Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Central Station, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
2,5 (× 2 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
NomaD (2017-2018)
Корекция
sir_Ivanhoe (2021 г.)

Издание:

Автор: Лави Тидхар

Заглавие: Централна станция

Преводач: Иван Иванов

Година на превод: 2016

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Година на издаване: 2016

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-720-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3034

История

  1. — Добавяне

stancia_karta.png

Пролог

Дойдох за първи път в Централната станция през един зимен ден. На зелените площи седяха африкански бежанци с безизразни физиономии. Чакаха, но какво, не знаех. Пред една месарница две филипинчета си играеха на самолети — разперили широко ръце, те пикираха, кръжаха и стреляха с въображаемите си картечници. Зад щанда на месарницата филипинец сечеше със сатър един гръден кош на котлети. Малко по-нататък се намираше заведението за шаварма „Рош Ха’ир“, което в миналото бе взривявано на два пъти от атентатори самоубийци, но си работеше нормално. Миризмата на мазнина и кимион се носеше над шумната улица и усетих, че съм гладен.

Светофарите мигаха в зелено, жълто и червено. Отсреща един мебелен магазин се бе разпрострял върху паважа в изобилие от крещящи дивани и столове. Неколцина шумни наркомани седяха на обгорелите останки на някогашната автогара и си бъбреха. Аз носех слънчеви очила. Слънцето беше високо в небето и макар да беше студено, това беше средиземноморска зима, светла и в дадения момент суха.

Тръгнах по пешеходната улица Неве Ша’анан. Намерих подслон в едно кръчме с няколко дървени маси и столове и малък тезгях, където се сервираше бира „Макаби“ и почти нищо друго. Нигериецът зад тезгяха ме изгледа безизразно. Поръчах си бира. Седнах, извадих бележника и химикалката и се взрях в страницата.

Централната станция, Тел Авив. Настоящето. Или поне някакво настояще. Още една атака срещу Газа, наближаващи избори, на юг в пустинята Арава строят гигантска разделителна стена, за да спрат бежанците. Бежанците вече бяха в Тел Авив, съсредоточени в района на старата автогара в южния край на града — около четвърт милион, плюс неохотно търпените икономически имигранти: тайванци, филипинци и китайци. Отпих от бирата. Беше гадна. Взрях се в страницата. Заръмя.

Започнах да пиша:

Някога светът беше млад. Корабите на Изхода едва бяха започнали да напускат слънчевата система; светът на Райа още не беше открит; д-р Новум още не се бе върнал от звездите. Хората продължаваха да живеят, както са си живели винаги: в слънце и дъжд, влюбваха се и се разлюбваха, под синьо небе и потънали в Разговора, който е навсякъде около нас, винаги.

Това беше в старата Централна станция, онзи гигантски космодрум, който се издига над двата градски пейзажа — на арабския Яфо и еврейския Тел Авив. Случи се между арките и паветата, на един хвърлей камък от морето: човек още можеше да помирише солта и катрана във въздуха и да гледа по изгрев-слънце кръжащите във висините соларни хвърчила с крилатите им сърфисти.

Беше време на чудати раждания, да: ще прочетете за това. Без съмнение се чудите за децата на Централната станция. Чудите се също и как са позволили на един стригой да дойде на Земята. Това е утробата, от която е изпълзяло човечеството, пробивайки си път с кървави нокти и зъби, за да се устреми към звездите.

Но е също така и наследственият дом на Другите, тези рожби на дигиталната епоха. В известен смисъл това е не по-малко и тяхна история.

Тук, разбира се, има и смърт: винаги има. Оракула е тук, както и Ибрахим, вехтошарят, и много други, чиито имена може да са ви познати…

Но вие вече знаете това. Трябва да сте видели Възхода на Другите. Всичко е тук, макар че те направиха всеки да изглежда толкова красив.

Всичко това стана много отдавна, ала ние още помним; и си шепнем старите приказки един на друг през еоните, тук в нашата временна спирка сред звездите.

Всичко започва с едно малко момченце, което чака отсъстващия си баща.

Един ден, казват старите приказки, един мъж паднал на Земята от звездите…