Борис Старлинг
Месията (122)

122

Ред си спомни всичко, сякаш беше вчера.

Момчето на улицата, с долнище от анцуг и торбеста фланела, а мократа му от дъжда коса полепнала за черепа. Пресичаше улицата и се подхлъзна на топката, падна по лице на асфалта. Ред удари спирачките, колелата блокираха, паника, колата се завъртя. Две бабуни под гумите. Тяло в огледалото за задно виждане.

Огледа се дали някой не го беше видял, взе завоя и продължи по пътя на живота си.

Това момче е било Джез.

— О, господи, Джез, толкова съжалявам. Аз… аз не можех да мисля адекватно… точно се връщах от посещение при Ерик в затвора. Той се опита да ме убие. Не внимавах достатъчно. Видях те прекалено късно. Не бях на себе си. И тогава, като видях тялото ти на улицата, и се панирах.

— Не се извинявай, Ред. Ако ти не ме беше блъснал, нямаше да умра и после да възкръсна сред живите. Нямаше как да разбера, че аз съм Месията.

— Но аз дори не слязох да ти помогна. Това е непростимо. А можех да спра. Трябваше да спра.

Джез сви рамене.

— Неведоми са пътищата Божии.

— Откъде разбра, че аз съм карал колата?

Джез избягна директния отговор.

— Както казах, онзи тридневен период в състояние на кома, когато съм бил фактически мъртъв, беше неопровержимото доказателство, което ме накара да повярвам, че аз съм Месията. Колкото пъти се опитвах да отрека истинската си самоличност — а аз наистина се опитвах — отново се връщах към тази случка. Бил съм мъртъв точно тези три дни, от Разпети петък до Великден, и съм се съживил. Единственият смисъл, който можеше да има всичко това, беше самото ми възкресение, което ми позволяваше да започна нов живот, за да изпълня предначертаното. Това беше знак. Разбираш ли?

Ред кимна. Джез продължи.

— Това беше знак за Божията воля, която по този начин ме избра за свой изпълнител. Реших, че ако катастрофата има такова значение, значи и всичко, свързано с нея, е толкова важно — включително и хората, които са участвали. Човекът зад волана на колата, която ме блъсна, беше пратеник на Божията воля. Не просто някой, чийто път случайно минава оттам. Този човек беше избраник също като мен. Трябваше да разбера кой е. Причината, поради която ти не спря да ми помогнеш, е опитът ти да се пребориш със съдбата си. Бил си изплашен от предопределението си.

— Бях изплашен да не вляза в затвора. Това е, което ме плашеше.

— Не, Ред. Ти не ме разбра. Земните последици нямат значение. Като казах предопределение, имах предвид твоята роля в Божия план. Ти си се изплашил и затова си избягал и си се скрил с надеждата, че твоята роля ще бъде поета от някой друг. Но и ти като мен не можеш да избягаш от съдбата си. Трябваше да те намеря. Така че веднага след като постъпих в полицията, се подложих на хипноза, за да извлека спомените от дълбините на мозъка ми, където бяха погребани.

— И какво стана?

— Под хипноза си спомних инцидента до най-малка подробност. Преди това ми се мяркаха само откъслечни образи, повечето се беше изтрило по време на комата. Докато не си уредих да ме хипнотизират. И тогава успях да видя лицето ти, когато колата приближаваше към мен. Лицето ти ми се стори познато — естествено, защото по това време ти и брат ти вече цял месец бяхте по вестниците — но не успях да те разпозная веднага. Сякаш ми се въртеше лента в главата и можех да си я пусна щом си пожелая. Когато стопирах този филм, успях да различа номера на колата. Казах го на хипнотизатора, който го записа. По-късно го пуснах за издирване от Суонзи.

— Кога е било това?

— Скоро след като станах полицай, 1990, струва ми се.

— Но по това време аз вече бях продал колата.

— Да, така е, и затова помолих в управлението да ми дадат пълния списък на бившите й притежатели през последните десет години. Оказа се, че е имала трима собственици — ти, човекът, от когото си я купил, и човекът, на когото си я продал. Но около момента на злополуката е била регистрирана на твое име. Тогава си спомних къде съм виждал лицето ти и всичко си дойде на мястото.

— Как всичко си дойде на мястото? Кое всичко си дойде на мястото?

— В Евангелията Юда Искариот е бил пратеник на Божията воля. Чрез неговата постъпка, колкото и презряна да е тя от християните през вековете, той е осигурил избавлението на човешкия род. И две хиляди години по-късно ти си избран да направиш същото. Тъкмо това, което ти извърши, ме накара да осъзная, че аз съм Месията. Та ти си съвсем като Юда, Ред. Не разбираш ли? Предал си брат си на полицията и си прибрал парите. Трийсет бона, нали така? Трийсет. Дори това е символично. Всичко беше съвършено. Съвършено. Това беше последното доказателство, че ти също като мен си избран — аз да спася човешкия род, а ти да станеш инструментът на промяната.

— Но аз не съм те предавал, Джез. Ако нещо…

— Не. Не си предал мен. Още не. Но ще го направиш.

— Откъде знаеш?

— Ти просто го можеш. Ти си предал брат си. С това показваш, че имаш способността, а също и готовността да го направиш пак.

— Не съм предал Ерик. Той беше извършил престъпление. Трябваше да бъде наказан.

— Ти го предаде, Ред. Ти си изслушал изповедта на собствената си плът и кръв и си отишъл и зад гърба му си го изпортил на полицията.

— Нямах друг изход.

— Точно така. Точно така. Юда Искариот също е нямал изход. Ред, знаеш историята на Юда много добре. Знам, че я знаеш. Чел си за нея в къщата в Келвдън. Ти ми го каза. Прав си. Нямал си избор. Всяка стъпка е щяла да се окаже погрешна. Направил си това, което си сметнал за най-добро. Направил си това, което си сметнал за по-малкото зло. Да запазиш тайната на брат си и да погазиш правото за справедливост за Шарлот Логан, или да съобщиш в полицията и да предадеш собствената си кръв и плът? Съчувствам ти, Ред, съвсем искрено ти съчувствам. Не бих искал да се изправям пред такъв избор. Но не това е ролята, която Господ е избрал за мен.

Ред понечи да каже нещо, но Джез го изпревари.

— Пропускаш нещо друго. Всъщност още две неща. Първо, взел си парите. Взел си възнаграждението, което бащата на Шарлот Логан ти е предложил. Както и Юда е взел парите. И това си е била съвсем човешка постъпка. Предал си брат си и си взел парите — и си го направил точно както правиш и всичко останало, подтикван от причини едновременно достойни и низки. Дал си парите на баща си, точно както Юда се е опитал да ги върне на Кайафа. Но все пак първо си ги взел. И второто е нещо, за което съм сигурен, че знаеш. Когато си съобщил за Ерик, ти не си предал само него, но и себе си. Разбираш ли какво казвам?

Разбираше. И то твърде добре.

— Познавам те, Ред. Знам какво показваш и какво криеш. И знам, че в затвора не е братът, който трябва да бъде там. Ерик не е лош човек. Той е направил грешка. Било е нещастен случай. При теб обаче нещата стоят другояче. Този дух се таи някъде в теб, Ред. Затова си толкова добър в работата си. Но затова си и толкова уязвим. Виждал съм те на местопрестъпленията, в моментите когато възстановяваш случилото се. Точно когато бях стигнал до половината на плана си, когато бях напълно изтощен от всичко, се отстранявах от себе си за миг и виждах теб. Та ти се възхищаваше на това, което правех.

Ред нямаше какво да отговори, затова смени темата.

— Защо избра Дънкан за изкупителна жертва?

— В интерес на истината просто малшанс за него. Нищо повече. Трябваше ми кредитна карта, за да купя сребърните лъжички. Първата, която намерих, беше неговата. Влязох в кабинета му един ден, когато той беше излязъл за малко, и я извадих от джоба на сакото му.

— А защо не използва пари в брой?

— Прекалено съмнително би било. Кой влиза току-така и брои пари на ръка за комплект сребърни лъжички? Освен това не можех да си го позволя.

— А Дънкан можеше, така ли?

— Естествено, че не. Но не той щеше да плати за тях, нали така? Американ Експрес възстановява изчезналата сума, а те могат да си го позволят. Те винаги връщат парите, ако картата е била открадната. Бълха ги ухапала, а и по този начин примамват клиентите.

— Но ти не знаеше, че ще включа Дънкан в екипа.

— Не, не знаех. Това пък беше моят късмет. Така можех да го натопя още по-лесно. Но бях сигурен, че когато види името си в списъка, ще реагира по този начин. На негово място и аз бих направил същото. Той се е стреснал. Решил е, че по-умно е просто да се задраска, отколкото да опровергава съмненията. Вероятно не е предполагал, че някой ще проверява списъка отново. Точно това ти каза и той самият на разпита, нали?

— Да, и аз не му повярвах.

Устата на Джез се изви в лека усмивка.

— Но сега му вярваш.

— Да, сега му вярвам.

— Както и да е, след това всичко беше лесно. Писмото от Църквата на Новото хилядолетие — е, ясно е, че го фалшифицирах. Взех бланката и плика от бюрото на Израел, когато двамата с Кейт ходихме на проверка. Той слезе да посрещне неколцина новодошли поклонници, а Кейт отиде на площадката да види кои са. Бях сам в стаята за десет, може би петнайсет секунди най-много. Тогава ги взех. Изведнъж ми хрумна. Видях подписа на Израел върху един факс на бюрото му, беше толкова нечетлив, че нямаше да е трудно да го фалшифицирам. Драскулки някакви. В края на краищата ти дори не провери дали писмото е истинско. Така изгаряше от желание Дънкан наистина да е виновният.

— И си подхвърлил оръжията у тях, когато отиде там?

— Да.

— Сега ми става ясно защо настояваше да си сам.

— Така е. По едно време си помислих, че и ти ще дойдеш, или ще пратиш Кейт, което щеше да ме провали. Минах през къщи, взех всичко и отидох при Дънкан. Убедително доказателство като за пред теб. Ти щеше да убиеш Дънкан, ако в този момент той беше се прибрал, Ред.

— Да, знам. Добре, че го нямаше там. — Пауза. — Не изпитваш ли вина, Джез?

— За кое?

— Че натопи Дънкан?

— Не. Аз и без това никога не съм го харесвал. А пък и той не ме харесваше, то си личеше. Може и да е прозрял в истинското ми аз, без да си даде сметка. Но аз със сигурност спрях да изпитвам каквато и да е вина, след като той продаде историята на онези манафи. Каквото и друго да беше направил или да не беше направил, това си беше непростимо. Двама Юди в един екип. Направо бях раздвоен в избора си.

— Значи не ти тежи на съвестта?

— Кое?

— Че Дънкан е вече три месеца в затвора за нещо, което не е извършил.

— Съвест е просто меко казано суеверие, Ред, а суеверие е просто меко казано страх. Не, не ми тежи. Както и да е, Дънкан ще бъде освободен веднага щом истината излезе на бял свят.

Щом истината излезе на бял свят.

— И как ще стане това, Джез? Как ще успееш да разкриеш истината?

Джез погледна дълбоко в очите на приятеля си и му отговори.