Борис Старлинг
Месията (110)

110

Не можеше да отлепи поглед от монетите върху бюрото си.

„Тогава един от дванайсетте, на име Юда Искариот, отиде при първосвещениците и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника.“

Сърцето му тупкаше в главата.

Ред затвори очи и притисна силно юмруци към слепоочията си. Гадеше му се.

Отвори очи. Монетите си бяха пред него.

Единайсет светци и още един. Най-прословутият предател в човешката история.

Да, аз взех парите на Ричард Логан. Но не заради това предадох Ерик. Съобщих за него в полицията, защото си мислех, че така е редно. Спечелих битката с моята съвест и загубих брат си. Взех парите на Логан, но те не бяха кървави пари. И ги дадох.

Филип е обесен и Джеймс е пребит до смърт, и Питър е разпнат, и Джеймс е обезглавен, и Барт е одран, и Матю е посечен, и Саймън е разрязан, и Джуд е смазан от бой, и Андрю е разпнат, и Томас пронизан, и Джон осквернен.

И аз съм следващият.

Никога досега Ред не беше чувствал такъв смразяващ страх. Ходеше на местопрестъпленията и си представяше как са се чувствали жертвите при мисълта, че ще умрат. Чудеше се как са се справяли с тази мисъл и дори дали са се справяли въобще. Но никога самият той не беше усещал чистия ужас. До този момент.

В периферното му зрение нещо се раздвижи. Някой влизаше в стаята.

Дънкан, нахълтал от чернотата на душата си пред тях.

Не беше Дънкан. Една от психоложките. Дребна жена, не беше дори мъж с габаритите на Дънкан. Точно сега ли.

Ред по-скоро усети, отколкото видя как Джез застана на пътя й, но чу гласа му.

— Вън.

— Искам да говоря с Ред. Само за…

— Вън!

Психоложката си тръгна с бърза крачка, объркана и обидена.

Кейт го прегърна през раменете.

— Ред, ще ти осигурим охрана. Ще те заведем в сигурна къща. Всички знаят как изглежда Дънкан. Няма да може да припари на повече от километър до теб, обещавам ти. Ще го хванем. Ще го размажем.

На лов за ловеца. Монетите на бюрото, както ги беше пръснал.

— Искам… искам малко вода.

— Аз ще донеса — каза Кейт.

— Отивам да организирам… — подхвана Джез.

— Не. — В гласа на Ред имаше молба. — Не. Той е бил вчера в Хайгейт. Може би днес е тук. Моля ви… моля ви, не ме оставяйте сам.

Никога досега Ред не беше молил никого, поне не си спомняше.

— Ти донеси водата, Кейт — каза Джез. — Аз ще остана.

Ред сякаш се смали. Кейт и Джез се спогледаха над главата му.

Телефонът на Ред иззвъня остро сред тишината. Джез го вдигна.

— Ало?

— Там ли е главен инспектор Меткалф, моля?

— За съжаление в момента е на съвещание.

— А бихте ли го повикали?

— За съжаление не можем да го безпокоим в момента.

— Спешно е.

— Казах ви вече. Не можем да го безпокоим.

— Трябва. Моля ви. Жизненоважно е.

Джез затули слушалката с длан и погледна към Ред.

— Някой настоява че трябва да говори с теб. Казва, че е жизненоважно. — Видя израза на Ред и бързо добави: — Не е Дънкан.

— Ще се обадя — сви рамене Ред.

Джез му подаде слушалката.

— Меткалф.

— Главен инспектор Меткалф?

— Да, на телефона.

— Обажда се… Обажда се брат ти Ерик.