Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Messiah, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2022 г.)

Издание:

Автор: Борис Старлинг

Заглавие: Месията

Преводач: Ида Даниел

Година на превод: 1999

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Златорогъ“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1999

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: София Бранц

ISBN: 954-437-086-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17108

История

  1. — Добавяне

42

Понеделник, 24 август 1998

Голямо сърце, нарисувано на лист хартия. Множество малки сърчица изпълваха вътрешността на голямото, някои от тях бяха врътнати толкова бързо, че приличаха на залитнали В-та. Сред тях се мъдреха думите: Любовно послание за Сюзан Меткалф. „Кенсингтън Плейс“, 8:30 тази вечер. Таен обожател.

Чак пък толкова таен. Днес със Сюзан имаха годишнина от сватбата. Време за нощно примирие, време за преструване, че всичко помежду им е наред въпреки доказателствата за противното.

Ред се полюбува за секунда на творението си и пусна листа във факса.

Надникнал през рамото му, Джез се изхили тихо:

— Мазно копеле.

— Бих казал, нежно копеле.

Листът излезе от факса и Ред го пусна в машината за унищожаване на документи.

— Ще отскоча да си взема сандвич. Идваш ли? — попита Джез.

— Да. Само секунда. Да си взема парите от сакото.

Ред отиде до бюрото си. Сакото му висеше на облегалката на стола. Пребърка всички джобове и събра шепа дребни. Преброи ги на дланта си — общо малко над четири лири. Трябваше да му стигнат дори и за цените в центъра на Лондон.

Джез го чакаше на вратата.

— Готов ли си? — попита той.

— Да.

— Хайде, че свръхтренираният атлет умира от глад.

Телефонът иззвъня. Джез направи гримаса. Ред вдигна.

— Меткалф.

Джез чуваше само него, но и това беше достатъчно. Ред задържа слушалката с рамо и записа с разчекнати букви.

— Къде… Къде е това… Да, знам го… С всички белези по тялото… Кое? Божичко… Да. Да. Там сме до петнайсет минути.

Затвори и погледна Джез. Бял като платно.

— Пак ли? — попита Джез.

Ред не отговори. Грабна си сакото и се втурна към вратата.