Борис Старлинг
Месията (81)

81

Тръгнаха надолу по Хилдроп Роуд да търсят магазинче за алкохол и цигари.

От другата страна на улицата срещу жилището на Питър Симпсън се намираше Образователният център на общината Холоуей. През стъклената стена на първия етаж се виждаше репетиция на църковен хор. Сладостна духовна музика, която не успя да успокои душите на полицаите на тротоара отпред.

На ъгъла намериха едно магазинче, купиха четвъртинка уиски и се запътиха отново към дома на Питър. Пред входната врата Ред отвори бутилката и каза:

— Отпийте здраво. Изжабуркайте се, смръкнете. Поемете колкото можете. Няма да свърши кой знае каква работа, но е по-добре от хич.

Уискито смъдеше в ноздрите им, тръпчиво и люто. Но беше мед в сравнение с блатистата миризма на смърт.

— Добре че нямахме време да се обръснем тази сутрин, а? — каза Джез, пъхайки уискито в джоба си. — Иначе щеше да ни щипе като за световно.

— Говори за себе си — каза Кейт, — аз успях да се избръсна тази сутрин.

— Знаменитата брадата жена — отвърна Джез. — Ще те заведем в цирка и веднага ще забогатеем.

Тя му се усмихна и той уви ръце около нея, придърпа я до себе си и притисна устни в челото й. Ред моментално се почувства излишен. Той забеляза колко добре си пасват телата им дори и в тази платонична насърчителна прегръдка и разбра, че между тях има нещо. Може би не знаеха, може би не бяха положили никакви усилия, но го имаше.

Джез се отлепи от Кейт.

— Добре ли си? — попита той, тя му кимна бързо и едва забележимо.

Ред си пое дълбоко дъх.

— Хайде да влизаме. — Раздрънка малка връзка шперцове и пъхна първия в ключалката. Плъзна се докрай, премести езичетата и в двете посоки, но механизмът не се задвижи. Резетата не помръднаха. — По дяволите.

Вторият пасна идеално. Ред го насили вдясно, усети прещракването на механизма и натисна вратата. Тя не се помръдна. Ред я натисна по-силно, но отново не поддаде.

— Може да не си го завъртял докрай — предположи Джез.

— Да бе. Шперцът се завъртя докъдето може. А на вратата няма други ключалки. Сигурно от вътрешната страна нещо подпира.

Притисна с рамо вратата и я напъна. Тя се открехна леко в горната си част.

— Има нещо на пода, от което не може да се отвори. — И се обърна към Джез: — Хайде, господин Триатлет. Я покажи мускули.

Джез ритна силно вратата три пъти и тя зейна. Силно хруснаха дървените трески на касата. Топлата ферментирала смрад на смъртта лъхна през уискито. Джез примигна от отврата и затисна с длан устата си, опулил очи.

Ред погледна към него и Кейт.

— Добре ли сте?

Кейт кимна. Джез махна ръката си от устата.

— О, по дяволите. Почти избърсах цялото уиски. Само секунда.

Той измъкна бутилката от джоба си, отвъртя капачката, сложи шепа на гърлото на бутилката, обърна я надолу и после прокара мократа си ръка през устата и носа.

— Така е по-добре. Благодаря.

Те продължиха навътре бавно и предпазливо като водолази в непознат свят. По-скоро си правеха знаци с ръце, отколкото да говорят, шепнеха, вместо да викат. Нямаше нужда да пазят тишина, но инстинктивно не смееха да я нарушат в този апартамент, останал в безмълвие през последните четири месеца.

Въздухът беше тежък и задушлив; беше много тъмно, защото пердетата бяха плътно дръпнати.

Ред се пресегна към копчето до вратата и го натисна. Нищо не светна.

— Електричеството е спряно, предполагам — прошепна Кейт.

Ред й кимна.

Джез се промъкна покрай тях в антрето. Той надникна от другата страна на вратата и посочи. Ред и Кейт надникнаха зад него и видяха купища пощенски пликове, насипани в разтурена пирамида от бяло и кафяво. Това е пречело на вратата. Цялата поща на един труп, за който никой не знае, че е тук.

Джез отстъпи назад, без да гледа, бутна се в Кейт и тя загуби равновесие. Опря се с ръка на вратата, за да се задържи, и ахна от изненада.

— Какво? — пошепна Ред.

— Вижте. Гума по цялата врата.

Черна гума като вътрешната гума на колело, опъната и залепена с кафяви парчета лепенка.

— Херметическо затваряне на помещението, така че миризмата да не се усети отвън — каза Джез.

— Умно момче — каза Ред.

— Аз или Сребърния език? — попита Джез.

— Той бе, тъпон. Повечето хора не биха се сетили за такова приспособление.

Започнаха да претърсват апартамента, бързо и ефикасно. Имаше парчета гума също и по всички прозорци. В дневната нямаше нищо извънредно. В кухнята също. Нито пък в банята.

Най-накрая намериха тялото на Питър в спалнята, най-отдалечената стая от входната врата и последното място, което претърсиха. Импровизиран кръст беше подпрян на отсрещната стена и едно зловещо разлагащо се тяло висеше от него надолу с главата като крастав прилеп. Кожата по тялото беше на тъмнозелени и черни петна, с бели пръски, където пълзяха личинките. Лицето беше подпухнало и издуто като балон. Само черните овали на очните кухини. Гъста тъмнокафява кръв беше засъхнала по обърнатия труп, протекла от раните в кръстосаните му крака и опънатите ръце, където пироните бяха промушили плътта, за да се забият в дървото отзад.

На пода между вратата и трупа имаше черен линолеум. Ред стъпи и усети, че се хлъзга.

Не беше линолеум.

Съсирена кръв, хванала ципа отгоре като топъл шоколад.