Борис Старлинг
Месията (8)

8

Дънкан Уорън подпираше слушалката с брадичка на дясното си рамо и барабанеше нетърпеливо с пръсти. Хелън никога не вдигаше телефона веднага.

Кокошка. Сигурно го кара да чака само за да го ядоса.

Знаеше, че не трябва да се оставя, но всеки път се хващаше. Десет години след развода антипатията му към Хелън — а и нейната към него — трябваше да се е стопила до овладяно безразличие. Но не беше. Все си съществуваше — силна, горчива и разрушителна както винаги. Когато Дънкан се нуждаеше от дразнител, той се обаждаше на Хелън просто така, защото знаеше, че със сигурност ще го ядоса. И ако оня чекиджия Анди, дето сега живее с нея, вземе да надига, още по-добре. Със своите 190 сантиметра и 115 килограма Дънкан знаеше, че може да му нарита червата навън щом си поиска, дори и тия 115 килограма сега да бяха повече тлъстина, отколкото мускули.

Но точно днес не искаше да води битка с Хелън и не искаше да пребива Анди. Имаше прекалено много работа за вършене. Трябваше само да се уточнят за уикенда и да затвори телефона.

Гласът й думна силно и внезапно в ухото му.

— Хелън Раунтрий.

Беше си върнала моминското име в момента, в който решението на съда влезе в сила.

— Здравей, Дънкан е.

— Знам. Какво искаш?

И ето пак се хвана.

— Какво мислиш, че искам? Да уточним уговорката за уикенда.

— По дяволите, Дънкан. Уговорката винаги е била една и съща. Взимаш Сам в шест часа днес, връщаш го в шест в неделя вечер. И бъди точен. Няма да вися тук, ако закъснееш.

— За къде си се разбързала?

— Гледай си работата.

Той въздъхна.

— Добре. В шест. Как е Сам?

— Екстра.

— А ти?

— Какво те интересува?

От луда любов се ражда луда омраза. Дънкан не се развълнува, не и този път.

— До скоро.

Хелън затвори без „довиждане“. Дънкан тресна слушалката и изпсува. Телефонът звънна почти веднага. Той го сграбчи.

— Да?

— Дънкан, обажда се Ред.

— Здрасти.

— Би ли дошъл в кабинета ми?

— Сега ли?

— Да, сега, спешно е.

— Дано не ми провалиш уикенда, Ред. Днес взимам Сам.

— Дънкан, досега да си дошъл.

И край. Първо Хелън, сега и Ред. И двамата му бяха затворили без „довиждане“. Явно е вирусно.