разлика. Сѫдиитѣ веднага се натъкнаха на тежка дилема, когато трѣбваше да поддържатъ, че сѫ чужди на всѣко предубеждение, докато едновременно съ това бѣха длъжни да действуватъ срещу обвиняемитѣ съ най-голѣма ненависть. Постепенно обаче подъ натиска на общественото мнение въ чужбина, се наложи необходимостьта да покажатъ известно право, да пораздухватъ сегисъ-тогисъ пламъка на правното чувство въ сѫдебната зала.

Когато процесътъ започна, смѣтамъ, че сѫдиитѣ, подобно на много други хора въ Германия, сѫ били напълно убедени, че ванъ деръ Лубе е комунистъ, и че комуниститѣ сѫ виновни. Очевидно, и прокурорътъ бѣше на сѫщото мнение и тъй като предполагаше, че дѣлото ще бѫде претупано набърже, не се потруди никакъ да погледне на него като на нѣкакъвъ „голѣмъ процесъ“. Когато обаче започна представянето на доказателствата, дори на сѫдиитѣ изведнъжъ стана ясно, че въ случая изобщо нѣма процесъ. Речьта на прокурора бѣше огромна бъркотия отъ неточности, противоречия и нагли лъжи, но веднъжъ започналъ единъ такъвъ процесъ, никой не можеше вече да го спре. Съ безогледна упоритость, съ истинска тевтонска изчерпателность, сѫдътъ всѣки новъ день затъваше все по-дълбоко въ блатото на свидетелскитѣ показания, които неопровержимо доказаха това, което тѣ не трѣбваше да доказватъ — невинностьта на подсѫдимитѣ. Станалиятъ вече твърде нервенъ прокуроръ започна да призовава като свидетели истински луди, съ които дори сѫдиитѣ не знаеха, какъ да се разправятъ. Затова тѣ остраняваха Димитровъ, когато неговитѣ въпроси ги поставяха все по-натѣсно, което се случваше много често.

Разбира се, никой не бѣше очаквалъ блестящото храбро държание на Димитровъ. Тоя български революционеръ наистина имаше голѣмъ умъ. Съ непогрѣшима точность той посочваше всички празноти въ показанията на лъжесвидетелитѣ. Той непоколебимо поставяше точно тия въпроси, които здраво разтърсваха обвинението. Той превърна процеса въ публиченъ ареопагъ. Сѫдътъ започна съ опита да заклейми подсѫдимитѣ като виновници за пожара въ Райхстага. За кратко време Димитровъ постигна точно обратното: напълно провали отчаянитѣ старания на нациститѣ да установятъ това обвинение.

Така Димитровъ, единственъ въ историята досега, публично зачерви и дветѣ уши на Гьорингъ и за радость на мнозина спаси своето сѫществувание. Когато нѣкой свидетель не можеше да се намѣри, той запитваше: „Провѣрихте ли и въ концентрационнитѣ лагери?“ Когато сѫдията го смъмри, че върши комунистическа пропаганда, Димитровъ посочи къмъ свидетелската скамейка и като съчета елегантна дързость и съвършена вежливость, каза: „А оня господинъ не върши ли националсоциалистическа пропаганда?“ Всѣки, който видѣ, никога не ще забрави, какъ Димитровъ посочи къмъ ванъ деръ Лубе и извика на своя цвѣтистъ балкански нѣмски езикъ: „О, тоя жалъкъ Фаустъ! Кой ли е неговиятъ Мефистофелъ?“ А кулминационната точка на неговата заключителна речь бѣше, когато той поиска отъ сѫда „обезщетение за изгубеното си време“, безъ да се смущава отъ брадвата на палача, която го застрашаваше, и отъ личната мъсть на Гьорингъ.

Тъй като сѫдътъ бѣше принуденъ да разпита всички важни свидетели, всѣки вратарь и всѣки прислужникъ въ сградата на Райхстага, потокътъ отъ показания прелѣ брѣговетѣ. Често пѫти изпъкваха малки, но важни факти. Лубе, занесенъ, апатиченъ, заяви въ единъ отъ своитѣ моменти на просвѣтление, че презъ нощьта преди пожара билъ „съ нацисти“. Единъ вратарь даде показания, че къмъ 10 часа вечерьта видѣлъ националсоциалистическия депутатъ д-ръ Албрехтъ да напуска, крайно възбуденъ, горящата сграда на Райхстага. Единъ слуга въ дома на Гьорингъ чувалъ нѣколко нощи преди пожара мистериозни шумове въ подземния тунелъ. По тоя начинъ около пожара стана много горещо.