Джон Гънтър
Европа безъ маска (101)

Презъ октомврий 1935 г. започна походътъ срещу Абисиния. Хладнокръвенъ, доколкото такъвъ може да бѫде италианецътъ, Мусолини, „нарушавайки договоритѣ, за които се бѣше хвалилъ, че ще ги пази, тръгна да ограбва и заграбва една страна, за която бѣше обещалъ, че ще я отбранява.“

Отъ години той бѣше заплашвалъ съ нападение на изтокъ. Поради това походътъ не изненада никого. Съ жадуващи очи той бѣше гледалъ къмъ Тунисъ. Спогодби между Съветска Русия и Турция бѣха предотвратили преди нѣколко години една авантюра въ Анадола. Той се нуждаеше отъ просторъ, отъ колонии, за да разшири Италия. За жалость, неговата слабость къмъ надути думи бѣше създала въ Европа убеждението, че той постоянно блъфира. Защо избра той именно 1935 година като най-навременна за авантюрата, която отдавна бѣше предрекълъ? И защо взе именно Абисиния за доказателство, че не само лае, но и хапе?

За тая цель ще трѣбва да се поспремъ за моментъ върху стопанскитѣ интереси на Италия съ или безъ Мусолини.

Италия има четиридесеть и два милиона жители, точно толкова, колкото и Франция, само че натъпкани върху една трета отъ обработваемата площь на Франция. Населението се умножава до изумителната цифра отъ 450.000 раждания въ годината. „Ние сме гладни за земя, — бѣше казалъ лично Мусолини — защото сме плодовити и искаме да останемъ такива!“ Отъ четиридесеть и двата милиона италианци, подавляващото мнозинство се занимава съ земедѣлие. Само десеть на сто отъ страната борави съ индустрия. Не по-малко отъ 21 на сто отъ населението е неграмотно. Сурови материали липсватъ на Италия почти изцѣло. Тамъ нѣма нито гума, нито цинкъ, никелъ, слюда или хромъ. Тя е зависима 99 на сто по отношение на памука, 80 на сто за вълна, 95 на сто за вѫглища, 99 — за петролъ, 80 — за желѣзо и стомана, 99 — за медь. Въпрѣки „житното сражение“ на Мусолини, Италия не произвежда достатъчно количество продукти за своето изхранване. Петнадесеть на сто отъ употрѣбяваното месо и двадесеть на сто отъ употрѣбяваното жито трѣбва да се внесатъ. Най-после, следъ Япония, Италия има най-изложената брѣгова линия отъ всички страни на свѣта.

Грубо погледнато, презъ първитѣ години на фашизма, първата задача на Мусолини бѣше да превърне въ велика сила тая така слабо надарена отъ природата земя. Това той сполучи да направи съ огромни жертви. Данъцитѣ се покачиха на 38 на сто отъ цѣлия националенъ доходъ. Търговскиятъ балансъ стана ужасно неблагоприятенъ. Бюджетниятъ дефицитъ се изкачи отъ скромната сума 11 милиона английски лири презъ 1930 — 1931 г., на 60 милиона презъ 1932 — 1933 г., на 107 милиона презъ 1933 — 1934 г., което прави 25 на сто отъ цѣлия националенъ доходъ. Подготовката на абисинската война отне, още преди да започнатъ военнитѣ действия, два милиарда лирети или около 33 милиона английски лири. Италианскитѣ златни резерви бѣха преполовени. Мусолини, следъ като се бѣше заклелъ да брани лиретата до „последна капка кръвь“, бѣше принуденъ да се откаже отъ златния стандартъ. А това, което щѣше да струва войната, не бѣше за разглеждане.

Прочее, напълно вѣрно бѣше това, което Х. Р. Кникербокеръ и Дороти Томсонъ бѣха казали, че икономическитѣ закони сѫ въ сила само въ демократическитѣ страни. При диктатура тѣ биватъ чисто и просто премахнати. Хитлеръ и Мусолини могатъ да правятъ съ паритѣ фокуси, които при ортодоксалния капитализъмъ сѫ немислими. При Хитлеръ и Мусолини економиката е станала чисто политически въпросъ. Въпросъ е само, докога народитѣ ще могатъ да понасятъ безмилостното напрежение на диктаторскитѣ експерименти. Така вѫтрешното положение на Италия къмъ края на 1934 и началото на 1935 г. направи „Отклонението навънъ“ неминуемо, което за диктаторитѣ е тъй желано. Мусолини каза: „Въпросътъ не бѣше, дали можемъ да изнесемъ войната, а много въ повече, дали можемъ да понесемъ да не обявимъ войната!“

Въпрѣки това азъ не вѣрвамъ, че Мусолини (който подобно на Хитлеръ е зле запознатъ съ стопанскитѣ въпроси) се реши да обяви войната изключително поради икономически причини. Мусолини не е човѣкътъ, който на пръвъ планъ гледа на странитѣ и границитѣ като на икономически фактори. За неговитѣ идеи една страна е преди всичко символъ на политически престижъ. Не бива да се забравя лондонския таенъ договоръ, който накара Италия да ритне Тройния съюзъ и да отиде на страната на Съглашението въ войната, защото чрезъ този договоръ на Италия бѣше обещана повече плячка, отколкото получи.

Външната политика на Мусолини бѣше въ общи черти несполучлива. Той трѣбваше да прокара една двойна задача: Италия принадлежеше къмъ силитѣ победителки и въпрѣки това искаше ревизия на договоритѣ! Французитѣ я отрѣзаха отъ Тунисъ. Проникването въ Албания се оказа единъ твърде скѫпъ и съвсемъ неприходоносенъ експериментъ. Неговиятъ Четворенъ пактъ, опитъ за създаване единъ свещенъ съюзъ на ХХ вѣкъ върху квази-ревизионистични основи, бѣше мъртвороденъ. Той разпространи своитѣ сфери на влияние върху Австрия и Унгария за смѣтка на германското приятелство. Той се бори въ арабскитѣ войни на страната, съ която не трѣбваше да отива. Бѣше се опиталъ да държи кипящото балканско гърне и бѣше битъ отъ единъ Балкански пактъ, който свързваше Югославия, Гърция, Румъния и Турция противъ Италия.

Прочее, политикътъ не се оказа достатъченъ да разпали войната. Пулсътъ на фашизма се изкачва и засилва. Подобно на всички диктатори, той бѣше пленникъ на престижа. Той трѣбваше постоянно да прави нѣщо. Хитлеръ му отне твърде много мѣсто въ уводнитѣ статии на свѣтовния печатъ. Само Мусолини бѣше войникъ и империалистъ. Той бѣше говорилъ за империализма като за „вѣченъ и неизмѣненъ законъ въ живота“. Всѣко разумно и трезво разсѫждение би трѣбвало да подскаже на Мусолини, като на единъ особено уменъ човѣкъ, че абисинската война е тежка и опасна работа. Стара истина въ европейската политика бѣше, че Италия е навѣки осѫдена да зависи отъ Великобритания, поради изложената й брѣгова линия и чрезъ контрола, упражняванъ върху цѣлото Срѣдиземно море отъ английската флота. Мусолини се противопостави на това общопризнато положение — твърде интересенъ примѣръ за значението на личностьта, а може би и манията за величие въ политиката. Мусолини не се смути отъ доклада на геолозитѣ върху Абисиния. Той знаеше само една главна цель: слава!