Борис Старлинг
Месията (35)

35

Вторник, 28 юли 1998

— И все пак не мисля, че е от значение — каза Дънкан.

Джез разпери ръце:

— Виж, Дънкан, разполагаме с доказателства, че и трите жертви са имали хомосексуални забежки. Също, че те и тримата не са били изцяло обратни, по-скоро несигурни. Точно както несигурен изглежда и самият Сребърен език. Имаме трима души, които до някаква степен са водили двойствен живот — прикривали са част от същността си. Филип Родс е имал годеница, но скришно е чукал приятеля си, Джеймс Кънингам — епископ — е посещавал гей барове сам, а Джеймс Бъкстън е бил ужасен, че може да го изхвърлят от армията, ако някаква малка игричка от миналото му излезе наяве. Какво повече искаш?

— Вече казах снощи на Кейт и току-що го казах и на теб: мисля, че не сме на прав път.

— Защо?

— Не знам. Просто така мисля.

— Това не доказва нищо.

— Чуй ме, Джез, работя в полицията повече, отколкото вие с Кейт взети заедно…

— Не виждам какво значение има в случая?

— … освен това прекрасно знаеш, че множество престъпления се разкриват само защото някой е имал предчувствие. Предчувствие, интуиция, и нищо повече. Тук много неща не се връзват. Не знам точно какво е общото, но съм сигурен, че не е това, което търсим в момента.

Ред, който досега ги слушаше мълчаливо, вдигна ръка:

— Така. Бързо на масата. Дънкан, ако всичко зависеше само от теб, какво би направил оттук нататък?

— Бих продължил да търся. Бих прегледал отново всичко, което вече имаме, за да проверя не сме ли пропуснали нещо. Бих взел под внимание гледни точки, които още не сме обмислили, колкото и глупаво да звучат.

— Джез?

— Бих направил съобщение, че на свобода вилнее сериен убиец, който, изглежда, си набелязва неуверени хомосексуалисти. Бих предупредил гей средите какво става, за да се пазят да не ги нападнат изотзад… така да се каже.

Дънкан гневно скочи от стола:

— Джез, имаш ли някаква представа…

— Сядай долу, Дънкан — изръмжа Ред.

— … каква паника ще настъпи тогава?

— ДЪНКАН!

Онзи впери очи в Джез за секунда-две и усети силния отпор. Бавно се наведе, взе си стола, духна праха и седна. Ред се обърна към Кейт:

— Ти?

— Бих продължила все в същата посока. Може да подскажем на някои по-благоразумни хомосексуалисти и списания за подозренията си, но без много подробности. Поне на този етап обаче не бих правила публични изявления.

— Ако ще ги открехваме, трябва да стане по нашите условия — възрази Джез. — В момента, в който нещо се подочуе, ще лумне като пожар и нищо не можем да спрем. Ще се разпространяват слухове и контраслухове. Ако направим изявление, поне ще имаме някаква надежда да овладеем това, което ще се говори.

— Джез е прав — кимна Ред. — Най-малко бихме искали цялата тази история да плъзне сред обществеността от някакви други източници, а не от наше изявление. Не може да осведомим няколко души и да очакваме да си мълчат. Чисто и просто няма да стане. Така че въпросът е прост — ще направим ли изявление, или продължаваме да мълчим и да се бъхтиме зад кулисите?

Джез беше непоколебим:

— Да направим изявление. Да предупредим хората. Да разтръбим цялата история.

— Това ще изпрати Сребърния език в миша дупка — каза Дънкан. — Ще го изпуснем.

— Не, няма. Той ще убие отново, поне ще се опита. Ако успеем да предупредим хората, че са в опасност, може би ще имаме възможност да го хванем натясно, преди да удари пак. Ако се държи подозрително или се захване с някой непознат, може и да съобщят за него и ще го хванем. Засега той убива всеки, който го е видял. Само тези на снимките знаят кой е той, но те вече са на два метра под земята. Трябва ни някой, който да го види и същевременно да остане жив, за да ни каже как изглежда и кой е той. Най-добрият начин да го постигнем, е да предупредим хората. Това е най-добрият ход.

— И ако не сме прави? — попита Дънкан.

— В какъв смисъл?

— Ами, колкото и да искаш да си повярваш, Джез, знаеш, че тази теория има повече дупки от швейцарско сирене. Лично аз смятам, че бъркаш. Но съм склонен да допусна, че в един момент ще се окажеш прав. И ако да, чак тогава ще му дойде времето да се обяви публично — когато вече знаеш. Сега има прекалено много неизвестни. Какво ще стане, ако направиш изявление и се окаже, че си сбъркал? Какво ще стане, ако тази история за серийния убиец на обратни се окаже чиста фантасмагория? Не само ще загубим доверието на хората, но ще лашнем всички в напълно погрешната посока, а нашият убиец няма да повярва на късмета си. За мен всичко това е прекалено голям риск.

Обвинението и защитата притихнаха в очакване на присъдата на Ред. Той обмисляше техните думи, загледан в ръцете си.

Ако направят изявление, непременно ще трябва да скрият подробностите около убийствата. Няма да се публикува нищо за езиците, лъжичките и гащите. Нито ще разкрият, че те четиримата и Любецки го наричат Сребърния език. По този начин могат да пресеят стотици, дори хиляди фалшиви обаждания от хора, които се представят за убиеца. А със сигурност ще има множество обаждания. Случайни педерасти, прецакани студенти, нещастници и самотници — всички те ще вдигнат слушалката веднага щом историята се разчуе.

Ами ако не направят изявлението и се стигне до следваща жертва? Млад мъж, сам в дома си през нощта. Някой като Джеймс Бъкстън например. На вратата се звъни. Той отива да отвори. На следващия ден тялото му е открито смляно от бой, обесено, обезглавено или осакатено по някакъв друг начин. Но ако този млад мъж знае предварително, че в града върлува сериен убиец, би ли да отворил вратата въобще? Или първо би набрал 999, което ще им помогне да го хванат? Един погубен живот и един убиец на свобода, докато има възможност да се предотвратят и двете.

Неизвестни. Безброй неизвестни.

Предната нощ в „Коулхърн“ беше така сигурен, че са се натъкнали на нещо съществено. Но Дънкан го накара да премисли нещата. Може и да е гаден нещастник, но беше в бранша по-дълго от всички тях — една от причините да го вземе в екипа. Ред беше от хората, които плуват с акулите, но Дънкан познаваше огромна част от жалкия планктон, който трупа социалните отломки. И не си хвърляше думите на вятъра.

Когато човек е на кръстопът и не знае накъде да хване, какво прави? Чака правилната посока да му се яви сама, или избира и тръгва със съзнанието, че може би всяка стъпка го отдалечава от целта му?

Повече дупки от швейцарско сирене.

Ред вдигна глава. Три лица го гледаха с очакване.

Беше готов с отговора:

— Продължаваме да го пазим в тайна. Поне засега.