Борис Старлинг
Месията (60)

60

Бяха само четиримата и седяха около масата в кухнята на Ред. Сюзан беше отишла на вечеря у приятели, където заедно с бутилка бяло вино отнесе и извиненията на Ред. Знаеше, че не трябва да го насилва, защото за пръв път, откакто цялата тази работа беше започнала, той изглеждаше живнал.

Кейт приготви за ядене, мрънкайки весело нещо за мъжете свине, преди да обяви, че вероятно така щяло да бъде по-добре, защото всичко, което те биха пробвали да сготвят, със сигурност щяло да е невъзможно за ядене. Сервира им пържоли със сос от горчица и огромна купа салата с краставици, сладка царевица, маруля и авокадо. Ядяха бързо и лакомо от едва сдържаното вълнение, че Ред най-после беше хванал вярната нишка за Сребърния език.

Ред им четеше от Библията.

— Ето. Матей, глава десета, стих втори: „А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат; Яков Зеведеев и Йоан, негов брат; Филип и Вартоломей; Тома и Матей митар; Яков Алфеев и Левей, наречен Тадей; Симон Кананит и Юда Искариот, който Го предаде. Тия дванайсет души изпрати Иисус…“. — Очите му блестяха. — Значи, проверих ги и в другите евангелия и има малки вариации. Не в имената на тези, бързам да отбележа, които са вече убити, но в тези, които още остават. — Той се консултира с едно листче до чинията си. — Не можах да намеря всички у Марк, а Лука вместо Тадей споменава Юда брат Яковов.

— Ами Юда Искариот? — попита Джез.

— Има го. У Лука са двама Юда. А Йоан споменава Натанаил, но и при него не са изброени всички. — Ред взе дебела книга със златна подвързия. — А тук намерих още нещо. Вижте. Най-доброто.

— Каква е тази книга? — попита Дънкан.

Ред я обърна така, че всички да могат да прочетат корицата: Бруър, Речник на притчите и поученията, Стотно издание.

— Много старо издание — каза Ред, — открих го из рафтовете тука, докато търсех някаква енциклопедия. Даже не знам откъде се е появило. Със сигурност не съм го купувал. Може да е на Сюзан, а може и да е било на родителите ми. Както и да е, няма значение.

Отвори речника на отбелязана с жълта хартийка страница и го сложи отворен на масата, за да виждат всички.

Апостоли. Знаци и символи на четиринайсетимата апостоли (дванайсетте първоапостоли заедно с Матея и Павел):

Андрей, Х-образен кръст, защото на такъв е бил разпнат

Вартоломей, нож, защото е бил одран с нож

Яков Зеведеев, Големия, ветрилообразна мидена черупка, скитническа тояга или кратунка, защото е светията на пилигримите

Яков Малкия, кросно, защото е бил убит с удар по главата от Симеон сукнара

Йоан, потир с крилат змей, излитащ от нея, във връзка с преданието за Аристодем, жрец на Диана, който предизвикал Йоан да изпие чаша отрова. Йоан прекръстил чашата и дяволът излетял от нея като змей, а Йоан изпил течността и тя не му навредила

Юда Искариот, кесия, защото беше крадец. (Той държеше ковчежето и крадеше от онова, каквото там пускаха.) (Йоан 12:6)

Юда Яковов, бухалка, защото е бил убит с бухалка

Матей, секира или алебарда, защото е бил посечен със секира в Надабар

Матея, брадва, защото първо е бил убит с камъни и после обезглавен с брадва

Павел, меч, защото бил посечен с меч

Петър, връзка ключове, защото Христос му е дал „ключовете от царството небесно“. Също и петел, защото още преди да пропее петелът, се отрекъл от Него. „И като излезе отвън, плака горко“. (Матей 26:75)

Филип, дълга тояга с кръст на върха, защото бил увесен на високо дърво

Симон, трион, защото според преданието бил разрязан с трион

Тома, копие, защото бил прободен в Мелиапур с копие

Ред затвори книгата.

— О, Господи Боже мой — прошепна Кейт. — О, Господи. Та той си е въобразил, че е Исус Христос. Наистина вярва, че е Месията. Събира си апостолите. Убива ги според символите.

Ред кимна.

— Сравних ги с убийствата, които вече имаме. Слушайте. — И той прочете набързо съответните пасажи. — Филип бил увесен нависоко; Яков Малкия бил убит с кросно в главата; символите на Яков Големия са мидена черупка, скитническа тояга или кратунка; Вартоломей е бил одран с нож; а символът на Матей е секира, защото е бил посечен със секира. Виждате ли? Всички съвпадат без един. Ако приемем, че епископът е Яков Малкия — онзи, който е бил претрепан с кросното — или с тепавична бухалка — тогава Джеймс Бъкстън трябва да е Яков Големия. Но Джеймс Бъкстън беше обезглавен. Проверих в записките си. Няма и помен от мидена черупка, скитническа тояга или пък кратунка никъде из къщата, в която е бил убит.

Кейт взе книгата от масата и отново разгледа списъка.

— И тогава как ги избира? Само по имената, така ли?

— Дотук по всичко изглежда да е така — каза Ред.

— Тогава как ще го намерим? — попита Дънкан. — Ще предупредим всеки лондончанин на име Андрю или Саймън, или Джон, или както там се казват, че са в смъртна опасност заради луд, който смята себе си за Месията? Мисля, че беше по-добре, когато се занимавахме с гей мотива.

— Доколкото си спомням, Дънкан — каза Джез, — ти беше този, който ни каза, че не сме на прав път, когато търсехме сериен гей убиец. Ето сега се оказа прав.

Дънкан прояви достойнството да не злорадства, нито да гледа самодоволно. Кейт отново прелисти речника и след като прочете текста, на който попадна, ахна.

— Кажи, Кейт. Какво има? — подскочи Ред.

— Погледни, тук има отделна статия. — Тя посочи текста и започна да чете: — „Апостолски лъжички. Сребърни лъжички, които на върха на дръжките си имат фигурка на един от апостолите. Подарявани са по кръщенета.“ — Тя вдигна поглед. — Като изключим това, че той използва просто сребърни лъжички, нещата съвпадат.

— Така е — каза Джез.

Кейт продължи да чете:

— „Понякога лъжичките са дванайсет и представляват дванайсетте апостоли; друг път са четири и представляват четиримата евангелисти. Понякога е само една. Понякога има комплекти с допълнителни «Лъжичка на господаря» и «Лъжичка на господарката». Сребърни лъжички са били давани на децата от по-заможните класи, оттам и изразът «роден със сребърна лъжичка в устата».“

— Значи това решава и мистерията с лъжичките — каза Дънкан.

— Вероятно решава и друго — добави Ред.

— Кое?

— Дали нашият човек смята да се занимае и с четиринайсетимата апостоли, споменати в речника, или само с дванайсетимата първоапостоли — тоест без Матея и Павел. След като използва лъжичките, вероятно има предвид само първоапостолите. Дванайсет лъжички, дванайсет апостоли.

— Тая логика нещо куца.

— Сама по себе си може би да — каза Ред. — Но да погледнем в по-широк контекст. Да вземем езиците.

— Защо езиците?

— За какво използваш езика си?

— Този въпрос вече го обсъждахме — включи се Дънкан.

— Да, в онази първа събота през май след първите две убийства. И през цялото време сме били толкова близо. Просто тогава не сме го знаели. Езиците и имената, и двете вече споменавани по време на разследването. Малко напосоки и чак сега разбираме какво всъщност значат. Както и да е. Хайде. За какво използваме езика си?

— За ядене — обади се първа Кейт.

— И за говорене — допълни Дънкан.

— Точно така. За ядене и говорене. Сега, нека приложим това върху нещата, които знаем за апостолите.

— Ами — започна Джез — яденето трябва да е Тайната вечеря.

— Или пък чудото с петте хляба и двете риби — каза Кейт.

— А говоренето?

Те погледнаха с неразбиране.

Ред отвори пак Библията и обърна набързо няколко страници.

— Ето. Матей, десета глава. Исус изпраща учениците си и им заповядва. Какво? Да разпространяват Словото. „Отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев; и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно.“ Разбирате ли? Проповядвайте. Разпространете Словото.

Джез кимна.

— Разбирам. Тайната вечеря, чудото с хляба и рибите, изпращането на апостолите — в тези събития са участвали все само първоапостолите, нали така?

— Абсолютно точно така. Той запазва езиците, защото за него те са символ. Те са първоосновата за мисията на апостолите — неговите апостоли, както си ги представя. Няма нужда да пази телата им, а само тази малка част, която продължава да живее с него. Цялата им душа, събрана в парченце плът. И това определено изключва Павел и Матея. Те не са били апостоли на Исус. И двамата са станали апостоли след разпятието.

Система в лудостта на Сребърния език. Мисия от Господ, приета доста буквално.

— Това обяснява и долните гащи — каза Джез.

Всички го погледнаха с неразбиране. Джез се усмихна.

— Поразсъждавайте. За какъв се мисли нашият човек? За Исус Христос, нали така? Е, сума ти серийни убийци по едно или друго време са си представяли, че са Исус. Спомняте ли си Лари Джийн Бел? През осемдесетте той уби две момичета в Щатите; беше екзекутиран преди няколко години. Твърдеше, че е Исус и че предпочита да умре на електрическия стол, а не от смъртоносна инжекция, защото столът бил направен от „истински дъб“ — точно като кръста на Христос. Та както вече виждаме, нашият човек взима призванието си абсолютно буквално. А кой е най-впечатляващият символ на християнството? Разпятието, нали? Много по-масов от рождеството във Витлеем или от чудесата. Исус е известен със смъртта си. Помислете за кръста. Сребърния език вярва, наистина вярна, че той е прероденият Исус. Така че, когато убива своите жертви, мисли за собствената си смърт на кръста — когато единственото, с което е бил облечен, е била препаската през слабините му. Това, с което са облечени жертвите му, е фактически същото, с което е бил Исус, когато е умирал.

Кейт подкани мъжете да си вземат от пържолите.

— Хайде, довършвайте ги. Ще изстинат. Можем да продължим с дискусията по-късно. И без това тази вечер религията ми дойде множко.

Единственият звук беше тихото чаткане на приборите по порцелана, докато ядяха.

Решаването на проблемите е като ловуването — примитивно удоволствие, заложено в нас още с раждането.

Ред се тъпчеше, доволен от успеха. Набождаше огромни мръвки на вилицата си и добавяше от салатата. Привърши много преди останалите и още несдъвкал последната си хапка, стана да налее вода. Останалите още дъвчеха около масата.

Ред взе стъклена кана от шкафа над умивалника и я напълни с чешмяна вода. Едва досдъвкваше месото. Може би беше прекалил с яденето. Остави каната настрани и преглътна. Недосдъвканата пържола му заседна в кривото гърло. Преглътна пак, по-внимателно. Нищо.

Отвори уста да си поеме въздух, но хапката не помръдна. Въздухът просвистя в търсене на проход покрай препятствието. Ред се опита да преглътне за трети път и отново нищо не стана.

Изпадна в паника.

Искаше да изкрещи. Не мога да си поема въздух. Не мога да издам звук.

Ред затвори очи и когато ги отвори, светът беше станал черно-бял. Той погледна към бурканчетата с билки и подправки, подредени едно до друго на полицата пред него. Познатите му червено, зелено и кафяво се бяха превърнали в различни оттенъци на сивото. Странно. Спомни си как същия следобед си мислеше колко са красиви цветните снимки от Сикстинската капела. А сега виждаше целия свят в черно и бяло.

И звуците бяха изчезнали. Никакво дрънчене от прибори по чиниите, нито звън на чаши. Нито дори бумтежът на уличното движение — постоянният саундтрак на градското съществуване.

Пълна тишина.

Изведнъж му стана все едно.

Почувства как се обръща с лице към останалите, но сякаш някой друг го движеше. Усети абсурдно чувство на свобода. Кислородът се източваше от мозъка му, но това не го интересуваше. Беше като най-хубавия сън. Сън, който не искаш да свършва.

Сега Ред видя и тях. Те се движеха в забавен каданс. Устата на Дънкан бавно се отвори и оформи съвършено „О“. Очите на Кейт започнаха да се разширяват докато не превзеха половината й лице.

А Джез се оттласна от стола си, който падна безшумно назад, и взе разстоянието между тях на два скока, изпълвайки погледа на Ред, и после изчезна.

Сега всичко пред него се завъртя и той почувства тъпа болка в гърба между лопатките.

И изведнъж звукът се включи пак и цветовете заляха насълзения му поглед, и всичко започна да се движи с нормална скорост, а той се наведе и повърна в умивалника. Дълги лиги се точеха бавно от устните му и сдъвканото сиво топче месо, което беше изскочило от устата му, се лепна на дъното на мивката.

Когато спря да кашля и си пое малко въздух, Ред вдигна поглед.

— Благодаря — едва се усмихна той.

Джез гледаше, сякаш бе видял призрак.

— По дяволите, Ред — задъхано каза той. — За момент си помислих, че вече си пътник.

— Изглеждаш по-шокиран от мен самия.

— Може и да е така. — Джез не се усмихна. — Сериозно, човече, адски ме изплаши.

Подхвана Ред през кръста и се върнаха на масата. Кейт скочи и целуна Джез право в устата от благодарност и облекчение.

— Въобще не успях да разбера какво става — каза тя. — В един момент ти отиде за вода и следващото, което видях, беше как Джез те навежда над мивката и ти прилага карате удар в гърба.

Поговориха малко за случката, като непрекъснато повтаряха какъв късмет е извадил Ред, и вдигнаха тост за Джез, че му беше спасил живота. Дънкан изми чиниите и направи кафе, после, всеки с димяща чаша в ръка, седнаха и се опитаха да решат какво трябва да се прави оттук нататък.

Дънкан махна към книгите на масата и каза:

— Всичко това е много хубаво, но как всъщност може да ни помогне? Добре, вече му хванахме цаката. Знаем, че има определен брой бъдещи жертви. Знаем имената на жертвите, или поне на първите, и горе-долу сме наясно с начина, по който ще бъдат убити. И толкова. Изглежда много, но не е. За следващия удар не можем да кажем нито къде, нито кога, нито кого. И това е много по-лошо от пълната неизвестност. Шансовете ни да го хванем не са се увеличили особено много.

— Но поне знаем къде да търсим — отговори Ред. — Струва ми се, че религиозните фанатици са добро начало. Ние сме на прага на новото хилядолетие, за бога. Наоколо са се навъдили стотици куковци, които предричат края на света и всякакви такива бълвочи. Първата ни работа в понеделник сутринта ще е да ги проверим. Искам да се обиколят сектите и да се говори с водачите им. Искам разговори със свещеници във всички църкви в Лондон. Всяко нещо, свързано с християнството, да бъде разгледано под микроскоп. Дори тези, дето висят по ъглите и крещят разни неща от Библията. Всъщност можем да започнем още утре. На някой да му се ходи на разходка до Спийкърс Корнър^[1]? Там винаги има тежка артилерия от яростни пропагандатори на Библията.

— Предполагам, не искаш да обявим публично акцията? — попита Кейт.

— Не — каза Ред. — Определено не.

— Но ще ни трябват и полицаи да направим всичките тези обиколки, нали? Не можем да се справим само четиримата. Ще си обикаляме до второ пришествие.

— Дадено, но няма да им казваме защо. Няма нужда да им съобщаваме. Ще работим по религиозния аспект, докато не се изчерпа. Все ще попаднем на нещо. Сребърния език си мисли, че е Исус Христос — искам да кажа, буквално мисли, че е Исус Христос. Би трябвало да има някаква религиозна връзка в цялата работа. Това, което ни остава, е да я намерим.

— Но сега, след като вече знаем за какво става дума, сигурно ще трябва да предупредим хората?

— Как, Кейт? Как да ги предупредим? Да излезем с изявление хората със следните имена да се пазят, кавички, докато столичната полиция не залови престъпника, затваряме кавичките? Това може да доведе до абсолютен хаос. Само ще размътим водата и ще си отворим сто пъти повече безсмислена работа.

— Защо?

— Защото ще ни губят времето мними претенденти. Ще се трупнат и множество наподобяващи престъпления и само ще помогнем на Сребърния език да се скрие още по-сигурно от сега. Не. Не можем да оповестим нищо.

— А може да има и обратния ефект.

— Какъв?

— Ако обявим публично, може и да излезе. Това може да го накара да покаже на всички, че той е истинският Месия.

— Кейт, той вече е убеден, че е истинският Месия, в собствените си представи поне. Сигурно вечер си превръща водата във вино и ходи по шибаната Темза. Та той има мисия в най-истинския смисъл на думата. Няма да излезе от леговището си, та да се самоутвърждава.

— Но това може да продължи с години.

— Не — каза Джез, — няма да продължи с години.

Всички се обърнаха към него.

— Откъде знаеш? — попита Кейт.

— Току-що го споменахме. Хилядолетието. То е причината за неговите действия. Коя е следващата година? 1999. Чели ли сте разни предсказания, пророчества, каквото и да било, те всички казват — тоест тълкува се, че казват: големи неща ще се случат през 1999-а. Краят на света. Третата световна война, четиримата конници на апокалипсиса, Армагедон, Страшният съд. Каквото се сетите. Всичко ще се случи тогава. Това е и разписанието на нашия човек. По някое време догодина, дори по-рано, за да си остави време, ако нещо се обърка.

Да, вече им се изясняваше.

— Той има генерален план. Това не е просто импулсивна прищявка за унищожаване на хора. Той се подготвя.

— За какво?

Божествен полъх мина през стаята, когато Джез изрече непоносимата истина:

— За своето Второ пришествие.